Р Е Ш Е Н И Е №260019
28.03.2024 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4750/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на „Стардъкс„ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в село Церетелево, общ. Съединение, област
Пловдив, депозирана срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 89Б, и обективно и субективно
съединени искове с правно основание в чл. 74 във вр. чл. 25 ЗЧСИ, чл. 226 от КЗ ( отм.), чл. 432 вр. чл. 496 от
КЗ и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 2 за задължителното застраховане на частните
съдебни изпълнители, както и чл. 86 от ЗЗД.
Според
изложеното в исковата молба, ищецът е търговско дружество, което през юли 2015
год. се е снабдило с обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск по чл.
390 от ГПК, издадена против „Премиум
Фууд“ ЕООД, ЕИК, *********, при цена на бъдещия иск от 622 334.25 лв.
Обезпечението било допуснато чрез запор
на вземанията в банкови сметки на този длъжник, и за налагането на
обезпечителния запор било на дата 16.07.2015г. образувано, въз основа на
издадената обезпечителна заповед, изпълнителното дело под номер №******год. по описа на ЧСИ В.А.. Установило се, че длъжника разполага с
банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка„ в която имало налични суми, и
върху тях бил наложен запор, със запорно съобщение от дата 20.07.2015г.
С
писмо от дата 24.07.2015г., ЧСИ А. разпоредил на банката да преведе по негова
специално посочена банкова сметка ***, налични по сметката с наложен запор.
Плащане не постъпило.
С ново
„строго напомнително„ писмо от дата 03.08.2015г. ЧСИ А.отново разпоредил на
банката да преведе по негова специално посочена банкова сметка ***, налични по
сметката с наложен запор.
С преводно
нареждане от дата 04.08.2015г. банката превела на ЧСИ А. наличната по сметка на
„Премиум Фууд“ ЕООД сума от 9497 лева, която сума след това
съдебния изпълнител изтеглил от сметката.
Твърди се също така, че обезпечения иск бил
уважен с влязло в сила решение. Апелативен съд гр. София издал на дата
01.08.2018г. изпълнителен лист за
вземането и възоснова този лист било образувано през същата година изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ Г. Д. с район на
действие СГС. Установило се обаче, че в банковата сметка няма наличност и
изпълнение не могло да бъде насочено върху това вземане на длъжника срещу
банката. Кредиторът останал неудовлетворен, поради което претърпял вреди ,
изразяващи се в същата сума.
На следващо място, изложени са факти , според
които професионалната отговорност на ЧСИ А.за вреди, причинени от дейността му
като съдебен изпълнител на други лица, е застрахован риск по четири броя задължителни
застраховка на отговорността на съдебните изпълнители, сключени с ответното дружество. Така, за периода от
26.03.2013г до 25.03.2014г., професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № *********** /
06.03.2013г., за периода от 26.03.2014г до 25.03.2015г , професионалната
отговорност на ЧСИ е застрахован риск по
полица № ************ /21.03.2014г., за
периода от 26.03.2015г до 25.03.2016г., професионалната отговорност на ЧСИ е
застрахован риск по полица № ************
/ 11.03.2015г., а за периода от
02.12.2016г до 01.12.2017г., професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № *************/ 01.12.2016г. Всички
застрахователни договори са с лимит на изплащаните обезщетения от
900 000 ( деветстотин хиляди) лева
,с изключение на последния , по
полица № *************/ 01.12.2016г.
,при който договор, лимита на отговорност на застрахователя е 90000 (деветдесет
хиляди ) лева.
На
дата 05.12.2015г. В.А. бил лишен с
влязло в сила решение от правото да упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител, за срок от една година. Правоспособността
му била възстановена със заповед на министъра на правосъдието , считано от дата
18.01.2016г, и отново отнета за срок от една година , за период от 31.05.2017г
до 31.05.2018г , възоснова решение на съда
по различно дисциплинарно дело.
Ищцовото дружество завело при ответника щета
№ *********** с искане от дата 05.11.2019г. да се изплати застрахователно
обезщетение за вреди от действията на ЧСИ А. по договори № ***********
/ 06.03.2013г., № *****************
/21.03.2014г. и № *************** /
11.03.2015г.
По договора с № **********/ 01.12.2016г.
претенция за обезщетение не е отправяна.
С писмо от дата 19.11.2019г., ответното
дружество отказало изплащане на обезщетение.
С оглед казаното, иска се
от съда да осъди застрахователя да плати на увреденото лице сумата от 9497 лева
обезщетение за вредите, причинени от дейността на ЧСИ А., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на
издаването на изпълнителния лист от Апелативен съд София, 01.06.2018г,
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни и недоказани, макар да признава част от изложените в исковата
молба факти. Така, не се спори по
наличието на обезпечителна заповед и на общ размер на вземането на ищеца срещу
„Премиум фуудс „ ООД от 622 333.42
лв. Не се спори по отношение на образуваното за това обезпечение изпълнително дело при ЧСИ А., по наличието на
сочените застраховки „Професионална
отговорност“ на ЧСИ или това , че ответника е отказал да изплати обезщетение.
Остава спорно обаче остава това, дали парите
са били преведени по сметката на ЧСИ А.от банката или изтеглени от него; прави се и възражение за надхвърлен лимит по
застрахователните договори. Прави се и възражение, че за периода от 01.12.2015
год. отговорността на ответното дружество като застраховател на ЧСИ А.по
съответната полица не може да бъде ангажирана, тъй като той не е имал
качеството на ЧСИ за периодите от
01.12.2015 год. до –24.01.2017 год. и от 31.05.2017 год. ( окончателно)
, тъй като е бил лишен по надлежен ред – с влезли в сила решения - от правото да упражнява професията на съдебен
изпълнител. Отрича се настъпване на
застрахователно събитие, алтернативно – настъпването му на различна от
твърдяната от ищеца дата, ( по точно - на 21.06.2018г.), към която дата отсъствал
застрахователен договор. Съществуването на договорите отрича се съществуването
на договори между застрахователя и ЧСИ, по които да се плати или ако такива
има, то по тях е надхвърлен лимита.
С оглед
неоснователността на главното вземане, се отрича и вземането за обезщетение за
забава и се твърди алтернативно различна дата, на която застрахователя изпада в
такава.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се
присъдят направените по делото разноски.
При така тези изложени от ищеца факти , водят се обективно и субективно съединени преки искове
на увреденото лице срещу застрахователя
по задължителна застраховка „професионална отговорност на ЧСИ“, по смисъла
на чл. 74 във вр. чл. 25 ЗЧСИ, чл. 226 от КЗ ( отм.), чл. 432 вр. чл. 496 от
КЗ и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 2 за задължителното застраховане на частните
съдебни изпълнители, и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са имплицитно допустими; те са
осъдителни.
По
фактите:
Не се спори по делото , че ищецът е търговско дружество, което през юли
2015 год. се е снабдило с обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск по
чл. 390 от ГПК, издадена против „Премиум
Фууд“ ЕООД, ЕИК *********, при цена на бъдещия иск от 622
334.25 лв. Обезпечението било допуснато чрез запор на вземанията в банкови
сметки на този длъжник , и за налагането на обезпечителния запор било на
16.07.2015г. образувано, въз основа на издадената обезпечителна заповед,
изпълнителното дело под номер №******год.
по описа на ЧСИ В.А.. Установило се, че
длъжника разполага с банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка„ в която
имало налични суми , и върху тях бил наложен запор, в качеството му на
обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397 ал. 1 от ГПК.
С писмо от дата 24.07.2015г. ЧСИ А. разпоредил на банката да преведе по
негова специално посочена банкова сметка ***, налични по сметката с наложен
запор. Плащане не постъпило.
С ново „ строго напомнително„ писмо от дата
03.08.2015г. ЧСИ А. отново разпоредил на банката да преведе по негова специално
посочена банкова сметка ***, налични по сметката с наложен запор. Със същото
писмо банката била уведомена, че при неизпълнение, ще бъде сезирана Комисията по финансов надзор и управителя на
Българската народна банка за извършване на проверка на дейността на банката.
И двете писма са подписани не от ЧСИ А., а от
помощник частния съдебен изпълнител И. А..
Установява се от заключението на вещото лице
по проведената счетоводна експертиза, че превода на сумата 9497 лева по
специална сметка на ЧСИ А.в „Алианц Банк-България“ АД, с IBAN ***, е постъпил
на дата 04.08.2015 г. от сметка на „Премиум Фууд“ ЕООД в ПИБ АД, с IBAN ***. Последващо разпореждане на тази стойност от
9497 лева от сметката не е установено до датата на предаването на архива и
сметките на ЧСИ А.на ЧСИ А. Размера на
законната лихва върху сумата от 9497 лева
за периода от 01.06.2018г. до 29.04.2020г. е 1841.36 лева. Средствата по IBAN ***
„Алианц Банк- България “ АД, налични към 11.01.2016г. са 432853.16 лв., и на
12.01.2016г. са прехвърлени по банковата
сметка на ЧСИ А. А. в „БДСК“ ЕАД, с IBAN ***,
Сметката
******************* в „БДСК“ ЕАД
е открита на 11.01.2016г. във ФЦ П., РД П., и е закрита на
12.06.2017г. Сметката е открита за
обслужване на изпълнителните дела, приети от ЧСИ В.А..
Установява се от приложения на л. 42 от делото протокол, че към дата
12.01.2016г в банковите сметки, по които титуляр е бил ЧСИ А., е имало
наличност от общо 617 021.55 лева; сметките , ведно със служебния архив на СИ А.
са предадени на ЧСИ А. А. при ПОС, и върнати на ЧСИ А. на дата 01.12.2016г ,
когато срока на наказанието е изтекъл и правоспособността на А. да изпълнява
принудително събиране на вземания е възстановена със заповед на министъра на правосъдието .
Изпълнителното дело под № ********** на ЧСИ В.А.
е продължено под номер № ************ на ЧСИ А., а при ЧСИ П. - под номер на изпълнително дело № ************.
Отново, служебното деловодство и
архива на ЧСИ А. са предадени на ЧСИ К. П. при ПОС на дата 03.07.2017г, тъй
като А. е бил лишен отново от право да упражнява професията на съдебен
изпълнител.
По
изпълнителното дело под № *********** на ЧСИ В.А. не са отразени получени и/или
платени суми, включително в поддържаната от част от съдебните изпълнители
деловодна програма „Енфорсер“.
По
правото:
Нормата на чл. 15, ал.3 от Наредба №
2/06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители
(наричана за краткост „Наредба № 2“ ), обн., ДВ, бр. 16 от 21.02.2006 г., изм.,
бр. 51 от 28.06.2019 г. , дава възможност на увредения , спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението направо от застрахователя по
застраховка „Професионална отговорност“ на частен съдебен изпълнител.
Ангажирането на тази отговорност предполага съвкупност от следните елементи:
противоправно поведение на съдебния изпълнител при и/или по повод изпълнение на
функциите му; причинени на трето лице или страните вреди при това изпълнение;
причинноследствена връзка между вредите и поведението на изпълнителя; наличие
на валидна задължителна застраховка „професионална отговорност“ на съдебния
изпълнител към датата на вредоносното поведение.
В случая, твърдяното противоправно поведение
на ЧСИ А., общ за всички искове факт, се изразява в издаването на разпореждане
до банката да преведе по сметката на съдебния изпълнител суми, предмет на
обезпечителен запор. Запора е наложен
като обезпечителна мярка по чл. 397 ал. 1 от ГПК, при което сумите, предмет на
такъв запор, не подлежат на принудително изпълнение, тъй като към този момент
спорното притезание все още не е снабдено с изпълнителна сила, не е допуснато
предварителното му или друго изпълнение. Тъй като запорът произвежда действието
по чл. 400 и 401 от ГПК със самото си налагане, няма нужда сумите по него да се
превеждат на съдебния изпълнител; те продължават да са собствени на длъжника,
при което не подлежат на разпределение и собствеността върху тях не се
прехвърля на взискателя или съдебния изпълнител.
С оглед казаното, един от основните въпроси
по делото е дали при налагане на
обезпечителната мярка по чл. 397 от ГПК, „ запор върху вземане на длъжника срещу
трето лице „ , наложилия я съдебен изпълнител
разполага с правата по чл.508 ал.
3 от същия кодекс да иска превеждането
на запорирана сума по негова банкова
сметка ***езпечения иск . Предвид
систематичното място на нормата на чл.
508 от ГПК в глава 45 на същия кодекс, която урежда изпълнението срещу вземания
на длъжника при наличие на изпълнителен
лист, нормата на чл. 508 ал. 3 от ГПК не може да се приложи по отношение
на обезпечителния запор. Липсва каквато
и да било практическа нужда от това,
парите по банковата сметка на длъжника да бъдат превеждани по сметка на съдебния
изпълнител. Това е така, тъй като банката ,
трето задължено лице по смисъла на тази норма , има качеството на пазач
на тези пари, при което тя не може да ги плати на длъжника, включително под
страх от наказателна отговорност на лицето , извършило превода. Нареждайки на банката да преведе парите по
негова сметка, ЧСИ А.е допуснал смесване на последиците на изпълнителния процес
с тези на обезпечителното производство, което на свой ред съставлява нарушение
на общото му задължение да не вреди другиму и съответно – противоправно
поведение по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите .
Отбелязва се това , че двете разпореждания
са изготвени и подписани не лично от ЧСИ А., а от помощник частния съдебен
изпълнител И. А. Помощник частния съдебен изпълнител е служител на ЧСИ, лице,
на което е възложена определена работа
по смисъла на чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, като по силата на всички коментирани застрахователни
договори, настъпването на вреди от дейността на помощника е покрит като част
от застрахованата от ЧСИ негова
отговорност. С оглед казаното, този факт, макар сам по себе
си установен без надлежни твърдения на ищеца в този смисъл, а само при прочита
на доказателствата, не влече след себе си неоснователност на исковата претенция.
На следващо място, това поведение на съдебния
изпълнител води и до вреди за ищеца, доколкото след датата на превода, изпълнение
срещу преведените суми не може да бъде насочено. Макар да има качеството на
пазач на парите, банката не може да откаже превеждането им по сметка на ЧСИ,
доколкото разпорежданията за това не налагат очевидно престъпление или
нарушение; на пазача е забранено да плати на длъжника „Премиум фуудс „ ЕООД ,
но не и на наложилия запора съдебен изпълнител.
В тази връзка , банката плаща на лице, което, възоснова недвусмислени
обстоятелства , се е явило спрямо нея с
право да получи изпълнението - по
смисъла на чл. 75 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Такова плащане
е с погасителен ефект и банката е освободена от задължението си спрямо „Премиум
фууд„ ЕООД. Извършеното от банката плащане препятства принудителното удовлетворение
на кредиторите на последното дружество от тези средства. Докато е наложен запор
обаче, право на взискателя е да се удовлетвори от тях при евентуално уважено
притезание, и това му право е нарушено от действията на съдебния изпълнител,
като изпълнението на евентуалното осъдително решение при всички положения е
затруднено.
Без
значение е това, дали ЧСИ А.се е разпореждал
впоследствие със суми по сметките си след
датата на превода, дали това е извършено по конкретната такава , IBAN ***, по
която сумата е постъпила във владение на съдебни изпълнител; без значение е дори това, дали общото кредитно
салдо по тях надхвърля размера на претенцията. Парите са родовоопределени , заместими
вещи, липсата им не освобождава длъжника от задължението му да плати, доколкото
„рода не погива“.
Без
значение е дори това, дали ЧСИ Д. е насочил изпълнение срещу вземането на
„Премиум фуудс„ против ЧСИ А., което вземане не може да бъде отречено (за
неоснователно обогатяване по реда на чл.
74 ал. 2 предл. второ от ЗЗД), като това бездействие не съставлява обстоятелство,
изключващо отговорността на ЧСИ А., респ., тази на застрахователя му. Вредата
за ищеца е настъпила с намаляването на имуществото на длъжника му, служещо за
обезпечение на вземанията „Стардъкс „ ООД и се съизмерява
с това намаление, затова и на основание чл. 208 ал. 3 от КЗ ( отм. ) , застрахователят дължи репарирането в този
размер.
Датата на превода към ЧСИ А. е и момента на
настъпването на застрахователното събитие по смисъла на чл. 13 от Наредба № 2 за задължителното
застраховане на частните съдебни изпълнители.
Доколкото действията на ЧСИ А.са самодостатъчни
да доведат до вредите, то има и пряка причинно следствена връзка между
поведението на съдебни изпълнител и настъпването на вредите.
Към датата на застрахователното събитие, 04.08.2015г.,
ангажирането на професионалната отговорност на ЧСИ и ПЧСИ е било риск, застрахован за периода от
26.03.2015г до 25.03.2016г. по полица
№ ************/11.03.2015г. , копие от
която е налично по делото (л. 57) Отсъстват данни за надвишен по този договор
застрахователен лимит; възражението за надхвърлен застрахователен лимит е
направено по застраховката с полица № *************
от 01.12. 2016г.
Към дата 04.08.2015г., ЧСИ А. не е бил лишен
от права и действа в това си качество, ПЧСИ А. също действа в професионално
качество . Възраженията за надвишен
лимит на застраховане и липса на права не могат да бъдат споделени.
С оглед казаното, искът е основателен.
Основателен е и иска за обезщетение за забава
в плащането , като застрахователят е в забава от датата на отказа да изплати
обезщетението ,19.11.2019г., на
основание чл. 208 ал. 1 от КД ( отм. ).
От тази дата , до крайната дата на периода , който индивидуализира иска по чл.
86 от ЗЗД , лихвата е в размер от 430.01 лева , до който размер иска следва да
бъде уважен.
Предвид изхода на спора , разноските се
присъждат пропорционално.
Възражения за прекомерност на договорените
от защитата на страните хонорари не са правени.
Общия
размер на направените от ищеца такива е 1653.54 лева, съобразно списък на л.
215 от делото. Дължат се пропорционално 1447.69 лева (1653.54 /11338.51*9927.01
).
Общия размер на направените от ответното
дружество такива е 856 лева, по списък на
л. 218 от делото. Дължат се пропорционално на отхвърлената част разноски в
размер от 106.56 лева.
(856/11338.51*1411.50 )
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „ ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул./ул. бул. "Витоша" № 89Б, да заплати на
„Стардъкс„ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в село Церетелево, общ. Съединение, област
Пловдив, сумата от 9497 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на ЧСИ
В.А. с рег. № *** с район на действие ОС П. в това му качество по изпълнително
дело № **********, по отношение на които действия има сключена задължителна
застраховка "Професионална отговорност", полица № /11.03.2015г. , както
и законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда на 29.04.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането , и 430.01 лева обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.06.2018г. до
29.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ този иска по
чл. 86 от ЗЗД над този размер до пълния предявен размер от 1841.51 лева, като
недоказан.
Осъжда „ ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София,
гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул./ул. бул. "Витоша" № 89Б, да
заплати на „Стардъкс„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
село Церетелево, общ. Съединение, област Пловдив, сумата от 1447.69 лева разноски по делото.
Осъжда
„Стардъкс„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село
Церетелево, общ. Съединение, област Пловдив,
да заплати на „ ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, гр. София, п.к.
1463, р-н Триадица, бул./ул. бул. "Витоша" № 89Б, сумата от 106.56 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ