Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 1357 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление,
срещу Решение
№ 260561/27.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 741/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, с което
е отменен електронен фиш № **********/05.05.2020 г. за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на
И.П.П. е наложена, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, глоба
в размер на 300 /триста/ лева. По съображения за допуснато нарушение на закона
– касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, свързано с неправилното квалифициране на
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, без да са налице условията по
чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК/, се иска отмяна на въззивното решение
и постановяване на ново от касационната инстанция по същество на спора, с което
да се потвърди оспореният по реда на чл. 59 ЗАНН електронен фиш. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН. В евентуалност се предявява и възражение за прекомерност на
заплатения от ответника адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа чрез процесуален представител на изложените в нея основания.
Ответната страна – И.П.П., чрез представител по
пълномощие, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в
сила на въззивното решение и за присъждане на сторените по делото разноски
съгласно представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност
на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, съдът намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд; срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН; от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на
датата 20.05.2021 г. /л. 20 от н.а.х.д. № 741/2021 г. на ВРС/, а касационната
жалба е предявена в рамките на срока за обжалване на решението на 02.06.2021 г.,
видно от поставения върху нея печат /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост
на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките
на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният
състав намира жалбата за неоснователна.
Касационният състав изцяло споделя правния извод на
районния съд, че процесното деяние представлява маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С оспорения пред ВРС електронен фиш касационният ответник
е наказан за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл.
102, ал. 2 ЗДвП. Цитираните разпоредби вменяват в задължение на водачите на
пътни превозни средства преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за пътищата /ЗП/ в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса за
ползване на платената пътна мрежа, представляваща винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7 /пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона/, чието заплащане дава право
на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа.
От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че към датата на извършване на описаното в електронния фиш
административно нарушение И.П. е заплатил годишна винетна такса за управлявания
от него лек автомобил, но при въвеждане на данните за националност на превозното
средство вместо Република България, където е регистрирано притежаваното от него
МПС, е посочена държава на регистрация VU – Вануату. При тези фактически
установявания правилно решаващият състав на ВРС е приел, че е извършено
нарушение, но същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност на
деянието и дееца от обикновените случаи на нарушения от този вид. Преценката за
„маловажност“ на случая е правилна, направена е на база фактическите данни по
конкретния казус при отчитане на вида на нарушението, липсата на вредни
последици, степента на обществена опасност, както и същността и целите на
административнонаказателната отговорност. Изложените в тази насока съображения
от районния съд, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, се възприемат
изцяло от касационната инстанция, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Неоснователен е касационният довод, че тъй като
нарушението е формално /„на просто извършване“/, във всички случаи то има една
и съща обществена опасност и по един и същи начин нарушава установения ред на
държавно управление. Докато обикновените случаи на административни нарушения на
чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 ЗДвП се характеризират изобщо
с липсата на плащане на дължимата пътна такса, в разглеждания случай таксата по
отношение на процесния автомобил е заплатена от касационния ответник, сумата е
постъпила в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ съгласно изискването на
чл. 44б ЗП, осъществяваща правомощията на държавата във връзка със събирането
на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси /аргумент от чл. 10,
ал. 10 ЗП/, но в закупената електронна винетка неправилно е посочена държавата
на регистрация на превозното средство. Липсата на ощетяване на държавния
бюджет, и в частност на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, обуславят
липсата на общественоопасни последици за данъкоплатците и гражданите на
Република България от така извършеното нарушение. Поради това не са налице вредни
последици от
конкретното административно нарушение /вж. чл. 93, т. 7 НК, приложим на
основание препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН/, с оглед на което деянието на
П. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен аргумент за приложението на обективирания
в чл. 28 ЗАНН правен институт се извлича от нормата на чл. 10а, ал. 3б ЗП /Нова
– ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г./, според която когато при
издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в
която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде извършена
корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна на
грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи,
че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно средство с
идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер,
държава на регистрация или категория. Промяната в данните на електронната
винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на
валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Макар
посочената разпоредба да е приета след извършване на административното
нарушение, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ответника по касация, настъпилата законодателна промяна, регламентираща
процедура за поправка в електронната винетка на допусната техническа грешка от
вида на процесната, е в подкрепа на направения от районния съд извод за
маловажност на случая.
В целостта си изложеното обуславя извод за правилност
на обжалваното въззивно решение. Същото не страда от визираните в жалбата
пороци като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон, поради което следва да се остави в сила от касационната инстанция,
съгласно правомощието й по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо
АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 изречение второ ЗАНН.
Предвид крайния изход на спора, претенцията на
касационния ответник за присъждане на разноски за заплатено във връзка с
воденето на делото адвокатско възнаграждение е основателна, като същите следва
да бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 300 лева съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им /видно от приложения на
л. 21 от делото договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021 г., сумата
е заплатена изцяло в брой при неговото сключване/. Възражението на касатора за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същият
е определен в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260561/27.04.2021 г.,
постановено по н.а.х.д. № 741/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на И.П.П.,
ЕГН **********, направените в касационната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/