РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 273, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Е.Я.Ц., с ЕГН: , с постоянен адрес:***, срещу А.И.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 вр. чл. 265, ал. 3 ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 1500 лева, представляваща заплатена цена по
развален неформален договор за изработка от м. ноември 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на развалянето- 18.01.2018 г. до окончателното
изплащане, както и по чл.79 вр. чл. 82 вр.
чл. 258 и сл. от ЗЗД, за
осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 434 лева, представляваща
претърпяни от ищцата вреди от неизпълнението, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба - 21.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Приет е насрещен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД,
предявен от А.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против Е.Я.Ц., ЕГН: **********,***2, за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 895 лева, представляваща стойността на
извършени в периода 01.11.2017г. до 17.01.2018 г. и незаплатени
строително-ремонти дейности по неформален договор
за изработка, ведно със законната лихва, сичтано от предявяването на иска-
19.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата Ц. твърди, че е собственик на
апартамент №35, в гр. Пещера, ул.”Хан Пресиян, №12 бл.6 вх.Б ет.4, като през м.
ноември 2017 г. се договорила устно с ответника да извърши ремонт в него, което
включвало извършването на следните дейности: подмяна и полагане на ново ВиК в
баня, замазка на под в баня, полагане на фаянс и теракот в баня; замазка на
подове в коридор, хол и спалня; полагане на гипсо-картон в коридор, спалня и
кухня по стени; шпакловка по стени и тавани на целия апартамент; боядисване на
стени и тавани на целия апартамент, а срокът за изпълнение бил до 01.01.2018 г..
Във връзка с уговореното ответникът поискал заплащането първоначално на 1500
лева за труд, която сума му била платена от Д.Б.. От така възложеното му
ответникът налепил в коридор, хола, спалнята и една стена в кухнята,
гипсо-картон по стени, който през м. януари 2018 г. паднал. През м. януари 2018
г., подменил ВиК-то в банята. Пак тогава поискал от ищцата да му плати сумата от 434 лева за материали, съгласно
представени от него стокови разписки и касови бележки. Твърди се, че
изпълнението било толкова некачествено, че се наложило наново да се кърти и да
се подменя всичко отново, като вложените материали на стойност 434 лева
трябвало отново да се закупуят. Поддържа се, че до 01.01.2018 г. ответникът не
е бил свършил нищо от договореното, а това което извършил било негодно за
употреба. Сочи се, че междувременно, били закупени материали, които следвало да
се вложат в ремонта, както и обзавеждане за него и се наложило да бъдат прибрани
у приятели, т.к. ремонтът не бил стигнал до никъде.
Твърди се, че последно ищцата е имала контакт с ответника
на 18.01.2018 г., когато му е платила поредна разписка в размер на 28 лева за
материали, след тази датата престанал да идва на обекта, да си вдига телефона и
повече не се е появил в апартамента. Излага се, че ответникът изпълнил работата
така, че същата не била годна за нейното договорно или обикновено
предназначение, поради което ищцата на 18.01.2018 г. му заявила, че разваля
сключеният с него договор. Поддържа се, че е налице пълно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по сключения между страните договор за
изработка, поради което дължи
обезщетение за неизпълнение на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, в размер на 434 лева,
както и връщане на полученото възнаграждение в размер на 1500 лева, поради
прекратяване на договора по негова вина, изразяващо се в пълно неизпълнение на
поетите с договора задължения. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.ор
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Твърди, че с между страните не е налице,
нито писмен, нито устен договор за изработка. Не са постигали съгласие относно
съществените условия на договор /евентуално за изработка според изложеното в исковата й молба/- предмет, цена, срокове. Твърди, че е работил на
обект-апартамент № 35 в град Пещера, ул.”Хан Пресиян” № 12, по устно възлагане
от Д.Б., който живел на семейна начала с ищцата. Поддържа, че е извършил строително-ремонтни дейности в апартамента, които били променяни в хода на работата. Първоначално договорката
за шпакловка на част от вътрешните стени е заменена с възлагане залепване на гипсо-картон и
последващо дюбелиране. Било му възложено да изнесе и премести строителни и
други отпадъци в апартамента, за да се открие фронт за работа. Окончателният списък с дейности, които е трябвало да извърши не успяли предварително
да договорят, поради лошото състояние на апартамента и факта, че бил пълен с
отпадъци, които му пречели в началото да прецени, какво точно има да се прави в него,
за да се приведе в годно за ползване състояние. Излага, че договарял с г-н Б.вида на всяка дейност и
начина, по който ще се извърши непосредствено преди това, а цената на
конкретната дейност била средната за такава дейност за страната в момента на
извършването й. Поради това, че и двамата с г-н Б.са работили в строителството като
колеги и стойността на строителството и ремонтите им била ясна, а поради неяснотата какво точно ще включи ремонтът
не фиксирали срокове за
приключване, вида на отделните дейности и общата им стойност. Твърди, че никога не се е съгласявал да приключи основен ремонт на апартамент на 01.01.2018г., тъй като
към началото на м. декември 2017 г. още разчиствал площадката си за работа,
а идвали Коледни и Новогодишни празници, в
които нямало да работи, освен това възложителят нямал ясна представа, какво точно ще се наложи да се
прави в жилището. Относно заплащането на труда му твърди, че пърноначалната
му уговорка с г-н Б.била да се приспадат дължимите суми от стойността на
бус, който той трябвало да му прехвърли в собственост, която
уговорка във времето е
станала невъзможна,
доколкото първоначално предложеният му бус така и не бил предоставен, а вторият, който му бил предложен при изпитването показал дефекти, които го разколебали да придобие в собственост. Излага подробни съображения от права и
фактическа страна. Твърди, че от началото на м. декември 2017г. до 17.01.2018г. работил
на обекта, собственост
на ищцата, като е извършил и били приети надлежно от Б.следните
строителни дейности - шпакловка на двете стаи, изолация на двете външни стени,
на двете стаи от фибран с мрежа, обръщане на прозорците на двете стаи,
поставяне розтека, шпакловка и поставяне на лайсна на комин в едната стая,
монтаж на гипсо-картон в коридора и всички материали за тези дейности
/включително мрежи, грундове, шпакловъчни смеси и лайсни/ без стойността на
гипсокартона и фибрана. Монтажът на гипсо-картон било в следствие на промяна в първоначалната уговорка
да се шпаклова всичко поради това, че в коридора е имало много кабели, свързани с ел.таблото, което се намирало
там, както и здраво залепени стари тапети, които много трудно можело да се
свалят, като твърди, че паричната им равностойност е в размер на 1500
лева, които получил изцяло от Б.в началото на м. януари 2018г.. Поддържа, че не са имали спорове и разногласия относно стойността
на тези дейности, които Б.приел без възражения и
забележки преди да ги заплати и замине за чужбина около средата на м. януари
2018г. Стойността на закупените от него материали, които вложил в ремонта му била изплатена
отделно от ищцата.
Твърди, че освен тези дейности е
извършил и други
спомагателни такива, които технологично са били неизбежни и необходими, които нито ищцата, нито Б.му заплатили, въпреки че му ги възложили, а именно: почистване на двете стаи от фини
остатъци от тапети и лепила преди шпакловката за един пълен работен ден – на
стойност от 50 лева, измитане и събиране на боклуците от двете стаи, антрето,
банята, кухнята и коридора в чували и местене от едно място на друго на
стойност от 80 лева /около три кубика боклук/, къртене на старата баня: плочки,
мивка и тоалетна на стойност от 100 лева, къртене на плочките от тресата на
стойност от 15 лева, къртене на трегера в коридора на стойност от 20 лева,
рязане на стария водопровод до водомера на стойност от 20 лева, къртене и
обособяване на място за сифон и мръсна вода за мивката в банята и кухнята -
обща стойност плюс монтаж на самите тръби за това на стойност от 50 лева,
монтаж на водопровода до водомера на стойност от 150 лева, лепене влагоустойчив
картон на баня около 8 квадрата на стойност от 50 лева, дребна замазка в банята
на стойност от 10 лева, лепене картон в антре и кухненска стена -14.30 кв.м. на
стойност от 120 лева /по 6 лева на квардрат/, пренясяне на всички материали до
третия етаж - 30 лева, транспортни разходи на стойност от 200 лева. Поддържа,
че сумата от общо 895 лева не му била заплатена, а тя била за
извършени дейности, технологично необходими, за да се извършат тези, които били
съгласувани с г-н Б.като вид и безспорни като стойност за двамата, пресметнати
на база обичайната за момента цена. Сочи се, че в средата на м. януари г-н Б.му поискал банкова сметка, ***пува части и да извърши ремонт на банята и
да уреди плащането си към него. Твърди, че в
никакъв момент той не е възразявал срещу качеството на изработеното от него или цената му, искал е да не го ангажира лично с ремонта, а му предлагал да наеме общи работници,
които да му помагат в
несвойствения за един
майстор труд, възлагал му и допълнителни
задачи за ремонт на мебели. Излага, че отношенията им били на външно демонстрирано уважение и не допускал, че ще се стигне до настоящето
дело, а и до жалба подадена от ищцата в Прокуратурата, че задържа негови вещи, които му били предоставил да ремонтирам. Предвид изложеното моли да се отхвърлят главните искове, а
ищцата по тях да бъде осъдена да му заплати сумата от 895 лева, представляваща цена на
извършениете СМР, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване
на иска. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск го оспорва изцяло.
Оспорва се да е било налице уговорка за финна шпакловка на две стаи в
апартамента и подготовката им до боя. Поддържа се, че в момента на прекратяване
на договора ищецът по насрещния иск бил нанесъл само груба шпакловка, а не
финна и то некачествена, изолацията на двете
стаи с фибран и мрежа била некачествена- фибранът бил залепен само с пяна, без
никакви крепежи и крепежни елементи, като била поставена само мрежа отгоре. Поставената от ищеца лайсна на комин
била поставена криво и се е наложило изправяне, тоест некачествена изработка
водела до негодна за употреба. Поставеният
гипсо-картон в коридора бил монтиран некачествено и се наложило смяната му,
чрез поставяне на нов. Признава, че ищецът получил сумата от 1500 лева, които
му били платени на 04.01.2018 г., като към този момент бил поставил грубата
шпакловка на двете стаи, обръщане на прозорци, поставяне на розетка и фибрана
на двете стаи и след като Б.му направил забележка за некачествената работа,
ищецът обещал, че в хода на работата ще оправи всичко. Поради тази причина, Б.му
заплатил. Оспорва се ищецът да е почиствал
от боклуци две стаи, измитал и събирал на боклуците от тях, както и да е къртил
старата баня. Твърди се, че всичко това е извършено от ищцата и нейни близки,
къртенето на старата баня от св. М.Ч. в края на м. август 2017 г., а плочките в
нея от Б.. Тоалетната чиния в банята е останала по настояване на ищеца, докато
трае ремонтът за да се ползва от него. Поддържа се, че ищецът
не е къртил плочки на терасата, а това извършил Б.на 25.11.2017 г.. Признава
се, че ищецът е извършил монтаж на водопровод до водомера, но
било некачествено, като се наложило извършеното от него да се изкърти и да се
постави нов водопровод, което направил св. Н.З..
Монтажът на тръби и
сифон в банята и кухнята бил некачествен, а и е предмет на първоначалния иск,
като тази дейност впоследствие била извършена наново от св. М.Ч.. Лепене на влагоустойчив картон на баня е извършено само
на две стени и не е 8 квадратни метра, а замазката в банята била некачествена. Гипсо-картон в антре и кухня били извършени некачествено,
а и са предмет на първоначалния иск. Твърди се, че по отношение
на транспортни разходи не е имало договорка за заплащане. Оспорва се ищецът да е чистил
и изнасял боклуци от апартамента, а всичко това било е вършено от ответницата и
нейни близки. Предвид изложеното се моли да бъде отхвърлен предявеният насрещен
иск.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 вр. чл. 265,
ал. 3 ЗЗД
За
да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1. да е налице
действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2.
възложителят да е изправна страна, т.е. е заплатил на изпълнителя уговореното
възнаграждение; 3. договорът да е бил надлежно развален, поради виновно
неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, т.е. недостатъците да са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
Договорът за изработка по своята правна същност
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ответника са
породени две основни облигаторни задължения – да извърши уговорените СМР в срок
и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а
за ищеца – да приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение
на изпълнителя по арг. от разпоредбите на чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което
действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде
учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по
съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно
правоотношение може да се установява с всички допустими в граждански процес
доказателствени средства.
От всички събрани гласни доказателства, чрез разпита на
изслушаните свидетели безспорно се установява сключване на процесния договор.
Вярно е, че по делото не са представени доказателства, от които да произтича
представителната власт на св. Б.по отношение на ищцата, но доколкото последната
в качеството й на мнимо представлявана предявява настоящия иск, то следва
извода, че одобрява действията извършени от нейно име, поради което
възраженията на ответника за липса на облигационна връзка съдът намира за
неоснователни. На следващо място тези доводи са неоснователни, тъй като с
възражения произтичащи от валидността на процесния договор разполага единствено
ищцата или иначе казано в случая ответникът навежда възражения, произтичащи от
чужди права.
От разпита на св. Б.се установява, че е възложил на
ответника, а последният се е приел да извърши ремонт в
процесния апартамент, а именно да: извърши шпакловка и финна замазка на стените
и замазка на пода в две стаи /спалня и хол/, да постави перваз в хола за сумата
от 1500 лв., както и да подмени с нови ВиК инсталацията в банята, да направи
замазка на пода и сложи фаянс и теракот за сумата от 850 лв., отделно било
възложено и да постави топлоизолация на външни стени на спалня и хол, да
постави розетка за комин, да постави гипсокартон в коридора и кухнята да обърне
три прозореца.
От показанията на разпитаните свидетели (св. Ф. К., Г. К., И. М., Д. Б.и Д. Г.) се установява, че в апартамента били извършени следните
дейности: били премахнати остатъци от тапети в спалнята и хола, стените там
били шпакловани, били премахнати частично тапети от коридора, частично били
изкъртени плочки в банята, където бил поставен сифон, били монтирани
полипропиленови тръби, бил залепен водоустойчив картон, била извършена замазка
в банята, бил поставен гипсокартон в кухнята и коридора, била поставена розетка
за комин, лайсна, била поставена топлоизолация в спалня и хол, обърнати са
прозорците.
От неоспореното от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза, след извършен на място оглед от вещото лице и
при съобразяване свидетелските показания, се установява, че пазарната стойност
на извършените строително ремонтни работи от ответника, установени на място е в
размер на 1719,39 лв.. От тях некачествено извършените и негодни за употреба са
в размер на 334,33 лв., а цената, която следва да се заплати при отстраняване
на негодните за употреба строително ремонтни дейности е в размер на 318,65 лв.. Съдът кредитира в цялост приетата съдебно- техническа
експертиза, като пълна, обективна и компетентно изготвена.
Изхождайки от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза съдът приема, че неизпълненото представлява незначителна част от
задължението на ответника с оглед интересите на ищцата. Сравнявайки
действително извършеното, както и че неизпълненото по договора е напълно
възможно, не е станало безполезно, и че
задължението не е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време,
съдът приема необходимостта от реално изпълнение на задължението, поради което
и развалянето на договора е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Този правен извод се подкрепя и от практиката на ВКС обективирана в
решение № 472/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 736/2009 г., III г.о.,
в което се приема, че преценката за това дали частичното неизпълнение е
незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с
оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената
част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. Отделно от това
съдът намира, че в настоящия казус е приложимо и решение № 318/27.06.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 273/2012 г., IV г.о., в което се сочи, че поначало въпросът
дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, се решава
съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида
на договора и дължимите по него престации. Изрична уредба този въпрос е намерил
при договора за продажба на изплащане, при който неизпълнението от страна на
купувача е основание за разваляне на договора тогава, когато надхвърля 1/5 част
от цената на вещта /чл. 206, ал. 1 от ЗЗД/, т.е. неизпълнение над 20 % на
престацията на приобретателя при този договор се третира от законодателя като
съществено. По аналогичен начин следва да се подходи тогава, когато дължимият
резултат от страна по двустранен договор е за изработка на вещ. При
съобразяване изслушаната експертиза се установява, че в случая негодното за
употреба е по- малко от 1/5 от възложеното и извършеното.
Отделно от това стои въпросът, че само изправната страна
има право да развали един двустранен договор, а в случая се установи
категорично, че за дейностите, които ответникът е следвало да извърши само в
спалнята, хола и банята е било уговорено възнаграждение в размер на 2350 лв.,
от които няма спор, че ищцата е заплатила само сумата от 1500 лв., а остатъкът до 1943 лв. е заплатен за материали.
Следователно ищцата не е изпълнила също в цялост задължението си за заплащане
възнаграждение по договора, а само частично, което я прави неизправна страна,
поради което и не разполага с правото да иска разваляне на договора.
Съгласно правната норма,
уредена в чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД, възложителят трябва да
заплати възнаграждението за приетата осъществена работа. По аргумент от
противното възложителят не дължи заплащане на уговореното възнаграждение за
неизпълнена работа. В настоящия случай с оглед установеното по- горе
изпълнителят не може да претендира възнаграждение за неизпълнените строително
ремонтни работи по процесния договор за изработка, а само за частично
осъществените, които биха били полезни за поръчващия по аргумент от
разпоредбите на чл. 265, ал. 1, пр. 3 и чл. 267, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, а ако последният ги е
заплатил авансово, то те подлежат на връщане при неосъществено правно основание
(арг. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД). От заключението на вещото лице става ясно каква е
стойността на некачествено извършените и негодни за употреба строително
ремонтни работи, но същата не се претендира в конкретния случай от ищцата. При съобразяване с
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се произнесе само в обема на
търсената съдебна защита.
Предвид
изложеното по- горе съдът намира, че ищцата не е развалила надлежно процесния
договор, поради което и искът й за връщане платената по него сума
при отпаднало с обратна сила правно основание следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 82 вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД
По иска, с който се претендират имуществени вреди
от неизпълнение на договора под формата на претърпени загуби ищцата
следваше да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличието
на договорно правоотношение, от което да е възникнало задължение за изпълнение;
2. виновно неизпълнение на договорното задължение; 3. вреди, настъпили от
неизпълнението; 4. причинна връзка между неизпълнението и настъпилите
вреди.
Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена
до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или
закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки
разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението. Липсата на един от
тези елементи е основание за отпадане на отговорността за обезщетение.
Следователно, доколкото в
случая ищцата съизмерява имуществените вреди, които твърди да е претърпяла със
сумата от 434 лв., която е заплатила на ответника за материали, то следваше да
установи, че заплатеното представлява размерът на причинените й имуществени
вреди, които е претърпяла в пряка причинно- следствена връзка с неизпълнението
му.
По делото са представени
писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че ищцата е
изплатила на ответника сумата от 434 лв. за материали, но не бе доказано пълно
и главно, че именно тези материали са вложени в некачествено изпълнената част
на строително ремонтните работи. Макар и по делото да са доказани останалите елементи за
възникване на претендираното право, а именно наличие на облигационно
правоотношение и частично неизпълнение, ищцата не доказа, че в резултат на това
е претърпяла вреда –имуществена загуба в размер на първоначално заплатената от
нея сума за материали. Не са ангажирани никакви доказателства за това какъв вид
материали са били вложени в некачествено изпълнената част от изработеното, нито
на каква стойност са били те, нито за това какви по вид материали следва да
бъдат вложени повторно, а още по- малко, че техният размер е в рамките на
претендирания, като не се твърди и това да е стойността на повторно закупените
материали. От заключението на вещото лице става ясно единствено каква е цената,
която следва да се заплати при отстраняване на негодните за употреба стротелно
ремонтни дейности, но нейната равностойност не се претендира от ищцата под
формата на претърпяна загуба, а с оглед диспозитивното начало съдът е обвързан по отношение на обстоятелствата, обосноваващи
предявения иск, представляващи неговото
основание. Ето защо съдът намира, че и този иск е
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По насрещния иск с правно основание чл. 266 ЗЗД
Съгласно чл.
266, ал. 1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
За основателността на исковата претенция ищецът е следвало да докаже пълно и
главно, че между него и ответницата е налице валидно
облигационно отношение по договор за изработка, че е изправна страна, т.е. е изпълнил
е възложената работа в уговореното количество, качество и срок и то е прието
надлежно от ответника, размера на дължимото възнаграждение, съобразно
уговорените единични цени и количеството извършена работа.
Установи се, че страните са обвързани от надлежно
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, като ищецът е
извършил, а ответницата е приел, строително ремонтни дейности на обща стойност
1385,06 лв.(1719,39-334,33=1385,06), съобразно заключението на вещото лице и
събраните гласни доказателства. Ищецът претендира заплащане на сумата 895 лв. и признава, че е получил сумата от 1500 лв.,
като възнаграждение за извършената работа, а сумата от 434 лв. за материали. От
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се
установява, че дейностите, които претендира ищеца за заплащане са включени в
сумата от 1719,39 лв.. Следователно се установява, че
претендираното от ищеца възнаграждение е заплатено от ответницата изцяло,
поради което искът за заплащането му е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ищцата се следват
разноски по насрещния иск в размер на 450 лв., представляваща възнаграждение за
един адвокат по него. Останалите сторени разноски, претендирани съгласно списък
по чл. 80 ГПК са извършени във връзка с доказване главните искови претенции, а
поради отхвърлянето им същите не следва да й се присъждат. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
при съобразяване, че процесуалният му представил е осъществявал защита както по
главните, така и по насрещния иск. Следователно ищцата следва да бъде осъдена
да му заплати сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат
по него, а доколкото останалите сторени разноски, претендирани съгласно списък
по чл. 80 ГПК са във връзка с доказване насрещната искова претенция, същите не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Е.Я.Ц., с
ЕГН: **********,***2, срещу А.И.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 вр. чл. 265, ал. 3 ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 1500 лева, представляваща заплатена цена по
развален неформален договор за изработка от м. ноември 2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на развалянето- 18.01.2018 г. до
окончателното изплащане, както и по чл.79 вр. чл. 82 вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 434 лева,
представляваща претърпяни от ищцата вреди от неизпълнението, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 21.02.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
насрещен иск от А.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против Е.Я.Ц., ЕГН: **********,***2, с правно основание чл. 266 ЗЗД за осъждане ответницата да
му заплати сумата от 895 лева, представляваща стойността на извършени в периода
01.11.2017г. до 17.01.2018 г. и незаплатени строително-ремонти дейности по неформален
договор за изработка, ведно със законната лихва, сичтано от предявяването на иска-
19.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е.Я.Ц., с ЕГН: **********,***2, ДА ЗАПЛАТИ на А.И.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен
адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща сторените от ответника разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.И.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.Ц., с ЕГН: **********,***2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв., представляваща сторените от
ответницата по насрещния иск разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА