РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ПЕТЪР ПЕТРОВ и в присъствието
на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 452 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 142/29.01.2020 г. по гр.д.№ 6483/2019 г. по описа на ПлРС е признато за установено по отношение на
ответника К.П.П., че същият дължи на
ищеца Етажна собственост на „***“ гр. Плевен сумата от 1 485 лв.,
представляваща сбор от дължимите и неплатени месечни такси за управление и
поддържане на общите части в сградата- етажна собственост на „***“ гр. Плевен
за магазин № 1 за периода м. ноември 2018 г.- м. юли 2019 г.
включително, ведно със законната лихва, считано от 16. 07. 2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.Осъден е К.П.П. да заплати на Етажна собственост на „***“ гр.
Плевен сумата от 329.70 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство.Осъден е К.П.П. да заплати на „***“
гр. Плевен сумата от 429.70 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Депозирана
е въззивна жалба от К.П.П., чрез пълномощник, срещу решение № 142/2020 г. по
гр.д.№ 6483/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се
доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и
постановено в противоречие с материалните и процесуалните норми, поради което
се прави искане да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго такова,
с което да се отхвърли предявеният от ЕС на ТЦ“***“ иск като неоснователен и
недоказан.
За
въззиваемата страна Етажна собственост
на „***“ гр.Плевен, чрез пълномощник, е депозирано писмено становище, според
което въззивната жалба е неоснователна.Прави се искане да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно, законосъобразно и обосновано на закона и доказателствата
по делото, като се присъдят и направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално
допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Въззивната жалба е
и основателна.
От изложеното в нея
е видно, че не се оспорва в настоящата инстанция, че К.П. е собственик на магазин
№ 1 в „***“ гр.Плевен.
Безспорно е също
така, че същият се е явил лично в търговския център в седмицата, последвала
22.10.2018 г. - датата на придобиване.
Безспорно се сочи
за установено, че К.П. не е ползвал посочения имот през целия период, в който е
негов собственик, от датата на придобиване-22.10.2018 г. до настоящия момент,
което се установява от показанията на свидетелите - управител на ТЦ“***“, М.Г.-
наемател на магазин в ТЦ“***“ и В.Н. - работещ наблизо, както и от справките от
„ЧЕЗ Електро България“АД и „Водоснабдяване и канализация“ЕООД.
Съгласно чл.7,
ал.1, т.5 ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписва времето, през което
лицата по т.3 и т.4 не ползват самостоятелния обект.
Във въззивтата
жалба е посочено, че относно вписването на обстоятелството за необитаване на
имота, което се отразява в книгата на собствениците съгласно чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС, в нея е попълнена графата „настоящ адрес на новия
собственик/собствениците, ако не обитава/т своята собственост“, което се
установява от приетото в настоящата инстанция копие на страницата от книгата на
собствениците.
В книгата е вписано
при началната дата на обитаване - 01.11.2018 г., че помещението не се използва,
считано от 22.10.2018 г. до последващо известяване.
С оглед на приетото
в настоящето производство писмено доказателство следва два се приеме, че е
спазена от въззивника разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС.
На следващо място
във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е приел, че е
обосновано становището, че разпоредбите на ЗЗД важат за решенията на общото
събрание на етажната собственост, че съществуват нищожни такива решения, но не
е обсъдил причината, поради която се възразява, че решението на ЕС на ТЦ“***“
от 10.03.2011 г. е нищожно, а именно: противоречи на закона (в нарушение на императивната правна норма на чл.51,
ал.1 ЗУЕС), както и противоречи на добрите
нрави, тъй като магазин № 1 с площ 27.5 кв.м. е задължен да заплаща по
6лв./кв.м. на месец, докато магазин № 8 с площ 694.5 кв.м. заплаща по 4.50
лв./кв.м. на месец, а офисите, с обща площ от 886.1 кв.м. заплащат по 4
лв./кв.м. на месец.
Задълженията за
заплащане на разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата в режим на ЕС, какъвто характер има и ТЦ“***“ гр.Плевен, възникват по
силата на закона съгласно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, като размерът на вноските се
определя с решение на общото събрание на собствениците според чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС.Какво включват „разходите за управление и поддържане“ е посочено в §1,
т.11 от ДР на ЗУЕС.
Съгласно чл.51,
ал.1 ЗУЕС (изм.ДВ бр.26/2016 г.) разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от
етажа, на който живеят.Нормата е императивна, както се сочи от въззивника (определение № 130/17.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1770/2020
г., II
г.о.).
Решенията обаче на
общото събрание на етажната собственост имат характер на многостранни сделки,
приемат се при осъществяване на специална процедура и обвързват всички титуляри
на право на собственост на обекти в сградата.Те са особен вид многостранен акт,
приет от неперсонифицирана група лица етажни собственици, който, когато се
стабилизира (влезе в сила) става
задължителен за всеки етажен собственик независимо дали е взел участие при приемането
му и дали е дал съгласието си, включително и за последващите приобретатели на
имота.
Извън обаче реда и
определените срокове по чл.40 ЗУЕС е изключена възможността на етажния
собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието
решение на ОС, включително и на такова за разходите за поддържане и управление
на общите части (определение № 194/26.02.2016 г.
на ВКС по т.д.№ 2280/2015 г., I т.о.).
Следователно
решението на ОС на ТЦ“***“ гр.Плевен от 10.03.2011 г. в горепосочената му част
не може да се приеме за нищожно на посочените основания.
Пред настоящата
инстанция в хода на производството по делото въззивникът се позовава на чл.51,
ал.2 ЗУЕС, като ОС на ЕС на ТЦ“***“ гр.Плевен е взело решение по отношение на
чл.51, ал.3 ЗУЕС (ОС е взело решение, че не се
прилага чл.51, ал.3 ЗУЕС неработещите магазини да заплащат 50% от размера на
месечната вноска за управление и поддържане на общите части), като изобщо не е вземало каквото и да е решение,
което касае чл.51, ал.2 ЗУЕС.
Съгласно чл.51,
ал.3 ЗУЕС общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части
от общите части може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства
повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на
отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане по ал.1, като за
отсъствието се уведомява писмено председателят на УС (управителят).Хипотезата
на този текст не е приложима в процесния случай, тъй като не се касае до
отсъствие повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Както се посочи
по-горе, процесният магазин от закупуването му на 22.10.2018 г. не е функционирал, т.е. не е бил работещ
обект.Следователно се касае до хипотезата на чл.51, ал.2, предл.2-ро ЗУЕС,
според която не се заплащат разходите по ал.1 от собственик, ползвател или
обитател, който пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година.За процесния период от време - от месец ноември 2018 г. до месец юли
2019 г., не се установява магазин № 1 с площ от 27.50 кв.м. да е бил действащ,
т.е. да може да се приеме, че собственикът му е пребивавал повече от 30 дни в
рамките на календарната година в етажната собственост.
Настоящият състав
счита, че нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна, а тази на чл.51, ал.3 ЗУЕС-диспозитивна (решение № 126/4.02.2020 г. на
ОС-Варна по в.гр.д.№ 1873/2019 г., решение № 720/5.08.2019 г. на ОС-Бургас по
в.гр.д.№ 818/2019 г.).
По силата на закона
- чл.51, ал.2 ЗУЕС, тази категория собственици, каквото качество има
въззивникът, които пребивават не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година в етажната собственост, са освободени от заплащането на разходите за
управление и поддържане на общите части на сградата.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че следва да се отмени обжалваното решение и вместо
него да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли предявеният иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗУЕС от
въззиваемия срещу въззивника за признаване за установено по отношение на
въззивника, че същият дължи на въззиваемия сумата от 1 485 лв., представляваща
сбор от дължимите и неплатени месечни такси за управление и поддържане на
общите части в сградата-етажна собственост на „***“ гр.Плевен за магазин №1 за
периода м.ноември 2018 г. - м.юли 2019 г. включително, ведно със законната
лихва, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което е издадена заповед № 2643 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 4716/2019 г. по описа на ПлРС.
При този изход на
процеса следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски в общ размер на 910 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 142/29.01.2020 г. по гр.д.№
6483/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.38,
ал.2 ЗУЕС за признаване за установено по отношение на К.П.П. ***, ЕГН **********,
че същият дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ НА „***“ гр. Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „“ № ***, сумата
от 1 485 лв., представляваща сбор от дължимите и неплатени месечни
такси за управление и поддържане на общите части в сградата- етажна собственост
на „***“ гр. Плевен за магазин № *** за периода м.
ноември 2018 г.- м. юли 2019 г. включително, ведно със законната лихва, считано
от 16.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед № 2643 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.07.2019 г. по ч.гр.д.№
4716/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА въззиваемият ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ НА „***“
гр. Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № ***, да заплати на въззивника К.П.П. ***, ЕГН **********, разноски в общ размер на 910 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: