РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204974 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от М. С. Н., ЕГН **********, чрез адв. Р.
С...... от БАК, срещу Наказателно постановление № НГ-1-02-01236675/15.11.2022 г.,
издадено от административния ръководител на ТП на НОИ, с което на жалбоподателката е
наложено административно наказание глоба от 100 лв., на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. Р. С..... от
БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Д.
Д....., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.06.2022 г., св. В. к. - инспектор в ТП на НОИ-Бургас, издала задължителни
предписания на „А... Т.......“ ЕООД, ЕИК ., с управи....тел М. С. Н. да коригира некоректно
подадените данни с код за вид осигурен 10 за жалбоподателката за посочения период.
Срокът за изпълнението им бил определен на 17 работни дни от получаване на
предписанията. Същите са получени от пълномощник на 16.06.2022 г.
След извършена проверка от св. В. к., относно изпълнение на дадените предписания,
същата установила, че те не са изпълнени, тъй като в предоставения 17-дневен срок не е
1
коригирала данните в декларация си Образец 1 в регистъра на осигурените лица с код за вид
осигурен 10 за месеците януари-декември 2021 г. Поради което и на 01.11.2022 г. св. В. к.
съставила на М. Н. АУАН за некоригиране на въпросните данни в срок до 12.07.2022 г. На
15.11.2022 г. било издадено и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е и основателна по следните съображения:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до
издаването на незаконосъобразно НП. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни
(Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48/28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение №
112/16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44/29.XII.1983
г. по н. д. № 29/82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната
доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за
давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на 3-
месечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа
относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът
на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице,
което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи
от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно - кога същото ще реши да
възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не
може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той
трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При неспазване на една от
двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да не се
2
състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението (две и повече години за определени нарушения), не
следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява. Тук следва да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не
е основание за прилагане на по-дългия едногодишен/двугодишен срок от извършване на
нарушението при преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението.
Двата срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от
едногодишния/двугодишния срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на
по-дългия срок за компетентния орган се погасява правото да състави акт за
административно нарушение, независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване
на нарушителя. Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя
се погасява административно наказателната отговорност на нарушителя и респективно
правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на
едногодишния/двугодишния срок от извършване на нарушението.
В конкретния случай, съдът намира, че към датата на издаване на АУАН е бил
изтекъл 3-месечния срок от откриването на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Нарушението е извършено на 13.07.2022 г., към който момент нарушителят е бил известен
на администрацията, предвид на дадените предварителни предписания, докато АУАН е
издаден на 01.11.2022 г., т.е. актосъставителят не се е съобразил с императивната норма на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като вместо да констатира, че е изтекъл 3-месечния срок за издаване
на акта, го е издал извън установения в тази разпоредба срок. Контролните органи са имали
обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи
основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на
наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова
страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и
фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението. Като не е
изпълнил задълженията си, предвидени от закона в срок, административнонаказващият
орган сам е препятствал възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, което не е извършило съответните действия в срок, както
разпорежда закона. Административнонаказващият орган не е съобразил това обстоятелство
и като е издал обжалваното наказателно постановление, въз основа на така съставения акт, е
допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде „санирано” в
съдебната фаза на производството и налага отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен само на това основание.
На следващо място, съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, доколкото в акта и в НП не е посочена нарушената правно норма.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на
обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били
3
нарушени виновно. Нарушението трябва да бъде очертано, както от фактическа, така и от
правна страна. От фактическа страна се описват конкретни факти - какво точно е извършено
- действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните
факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която посочва нарушението от
правна страна. В акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е
посочена конкретната хипотеза, която се твърди, че е нарушена, което се явява нарушение
на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 и 6 от ЗАНН. Посоченото съществено
процесуално нарушение е лишило субектът, сочен като нарушител, да разбере за какво
нарушение е наказан, за да упражни правото си на защита.
Гореизложеното сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателката е
ангажирана незаконосъобразно, паради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено.
В конкретния случай и с оглед изхода на правния спор, разноски принципно се
дължат на адвоката на жалбоподателката /арг. чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗА/, който обаче не е
направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да му
присъди такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НГ-1-02-01236675/15.11.2022 г., издадено
от административния ръководител на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт-Бургас, с което на жалбоподателката М. С. Н. е наложено
административно наказание глоба от 100 лв., на основание чл. 349, ал. 1 от КСО.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4