№ 696
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. К.а
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. К.а Гражданско дело №
20211720105084 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Електрохолд продажби“ АД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
*********/, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Р.Д., срещу
ЕВТ. СЛ. ГР., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1417.97 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
електрическа енергия, за имот – находящ се в *****, от които главница в
размер на 1390 лева за периода от 22.12.2020 г. до 23.03.2021 г. вкл, и 27.97
лева – обезщетение за забава, считано от датата на падежа на всяко
периодично вземане до 25.05.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2849/2021 г. на Пернишкия РС – 07.06.2021 г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и приети от държавен орган (КЕВР) общи условия (ОУ), които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е
изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо нито
съгласие на потребителя с ОУ, нито сключването на индивидуален договор с
потребителя. Посочва се и че ищцовото дружество има лицензия за доставка
на електрическа енергия за района, в който се намира имотът на ответника.
1
Твърди се, че имотът, за който е доставяна електрическа енергия, е
електроснабден, като ищецът е изпълнил задължението си за доставка на
такава през процесния период. В тази връзка са издадени три броя фактури: 1/
фактура № *********/31.01.2021 г. на стойност 143.63 лева за периода от
22.12.2020 г. до 21.01.2021 г.; 2/ фактура № *********/28.02.2021 г. за
периода от 22.01.2021 г. до 20.02.2021 г. на стойност 1213.86 лева и фактура
№ *********/31.03.2021 г. за периода от 21.02.2021 г. до 23.03.2021 г. на
стойност 32.51 лева – като всяка фактура е следвало да бъде платена в
10дневен срок от издаването й съгласно ОУ на дружеството. Посочва се, че
въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимите суми. С тези аргументи се иска исковете да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от справка по абонатни номера,
три броя фактури, справка за консумация на клиенти, молба заявление за
услуги и за отсрочване/разсрочване на суми, разписка за предадени
документи, споразумителен протокол, общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция.
Препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание ал. 6 от посочената разпоредба на
същия е назначен особен представител – адв. К.К..
Последният е депозирал отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо
място се оспорва качеството потребител на електрическа енергия на
ответника. Посочва се, че от ищцовото дружество не са представени никакви
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот
през процесния период. Поддържа се, че липсват доказателства и между
страните да е сключен договор с предмет доставка на електро енергия.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на
закона и общите условия на дружеството. Оспорва се реалното доставяне и
ползване на електрическа енергия и коректното й отчитане. Излагат се
доводи, че няма данни СТИ да е било изправно вкл. да е минало
задължителните метрологични проверки предвид размера на сумата,
начислена по втората фактура. Поддържа се и че СТИ било извън имота на
ответника. В тази връзка се твърди и че сумата е неправилно изчислена
предвид действалите към процесния период цени на електрическата енергия.
Оспорват се представените от ищеца счетоводни документи – справки и
фактури като се твърди, че сумите били завишени. Това от своя страна било
нарушение на законодателството за защита на потребителите – както
българското, така и европейското такова. Същевременно ищецът бил в
господстващо правно положение спрямо потребителите на пазара, като така и
едностранно им налагал заплащането на неправилно определени суми. С тези
аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени
В хода на делото са извършени и приети съдебно счетоводна и съдебно
техническа експертизи.
2
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище за уважаване
на исковете. Представен е списък с разноски.
Ответникът не се явява в проведеното открито съдебно заседание,
представлява се от адв. К., който изразява становище за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 410/08.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 2849/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено копие от общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД като няма
спор, че същите са действащи към процесния период.
По делото е представено заявление за услуги, предоставяни от „ЧЕЗ
Електро България“ АД от 21.03.2019 г. Същото е подписано лично от
ответника ЕВТ. СЛ. ГР., което обстоятелство не е оспорено по делото.
Съгласно заявлението обектът, където следва да се доставя електрическата
енергия е с адрес: *****, ****. Вписан е клиентски номер 300101603437. По
делото са представени и заявление за разсрочване на задължения и разписка
за предадени документи – от 02.07.2019 г. Последните също са подписани
лично от ответника, който е поискал разсрочване на задължения, начислени
за същия клиентски номер – 300101603437. В тази връзка отново с дата
02.07.2021 г. между страните е подписан спогодителен протокол, с който
ответникът Е.Г. като потребител е приел да заплати натрупани задължения за
клиентски номер 300101603437 на вноски. Подписът на ответника в
спогодителния протокол отново не е оспорен, като в случая ответникът е
изписал саморъчно и трите си имена.
На следващо място от представена лицензия от 01.07.2013 г, се
установява, че ищецът има права за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция за период от 28 години.
Видно от фактура № *********/31.01.2021 г. същата е на стойност
143.63 лева, като е за периода от 22.12.2020 г. до 21.01.2021 г. и е със срок на
плащане до 15.02.2021 г.; видно от фактура № *********/28.02.2021 г. за
периода от 22.01.2021 г. до 20.02.2021 г. същата е на стойност 1213.86 лева
като срокът на плащане е до15.03.2021 г. и видно от фактура №
*********/31.03.2021 г. за периода от 21.02.2021 г. до 23.03.2021 г. същата е
на стойност 32.51 лева и срок на плащане 14.04.2021 г. Между страните
липсва спор, че фактурите не са платени.
По делото е изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза.
Съгласно заключението по същата в счетоводството на ищеца има открита
3
партида с клиентски номер 300101603437 с титуляр ЕВТ. СЛ. ГР. за имот в
***** ****, за който е отчетено извършено снабдяване с електрическа
енергия, както и се отразяват задължения и плащания. В счетоводството на
дружеството са отразени като задължение за плащане посочените в исковата
молба фактури като няма отразено плащане от ответника. Съгласно
проверената справка извлечение е видно, че има предходни плащания от
ответника по издадени от ищеца фактури. Общият размер на неплатената
главницата по процесиите фактури е 1390 лева като сумите по трите фактури
са изчислени правилно. От своя страна размерът на дължимото обезщетение
за забава върху всяка една от просрочените суми, считано от падежа на всяко
периодично плащане до датата на издаване на счетоводната справка за
възникнали задължения- 25.05.2021г. е в размер на 27,97 лева.
Поради това вещото лице счита, че общият размер на неплатеното
задължение на ответника към ищцовото дружество възлиза на 1417,97 лева и
представлява сбор на неплатените главници по всяка една издадена фактура в
размер на 1390 лева и сбора на обезщетенията за забава по всяка една
издадена фактура за периода от настъпване на изискуемостта до 25.05.2021г.
в размер на 27,97 лева.
На последно място вещото лице посочва, че претендираните суми по
всяка фактура са изчислени при съобразяване на потребено количество
енергия и действалите към съответния период цени на същата.
На следващо място по делото е изготвена и приета и съдебно техническа
експертиза. Според същата за процесния имот е налице индивидуален
измервателен уред тип НХЕ 110 с фабр. № 18380199 за отчитане на ел.
енергията, находящ се във външно ел.табло. Съгласно заповед А-
616/11.09.2018г. на Държавната агенция за метрологичен и технически
контрол периодичността на последващите проверки за еднофазните
електромери е шест години. От описаните характеристики на монтираното
СТИ през процесния период от 22.12.2020г. до 23.03.2021 г. е видно че
електромерът е произведен 2019г. т. е. СТИ е годно, отговаря на изискванията
на Закона за измерванията и е в периода, за който Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор гарантира за точността на електромера.
Предвид тези изводи за годността и валидността на средството за търговско
измерване експертът счита, че електромерът е отчитал правилно количеството
потребена електроенергия. На последно място се посочва, че направените от
вещото лице изчисления на отчетените количества електроенергия от СТИ
съвпадат с тези в приложените по делото 3 броя фактури.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че е допуснало техническа
грешка при изписване на отчетните периоди по фактурите в таблицата към
заключението. Посочва, че втората фактура е на значителна стойност, но
количеството отчетена като подадена ел. енергия не надвишава
пропускливостта на уреда, независимо че е на границата й.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
4
вещите лица от изхода на производството. Освен това заключенията
съответстват на представените по делото писмени документи – фактури,
справка за клиентски номер и подробна справка за движенията по клиентски
номер. Поради това и съдът съобразява експертизите при формиране на
правните си изводи.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена електрическа енергия, за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 410/08.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2849/2021 г. на Пернишкия
РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият
е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия
съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана
изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че
следва да представи доказателства за обстоятелствата, за които носи
доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
електрическа енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството. В това
отношение, облигационната връзка между крайния снабдител и клиента на
електроенергия възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител на електроенергия. Последното е определено в чл. 4,
ал. 2 от Общите условия на ищеца, като съгласно тази разпоредба потребител
на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател на имот,
присъединен към електроснабдителната мрежа съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енегрия за домакинството си.
Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъдат упражнявани и от друго
лице, при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на
ползване върху имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред
продавача или пред нотариус, с нотариална заверка на подписите, това лице
да бъде потребител на електрическа енергия. ОУ на ищеца в тази хипотеза
предвиждат солидарна отговорност между собственика/титуляра на вещното
5
право на ползване и третото лице. Следователно отношенията между
потребителя и електроснабдителното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на електрическа енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ОУ на ищеца е видно, че потребител
на електрическа енергия е лицето, което получава такава и я използва за
собствени нужди в домакинството си като ползва електроснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в
негова полза вещно право на ползване върху имота. Съгласно общите
условия на ищеца дори собственикът/титулярът на вещно право на ползване
върху имота да е прехвърлил качеството си потребител на друго лице, то
двамата носят солидарна отговорност за задълженията пред крайния
снабдител.
В конкретния случай от представените по делото документи – молба
заявление за услуги, заявление за отсрочване/разсрочване на суми, разписка
за предадени документи, споразумителен протокол, се установява, че
ответникът е потребител на електрическа енергия в процесния имот през
процесния период.
В тази връзка следва да се отбележи, че представената молба от
21.03.2019 г., с която ответникът е поискал ищцовото дружество да доставя
ел. енергия за процесния имот и тя да бъде заплащана именно от него /т.е. от
ответника/, съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на
чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и извършването
на доставка на ел. енергия ищцовото дружество е приело направеното
предложение за сключване на договор за доставка на ел енергия.
Следователно са налице доказателства, че облигационната връзка между
страните по делото е възникнала много преди началото на исковия период и
няма доказателства, а и конкретни твърдения същата да е прекратявана. Не
може да не се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът по иска е
регистриран с настоящ и постоянен адрес, съвпадащи с този на процесния
имот, което е видно от приложените справки от НБД „Население“ по делото.
Такава регистрация се извършва по заявяване на лицето, съгласно
действащата към момента на това заявяване редакция на чл. 92 от Закона за
гражданската регистрация – 07.10.2015 г. В тази връзка към посочената дата
ответникът е признал, че ползва имота и до настоящия момент не е подавал
заявление за промяна на тази регистрация. Освен това видно от последваща
молба от 02.07.2019 г. и споразумителен протокол от същата дата към
последната ответникът е продължавал да ползва имота като вече е имал
натрупани неплатени сметки, които е поискал да бъдат разсрочени. Така към
тази втора дата ответникът отново е признал, че ползва имота / в съответствие
с горните изводи е и трайната съдебна практика – напр. Решение №
51/17.02.2020 г. по в.гр.д. № 850/2019 г. по описа на Пернишкия ОС/.
6
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на облигационно
отношение между страните по делото по повод продажбата на електрическа
енергия в процесния имот. В тази връзка и възраженията на ответника за
липса на облигационно отношение между страните следва да се приемат за
неоснователни, още повече и че същите не съдържат конкретно твърдение за
промяна в ползването на имота.
Неоснователни са и доводите, че отчетените количества електроенергия
не съответстват на реално потребените от ответника. Действително по делото
е видно, че втората фактура е на значителна дейност. Пред съда обаче беше
изслушана съдебно техническа експертиза, от която се установи, че
средството за техническо измерване е било технически изправно през
процесния период и от одобрен вид. Отчетените през него количества ел.
енергия също не надвишават пропускливостта на уреда. На последно място и
съдът съобразява, че все пак става дума за отчетен период през зимния сезон.
От експертното изследване по съдебно счетоводната експертиза е видно
и че сумите за ел. енергия са начислявани правилно съгласно установените в
периода цени - като стойността на задълженията е изчислена правилно при
прилагане на компонентите единично количество цена.
С оглед гореизложеното съдът счита, че исковите претенции са
основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2849/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 93.36 лева, от които 28.36 лева държавна такса и 65 лева
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези разноски следва
да му бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 5084/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо: 834.36 лева, от които 28.36 лева държавна такса, 320 лева –
възнаграждение за особен представител, 370 лева – възнаграждение за вещи
лица, 116 лева – адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи
претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на ищеца
следва да бъдат присъдени така посочените разноски изцяло.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
7
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕВТ. СЛ. ГР., с ЕГН: **********
и адрес: *****, ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ АД, с ЕИК: *********
/с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********/,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, сумата от общо
1417.97 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена електрическа енергия, за имот – находящ се в *****, от които
главница в размер на 1390 лева за периода от 22.12.2020 г. до 23.03.2021 г.
вкл, /начислена с 1/ фактура № *********/31.01.2021 г. на стойност 143.63
лева за периода от 22.12.2020 г. до 21.01.2021 г.; 2/ фактура №
*********/28.02.2021 г. за периода от 22.01.2021 г. до 20.02.2021 г. на
стойност 1213.86 лева и фактура № *********/31.03.2021 г. за периода от
21.02.2021 г. до 23.03.2021 г. на стойност 32.51 лева/ и 27.97 лева –
обезщетение за забава, считано от датата на падежа на всяко периодично
вземане /16.02.2021 г., 16.03.2021 г. съответно 15.04.2021 г./ до 25.05.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 2849/2021 г. на Пернишкия РС –
07.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата , за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2849/2021 г. по описа на Пернишкия РС
ОСЪЖДА ЕВТ. СЛ. ГР., с ЕГН: ********** и адрес: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Електрохолд продажби“
АД, с ЕИК: ********* /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“
АД, с ЕИК: *********/, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център сумата
от общо 93.36 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
2849/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 834.36 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
5084/2021 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2849 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8
9