№ 111
гр. Харманли, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по въззивна жалба от Е. С. Е. ЕГН ********** от с.
Крепча, ул ***, срещу Наказателно постановление № 23-0271-000219 от
28.03.2023г., издадено от ВПД Началник група „Охранителна полиция” при
ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и
по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че деянието не е констатирано по
надлежния ред и не е съставомерно на посочените разпоредби за нарушение в
АУАН и НП. Неправилно бил приложен законът, като дадената квалификация
е неточна, неправилна и непълна. На следващо място жалбоподателят прави
възражение срещу компетентността на органа, издал атакуванотоНП.
Жалбоподателят сочи,че Административно-наказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл. 27 и чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с
което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение представя
с писмена молба списък на направените разноски и приложен Договор за
правна защита и съдействие и иска тяхното присъждане.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът му адв. Д. А. от АК –
Хасково, с пълномощно по делото.
Същият в писмено становище поддържа аргументите в депозираната
жалба.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314
НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.01.2023 г. в 22:50 часа, в община Харманли по път втори клас
76 км. 41 в с. Черепово в посока към гр. Тополовград жалбоподателя
управлявайки собствения си лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер
***, с несъобразена скорост с релефа на местността губи контрол над
управляваното от него МПС, излиза в ляво от пътното платно в посоката си
на движение и се блъска в ограда на частен дом собственост на В.С.Б. ЕГН
**********, с което става причина за ПТП с материални щети. При
пристигане на местопроизшествието свид. В. Г. Г., мл. автоконтрольор С.К. и
мл. инсп. М.И. - служители на РУ-Хармнали, установили катастрофирал лек
автомобил марка „Ауди А4” с peг. № *** собственост на Е. С. Е. с ЕГН:
********** от с. Крепча, обл. Търговище в оградата на жилищен дом,
собственост на В.С.Б. с ЕГН: ********** от гр. Харманли, бул. ***.
Последният заявил на полицейските служители, че като чул удара в оградата
на дома си, веднага излязъл навън, но на място водач на катастрофиралия лек
автомобил не бил видял. Полицейските служители направили обход в района
на местопроизшествието, но водача не бил установен. ПТП било отработено и
регистрирано в АИС-ПП на МВР от свид. С. Г. С., който съставил АУАН на
собственика на лекия автомобил за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП за това,
че водачът не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др.
обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена
опасност на движението. Свид. С. Г. С., в присъствието на свид. В. Г. Г. и на
жалбоподателя съставил АУАН на последния. Препис от АУАН бил връчен
на водача, както и протокол от ПТП с материални щети. Жалбоподателят
посочил в АУАН, че няма възражения по него.
В писмените си обяснения Е. С. Е., жалбоподател сочи, че бил
заложил лек автомобил марка „Ауди А4” с peг. № *** в заложна къща в гр.
Попово, обл. Търговище срещу сумата от 1000лв. със собственик Ф.С.С. с
ЕГН: ********** и адрес гр. Попово, ж.к. ***. На 09.02.2023г. било
установено и лицето Ф.С.С. с ЕГН: ********** от когото било снето и
писмено обяснение по случая. В обяснението си Селимов заявил, че през
месец октомври 2022г. продал л.а. „Ауди А4” с per. № *** на непознато за
2
него лице с нужната документация с която бил заложен автомобила в
заложната къща.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на Свид. С. Г. С., в присъствието на свид. В. Г. Г. ,
АУАН сер. GA № 901609 09.03.2023г.; НП №23-0271-000219 от 29.03.2023 г,
издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково РУ Харманли; заверено
копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г на министър Бойко Рашков;
Обяснение от Е. С. Е. от 09.03.2023 г.; Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 09.03.2023 г.;
писмо с вх.№2436/18.03.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към
което са приложени заверени преписи на писмо с №272р-6493/13.03.2024 г на
ОДМВР Хасково относно заеманата длъжност от Х.А.А. ЕГН ********** към
дата 28.03.2023 г и относно заеманата длъжност от С. Г. С. ЕГН **********
към дата 09.03.2023 г.; справка за нарушител/водач на Е. С. Е. ЕГН
**********; писмо с вх.№2840/27.03.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР
Хасково, към което са приложени заверени преписи на писмо с №272р-
6493/13.03.2024 г на ОДМВР Хасково относно заеманата длъжност от Х.А.А.
ЕГН ********** към дата 28.03.2023 г и относно заеманата длъжност от С. Г.
С. ЕГН ********** към дата 09.03.2023 г.; писмо с вх.№3078/04.04.2024 г. от
РУ Харманли при ОДМВР Хасково, към което е приложена справка за
нарушител/водач на Е. С. Е. ЕГН **********, прочетени по надлежния
процесуален ред на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
3
истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства,както и с Протокол за
ПТП №1752761 от 22.01.2023 г., справка с рег.№271р-6569/27.02.2023 г. се
потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени
и в обстоятелствената част на НП.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С
оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и
чл.57 ЗАНН. Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД
Началник група «Охранителна полиция» към ОД на МВР гр. Хасково, РУ-
Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1635 от
02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
4
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
С процесното наказателно постановление на въззивният
жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от
ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от същия нормативен акт.
Санкционната норма предвижда който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, да се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с несъобразена скорост от
страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в
административно нарушение. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Цитираната правна рамка очертава
следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка
с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ
движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните
условия,релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо
препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са
последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение или други материални щети.
Не се споделя възражението относно нарушението по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
Във връзка с това възражение следва да се обърне внимание на т. 1 и
т. 2 на Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. ОСНК, в
което са разгледани някои въпроси относно режима на скоростите за
движение на моторните превозни средства. Там е развито, че основно
правило за скоростта на движение по пътищата е чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в
която разпоредба са посочени факторите на пътната обстановка, с които
водачът на пътното превозно средство е длъжен да се съобразява, за да избере
съобразена скорост за движение. Цитираната норма съдържа примерно
изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за
5
избиране на съобразена скорост за движението. Във всички случаи обаче,
величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното
влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в
пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на
движението в сравнение с максимално предвидените такива. Избирането на
по-малка скорост на движение от своя страна ще позволи на водача да
осъществи контрол над механизмите на управлявания от него автомобил и
ако е необходимо – дори да спре. Друго задължение е за намаляване на
скоростта или за спиране на пътното превозно средство в случаите, когато
възникне опасност за движението. Намаляването на скоростта е в зависимост
от характера и степента на опасността. Колкото опасността за движението е
по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде
преодоляна. Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни
условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост създава
опасност за настъпване на транспортно произшествие. Посочено е също така,
че независимо от различията при установяване съдържанието на понятието
"съобразена скорост" /"намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която
дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др. /, правилното
тълкуване на правилата по чл. 20, ал. 2 /по който текст е ангажирана
отговорността на касатора/ и чл. 23 ЗДвП, чл. 71, ал. 1, чл. 119, 122, 123 и др.
дава основание да се приеме, че не съществуват отделни видове намалени
скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Макар и
законодателят да си е послужил с различни термини за конкретни пътни
ситуации, не е целял и не е определял различни видове категории намалени
скорости. Водачът на пътното превозно средство във всички случаи трябва да
се движи със съобразена скорост, като отчита факторите, посочени в двете
изречение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, между които фактори е и релефът на
местността, който е бил възприет от касатора при движението му по пътя.
Предвид изложеното в случая деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.
Недоказано е авторството на инкриминираното деяние.
Актосъставителя С. С. заяви пред съда, че не е установил Е. като водач на
автомобила и е съставил АУАН на собственика на лекия автомобил.
Показанията на свид. С. С. се подкрепят от показанията на свидетеля В. Г.
Г., който сочи, че не са установили лицето управлявало лекия автомобил на
инкриминираната дата. Преценени в съвкупност гласните и писмени
доказателства съдът достигна до безспорния логичен извод, че на 21.01.2023
г. в 22:50 часа Е. С. Е., жалбоподател не е управлявал лек автомобил лек
автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ***, съответно не е извършил и
вмененото му с АУАН и НП нарушение по ЗДВП.
По делото не се доказа безспорно от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, че на 21.01.2023 г. в 22:50 часа, в община
Харманли по път втори клас 76 км. 41 в с. Черепово в посока към гр.
Тополовград жалбоподателя да е управлявал собствения си лек автомобил
6
Ауди А4 с регистрационен номер ***, с несъобразена скорост с релефа на
местността и да е загубил контрол над управляваното от него МПС,
излизайки в ляво от пътното платно в посоката си на движение и да се е
блъснал в ограда на частен дом собственост на В.С.Б. ЕГН **********, с
което да е станал причина за ПТП с материални щети.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д.
№ 1/2005 г. на ВКС, преценката "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени
критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган
следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Целта на ЗДвП е да се опазят животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното
придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията на
правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на
защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и
имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил
наказания за всички нарушения на установените правила. Не е налице и
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
управлението на МПС се характеризира като дейност, която по своето
естество представлява източник на повишена опасност. Отделно от това
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от
ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да сочат, че извършените
нарушения от жалбоподателя са с по-ниска обществена опасност от
останалите случаи от този род, следователно няма основание за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
7
По разноските
По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63д, ал.
1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, както предвижда ал. 3.
При този изход на делото се дължи рапариране на разноските
направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по НАХД №
130/2023г. на РС – Харманли, поради което искането на жалбоподателя за
присъждането им се явява основателно. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие за осъществена безплатна правна помощ по
чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. По силата на специалната разпоредба
на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3.
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на същата норма, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. За да бъдат присъдени разноски, в полза на адвокат
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следователно, са необходими няколко
кумулативни предпоставки: 1. Съдебният акт да е благоприятен за лицето,
спрямо което е осъществена безплатната адвокатска помощ; 2. Да е направено
изрично и своевременно искане за присъждане на направени по делото от
адвоката разноски и 3. Да е доказано осъществяването на правната помощ по
реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Безспорно е, че посочените три предпоставка са
налице тъй като постановеното по делото въззивно решение е благоприятно
за клиента на адв. А. и искането за присъждането на разноски в полза на
адвоката е своевременно заявено, пред районния съд.За доказване на третата
кумулативно предвидена предпоставка настоящия съдебен състав съобразно и
вече сформираната практика на настоящата инстанция в този смисъл -
Решение 871/17.11.2023 г. постановено по а. н. д. (К)№ 390/2023 г., намира че
за надлежна доказаност наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. с ал.
1 от ЗА, следва по делото до приключване на последното о. с. з. или да е
представен сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че договореното възнаграждение: "е безплатно" на
основание чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 от ЗАдв., или да са представени
доказателства за изрични съвпадащи волеизявления на всяка една от страните
по упълномощителната сделка в посочената насока.
В случая такива доказателства при наличието на които да може да се направи
несъмнен извод, че по въззивното производство е оказана безплатна правна
8
помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, са представени
по въззивното дело.С оглед на което се дължи възнаграждение в размер на
400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Не се дължи
възнаграждение по 14, ал.2 от Наредбата, тъй като в първото по делото
съдебно заседание на 18.03.2024г. не е даден ход на делото, поради
нередовното призоваване на жалбоподателя. В това заседание на се е явил
адв. Д. А. , а и в двете проведени открити съдебни заседание, на които е
даден ход на делото защитникът не се е явил, а е представил писмени молби.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0271-000219 от
28.03.2023г., издадено от ВПД Началник група „Охранителна полиция” при
ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 179, ал. 2, предл 1 от Закона за движението по пътищата, на Е. С. Е.
ЕГН ********** от с. Крепча, ул ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи– Хасково да заплати на адв. Д. А. от АК- Хасково сумата от 400,00 (
четиристотин) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по НАХД № 130/ 2024г. на РС –
Харманли за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Административен съд-гр.Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9