№ 350
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002231 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Развигор БМ“ЕООД, чрез
пълномощника му адв. Н.П. от САК, срещу решение № 1042 от 2.03.2020 г.
по т.д.№ 94/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени
като неоснователни предявените като частични от жалбоподателя срещу ЕТ
„Фешън Топ Моделс-Д. К.“ обективно съединени искове с правно основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 25 500 лв., представляваща част от
дължимата главница в общ размер на 130 067.32 лв. по договор за изработка
на хотелско обзавеждане, ведно със законната лихва върху нея от
предявяването на иска до окончателното ù изплащане и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като част от законната
лихва за забава върху сумата на главницата, в общ размер на 19 800 лв.,
дължима за периода от 17.10.2017 г. до 17.04.2019 г.
В жалбата се твърди, че между страните не е било спорно, че между тях
е бил сключен неформален договор за изработка на хотелско обзавеждане, а
само какви са договорените помежду им цени за обзавеждането. Изложено е,
че по делото е представена оферта от 7.11.2014 г., която е изпратена на
1
ответника на същата дата по електронна поща, като в съпроводителното
писмо към нея е отбелязано, че тя представлява „съгласувана оферта и
проектодоговор“, което според жалбоподателя сочи, че преди това страните
са съгласували параметрите на договора. Поддържа се, че офертата е била
приета от ответника, защото след получаването ù той е изпратил на ищеца по
електронната поща данни за издаване на фактура. Твърди се, че на 12.11.2014
г. на основание чл. 14, ал. 1 от ЗЗД между страните е бил сключен договор за
изработка на хотелско обзавеждане, доколкото ответникът не е оспорил
писмото от 12.11.2014 г. Наведен е довод, че своевременно е оспорил
предложената от ответника „окончателна оферта“, като съставена за процеса
и поради това, че противно на търговската практика е изготвена от
възложителя, а не от изпълнителя и не е била получена от него. Счита, че с
плащанията в общ размер от 71 200 лв., извършени по неформалния договор
за изработка, ответникът е потвърдил неговото сключване и е оспорил
приетото от съда, че част от плащанията са извършени от трето лице „Адде
2114“ ООД, с довода, че то е извършило плащания по други фактури, а не по
тези, издадени за задълженията на едноличния търговец. Поддържа се, че
ответникът е признал изпълнението на задълженията си по договора до
размер на сумата от 132 254,98 лв., което представлява твърдение на
неизгоден за него факт. Твърди се, че от събраните по делото гласни
доказателства е установено, че „Развигор БМ“ЕООД е изпълнил цялото
обзавеждане на всички хотелски стаи, с изключение на мострените, както и че
изработените от него мебели са монтирани и се намират в хотела на
ответника, където се ползват от него, като жалбоподателят е отстранил
всички недостатъци, за които възложителят е направил възражение.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
друго, с което предявените по делото искове да бъде уважени, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете
инстанции.
Въззиваемият ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ оспорва въззивната
жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, се
твърди, че съдът правилно е приел, че изпратената от „Развигор БМ“ЕООД
предварителна оферта от 7.11.2014 г. сама по себе си не може да обоснове
2
наличието на договор за изработка и то при твърдените от него цени и
условия, както и че „предварителната оферта“ от 7.11.2014 г. и изявлението
на представителя на „Развигор БМ“ЕООД, съдържащо се в електронното
писмо от същата дата, в което тя е определена като проектодоговор, изключва
окончателното ù приемане и сочи, че тя е само база за водене на преговори
между страните. Поддържа се, че предварителната оферта от 7.11.2014г. не е
била приета от възложителя, който не се е съгласил с цените, предложени в
нея, нито с посочената от ищеца спецификация на обзавеждането. Посочено
е, че в отговор на предложението на изпълнителя, възложителят му е дал
окончателна оферта от 11.11.2014 г., съдържаща одобрените от него цени и
спецификации, които са различни от тези, които са били първоначално
предложени от изпълнителя в предварителната оферта. Затова се поддържа,
че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е установено
постигнато съгласие относно съществените елементи на твърдения договор за
изработка, които не могат да бъдат установени със свидетелски показания,
предвид забраната на чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК, поради което не може да се
претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника на това
основание. Направено е възражение, че от извършените плащания не може да
се направи извод нито по кой договор са осъществени, нито какви са били
съществените му елементи, както и че от тях се установява единствено
общият размер на авансовите плащания от 132 354,98 лева. Изложено е, че по
всички фактури, издадени от изпълнителя, възложителят е извършил
плащания на обща стойност 71 200 лева, колкото е и стойността на
издадените фактури, които са осчетоводени от „Развигор БМ“ЕООД като
авансови плащания; като такива са осчетоводени и плащанията, извършени
от „Адде-2014“ООД по нареждане на ответника на обща стойност от 61
154,98 лева. Оспорено е твърдението на жалбоподателя, че въззиваемият е
признал изпълнението на договора до размера на извършените от него
плащания, с възражението, че още с отговора на исковата молба е оспорено
приемането на цените и условията по предварителната оферта. Твърди се, че
„Развигор БМ“ЕООД е доставил и монтирал в хотела обзавеждането на не
повече от 10 – 12 % от стаите, разположени на четвъртия и петия етаж, при
това със значителна забава и с недостатъци. Поддържа се и възражението за
неизпълнение в качествено отношение, с твърдението, че монтираните
мебели, врати и обшивки не отговарят на размера на изделията, посочени в
3
окончателната оферта и на тези в мострените стаи, както и на конфигурацията
и размера на стаите, в които са монтирани. Изложено е, че общата стойност
на монтираните в хотел „Рилец“ мебели, врати и обшивки, според
окончателната оферта от 11.11.2014 г. е 139 783 лева с включен ДДС или 116
486 лева без ДДС, откъдето е направен извод, че уговорената цена по
окончателната оферта е платена изцяло от едноличния търговец.
Направено е и възражение, че ЕТ „Фешън Топ Моделс- Д. К.“ е възложил на
други изпълнители отстраняването на част от недостатъците на изработеното,
както и че с писмо от 6.11.2017 г. едноличният търговец е заявил, че не
приема работата, поради частичното, забавеното и некачественото
изпълнение, като след неговото получаване „Развигор БМ“ ЕООД не е издало
фактура за сумата на претендираното възнаграждение, нито е отразило тази
сума в своето счетоводство. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че на 7.11.2014 г. жалбоподателят „Развигор
БМ“ЕООД е изпратил на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ чрез пълномощника
му М. К. по електронен път предварителна оферта за цялостно обзавеждане
на хотелски комплекс „Рилец“ в н.м. „Рилски манастир“, община Рила, област
Кюстендил, в която е посочено, че е изготвена по предварително съгласувани
размери, модели и конструкции. В нея са посочени отделните видове мебели
за обзавеждане на хотелските стаи, които оферентът е предложил да изработи,
техните размери, материал, брой на изделията от всеки вид, единичната и
общата им цена. Според тази оферта, общата стойност на мебелите с
включени ДДС, транспорт и монтаж е в размер на 164 556 лв., а на вратите –
на 70 552 лв., или общо стойността на мебелите и вратите възлиза на 235 108
лв.
4
Като писмено доказателство, представено с отговора на исковата молба,
в първоинстанционно производство е прието електронно писмо, изпратено
на 12.11.2014 г., с което ЕТ „Фешън Топ Моделс- Д. К.“ е изпратила на
изпълнителя „Развигор БМ“ЕООД т. нар. „съгласувана оферта“, определена
и като „проектодоговор“. Според тази оферта, общата стойност на мебелите
с ДДС, транспорт и монтаж възлиза на 112 550 лв., а на вратите- 47 684 лв.,
или общо 160 234 лв., като половината от тази сума е платима авансово, а
останалите 50 % - след монтажа на изделията. Посоченият в офертата на
възложителя срок за изпълнение е 45 дни.
По отношение на срока за изпълнение – 45 дни и на задължението за
авансово заплащане на половината от сумата на възнаграждението двете
оферти съвпадат.
С исковата молба са представени 8 бр. фактури, издадени от
„Развигор БМ“ЕООД и подписани само от негов представител, в които като
длъжник е посочен ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“, съответно 262/17.11.2014
г. за сумата от 20 000 лв. с ДДС, № 273/2.01.2015 г. за сумата от 10 000 лв. с
ДДС, № 288/6.04.2015 г. за сумата от 4000 лв. с ДДС, № 300/1.06.2015 г. за
сумата от 10 000 лв. с ДДС, № 302/10.06.2015 г. за сумата от 5000 лв. с ДДС,
№ 310/20.08.2015 г. за сумата от 5000 лв. с ДДС, № 317/2.10.2015 г. за сумата
от 5000 лв. с ДДС, № 280/28.02.2015 г. за сумата от 12 200 лв. с ДДС. Като
основание за възникване на посочените във фактурите парични задължения е
посочено „аванс за изработка на хотелско обзавеждане“. Представени са и
7 бр. платежни нареждания, удостоверяващи извършени от ЕТ „Фешън
Топ Моделс-Д. К.“ в полза на „Развигор БМ“ЕООД през периода от
14.11.2014 г. до 2.10.2015 г. по банков път плащания в общ размер от 59 000
лв. С отговора на исковата молба ответникът ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ е
представил и издадени от „Развигор БМ“ЕООД фактури , в които като
длъжник е посочено трето неучастващо в производството по делото лице
„АДДЕ-2014“ООД, съответно № 375/16.09. 2016 г. за сумата от 2632.98 с
ДДС, № 378/1.10.2016 г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС, № 380/10.10.2016 г. за
сумата от 15 000 лв. с ДДС, 405/3.04.2017 г. за сумата от 10 000 лв. с ДДС, на
обща стойност 42 632.98 лв., в които като основание за възникване на
паричното задължение е посочен „аванс за хотелско обзавеждане“, както и
фактура № 375/16.09.2016 г. за сумата от 2632.98 г. с ДДС, представляваща
5
цената на 37 бр. подматрачни рамки с различни размери. Към всяка от
фактурите е представено платежно нареждане, заверено от банката,
извършила превода, удостоверяваща заплащането на сумите по тях по банков
път.
С допълнителната исковата молба ищецът „Развигор БМ“ЕООД –
изпълнител по твърдяния договор, е оспорил насрещната оферта на ЕТ
„Фешън Топ Моделс-Д. К.“ от 11.11.2014 г. с възражението, че никога не е
получавал същата и съответно - не се е съгласявал с нея, а тя е била
едностранно съставена от ищеца за целите на съдебното производство.
Признал е, че е получил извършените от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“
авансови плащания в размер на 71 200 лв., които е приспаднал от дължимата
по договора сума при формиране цената на предявения иск за реално
изпълнение, но е оспорил погасителното действие на плащанията, извършени
от „АДДЕ-2014“ООД, с възражението, че те не се отнасят до изработването
на мебелите в хотелската част, а за изработката на тези, разположени в
общите части на сградата, което е осъществено по отделен договор,
възложител по който е било „АДДЕ-2014“ООД. Оттам е наведен довод, че
извършените от третото лице плащания нямат погасително действие по
отношение задълженията на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ по договора за
изработка на мебелите в стаите на хотела и те не са извършени за негова
сметка. Това възражение съдът намира за основателно, тъй като по делото
липсва доказателства, че третото лице е изпълнило чуждо задължение- това
на едноличния търговец към „Развигор БМ“ЕООД по твърдяния договор, по
който то не е страна.
С отговора на исковата молба ответникът – въззиваем в настоящото
производство е представил и 4 бр. договори за заем, сключени между
пълномощника на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ М. С. К., в лично качество,
като заемодател и „Развигор БМ“ЕООД като заемател, съответно на 3.11.2016
г. на сумата от 15 000 лв., на 11.11.2016 г. на сумата от 13 000 лв., на
30.11.2016 г. на сумата от 10 000 лв. и на 22.12.2016 г. за сумата от 44 000 лв.,
с твърдението, че те са били предоставени за закупуване на материали,
необходими за изпълнение на договора между „Развигор БМ“ЕООД и ЕТ
„Фешън Топ Моделс-Д. К.“. Съдът намира, че тези доказателства са
неотносими към предмета на спора, тъй като при сключването им
заемодателят е действал в лично качество като физическо лице, а не като
6
пълномощник на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ въз основа на
предоставеното му пълномощно и в тях не е посочен начинът на изразходване
на предоставените в заем парични суми, а именно, че то е свързано с
изпълнението на задълженията за изработване на мебелите в стаите на хотела.
Извън това, предвид реалния характер на договора за заем, по делото липсват
доказателства, че уговорените с договорите суми са били действително
предадени на заемателя, в какъвто смисъл е основателното възражение на
пълномощника на „Развигор БМ“ЕООД, направено с отговора на исковата
молба.
Според заключението на назначената в първоинстанционно
производство съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Т.,
общият размер на плащанията, извършени през периода от 14.11.2014 г. до
2.10.2015 г., посочени по конкретни дати и суми на плащания в справка № 3
към заключението, от ЕТ „Фешън Топ Модълс - Д. К.” към „Развигор БМ”
ЕООД възлиза на 71 200 лева. От заключението се установява, че така
заплатената сума се формира от 7 бр. трансакции по банков път,
удостоверени с представени по делото платежни нареждания и едно плащане
в брой от 2.04.2015 г. Според експертизата, плащанията са осчетоводени
като авансови. Според същото заключение, общият размер на плащанията,
извършени през периода от 26.08.2016 г. до 23.06.2017 г. от третото
неучастващо в производството по делото лице „АДДЕ-2014”ООД към
„Развигор БМ”ЕООД възлиза на сумата от 61 154,98 лева - по конкретни дати
и суми, посочени в справка № 05, както и че основанието за издаване на 5 бр.
от фактурите, по които са извършени, е аванс за хотелско обзавеждане; по
фактура с № 375/16.09.2016 г., сумата по която е погасена чрез плащане на
15.09.2016 г., основанието е 37 бр. подматрачни рамки „Комфорт“, а една от
фактурите с № 418/23.05.2017 г. не е налична по делото. Експертизата е
установила, че между извършените осчетоводявания при „Развигор БМ”
ЕООД и тези, извършени в счетоводствата на ЕТ „Фешън Топ Модълс - Д. К.”
и „АДДЕ 2014”ООД няма никакви разминавания. Констатирала е, че при
„Развигор БМ” ЕООД разчетите с двете дружества са водени поотделно;
поотделно са водени и разчетите с „Развигор БМ”ЕООД в счетоводствата на
ЕТ„Фешън Топ Модълс-Д. К.” и „АДДЕ 2014” ООД. Вещото лице е
посочило, че за претендирания с исковата молба остатък от възнаграждението
по договора „Развигор БМ“ЕООД не е издал и осчетоводил фактура.
7
Установило е, че по всички издадени от „Развигор БМ”ЕООД фактури е
извършено плащане от ЕТ „Фешън Топ Модълс - Д. К.” или от „АДДЕ
2014”ООД според това, кой е получател на фактурата, т.е. по счетоводни
данни не се установява третото лице да е извършило плащане за
погасяване на чужди задължения.
В първоинстанционно производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, извършена от вещото лице К., което е оспорено от
процесуалния представител на „Развигор БМ“ЕООД. Според заключението,
от фактурите на „Развигор БМ“ЕООД за закупени материали не може да се
направи извод, че изпълнителят е закупил материалите за изработване на
процесните мебели в хотел „Рилец“, тъй като в тях не е посочено за кой обект
са преназначени. Според окончателната оферта от 11.11.2014 г. общата
стойност на мебелите, вратите и обшивките монтирани в хотел „Рилец” е в
размер на 139 783 лв. с включен ДДС или 116 486 лв. без ДДС, като в тази
сума не е включена стойността на 53 бр. алуминиевите врати за баня. Според
вещото лице, размерите на голяма част от обзавеждането (височината на
бюрата, на отделенията за окачване на дрехи в гардеробите и на огледалата)
не отговаря на размерите на изделията, описани в окончателната оферта от
11.11.2014 г., защото конфигурацията и размерите на стаите предполагат
корекция на размерите, но трябва да отговарят на задължителните стандартни
размери, които са заложените в мострените такива. Експертизата е
установила, че не са спазени задължителните стандартни размери на
мебелите, заложени в мострените стаи, както и че размерите на голяма част
от вложените материали (късите табли на двойните легла и дебелина на
вратите) са с размери, различни от тези в окончателната оферта и мострените
стаи. При огледа е констатирано несъответствие на размерите на голяма част
от вратите, бюрата и нощните шкафчета, които се различават от тези на
изделията, чиято единична цена е определена в т. нар. „окончателна оферта“
от 11.11.2014 г., като в заключението са посочени в цифрово изражение
конкретните отклонения в размерите на отделните елементи от обзавеждането
спрямо офертните такива. Посочено е, че несъответствието на монтираните в
хотел „Рилец” мебели, врати и обшивки с размерите и конфигурацията на
стаите, както и с разположението им в сравнение с мебелите, монтирани
мострени стаи 108, 413 и 416 се изразява в по-малка дебелина на входните
врати за стаите, по-малка височина на отделението за окачване на дрехи при
8
почти половината от гардеробите; по-тънки дебелини на късите табли на
леглата. Вещото лице е изразило становище, че не е възможна поправката на
всички изделия с размери, несъответни на офертните, тъй като по-голямата
част от тях са с по-малки размери от предвидените. Експертизата е дала
заключение, че мебелите, вратите и обшивките не отговарят на
конфигурацията и размерите на стаите, в които са монтирани, което
предполага корекция на размерите на обзавеждането, като се спазват
задължителните стандартни размери, заложени в мострените стаи. Според
вещото лице, монтираните мебели, врати и обшивки имат съществени
недостатъци, което намалява тяхната годност за ползване по предназначение,
като вратите с по-малка дебелина предполагат по-слаба шумоизолация между
стаите и коридора; гардеробите с по-малка височина на сектора за окачване
на дрехите не позволяват да се окачват връхни дрехи, а по-малката дебелина
на късата табла на леглата води до тяхната нестабилност.
Пред въззивната инстанция е допусната съдебно- техническа
експертиза, извършена от вещото лице А. П., със задача да даде заключение
дали размерите на материалите, зададени в използваната от ищеца програма
за разкрояване съвпадат с тези на разкроите, представени по делото и с
размерите на всеки един детайл, от който са произведени процесните мебели,
по размери, установени от вещото лице на място в хотела. Експертизата е
установила, че при леглата са установени четири размера : 1000/2000 мм,
1400/2000 мм, 800/2000 мм и 820/1900 мм, като за легло с размери 800/200
липсват такива в приложените файлове; за обшивката на леглата липсват
размери в приложените файлове за разкрой; установени са пет размера на
нощните шкафчета : 400/h330 мм, 400/350 мм, 500/350 мм, 600/350 мм и
670/350 мм.; за бюрата-комплект, които включват бюро, шкаф хладилник
530/600/623 мм, шкаф за обувки 760/600/h320 мм и огледало над бюрото
2350/h450мм. Бюрата от комплекта (плот) са с различни размери за всяка стая
и липсва информация в приложените файлове за разкрой. За останалите
елементи от комплекта има налична информация в приложените файлове за
разкрой. Експертизата е установила три вида гардероби - еднокрилен,
двукрилен и трикрилен, като всеки един е с различна височина за различните
стаи. Техните размери, посочени в заключението на съдебно-техническата
експертиза, отговарят на размерите, посочени в приложените файлове за
разкрой, с изключение на гардеробите в стаи: 104, 221, 319, 404, 405, 406, 414,
9
417 и 501. В приложените файлове за разкрой липсват данни за размерите на
входните врати и вратите за баня.
Заключението на съдебно-техническата експертиза е оспорено от
процесуалния представител на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ с
възражението, че изводите на вещото лице са неверни, тъй като са основани
на доказателства- т. нар. „разкрои“, които са едностранно съставени от
„Развигор БМ“ЕООД, не са приемани от ответника и той не е участвал в
съставянето им.
В първоинстанционно производство са събрани гласни доказателства-
показанията на свидетелите С. Л., С. Н. и М. К., разпитани в о.с.з. на 4.12.2019
г. и свидетеля З.Г., разпитан в о.с.з. на 5.02.2020 г.
Свидетелят С. Л. е заявил, че „Развигор БМ“ЕООД му е възложило
изпълнението на част от работите по обзавеждането на стаите в хотела, т.е. по
отношение на него той е бил подизпълнител, като е работил на обекта три
години- от 2014 г. до м. октомври на 2017 г. с известни прекъсвания на
работата, като счита, че нормално необходимото време за изпълнение на
възложените работите е около 1 година. Заявил е, че всички забележки на
З.Г., упражняващ инвеститорски контрол от името на ЕТ „Фешън Топ
Моделс-Д. К.“ са били отстранени. Заявил е, че като мостри са били
направени три стаи, но при изпълнение на работите не са били ползвани
техните мерки, тъй като размерите на всяка стая в сградата на хотела са били
различни. Свидетелят твърди, че през периода от 2014 г. до 2017 г. други
фирми не са работили в хотела, тъй като при продължаване на изпълнението
след неговото временно преустановяване, той е заварил стаите в състоянието,
в което са били оставени, и на свидетеля не е известно друг изпълнител да е
преработвал обзавеждането на изпълнените от свидетеля стаи.
Свидетелят С. Н. е заявил, че като работник в цеха на „Развигор
БМ“ЕООД през периода от 2014 г. до 2016 г. е изработвал обзавеждане за
хотела, представляващо всички мебели в стаите : легла, гардероби.
Удостоверил е, че мебелите са били разкроявани със специална машина въз
основа на предварително зададени размери и изработвани в цеха, след което
са били транспортирани и монтирани в хотела. Заявил е, че всички
недостатъци на изработеното са били отстранени по указанията на З.Г., който
е осъществявал инвеститорския контрол, както и че на обекта по стаите на
10
хотела, фоайето и стълбището е работило само „Развигор БМ“ЕООД и С. Л.,
който по възлагане от „Развигор БМ“ЕООД е изработвал обшивките, вратите
и обзавеждането на фоайето.
Според показанията на свидетеля М. К.- пълномощник на ЕТ „Фешън
Топ Моделс-Д. К.“ и баща на Д. М. К., преговорите с „Развигор БМ“ЕООД за
сключване на договор за възлагане изработването на хотелското мебелно
оборудване са започнали през м. септември на 2014 г., като първоначалната
оферта, изпратена по електронен път, е била направена от управителя на
дружеството-изпълнител, но не е била приета тъй като предложените с нея
цени са били твърде високи. Изложил е, че на среща с управителя на
„Развигор БМ“ЕООД, проведена през м. октомври с. г. е било постигнато
неформално съгласие за понижаване на цените и е било уговорено, съобразно
това, ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ да изготви окончателна оферта, въз
основа на която да започне изпълнението на работите. Според свидетеля е
било уговорено също, изпълнението да започне след като възложителят
заплати 50 % от стойността на приетата оферта, като разликата бъде
заплатена при приемане на изработеното с приемателно-предавателен
протокол. Заявил е, че още в същия или на следващия ден е превел авансово
повече от половината от сумата, дължима само за оборудването на четвъртия
и петия етаж. Свидетелят е дал подробни показания за недостатъците на
изработеното от „Развигор БМ“ЕООД, установени по време на изпълнението,
по отношение на вратите, гардеробите, огледалата и др. Посочил е имената на
физическите лица, на които е възложил отстраняването на част от
недостатъците на изработеното. Заявил е, че е давал в заем парични суми на
„Развигор БМ“ЕООД за закупуване на материали, но въпреки това забавата е
продължила от м. ноември 2014 г. до края на 2017 г. Посочил е, че между
страните не е бил сключен писмен договор, а възложителят е получил само
няколко оферти от изпълнителя, като последната от тях е била коригирана на
споменатата среща с управителя на „Развигор БМ“ЕООД при което цените са
били намалени и всеки от присъстващите е получил по един коригиран
екземпляр от нея; въз основа на тази окончателна оферта ЕТ „Фешън Топ
Моделс-Д. К.“ е превел авансово половината от стойността на обзавеждането.
Категорично е заявил, че писмен договор между страните не е бил сключван.
Разпитан в о.с.з. на 5.02.2020 г., свидетелят З.Г., е заявил, че работи в
ответното дружество като инвеститорски контрол, контрол по строителството
11
и ремонта на хотелски комплекс „Рилец“ от началото да завършване на
работите, като в частност е отговарял за мебелите, както и че понастоящем
работи за К.. Заявил е, че преговорите между страните са били водени дълго
време, както и че са му известни три разменени между тях оферти- две
предварителни и една окончателна, като последната е от края на 2014 г.
Твърди, че цените са въз основа на уговорките между страните, а видът и
броят на мебелите - на база необходимото, което трябва да се изработи и
монтира в хотелската част. Свидетелят твърди, че е присъствал при водене на
преговорите между М. К. и И. Д., без да участва в тях, но като осъществяващ
инвеститорския контрол на обекта е запознат с документацията за него. След
предявяване за оглед на представените по делото оферти, свидетелят е заявил,
че офертата, въз основа на която са били извършвани работите не е тази на л.
7-9 от делото – І т. , т.е. предварителната оферта на „Развигор БМ“ЕООД, а
тази, представляваща листове 31-33 от т. 1 на делото- т. нар. „окончателна
оферта“ от 11.11.2014 г., изходяща от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“, за която
твърди, че е била трета по ред, съставена е от ответника след приключване на
преговорите и е съобразена с направените от страните корекции. Удостоверил
е, че „Развигор БМ“ЕООД е работил на обекта три години- от есента на 2014
г. до 2017 г., както и че в хода на изпълнението е констатирал редица
недостатъци на изработеното по отношение на леглата, гардеробите и
мебелите, които не са били отстранени от изпълнителя, поради което
работите не са били приети от него, нито е бил съставян протокол за това.
Заявил е, че довършването на работите е било възложено на други лица, като
е посочил само собственото име на едно от тях, което съвпада
В о.с.з. пред въззивната инстанция на 8.10.2021 г. съдът е извършил
очна ставка между свидетелите С. Л. и З.Г.. Свидетелят Л. е заявил, че
„Развигор-БМ“ ЕООД е изработила всичко от първия до петия етаж в
хотелската част- гардероби, врати, легла, обшивки, маси, ламперии, по които
като подизпълнител е работил свидетелят. На същия въпрос, свидетелят З.Г. е
заявил, че „Развигор-БМ“ЕООД е работил само на 4 и 5 етаж, където е било
направено оборудването и около 10 -15 % от другите етажи- входните врати и
вратите на шахтите. Заявил е, че след значителната забава К. е бил принуден
да наеме работници и бригади за изработване и монтаж на оборудването, част
от което е било поръчано за изработка в цехове в гр. Петрич и в Благоевград,
като са им били закупени и предоставени машини за обработка на
12
дървесината. Свидетелят Л. е заявил, че ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ е
приел изработеното чрез свидетеля Г., макар и със забележки, след което
недостатъците били отстранени. Свидетелят Г. е посочил, че работите не са
били приети, поради което не е бил съставен и приемателно-предавателен
протокол за това.
Съдът намира, че от горните доказателства, произтичат следните
правни изводи :
По иск за реално изпълнение на договорни задължения с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
ищецът следва да докаже, че между него и ответника е налице валидно
сключен договор, който е породил желаните от страните по него правни
последици, както и че той е изправна по него страна- че е изпълнил
задълженията си по него съгласно уговореното. В тежест на ответника-
възложител е да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението, а именно, че е заплатил уговореното възнаграждение за
приетите работи, съответстващо на техния вид и обем, или фактите на които
основава своите правоотблъскващи, правоизключващи, правопогасяващи или
правоотлагащи възражения.
Безспорно е между страните по делото, че между тях са били водени
преговори за сключване на неформален договор за изработка на част от
обзавеждането на хотел „Рилец“- врати на стаите и вътрешно обзавеждане
(мебелировка) : легла, нощни шкафчета, гардероби, бюра, маси, съгласно
обзаведени мострени стаи № 108, № 413 и № 416. Спорен между тях е
въпросът за размера на уговореното за изпълнението на работите
възнаграждение, за обема на изпълнението, както и за съответствието на
изработеното с уговореното между тях в качествено отношение, с оглед
възражението на възложителя ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ за недостатъци,
които съществено намаляват неговата годност за употреба съобразно
уговореното, или въобще изключват възможността за ползването му като
елементи от интериора на стаите, поради несъответствие с предварително
зададените от възложителя размери и на материала, от който са изработени.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и
неформален. Той се счита сключен с постигането на съгласие по неговите
съществени елементи- предметът на престацията на изпълнителя за
13
изработване на уговореното (facere), която се свежда до овеществен трудов
резултат и на насрещното задължение на възложителя да заплати уговореното
възнаграждение. Договорът е комутативен, поради което предпоставка за
валидното му сключване е дължимите по него насрещни престации да бъдат
предварително известни, респ. определени по общо съгласие на
съконтрахентите. При двустранните договори, каквито са тези, от които
възникват права и задължения и за двете страни, поради генетичната и
функционална връзка между уговорените престации, всяка от тях
представлява основание за поемане на задължение за насрещната такава,
поради което те взаимно си служат за основание, разбирано като
непосредствената типична икономическа цел, която страните преследват със
сключването му. Ето защо, когато страните по такъв договор не са постигнали
съгласие относно едната от насрещните престации е налице незавършен
фактически състав, равнозначно на липсата на сключен договор. Договорът за
изработка е неформален, като писмената форма, ако волеизявленията на
страните са обективирани в такава, има само доказателствена функция, но
спазването ù не обуславя неговата действителност. Затова той може да бъде
сключен и чрез механизма на предложение и приемане, регламентиран в чл.
13 и чл. 14 от ЗЗД. Именно такъв способ за сключване на договора за
изработка се твърди от страните по делото. С исковата молба е представена
изготвена от изпълнителя „Развигор БМ“ЕООД т. нар. „предварителна
оферта“ за цялостно обзавеждане на хотелски комплекс „Рилец“ от 7.11.2014
г., според която стойността на мебелите и вратите възлиза общо на 235 108
лв. с ДДС, включваща възнаграждението за изработването, транспорта и
монтажа, със срок за изпълнение от 45 дни и при задължение за авансово
заплащане на 50 % от него, а на разликата- след изпълнение на монтажа.
Според представеното с нея копие от електронно съобщение, офертата е
изпратена на пълномощника на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ М. К. на
същата дата- 7.11.2014 г. С отговора на исковата молба ответникът ЕТ
„Фешън Топ Моделс-Д. К.“ е оспорил споменатата предварителна оферта, с
възражението, че тя не е била приета от него, нито по отношение на
посочената в нея спецификация на обзавеждането, нито досежно
предложените от изпълнителя цени. Заявил е, че договорът за изработка е бил
сключен въз основа на представената с отговора т. нар. „окончателна оферта“
от 11.11.2014 г., според която стойността на посоченото в нея обзавеждане с
14
ДДС, дължима за изработка, транспорт и монтаж, е в размер на 160 234 лв. В
този смисъл са и показанията на свидетеля К.- пълномощник на ЕТ „Фешън
Топ Моделс-Д. К.“, според които, след получаването на оферта от м.
септември 2014 г. той е уведомил по телефона управителя на „Развигор
БМ“ЕООД И. Д., че не я приема, тъй като цените са твърде високи, както и че
след срещата между двамата, организирана в края на м. октомври 2014 г.,
цените са били коригирани по общо съгласие, отразено в т. нар. „окончателна
оферта“, която е била разпечатана и представителят на всяка от страните е
получил по един екземпляр от нея. Свидетелят е посочил, че въз основа на
тази оферта са били извършени авансовите плащания по договора.
С допълнителната искова молба представителят на „Развигор
БМ“ЕООД е оспорил както получаването на офертата от 11.11.2014 г. и
нейното приемане, така и съставянето на документа на посочената в него
дата, с довода, че той е съставен за нуждите на процеса. Заявил е, че друга
оферта, след тази от 7.11.2014 г., изготвена от него, не е била отправяна от
никоя от страните.
При тези данни въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в
който приемането достигне у предложителя, а според чл. 13, ал. 3 от ЗЗД, при
липсата на срок за приемане, предложението, отправено до неприсъствуващ
губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно
според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Приемането
представлява адресирано до оферента чрез органния му представител, или до
неговия пълномощник, едностранно изявление на страната, до която е
отправено предложението, за безусловно съгласие с него, което следва да е
достигнало до предложителя, от който момент договорът се счита сключен,
съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗД (теория на получаването). То не може да
съдържа резерви и насрещни условия, защото в този случай не е налице
приемане, а насрещно предложение, което на свой ред се нуждае от
приемане от другата страна- първоначален предложител. За да се приеме
сключването на договора по този ред, приемането следва да съдържа
съгласие по всички негови съществени елементи (essentialia negotii), като в
доктрината се поддържа, че то следва да обхваща и факултативните му
елементи, които предложителят счита за съществени. Тежестта да установи
15
при условията на пълно и главно доказване, че възложителят е приел
направеното му предложение, въз основа на което претендира заплащане на
възнаграждение за извършените работи, лежи върху оферента- „Развигор
БМ“ЕООД. В случая по делото липсват доказателства за изрично приемане на
т. нар. „предварителна оферта“. Въззиваемият ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“
не оспорва получаването на офертата на изпълнителя от 7.11.2014 г., но
твърди, че не я е приел, като на споменатата среща страните са постигнали
съгласие по т. нар. „окончателна оферта“ от 11.11. 2014 г., представена с
отговора на исковата молба. В този смисъл показанията на свидетеля К.
съвпадат с тези на свидетеля З.Г., който в показанията си пред
първоинстанционния съд е заявил, че работите са били извършвани въз
основа на окончателната оферта, съставена от възложителя след преговори,
довели до коригирането на предходната такава на проведената среща.
Съгласно чл. 172 от ГПК, показанията на свидетелите, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от
съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната им заинтересованост. По делото е установено, че свидетелят К. е
баща на Д. К.- едноличен търговец под фирмата ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д.
К.“, като същият е бил и неин пълномощник при водене на преговорите за
сключване на договора, а свидетелят Г. е бил нает от К. за упражняване
функциите на инвеститорски контрол при изпълнението на работите по
обзавеждането на хотела. Ето защо следва да се приеме, че и при двамата
свидетели е налице възможна заинтересованост, по смисъла на чл. 172 от
ГПК, което налага показанията им да бъдат преценени с оглед на всички
други данни по делото. Съдът съобрази, че по делото липсват доказателства,
кореспондиращи на техните показания, които да подкрепят тезата на
въззиваемото дружество, че жалбоподателят се е съгласил с насрещната
оферта на възложителя на проведената среща. Извън горното, съдът намира,
че установяването на постигнатото между страните съгласие по насрещната
оферта на възложителя попада под забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за
установяване със свидетелски показания на договори на стойност, по-голяма
от 5000 лв. Доколкото по делото се твърди сключването на неформален
договор за изработка чрез механизма на предложението и приемането, по
същество чрез твърдението за приемане от страна на „Развигор БМ“ЕООД на
офертата, изготвената от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ се твърди
16
сключването на договор за изработка на стойност от 160 234 лв., при това
чрез приемане на насрещното предложение на възложителя, вече направено
на присъстващ (на управителя на дружеството- изпълнител на споменатата
среща-чл. 13, ал. 1, предл. първо от ЗЗД), чието установяване с гласни
доказателства е недопустимо, предвид предвиденото в процесуалния закон
ограничение. Под това ограничение попада и установяването с гласни
доказателства на сключването на договор за изработка въз основа на
предварителната оферта на „Развигор БМ“ЕООД, доколкото посочения в нея
размер на дължимото възнаграждение възлиза на 235 108 лв. с ДДС. Не са
налице и доказателства за мълчаливото приемане с конклудентни
действия както на офертата от 11.11.2014 г., така и на тази от 7.11.2014 г..
Издаването на фактури от страна на „Развигор БМ“ЕООД и извършените по
тях плащания от ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ не представляват действия,
от които по несъмнен начин може да се направи извод, че изпълнителят се е
съгласил с направената от възложителя „окончателна“ оферта, в частност по
отношение на посочените в нея стойности на работите. От една страна, във
фактурите не се съдържа препращане към конкретна оферта, а от друга- в тях
е посочено, че сумите, за които са издадени представляват авансови
плащания, и в тях не е посочена общата сума на задължението, в погашение
на която са извършени, която да съвпада с тази по офертата на изпълнителя
или на възложителя. Като авансови плащания, фактурите са осчетоводени от
двете дружества, установено от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, като липсват счетоводни данни, които да реферират към някоя от
приетите по делото оферти.
Постигането на съгласие относно съществен елемент на договора за
изработка- размера на дължимото от възложителя възнаграждение не може да
бъде обоснована и с необоримата материалноправна презумпция, уредена в
нормата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ, според която предложението до търговец, с
когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието,
ако не бъде отхвърлено веднага. По делото не се твърди, а и не е установено,
страните да са се намирали в такива отношения, изразяващи се в сключването
на повтарящи се еднородни сделки, предхождащи твърдяния договор и
сходни по своя предмет с него. От събраните по делото доказателства се
установява, че отношенията между тях се изчерпват с изработването на
интериорното обзавеждане на хотелските стаи.
17
По изложените съображения, съдът намира, че между страните не е
налице договор за изработка, чието реално изпълнение е предмет на иска по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, тъй като
фактическият състав на сключването му не е завършен, доколкото страните
не са постигнали съгласие относно негов съществен елемент- размера на
дължимото от възложителя възнаграждение, поради което не може да бъде
ангажирана договорната му отговорност за неговото заплащане. Ако счита, че
несключването на договора се дължи на недобросъвестно водене на
преговорите от страна на въззиваемия, жалбоподателят следва да потърси
репариране на понесените негативни вреди с иск по чл. 12 от ЗЗД, а по
отношение на движимите вещи, които е изработил и предал на въззиваемия- с
иск за имуществено изравняване съгласно общия и субсидиарен фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
По горните съображения обжалваното решение, с което исковете са
отхвърлени като неоснователни следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемия ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“ следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, заплатено за защита пред въззивната инстанция в
размер на 3000 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за действителното му заплащане. Неоснователно е
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на пълномощника на „Развигор
БМ“ЕООД за прекомерност на претендираното възнаграждение. Пред
въззивната инстанция са били допуснати и събрани доказателства-
заключение на съдебно-техническа експертиза и извършена очна ставка
между двама от свидетелите, разпитани от първоинстанционния съд – Л. и Г.,
като процесуалният представител на въззиваемото дружество е изразил
становище по тяхната допустимост и относимост към предмета на спора и е
участвал в съдебните заседания при събирането им. Ето защо настоящият
състав намира, че не са налице предпоставките за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размера на минималното такова от 1340 лв., съгласно чл.
7, ал. 2 , т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
18
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1042 от 2.03.2020 г. по т.д.№ 94/2019 г.
на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Развигор БМ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“,
ул. „Розова долина“№ 38, съдебен адресат адв. Н.П. от САК, гр. ***, ул.
„***” № 15, офис 3, да заплати на ЕТ „Фешън Топ Моделс-Д. К.“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, бул. „***”№ 1,
разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19