Р
Е Ш Е
Н И Е
град С., 13.05.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Х.Б., в присъствието на прокурор Т. К. от СОП, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 62 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 26006/28.10.2020 г., постановена по НОХД № 224/2018 г. по описа на РС С., състав на този съд е признал, както следва:
подсъдимият Г.К.И.:
- за виновен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , употребил сила (като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т.), с цел да принуди орган на властта – полицейския служител И.Т.Т., заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, като го осъдил на пет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата съдът признал подсъдимия Г.И. за невинен и го оправдал в частта по повдигнатото обвинение в това, че престъплението е извършено от него като съизвършител с Т.Ц.К., във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
- за виновен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години;
- за виновен в това, че на че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , чрез дърпане с ръце, противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на чл. 151, ал. 4 от ЗМВР и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на Министъра на вътрешните работи от И.Т.Т. (заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С.), като скъсал ризата на униформата на Т. в областта под левия ръкав, ципа на светлоотразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното му облекло – престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК, като го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
- за невинен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки), като го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание на подсъдимия Г.К.И. за посочените престъпления, за които бил признат за виновен, а именно пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
подсъдимият Т.Ц.К.:
- за виновен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години;
- за невинен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И., употребил сила (като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т.), с цел да принуди орган на властта – полицейския служител И.Т.Т., заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“, като го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК;
- за невинен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки), като го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
подсъдимият И.Г.И.:
- за виновен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като го осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години;
- за невинен в това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки), като го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С присъдата първоинстанционният съд осъдил подсъдимите Г.К.И. и И.Г.И. да заплатят солидарно на И.Т.Т. сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, като отхвърлил претенцията за разликата над уважения размер до претендирания от общо 5000 лева. Съдът възложил на подсъдимите Т.Ц.К., Г.К.И. и И.Г.Ц. да заплатят на И.Т.Т. направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000 лева.
Съдът постановил веществените доказателства дактилоскопни следи и оптичен диск да останат приложени по делото, а веществените доказателства светлоотразителна жилетка и риза да се върнат на И.Т.Т..
Съдът възложил на подсъдимите Г.К.И., И.Г.И. и Т.Ц.К., солидарно, осъществените разноски в размер на 284.47 лева по сметка на ОДМВР С. и в размер на 665 лева по сметка на РС С..
Недоволни от присъдата са останали адв. А.Б. и адв. Н.Б., и двамата от САК, които в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК са подали отделни въззивни жалби – съответно като защитници на всеки от подсъдимите, срещу присъдата в нейната осъдителна част. Във всяка от жалбите се изтъква, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и явно несправедлива, а при постановяването й е нарушен материалния закон и са допуснати особено съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Сочи се, че фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина, а грешните логически съждения на съда, извлечени от погрешно приетата фактическа обстановка, превръщат постановения съдебен акт в незаконосъобразен.
Подчертава се, че първоинстанционният съд е кредитирал в изключителна степен показанията на заинтересования от изхода на делото свидетел И.Т., като не са взети предвид показанията на свидетелите Б. Т., К. И., Е. К., Д. И., К. И.и обясненията на тримата подсъдими, които са логични и последователни.
С
всяка от въззивните жалби са иска отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяването на нова, с която всеки от тримата подсъдими да бъде оправдан.
В допълнение към въззивната жалба по отношение подсъдимия Т.К. се сочи, че мотиви към осъдителния диспозитив на присъдата спрямо него отсъстват, тъй като РС С. се е задоволил да посочи, че тримата подсъдими са били агресивни в действията си и са бутали, удряли и ритали полицейския служител Т. – което и е единствената констатация по отношение обвинението в престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Поради липсата на мотиви, според защитниците, въззивният съд не е в състояние да провери дали е правилна преценката по фактите и дали изводите са правилни и логични и да осъществи своята контролна функция. С тези съображения се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която Т.К. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС С..
В допълнение към въззивната жалба по отношение подсъдимия Г.И. е изтъкнато, че съдът е приел за установено, че И.Т. е последвал автомобила с техническа неизправност, подавайки звуков и светлинен сигнал – докато видно от приложения видеозапис подобен звуков и светлинен сигнал не е подаван в момента на разминаване на автомобилите, а едва по-късно, когато управлявания от подсъдимия Г.И. автомобил е спрял пред къщата на неговите близки. Изричането от този подсъдим на думите „какъв си ти да ме проверяваш, тъпанар, знаеш ли кой съм аз“ се счита недоказано от доказателствената съвкупност, тъй като дори колегата на Т. не свидетелства за това. Прави се анализ на гласните доказателства по отношение на изваденото от пострадалия оръжие и скъсаната полицейска униформа; на поведението на подсъдимите и пострадалия (последното се счита за първопричината за конфликта); като позоваването на съда в мотивите към присъдата на данните за употреба на алкохол от подсъдимия в концентрация от 0.67 промила в издишания въздух се счита за незаконосъобразно, поради наличието на влязло в сила решение за отмяна на издаденото в тази връзка наказателно постановление. Твърди се, че съдът не е отговорил на направените от защитата възражения, по-конкретно досежно първопричината за конфликта и поради това - наличието на афектно състояние у подсъдимия Г.И.. Липсата на отговор на възраженията на защитата по същество е особено съществено процесуално нарушение според защитниците, което ограничава правото на защита и затруднява въззивната проверка на присъдата. Сочи се, че изложеното в допълнението към въззивната жалба се отнася и до въпроса нанесени ли са телесни увреждания на Т., от кого, кога и по какъв начин, с какви средства, като съдът по този пункт на обвинението е допуснал особено съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил задълбочено и обективно свидетелските показания и не е обърнал внимание на противоречията между отделните доказателствени източници. С тези аргументи се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която Г.И. да бъде оправдан по всички обвинения.
В допълнение към въззивната жалба, подадено от адв. А.Б. и адв. Н.Б. по отношение подсъдимия И.И. се сочи, че мотиви към осъдителния диспозитив на присъдата спрямо него отсъстват, тъй като РС С. се е задоволил да посочи, че тримата подсъдими са били агресивни в действията си и са бутали, удряли и ритали полицейския служител Т. – което и е единствената констатация по отношение обвинението в престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Поради липсата на мотиви, според защитниците, въззивният съд не е в състояние да провери дали е правилна преценката по фактите и да осъществи своята контролна функция, а липсата на мотиви ограничава и правото на защита. С тези аргументи се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която И.И. да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС С..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпил и въззивен протест от прокурор при РП С., в нейната оправдателна част.
Счита се, че присъдата в тази част е постановена при грешна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при нарушение на материалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена в оправдателната й част, като подсъдимите бъдат признати за виновни по всяко от обвиненията.
В допълнение към протеста се твърди, че фактическият извод на РС С. относно липсата на съучастие между подсъдимите Г.И. и Т.К. в извършване на престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е неправилен, тъй като извършител на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице и няма изискване то да бъде само това, към което е насочено действието на съответния орган на власт. Доказателствата за съпричастността на тези двама подсъдими се считат за достатъчни за установяване, че действията им са били насочени именно към осуетяването на проверката по отношение на Г.И., с цел да принудят органа на власт да не изпълни вменените му от закона задължения.
Доказано се счита от прокурора и обвинението срещу тримата подсъдими в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като в качеството на съизвършители те са причинили щетите на полицейския лек автомобил – независимо от обстоятелството, че не са събрани преки доказателства за авторството на посоченото престъпление. Обстоятелствата около извършване на деянието, начина на извършването му, мястото и времето на извършването, естеството на вещта според прокурора обуславят извод за висока обществена степен на деянието, независимо от ниската стойност на имуществото.
В писмена молба до СОС, чрез повереника адв. Г.Т., от страна на гражданския ищец и частен обвинител И.Т. се оспорват въззивните жалби на тримата подсъдими и се изразява подкрепа за протеста на прокурора. При условията на евентуалност се иска отхвърляне на жалбите на подсъдимите и потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд.
Приема се определения размер на обезщетението и присъдените разноски, като се изразява становище, че независимо от личната си гледна точка всеки е длъжен да управлява технически изправно МПС и да спазва ЗДвП, да изпълнява полицейските разпореждания, да не нарушава телесната неприкосновеност на полицейските служители, да не поврежда чуждо имущество и да окаже съдействие при извършване на проверката.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С процесния обвинителен акт са повдигнати
обвинения, както следва:
срещу подсъдимия Г.К.И.:
- за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К., употребил сила (като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т.), с цел да принуди орган на властта – полицейския служител И.Т.Т., заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- за това, че на че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , чрез дърпане с ръце, противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на чл. 151, ал. 4 от ЗМВР и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на Министъра на вътрешните работи от И.Т.Т. (заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С.), като скъсал ризата на униформата на Т. в областта под левия ръкав, ципа на светлоотразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното му облекло – престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК;
- и за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Т.Ц.К. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки) - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
срещу подсъдимия Т.Ц.К.:
- за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И., употребил сила (като нанесъл удари с ръце и крака в областта на гърдите, корема и главата на И.Т.Т.), с цел да принуди орган на властта – полицейския служител И.Т.Т., заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., да пропусне нещо по служба, а именно: да изпълни задълженията си да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства; задълженията си по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ - престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- и за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и И.Г.И., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки) - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
срещу подсъдимия И.Г.И.:
- за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на полицейския орган – И.Т.Т., заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., лека телесна повреда, изразяваща се в пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците, причинило на пострадалия болка и страдание на всяко едно от тях, при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.К.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „…Полицейските органи могат да задържат лице:…2. Което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“ – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;
- и за това, че на 14.08.2017 г. в гр. К., обл. С., ул. „М.“, пред частен дом № , в съучастие като съизвършител с Г.К.И. и Т.Ц.К., чрез нанасяне на удари с ръце и крака, повредил и унищожил противозаконно чужди движими вещи – собственост на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С., както следва: повредил задния ляв калник на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 332.63 лева (триста тридесет и два лева и 63 стотинки) и унищожил основа лост преден капак за отваряне на лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № .на стойност 15.30 лева (петнадесет лева и 30 стотинки), или всичко на обща стойност 347.93 лева (триста четиридесет и седем лева и 93 стотинки) - престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пострадалият И.Т.Т. е конституиран по делото като граждански ищец и частен обвинител, като е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск в размер на 5000 лева, претендирани като обезщетение за морални вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания, търпян срам и унижение пред обществото, колегите и семейството му.
При
собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият И.Т.Т. работел към месец август на 2017 г. на длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С.. В служебните му задължения влизала проверка редовността на документите, които трябва да носят водачите на МПС и техническата изправност на превозните средства. Той имал и задължения, свързани с предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред и др. Освен това, като полицейски служител пострадалият Т. разполагал и с правомощия по ЗМВР, вкл. тези по задържането на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Пострадалият поради длъжността си носел формено облекло съгласно чл. 151, ал. 4 от ЗМВР и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на Министъра на вътрешните работи за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи – униформа, състояща се от риза и панталон; пагони, съответстващи на заеманата от него длъжност и светлоотразителна жилетка, като всички части от униформеното облекло на пострадалия били обозначени със служебни знаци с надпис „Охранителна полиция“.
За времето от 20.00 часа на 13.08.2017 г. до 08.00 часа на 14.08.2017 г. пострадалият И.Т. и свидетелят В. А. били на работа нощна смяна, съгласно утвърден от началника на РУ К. график. Те работели в състава на автопатрул със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ., собственост на Дирекция „У. на с. и с. д.“ (У.) – МВР, гр. С.. Автомобилът бил оборудван с камера за видеонаблюдение.
След полунощ – около 01.00 часа на 14.08.2017 г. двамата полицейски служители извършвали обход със служебния автомобил по ул. „Ломско шосе“ в гр. К., в посока към кръстовището с бул. „Й. Й.“.
Едновременно с това по същата улица, но в обратна посока, се движел управляваният от подсъдимия Г.И. лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ., на който не работел десният габарит. В същия автомобил на предна дясна седалка пътувала свидетелката Д. И. (майка на свидетелката К. И. и тъща на подсъдимия И.И.), а на задната седалка – подсъдимият Т.К. (вдясно) и свидетелката Е. К. (съпруга на подсъдимия Т.К.), както и три малолетни лица, най-малкото от които на 4 години. Всички те преди това се забавлявали в Пицария „Н.“ в гр. К., като в компанията в заведението заедно с тях били и свидетелите К. И., подсъдимият И.И. и свидетелят К. И.(служител в РУ К.). В заведението на компанията сервирала свидетелката Б. Т..
Когато двата автомобила се разминали, пострадалият Т. и колегата му А. забелязали неизправността в светлините на управлявания от подсъдимия Г.И. автомобил и решили да му направят рутинна проверка.
Свидетелят Т. обърнал посоката на движение на служебния автомобил и последвал лекия автомобил „Пежо“. Последният спрял пред частен дом на ул. „М.“ № , а на няколко метра зад него спрял полицейският автомобил. Двамата полицейски служители слезли от автомобила и се насочили към лекия автомобил „Пежо“, като свидетелят Т. се представил на подсъдимия Г.И. и му казал да изгаси двигателя на автомобила и да представи документите си за проверка - на което последният първоначално не реагирал. Наличието на множество хора на задната седалка в автомобила породило съмнение у свидетеля Т., че може да се касае за трафик на мигранти, тъй като в този период в района на К. бил установен чест трафик на мигранти с леки автомобили, на които умишлено били премахвани част от светлините с цел да не бъдат забелязвани.
Подсъдимият Г.И. се пресегнал рязко с ръка към вътрешността на автомобила, а свидетелят Т. определил действието му като евентуално посягане за оръжие. При това той извадил от кобура служебното си оръжие и за момент го насочил към подсъдимия, като почти веднага – когато не видял подсъдимият действително да взема оръжие, го прибрал обратно в кобура. В същия момент подсъдимият Г.И. отворил вратата на автомобила и започнал да вика към свидетеля Т. - искайки му обяснение какъв е той, за да го проверява и наричайки го същевременно „годечки тъпанар“. Свидетелят Т. повторно поискал документите на подсъдимия Г.И., при което подсъдимият повторил думите си към него. Междувременно децата от задната седалка на автомобила „Пежо“ започнали да плачат, изплашени от случващото се.
След това подсъдимите Г.И. и Т.К. слезли от автомобила и се насочили към пострадалия Т., като подсъдимият Г.И. веднага след слизането си от автомобила започнал да го бута с ръце и да го дърпа за униформата – при което скъсал ризата на униформата на Т. в областта под левия ръкав, ципа на светлоотразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното му облекло. Към бутането и блъскането с ръце на свидетеля Т. се присъединил и подсъдимият Т.К., като на призивите на свидетеля Т. да преустановят действията си двамата не се подчинили. Свидетелят А. неуспешно се опитвал да преустанови съприкосновението с колегата му.
Свидетелката Д. И. се притеснила за най-малкото дете в автомобила - Г., неин внук и син на подсъдимия И.И. и свидетелката К. И., който плачел силно. Тя помолила свидетелката Е. К. да се обади по телефона на майка му. К. позвънила на К. И. и акцентирала на силния стрес на маловръстното дете от заплахата с пистолет от страна на пострадалия Т.. К. И. също се притеснила за детето и заедно със съпруга си – подсъдимия И.И., тръгнали с лекия си автомобил „Мерцедес“ незабавно към мястото, на което се намирали посочените по-горе лица.
През това време пострадалият Т. се върнал в полицейския автомобил и се свързал с дежурния служител от районното управление на МВР в гр. К. – свидетеля Д. Й., като му съобщил за случващото се.
Пристигайки на мястото, подсъдимият И.И. и съпругата му слезли от автомобила, като последната гушнала малкия Г., а подсъдимият провел кратък разговор с подсъдимия Г.И.. След това тримата подсъдими започнали едновременно да бутат, дърпат и удрят с ръце и крака по тялото, крайниците и главата пострадалия Т., докато свидетелят А. се опитвал да ги успокои. Подсъдимият И.И. употребил и вербална агресия срещу пострадалия Т., като отрекъл на висок глас правото му да проверява пътуващите в автомобили (изпратил го да проверява „годечките курви“) и го нарекъл „годечка нинджа“. Свидетелката К. И. оставила детето и също се включила в скандала, като викала, че те са повече от полицаите и каквото кажат, това ще е.
Почти веднага след семейство И. на мястото пристигнал и свидетелят К. И., който тръгнал от заведението непосредствено след подсъдимия И.И. и съпругата му.
Пострадалият Т. успял отново да влезе в служебния автомобил, като подсъдимият И.И. го последвал и го нападнал с ръце през отворената врата на автомобила, опитвайки се да го извади от превозното средство.
Свидетелят А. също влязъл в служебния автомобил. Двамата полицейски
служители се заключили в автомобила и останали да чакат повиканото подкрепление,
докато тримата подсъдими и придружаващите ги лица стояли около автомобила,
викали и ругаели полицейските служители, а някои от тях – включително
подсъдимият К., блъскали прозорците на автомобила с ръце.
Когато свидетелката Н. К., която по това време замествала началника на РУ К., и свидетелят В. И. пристигнали на мястото, те заварили заключените в служебния автомобил полицейски служители и останалите посочени по-горе лица, като последните и в тяхно присъствие продължили да ругаят колегите им. На мястото пристигнали и свидетелите М. С.и М. Д.(служители на РУ С.), на които било обяснено, че вече няма нужда от тяхното съдействие.
Описаната дотук фактическа обстановка въззивният съд изведе, както това е сторил и първоинстанционният съд, от гласните и писмени доказателства и експертните заключения. С основание първоинстанционният съд се е доверил изцяло на показанията на свидетелите Т. и А., които кореспондират помежду си, последователни са и взаимно се допълват - относно причината, поради която са последвали лекия автомобил „Пежо“, отказа на подсъдимия Г.И. да предостави документите си за проверка и упражнената от тримата подсъдими сила спрямо пострадалия И.Т.. Причината за проверката, а именно неработещият габарит на автомобила, се установява и от показанията на свидетелката Е. К., според която Т. е обяснил това обстоятелство на подсъдимия Г.И. още в началото на разговора си с него. Подсъдимият Г.И. също заявява, че на въпроса му защо трябва да слезе от автомобила пострадалият Т. е отговорил „не ти свети стоп“. Ето защо, според въззивния съд, причината свидетелят Т. да предприеме действия по извършване на проверка на водача на лекия автомобил „Пежо“ – а именно недостатъка в осветителната система на последния, е изяснена в необходимата степен от доказателствата по делото.
За обстоятелството, че свидетелят И.Т. е извадил служебното си оръжие от кобура и го е насочил към подсъдимия Г.И., са налице гласни доказателства – показанията на свидетелите И.Т. и Е. К. и обясненията на тримата подсъдими, а така също и данните, установени посредством видеотехническите експертизи по делото.
Въззивният съд не се доверява на показанията на свидетелката Д. И., която пред първостепенния съд също твърди, че е видяла как полицейският служител е извадил пистолет. Тези показания не кореспондират със заявеното от същата свидетелка пред орган на досъдебното производство (приобщени неправилно от първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 3, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, вместо по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК), според които свидетелката не е видяла полицая да държи пистолет, а само чула сват си – подсъдимият Г.И., да го пита „Защо ми вадиш пистолет?“. Въззивният съд не кредитира с доверието си и заявеното от свидетелката Е. К., че пистолетът е бил насочен в главата на подсъдимия Г.И. за период „от около две-три минути“. Показанията на свидетелката в тази им част не кореспондират с данните от видеотехническите експертизи по делото, според които изваждането на пистолета от кобура, насочването му и обратното му прибиране е станало за период по-малък от една секунда.
Действията на тримата подсъдими спрямо И.Т. се установяват както от неговите и на свидетеля А. показания, така и от данните от видеотехническите експертизи, от които е видно, че удари по главата, тялото и крайниците на пострадалия са нанасяли и тримата подсъдими.
Телесните увреждания на пострадалия се установяват от заключението на СМЕ, според което при прегледа му се налице пръснати охлузвания и кръвонасядания, разположени в областта на главата, шията, горните крайници, гърдите и дясното бедро, болезненост при допир и движение, най-вече на крайниците. Констатираните увреждания се дължат за кръвонасяданията на удари с или върху твърди тъпи предмети, а за охлузванията на действието по допирателната на предмети с неравна контактна повърхност или ограничена ръбеста такава. Уврежданията по лявата ушна мида и шията добре отговарят да са получени от действието на човешки нокти, при упражнено физическо въздействие в засегнатите зони. Комплексът от увреждания по лявата предмишница е получен в резултат на провлачване върху неравна контактна повърхност, възможно и терен. Констатираните травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание за всяко едно от тях, като, преценени по степента на изразеност на възстановителните процеси, уврежданията добре отговарят да са получени по времето, съобщено от пострадалия.
За вида на пострадалия непосредствено след случая свидетелства дежурният тогава в РУ К. служител – Д. Й., според когото при завръщането му в управлението след случая лицето на пострадалия било зачервено и жилетката му била скъсана. В останалата част на показанията - досежно светлоотразителната жилетка на пострадалия, по която според този свидетел имало петна от кръв, въззивният съд не се доверява на заявеното от Йорданов, тъй като в извършения оглед на униформеното облекло на пострадалия липсват подобни данни, а такива не се установяват и от приложения към протокола от действието по разследване фотоалбум.
Обстоятелството, че именно подсъдимият Г.И. е скъсал ризата на униформата на Т. в областта под левия ръкав, ципа на светлоотразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното му облекло, се установява от показанията на пострадалия, според които при излизането си от автомобила този подсъдим го хванал с две ръце за светлоотразителната жилетка и го задърпал, при което последвали описаните щети на униформеното облекло. Дърпането на пострадалия от подсъдимия Г.И. било възприето и от свидетеля А., който след това забелязал и пораженията по облеклото на колегата си. Пристигналата по-късно на местопроизшествието свидетелка Н. К. също видяла повреденото униформено облекло на пострадалия.
Кредитираните от двете инстанции гласни доказателства възпроизвежда и свидетелят Любчо Евтимов – полицай при ОДМВР С., който в сградата на РУ К. извършил проверка с техническо средство за наличие на алкохол в издишвания от подсъдимия Г.И. въздух. Без да е очевидец на случилото се, свидетелят съобщава известните му от неговите колеги данни за случая, които изцяло кореспондират със заявеното от тях и пред първата съдебна инстанция.
При извършения на 14.08.2017 г. оглед на лекия автомобил „Киа“ с рег. № .са иззети четири броя дактилоскопни следи, открити на външната страна на стъкло на предна лява врата. Заключението на дактилоскопната експертиза установява, че една от дактилоскопните следи е идентична с отпечатъка от средния пръст на лявата ръка на подсъдимия К., като механизмът на оставянето на следите и чрез упражняване на натиск върху повърхността, от която са иззети – което е в съответствие с направените изводи от гласните доказателства за обстоятелството, че докато вътре в автомобила са се намирали заключени двамата полицейски служители, по прозорците на служебния автомобил са нанасяни удари от присъстващите – вкл. от подсъдимия К..
Действително, показанията на свидетеля А. не подкрепят заявеното от пострадалия, че двамата полицейски служители са се усъмнили в превозването на мигранти в лекия автомобил „Пежо“. Няма спор по делото, обаче, че непосредствената причина за инициираната проверка е била неизправността в светлинната система на автомобила, при което е без значение дали пострадалият е обсъдил с колегата си и възникналите у него съмнения за трафик на мигранти.
Несъмнено е, че пострадалият И.Т. към 14.08.2017 г. като полицейски служител, заемащ длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., е имал качеството полицейски орган и в неговите служебни задължения е влизала проверката редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства. Същият е имал задължения по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и правата чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За длъжностното качество на пострадалия Т. и обстоятелството, че деянието е сторено от подсъдимия по време, в което пострадалият е изпълнявал служебните си задължения по делото са налице писмени доказателства – длъжностна характеристика, разпореждане за патрулно-постова дейност, месечен график, график на мл. инспекторите от ПП в група ОП при РУ на МВР К., ежедневна форма на отчет. Следователно, претендираното длъжностно качество на свидетеля Т. се установява по несъмнен начин.
Служебното качество на пострадалия е било известно на всеки от тримата подсъдими. Пострадалият е носел съответното за длъжността си униформено облекло и то е било видимо за тях. Облечен със съответното униформено облекло е бил и колегата му, като и двамата са се придвижвали с ясно обозначен полицейски автомобил. Видно от кадрите от видеотехническите експертизи, и двамата полицейски служители са носели баджове с имената и заеманите от тях длъжности, а гласните доказателства, на които въззивният съд се доверява, установяват и че Т. се е представил в началото на проверката. Освен това, макар и без значение поради посоченото вече, несъмнено на подсъдимите Г.И. и И.И. е бил известен и фактът, че пострадалият е започнал работа в полицейското управление на К., след като преди това е заемал полицейска длъжност в РУ Годеч – при което подсъдимият Г.И. го нарекъл „годечки тъпанар“, а подсъдимият И.И. му казал да прави проверки на „годечките курви“ и го определил като „годечки нинджа“. Следователно, и тримата подсъдими са имали субективна представа за заеманата от пострадалия длъжност, както и че в момента на проверката същият изпълнява именно действия по служба.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК се характеризира със създаване на едно или повече препятствия за дейността на органа на властта да изпълни служебните си задължения, като това възпрепятстване става по принудителен начин – употреба на сила или заплаха. Изпълнителното деяние на това престъпление против реда на управлението се обективира в употреба на принуда, под формата на сила или заплашване с противозаконна цел - орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му. Конкретният случай е именно такъв. Посочените по-горе поведенчески прояви на подсъдимия Г.И. покриват обективните и субективни признаци на това престъпно посегателство, както правилно е преценил първоинстанционният съд. С упражнената спрямо пострадалия Т. принуда, изразена в насилствено дърпане, удряне и бутане, този подсъдим е препятствал осъществяването на полицейска проверка спрямо него като водач на технически неизправно МПС. За подсъдимия Г.И. са налице и лимитираните в очертания от чл. 269, ал. 1 от НК престъпен състав субективни параметри и изискуемата се специална цел, конкретизирана като принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му задължения и функции по служба. Тази констатация е изведена в атакувания съдебен акт на базата на приобщените доказателства за хронологията на конфликта, обосноваващи ясните представи за фактическите дадености на инкриминираното деяние и за общественоопасния му характер в съзнанието на подсъдимия Г.И., и очертаващи волева насоченост на инкриминираните действия, които във взаимовръзка предопределят формиран пряк умисъл.
Не се установява, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите си към постановената присъда, подсъдимият Т.К. да е участвал в нанасянето на ударите спрямо пострадалия Т. именно с цел да препятства извършването на проверката спрямо подсъдимия Г.И. и задържането му. Доказателствата по делото установяват, че подсъдимият К. действително също е упражнил сила срещу пострадалия, но е бил провокиран от обстоятелството, че децата на задната седалка в автомобила (на две от които е баща) изпаднали в стрес от случващото се и започнали да плачат. Ето защо, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, при поведението на този подсъдим липсват данни за наличието на изискуемата от закона цел – принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му задължения и функции по служба, при което законосъобразно подсъдимият Т.К. е оправдан с контролираната присъда по това обвинение, а подсъдимият Г.И. за това, че деянието е извършено от него при условията на съучастие с подсъдимия К..
С описаните по-горе в настоящото решение действия, всеки от тримата подсъдими И.И., Г.И. и Т.К. като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака е причинил на И.Т. – полицейски орган, заемащ длъжността младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С., при изпълнение на службата му, свързана с това да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите и техническата изправност на моторните превозни средства, с предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, както и да задържи Г.И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, телесна повреда, чиято медикобиологическа характеристика покрива правния критерий за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК (болка и страдание). Изводът на първоинстанционния съд за виновността на всеки от тримата подсъдими в това престъпление почива на доказателствата, събрани, проверени и анализирани съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което въззивният съд изцяло го споделя. Действията на всеки от тримата подсъдими са извършени при условията на пряк умисъл, общ с този на останалите двама, като всеки от тях е съзнавал общественоопасният характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Умисълът на подсъдимите е изводим от целенасочените действия на всеки от подсъдимите към телесната неприкосновеност на пострадалия Т.. Съзнанието им относно неговото служебно качество и обстоятелството, че в случая пострадалият е действал при изпълнение на службата си е обсъден по-горе в настоящото решение, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Обвинението срещу подсъдимия Г.И. в извършване на престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК този състав на Софийски окръжен съд също приема, както това е сторил и първоинстанционният съд, за доказано от събраната доказателствена съвкупност. Форменото облекло И.Т. носил по реда на чл. 151, ал. 4 от ЗМВР и Наредба № 8121з-1010/2015 г. на Министъра на вътрешните работи, като младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ К. при ОДМВР – С.. Извършените от този подсъдим действия по дърпане на униформата на И.Т., при което ризата на униформата в областта под левия ръкав, ципа на светлоотразителната му жилетка и копчето на левия пагон на униформеното облекло били скъсани, от обективна страна представляват противозаконно повреждане на форменото облекло. Прекият умисъл на подсъдимия Г.И. за извършване на престъплението е изводим при анализа на конкретната фактическа обстановка.
Що се отнася до обвинението срещу всеки от тримата подсъдими Г.И., И.И. и Т.К. в престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено чрез нанасяне на удари с ръце и крака върху собствения на Дирекция „У.“ – МВР, гр. С. лек автомобил марка „Киа Сийд“ с рег. № ., въззивният съд се съгласява с извода на РС С., че доказателствата по делото не установяват именно подсъдимите да са повредили задния ляв калник на автомобила и да са унищожили основа на лост за отваряне на предния капак. От събраните гласни доказателства се установява единствено, че след като полицейските служители се заключили в автомобила, събраните наоколо лица са блъскали по прозорците на автомобила с ръце. От заключението на обсъдената по-горе дактилоскопна експертиза е видно, че от външната страна на прозореца на шофьорската врата има оставен от подсъдимия К. дактилоскопен отпечатък, при което участието на този подсъдим в удрянето на стъклото е доказано - но прозорецът не е повреден или унищожен и няма повдигнато обвинение в такава насока. При внимателния анализ на гласните доказателства, които са единствените, които могат в случая да бъдат разглеждани при определяне авторството на деянието по чл. 216 от НК е видно, че те не сочат някой от тримата подсъдими да е отправил удари, било то с ръце или крака, пряко към увредените части. За удари по предния капак на автомобила не съобщава никой от свидетелите Т. и А.. Свидетелят А. е заявил пред съда, че не може да каже кои са бутали и ритали колата; а всички останали присъствали на случая лица отричат да е имало посегателство върху автомобила. Действително, в приобщените от първоинстанционния съд по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (вместо по ал. 4 на същия текст, тъй като не се касае за разпит пред съдия и липсва изискуемото съгласие на страните за прочитането им) показания пред орган на досъдебното производство свидетелят Т. твърди, че и тримата подсъдими са ритали с крака задната лява част на автомобила. При изложеното по-горе, приобщените показания на свидетеля Т. пред орган на досъдебното производство се единствените в подкрепа на обвинителната теза за извършено от всеки от тримата подсъдими престъпление по чл. 216 от НК, и то само по отношение задния ляв калник на автомобила, а предвид забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава на тях. Ето защо, законосъобразно и правилно и тримата подсъдими с контролираната присъда са оправдани по това обвинение.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства и експертните заключения. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не се основава на произволно възприети фактически положения в подкрепа на обвинителната теза, а на сериозен, макар и сравнително кратък анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от първата инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я мотивирали да достигне до изводите за виновността на подсъдимите в част от престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност – посочени по-горе, а липсата на събрани доказателства по отношение на останалите деяния е дала основание подсъдимите да бъдат оправдани за тях. Показанията на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си.
Гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. И., К. И., Е. К. и обясненията на подсъдимите И.И., Г.И. и Т.К., в частта, в която отричат срещу пострадалия Т. да са нанасяни удари и да е повреждано униформеното му облекло, въззивният съд приема за недостоверни. В тази им част те противоречат на останалата доказателствена съвкупност – гласни и писмени доказателства и експертни заключения, като съдът ги отдава на близките родствени връзки на посочените лица и обяснимото с тях желание да обслужат защитната теза по делото. Показанията на свидетеля К. И., който отрича да е видял физическо стълкновение между подсъдимите и пострадалия, според съда се дължат на стремежа на свидетеля да не се ангажира със страните по делото, с всяка от които е близък (съответно като приятел и като колега).
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля И.Т. в частта, в която заявява, че подсъдимият Т.К. е седял на предната дясна седалка в управлявания от подсъдимия Г.И. лек автомобил. Твърдението на свидетеля по този въпрос е в противоречие със заявеното от пътниците в автомобила, а обстоятелството, че подсъдимият К. е излязъл от задната дясна врата се установява и при внимателния преглед на снетите, при изготвянето на двете видеотехнически експертизи, кадри от видеозаписа. Въззивният съд отдава заявеното от Т. на грешка, допусната поради динамиката на събитията, а и обстоятелството къде точно в автомобила се е намирал подсъдимият К. е без правно значение.
Без значение е и обстоятелството дали управляваният от подсъдимия Г.И. лек автомобил е бил последван от служебния автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, или не, тъй като отговорността на подсъдимите не е ангажирана за неподчинение на подобен сигнал, а за поведението им след началото на полицейската проверка. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че свидетелят А. твърди, че са карали след автомобила единствено с включени светлини, поради което не се установява от доказателствата твърдението в обвинителния акт, че полицейският автомобил е бил и с включен звуков сигнал, нито подсъдимият Г.И. да е увеличил скоростта на автомобила при забелязването на полицейския патрул.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че подсъдимият Г.И. при нападението над полицейския служител е действал в състояние на провокиран от последния афект. Тъй като изваждането и насочването на пистолета от Т. е сторено в изключително кратък времеви момент (по-малък от една секунда), а процесните събития според данните от видеозаписа са продължили около 15 минути и са протекли на няколко етапа, то поведението на полицейския служител не може да обуслови състояние на афектно отреагиране, макар да е създало условия за повишаване на импулсивността и последните са законосъобразно отчетени от първоинстанционния съд при определяне размера на конкретните наказания на този подсъдим.
В заключение, настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса; извършил е коректна преценка на събраните гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната взаимовръзка.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Г.И. районният съд, при приложение на материалния закон, е подходил законосъобразно и обосновано. Като смекчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд е отчел чистото съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни и трудовата ангажираност на този подсъдим, както и поведението на полицейския служител И.Т. (изваждане и насочване на пистолет при извършване на рутинна проверка).
Съдът е отчел като отегчаващи вината на подсъдимия Г.И. високата обществена опасност на извършените престъпления и осъществяването им след употребата на алкохол. Издаденото във връзка с установената концентрация на алкохол в издишвания въздух от 0.67 промила НП е отменено от съда, а и доказателствата по делото не установяват подсъдимият да е употребил алкохол преди появата на полицейските служители. Видно е, че след процесния случай подсъдимият Г.И. първоначално се прибрал у дома си и едва след това бил отведен по районното управление, където при извършената от свидетеля Евтимов проба с техническо средство обяснил, че е пил в дома си за успокоение. Ето защо, въззивният съд не се съгласява с констатацията на районния съд, че този подсъдим е извършил престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност, под въздействието на алкохол и това се явява отегчаващо вината му обстоятелство.
Районният съд е определил на подсъдимия Г.И. за извършеното от него престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца; за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и за престъплението по чл. 274а, ал. 3 от НК наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. За престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до шест години; за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – наказание лишаване от свобода до три години и за престъплението по чл. 274а, ал. 3 от НК – наказание лишаване от свобода до една година. Следователно, определеното от районния съд наказание за първото от престъпленията е в близост до минималния размер, а за останалите две деяния е в рамките на този минимален размер. Предвид обсъдения по-горе превес на смекчаващите вината обстоятелства за подсъдимия Г.И., въззивният съд намери така определените наказания за съответни на целите на чл. 36 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът законосъобразно е определил едно общо наказание на подсъдимия Г.К.И. за посочените престъпления, а именно пет месеца лишаване от свобода, като предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, правилно е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Този срок ще е достатъчен, под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, подсъдимият да се въздържа от незаконосъобразно поведение.
По отношение на подсъдимия Т.К. районният съд също е подходил законосъобразно и обосновано, при определяне на конкретната наказателна репресия спрямо него. Като смекчаващи вината обстоятелства първоинстанционният съд е отчел чистото съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни, семейната и трудовата ангажираност на този подсъдим, както и поведението на полицейския служител И.Т. (изваждане и насочване на пистолет при извършване на рутинна проверка); а като отегчаващо вината на подсъдимия Т.К. - високата обществена опасност на извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Според първоинстанционният съд тези обстоятелства обосновават извод за необходимостта от налагане на наказанието в неговия минимален размер от три месеца лишаване от свобода. Въззивният съд се съгласява изцяло с направеното заключение, като също счита, че така определеното наказание ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, законосъобразно районният съд е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, който срок ще е достатъчен, под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, подсъдимият да се въздържа от незаконосъобразно поведение.
Районният съд е определил наказанието за извършеното от подсъдимия И.И. престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК също в рамките на минимално предвидения в закона размер от три месеца лишаване от свобода. За да достигне до извода, че този размер е съответен на извършеното деяние, съдът е взел предвид чистото съдебно минало, липсата на лоши характеристични данни, семейната и трудовата ангажираност на този подсъдим, както и поведението на полицейския служител И.Т. (изваждане и насочване на пистолет при извършване на рутинна проверка); а като отегчаващо вината на подсъдимия И.И. обстоятелство - високата обществена опасност на извършеното престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Според първоинстанционният съд тези обстоятелства обосновават извод за необходимостта от налагане на наказанието в неговия минимален размер от три месеца лишаване от свобода. Въззивният съд се съгласява изцяло с направеното заключение, като също счита, че така определеното наказание ще изпълни целите по чл. 36 от НК. Предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, законосъобразно районният съд е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, който срок ще е достатъчен, под угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, подсъдимият да се въздържа от незаконосъобразно поведение.
При тези изводи на съда за установяване авторството на всеки
от подсъдимите в извършване на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
предявеният граждански иск от И.Т. е доказан по основание. Относно размера на
обезщетението за причинени неимуществени вреди въззивният съд прие, както това
е сторил и първостепенният съд, че деянието безспорно е общественоопасно и
противоправно и представлява неправомерно увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца.
По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени
вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези
вреди и действията на подсъдимия. Претърпените от пострадалия болки и страдания
и състоянието му след случая се установяват от събраните в хода на
прозиводството гласни и писмени доказателства и заключението на СМЕ.
При отчитане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки причиненото с престъплението неудобство на пострадалия, с
неговото поведение в инкриминираната нощ, което в значителна степен е
провокирало конфликта с подсъдимите, законосъобразно районният съд е преценил,
че предявеният граждански иск следва да бъде уважен до размера от 1000 лв.,
като го отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. Въззивният съд напълно се съгласява с този
извод на първоинстанционния съд и с аргументите, въз основа на които е направен.
Законосъобразно първостепенният съд е присъдил на гражданския ищец и частен обвинител Т. и сумата от 1000.00 лева осъществени разноски за адвокатски хонорар.
Съобразно изводите на съда правилно и законосъобразно на подсъдимите е възложено заплащането на останалите осъществени по делото разноски.
При цялостната проверка на атакуваната присъда не се
установяват нарушения на материалния или процесуалния закон, обуславящи отмяна
на съдебния акт на първата инстанция. Приетите за установени от районния съд
фактически положения изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена и изведена от събраните
доказателства. По делото са събрани всички възможни и достатъчни доказателства,
изясняващи обективно и пълно релевантните за настоящия случай факти и
обосноваващи направените правни изводи.
Не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по време на съдебната
фаза, а разследващите органи и районният съд са спазили всички процесуални
изисквания.
По изложените съображения и на основание чл. 34, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26006/28.10.2020 г., постановена по НОХД № 224/2018 г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………