РЕШЕНИЕ
N
гр.София 21.01.2022 г.
Софийски градски съд, II-А въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 30.09.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев в.гр. дело N. 5105 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. във връзка с чл. 317
от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.Д. и насрещна въззивна жалба от К.НА
И.в И.П. срещу Решение № 20268701 от 04.12.2020г., постановено по гр. д. № 25745/2020г.
по описа на Софийски районен съд, 123 с-в.
С.Д. обжалва
решението в частта, с която са отхвърлени, предявените от него искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
С жалбата моли
решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилно прилагане
на материален закон неприложим за
случая-чл. 337 и чл. 334 КТ. Посочва, че имало колизия между устава на камарата
и КТ, която следва да се разреши при примат на устава.
Мандата за заеманата от него длъжност бил еднакъв с
този на УС на камарата, а последния не бил изтекъл, поради непроведено ОС на
камарата, по причина въведеното извънредно положение. Не бил налице
допълнителен трудов договор, а споразумение по чл. 107 от КТ. Прекратяване на
ТПО можело да има само при прекратяване на мандата. Не бил избран следващ зам.
председател, защото избрания за такъв на събрание на 18.02.2020г. не бил заел
длъжността.
Не били налице пречки за възстановяването му на
длъжността зам. председател, защото ограничението в броя мандати важало само за
председателите на районните колегии.
При валиден и действащ мандат била безспорна причинната
връзка между уволнението и твърдяната загуба на доходи.
Позовава се на съдебна практика
Въззивника – ответник обжалва решението в частта, с която
е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Изложени са аргументи за недопустимост на решението,
защото камарата била обществена организация и била налице хипотезата на чл.
360, ал. 2, т. 1 от КТ. Иска се обезсилване на решението респективно отмяна и
отхвърляне на иска за незаконност на уволнението. Посочва, че мандата на ищеца
е започнал на 17.02.2016г и с изборът на друг зам. председател ТПО се е прекратило
по силата на закона. Касаело се за
допълнителен трудов договор по чл. 111 КТ за външно съвместителство. Договора
бил сключен поради избирането на ищеца на събрание през 2012г. и с прекратяване
на мандата поради избор на нов зам. председател се прекратява по силата закона
и ТПО при което заповедта оспорена по делото имала само декларативен характер.
Посочва, че в заявения с исковата молба период ищецът не е оставал без работа и
няма основание да се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
СГС след преценка по реда на чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. Настоящият състав на СГС не
споделя виждането на ответника
жалбоподател за недопустимост на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ поради
неподведомственост на спора на основание чл. 360, ал. 2, т. 1 от КТ.
Според настоящият състав сочената разпоредба има
предвид само „частно правни“ обществени организации, каквато не е процесната КИИП.
Същата има всички характеристики на т.нар. „корпорации на публичното право“,
както те са изяснени с Решението на Конституционния съд по от 11.11.1998 г. на
КС на РБ по конст. д. № 28/98 г.
Тя е създадена със закон при условията на задължително
членство/регистрация на точно определена категория лица в нея и с определени
публични правомощия от публичен интерес-регулиране на професията инженер в И.П.,
признаване на професионална квалификация, обучение, провеждане на стаж,водене
на специално предвидени регистри и прочие (чл. 5 и чл. 6 ЗКАИИП; чл. 4 от
Закона за признаване на професионалните квалификации и др.) Тези корпорации разполагат с известни публичноправни
функции за организиране, контрол и дисциплинарна власт спрямо инженери и
проектанти, така че свободата за сдружаване, прогласена от чл. 44, ал. 1 на Конституцията, не важи за тях: те се създават с нормативен акт, а не чрез
доброволно съгласие на членуващите в тях. Поради което според настоящият състав
не попадат в обхвата на понятието „обществени организации“ по чл. 360, ал. 2 от КТ.
Отделно от горното според настоящият състав сочената
разпоредба на КТ се отнася не до липса на правото на иск, а до неговата
основателност или неоснователност и то само в хипотезата на чл. 338 КТ.
В чл. 360, ал.2, т.; 1 от КТ се посочва, че не се
разглеждат спорове за освобождаване на изборни служители в органите на
обществени организации. Буквалния прочит насочва към извод на недопустимост на исковете.
Всъщност смисълът според настоящият състав на СГС е друг. Установена е забрана
да се извършва преценка на мотивите за прекратяване на изборното отношение в
хипотезата на чл. 338 КТ – отзоваване. В останалите хипотези на прекратяване на ТПО от избор (чл.
339 КТ; или поради несъвместимост и др.предвидени в устав или нормативен акт)
такава забрана няма.
Съществуването на сочената разпоредба е обусловено от
особеностите на ТПО от избор. При тези отношения е от особено значение волята
на избирателното тяло и доверието, което то има към избрания. Когато това
доверие бъде разрушено и волята на избирателното тяло е да бъде сменено лицето,
очевидно тази воля не може да бъде подлагана на съдебен контрол относно
причините, поради които се е стигнало до нейното формиране, но волята трябва да
бъде външно обективирана и нейното наличие под формата на решение или друг акт да
може да бъде проверено, което става именно по пътя на исковата защита по чл.
344 КТ. Ако се констатира наличие на акт на избирателното тяло за отзоваване на
съответното лице то неизбежен е извод за законосъобразност на прекратяването,
което обаче е извод по съществото на делото. Обратното становище (за изключване
напълно на съдебния контрол върху ТПО от избор в обществени организации) означава
изключително сериозно ограничаване на правото на труд и неговата съдебна
защита, което е допустимо но само на изключителни основания.
Съдебната практика също е в посока на разглеждане по
същество на претенциите в такива случаи- вж. Решение № 295 от 5.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1826/2010 г., III г. о., ГК; Решение № 456 от 31.10.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 463/2011 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 522 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1692/2010 г., IV г. о., ГК; решение № 149/10.01.2017 г. по в. гр. д. 7938/2016 г.
на СГС II-В състав- недопуснато до касационен контрол с Определение № 828 от
22.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2017 г., III г. о., ГК и др..
По делото се
установява от представените протоколи от общи събрания от 2012г. и 2016г на
Регионалната колегия на КИИП и от устава на камарата, че зам. председателите на
регионалните колегии са част от ръководството на регионалните колегии и се
избират от общото събрание на регионалната колегия( чл. 5.2, ал.1, т. 2 вр. с
чл. 5.2, ал. 7, т. 1 от Устава. Установява се от устава, че ръководството на
регионалната колегия определя възнагражденията на членовете на ръководството,
което значи и че длъжностите са платени.
Съгласно трайната съдебна практика при заемане на платена
длъжност чрез избор, то възниква трудово правоотношение от избор. Правоотношението
за заемане на длъжност в резултат на избор, не възниква в резултат на трудов
договор - без значение е дали такъв е оформен писмено или не. Ако страните са
оформили отношенията си писмено, няма значение как те са озаглавили документа.
Дори да са го нарекли трудов договор, то не писменото им съгласие е източник на
правата и задълженията между тях. Правоотношението е възникнало от момента на
обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между
страните имат значение на споразумение по чл. 107 от КТ, без оглед как са
озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. В конкретния случаи
това означава, че между страните по делото няма трудово правоотношение по
допълнителен трудов договор по чл. 111 от КТ, а подписания с такова основание
през 2012г. договор има характеристиката на споразумение по чл. 107 от КТ.
Прекратяването на трудовото правоотношение възникнало
от избор се урежда от разпоредбите на съответния устав или нормативен акт и субсидиарно
от КТ-само ако не е предвидено нещо различно в устава или нормативен акт.
За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ СРС е
приел, че няма обективни данни ищецът да е заемал длъжност посочена в заповедта
за прекратяване „“заместник председател съсловни организации с код по НКПД
11149025. Този извод е необоснован. СРС е изхождал от посоченото в представения
договор и заповед наименование. То обаче е очевидно заимствано от националната
класификация на длъжностите, където не съществува длъжността зам.-председател
на регионална колегия на камара на съсловна организация. Очевидно страните са
ползвали най-близката посочена там длъжност. Формалното и несъществено разминаване
между наименованието на длъжността по устав с тази по договора и заповедта не
означава, че ищецът е освободен от длъжност, която да не е заемал.
Както се посочи по-горе правоотношението възниква като
трудово от избор, а не от договор за допълнителен труд, като източник на
правата и задълженията, а подписания договор е с характер на споразумение по
чл. 107 КТ.
Едно от основанията за прекратяване е изтичане на
мандата и произвеждане на нов избор. СГС споделя извода на СРС (довел до
отхвърляне на иска по т. 2 от ал. 1 на чл. 34 КТ), че ТПО в конкретния случай
се е прекратило с провеждането и обявяването на нов избор, извършено на
18.02.2020г. на ОС на регионалната колегия. Няма данни този избор да е бил
оспорван по реда на чл. 87 и сл. КТ. С провеждането на този избор се прекратява
ТПО на ищеца, защото друго лице е избрано да заема неговата длъжност. Ето защо издаването
впоследствие на заповед за прекратяване на ТПО от представляващият
работодателя, а именно председателя на КИИП има само констативен
характер-установява едно вече настъпило прекратяване, като е без значение какво
основание е вписано в нея и че е посочено, че прекратява договор за
допълнителен труд по чл. 111 от КТ.
В тази връзка е неоснователно оплакването на ищеца, че
поради невстъпване на новоизбраното лице се считало за невъзникнало ТПО с него
и се възстановявал мандата на предишния заемащ длъжността (ищеца).
Невстъпването не води до възстановяване на ТПО на
предходно заемалото длъжността лице (ищеца). КТ урежда продължаване на ТПО на лицето,
заемащо изборна длъжност само ако до изтичане на мандата му няма проведен нов избор
и само до провеждане на нов избор, респективно ако новия избор бъде оспорен и
отменен от съда. Няма уредба, която да позволява продължаване на мандат при
произведен избор и невстъпване на новоизбраното лице. Няма как и да има, защото
както се посочи по-горе избора е свързан с волята на избирателното тяло и
отношенията на доверие, а щом е избрано друго лице, очевидно волята на
избирателното тяло е мандата на предходно заемащият длъжността да бъде
прекратен и тази воля не може да се игнорира. В такава хипотеза се стига до
практическия резултат на отзоваването, което не се свързва с нов избор, а само
с прекратяване мандата на съответното лице.
Освен това според настоящият състав е доказано
встъпване на новоизбрания С. И.. Това се установява от представената,
неоспорена пред СРС и приета като доказателство заповед на л. 129 от делото на
СРС преценена в съвкупност с представения договор със С. И., който също е с
характер на споразумение по чл. 107 от КТ, а за такова споразумение няма срок,
а и да не е изготвено това не влияе на възникването на ТПО, както се посочва и
в изброената по-горе практика вкл. на ВКС.
Ето защо и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 се явява
неоснователен, а решението в тази му част неправилно.
Предвид горното исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т. 3
от КТ, като обусловени от изхода на делото по иска по т. 1 също са
неоснователни и решението с което са отхвърлени е правилно и следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивната инстанция
право на разноски за двете инстанции има само въззивникът ответник КИИП, което
налага отмяна на решението и в частта му с която са присъдени разноски в полза
на ищеца.
За първа инстанция КИИП претендира 1244,00 лева
адвокатски хонорар реално заплатен. Направеното от ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно. Към датата на сключване на договора за правна помощ
на л. 49 от делото съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/2004г, минималния
хонорар е 610,00 лева (МРЗ по ПМС 350/19.12.2019г.). Към тази дата уредбата на
адв. хонора по трудови дела с предмет отмяна на уволнение и възстановяване на
работа е в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата и е в размер на 610 лева. Отделно
(чл. 2, ал. 5 от наредбата) се дължи хонорар за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 КТ в размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 в размер на 813,79 лева или
общо 1423,77, а е платена по-малка сума.
С решението на СРС са присъдени 829,33 лева и следва да се присъдят още
414,67 лева
За въззивна
инстанция ответникът въззивник има право на разноски за държавна такса от 40
лева и 973,00 лева за адвокат, реално платени.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20268701 от 04.12.2020г., постановено
по гр. д. № 25745/2020г. по описа на Софийски районен съд, 123 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО Е УВАЖЕН, предявеният от С.А.Д.
с ЕГН ********** срещу „К.НА И.в И.П.“ БУЛСТАТ********иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото му
правоотношение като „заместник – председател на регионална колегия София –
град“, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТМЕНЯ
решението и в частта, с която в полза на С.Д. са присъдени разноски.
ОСЪЖДА С.А.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.НА И.в
И.П.“ БУЛСТАТ********сумата от 1013,00 лева- разноски за въззивна инстанция за
адвокатски хонорар и държавна такса, КАКТО И ОЩЕ 414,67 лева разноски за адвокатски
хонорар за първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО
в останалата обжалвана част.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.