ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ І-260964 04.12.2020 година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско
отделение, на четвърти декември
през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от младши
съдия Детелина Димова въззивно частно гражданско дело № 2765 по описа за 2020 година на
Окръжен съд- Бургас, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.274 от ГПК, във връзка с чл. 262, ал. 3 от ГПК и е
образувано по частна
жалба, подадена от П.Е.А.,
ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против Разпореждане №260425/28.09.2020 г. по гр.д.
№257/2020 г. на Районен съд Несебър, с което съдът е върнал въззивна жалба с
вх. № 260366 от 26.08.2020г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от
настоящият жалбоподател А., срещу Решение № 160 от 05.08.2020г., постановено по
гр.д. № 257/2020г. по описа на Районен съд Несебър.
С
частната жалба постановеното от НРС разпореждане се оспорва като незаконосъобразно,
с аргумент, че съдът първоначално приел за допустима подадената въззивна жалба,
тъй като разпоредил препис от същата да се изпрати за отговор на другата
страна, а впоследствие с оспорения акт разпоредил връщането й поради просрочие.
Жалбоподателят счита, че срокът за обжалване на решението е започнал да тече от
деня, в който е получил препис от решението, а именно от 10.08.2020 г. и подаването
й на дата 24.08.2020 г. обуславял извод, че срокът за обжалване е спазен. Моли
за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по въззивната жалба.
В
срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната
страна по делото З. Б., чрез процесуалния й представител адв. Силвия
Пенева. С отговора жалбата се оспорва
като неоснователна, като се сочи, че производството по делото е преминало по
реда, предвиден в глава 25 на ГПК „Бързо производство“ . На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК, съдът в
последното съдебно заседание обявил датата, на която ще обяви решението по
делото, като изрично указал на страните, че от тази дата ще започне да тече и
срока за обжалване. В случая, решението в действителност било обявено на
посочената от съда дата – 05.08.2020 г., като в самото решение също били дадени
указания относно неговата обжалваемост от деня на обявяването му. С оглед на
което, за преценката относно допустимостта на въззивната жалба, било
ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателят получил препис от решението на
10.08.2020 г. Прави искане за потвърждаване на разпореждането, с което е
върната подадената от П.А. въззивна жалба.
Частната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради
което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения.
С оспореното разпореждане,
първоинстанционният съд, след извършена проверка по реда на чл. 262, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК за редовност и допустимост на подадената от ищеца в производството въззивна
жалба, е констатирал, че същата е подадена след законоустановения срок, с оглед
на което е разпоредил връщането й на жалбоподателя. Съдът е изложил мотиви, че производството
по делото се е развило по чл. 310 и сл. от ГПК, поради което и на основание чл.
315, ал. 2 от ГПК, в последното съдебно заседание обявил на страните, че ще
обяви решението си на 05.08.2020 г. На страните било указано, че от този ден ще
тече срока за обжалване на решението. Решението било обявено на предварително
оповестената дата, като и в самия съдебен акт се съдържало указание, че срокът
за обжалване тече, считано от 05.08.2020г. На следващо място, в изпратеното до
ищеца съобщение също било посочено, че решението подлежи на обжалване както е
посочено в него. При това положение, районният съд, позовавайки се на
постановките, съдържащи се в Тълкувателно решение № 12/2012 г. от 11.03.2013 г.
по т.д. № 12/2012 г. по описа на ОСГК на
ВКС, е изложил мотиви, че с по – късното връчване на препис от решението на
страните, не се променя началния момент на срока за обжалване, тъй като не е
налице нито една от двете хипотези, предвиждащи изключение от правилото на чл.
315, ал. 2 ГПК /на страните да е изпратен препис от решението с други указания
за обжалване или решението да е обявено след датата, предварително посочена по
чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Настоящият
съдебен състав намира за правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане,
като на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложените от първоинстанционния
съд мотиви.
Видно
от приложения по делото протокол от последното проведено по гр.д. №257/2020 г. съдебно заседание, е че съдът
след обявяване на устните състезания за приключени, е обявил в присъствието на
представителите на страните, че ще обяви решението си на 05.08.2020 г. като наред с това е указал, че от същата дата
ще започне да тече срока за обжалването му. По делото се приложени и
доказателства, от които е видно, че препис от протокола от проведеното съдебно
заседание е изпратен на пълномощниците на страните и по електронна поща на
23.07.2020 г. Съдът е постановил
окончателния съдебен акт по същество на спора на обявената дата – 05.08.2020
г. като в решението е посочено, че
същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок, считано
от 05.08.2020 г. По делото са приложени
съобщения до страните, с които е връчен препис от решението, и в които изрично
е посочено, че същото подлежи на обжалване, както е посочено в него.
С
оглед на изложеното и предвид разрешението, дадено с Тълкувателно решение №12
от 11.03.2012 г. по т.д. № 12/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, съдът намира, че
подадената от П.Е. А. жалба е подадена след срока по чл. 315, ал. 2 от ГПК,
която норма се явява специална спрямо общата разпоредба на чл. 259 от ГПК. Това
обуславя приложението на чл. 262, ал. 2 т. 1 от ГПК, според която жалбата се
връща, когато е подадена след срока за обжалване. Изтичането на срока за
обжалване има за последица влизане в сила на решението, с което съдебния акт
става окончателен и съдебния инстанционен контрол е недопустим. В тази насока е и разрешението, дадено в
Тълкувателно решение по т.д. № 7/2014г., т.7, с което се приема, че когато
решението подлежи на следващ редовен инстанционен контрол /въззивно или
касационно обжалване/, но жалба не бъде подадена в срок, то влиза в сила в
момента, в който е изтекъл определения в закона срок за обжалване. Това
означава, че ако жалбата бъде подадена след изтичане на преклузивния срок, тя
се явява недопустима и подлежи на връщане./ Определение № 96 от 22.05.2017 г по к.ч.гр.д. № 3638
по описа за 2015г на ВКС/.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, според които,
съдът, разпореждайки препис от въззивната жалба да се връчи на ответната страна,
вече бил извършил преценка за допустимост на същата. Неправилно извършените
действия по администриране на въззивната жалба, не могат да обосноват различен
извод за нейната недопустимост. За наличието на процесуалните предпоставки от
значение за надлежното развитие на производството, сред които е и спазването на
определения от закона срок за подаване на въззивна жалба, съдът следи служебно
и то във всеки етап на производството. Доколкото разпореждането за връчване на
препис от жалбата на другата страна е от категорията на оттегляемите съдебни
актове, то същото на основание чл. 253 от ГПК може да бъде отменено и от съда,
който го е постановил. Отделен е въпроса, че в конкретното разпореждане за
връчване на препис от жалбата на другата страна, не се съдържат изводи относно
нейната допустимост, а доколкото може да се приеме, че такава преценка
имплицитно е извършена с този акт, то както вече бе посочено по – горе, същата
не е окончателна и може да бъде предмет на последваща проверка, както от
районния съд, така и от следващите съдебни инстанции.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователна
подадената частна жалба, а обжалваното разпореждане на НРС за правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед обстоятелството, че предмет на
делото е иск по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, който не е
изключен от касационен контрол по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 4 от ГПК, то
следва, че настоящото въззивно определение, с което се оставя без уважение
частна жалба против преграждащ по – нататъшното развитие на делото акт, подлежи на касационно обжалване при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260425/28.09.2020
г. по гр.д. №257/2020 г. на Районен съд Несебър за връщане на подадената от П.Е.А.,
ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** въззивна жалба с вх. № 260366 от 26.08.2020г. срещу
Решение № 160 от 05.08.2020г., постановено по гр.д. № 257/2020г. по описа на
Районен съд Несебър.
Определението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на съобщения за
това на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.