Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1816 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - Н.А.П./НАП/, твърди,
че ответникът - „С.” ЕООД, има изискуеми публичноправни
задължения към държавата, както следва: 1) публични вземания за ДДС, дължим за
периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г., в размер
на 1 471 365, 26 лв.; 2) публични вземания за данък върху доходите на
физическите лица, дължим за периода от 01.01.2013 г.
до 30.06.2015 г., в размер на 1 278 795, 08 лв.; 3) публични вземания за
корпоративен данък, дължим за периода от 01.01.2013 г.
до 31.12.2016 г., в размер на 875 169, 93 лв.; 3) публични вземания за
задължителни осигуровки, дължими за периода от 01.01.2013
г. до 31.03.2017 г. в размер на 4 144 245, 84 лв. Посочва, че ответникът не е
изпълнил тези свои задължения нито на падежа, нито към настоящия момент, поради
което е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и това дружество е
неплатежоспособно. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „С.” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Присъединеният кредитор - „Е.г.и.“
ЕООД, твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземане към него в общ
размер на 33 699, 94 лв. Посочва, че лицето К.С.П.е притежавала вземане към „Т.АС”
ЕООД, чийто правоприемник е „С.” ЕООД, за получаване на сума в размер на 12
032, 05 лв., представляваща обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение,
дължимо по прекратен трудов договор от 16.01.2014 г., което е установено с
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че с договор за цесия, сключен на
24.11.2016 г., К.С.П.е прехвърлила на „Е.г.и.“ ЕООД описаното вземане.
Присъединеният кредитор заявява, че лицето В.К.Й.е бил титуляр на вземане към „Т.АС”
ЕООД, чийто правоприемник е „С.” ЕООД, за получаване на сума в размер на 21
667, 89 лв., представляваща обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение,
дължимо по прекратен трудов договор от 20.04.2012 г., което е установено с
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че с договор за цесия, сключен на
24.11.2016 г., В.К.Й.е прехвърлил на „Е.г.и.“ ЕООД описаното вземане. Предвид
изложеното иска от съда да открие производство по несъстоятелност по отношение
на „С.” ЕООД.
Присъединеният кредитор - „Д.И.“
АД, твърди, че е кредитор на ответника, тъй като има вземания към него,
които произтичат по сключен договор за заем. Посочва, че по силата на тази
сделка в негова полза е възникнало парично вземане за получаване на сума в
размер на 4 268 000 лв., която представлява предоставена в заем
парична сума, която подлежи на връщане, както и парично вземане за получаване
на сума в размер на 201 544, 44 лв., представляваща възнаградителна
лихва, дължима за периода от 22.02.2016 г. до 27.11.2017 г. Твърди, че в негова
полза е възникнало и вземане за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на 54 630, 40 лв., което е начислено за периода от
22.06.2017 г. до 27.11.2017 г. Заявява, че ответникът не е погасил тези свои
задължения, поради което иска от съда да открие
производство по несъстоятелност по отношение на „С.” ЕООД.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „С.” ЕООД, я оспорва. Твърди, че за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на него, следва да се докаже, че публичните му
задължения са окончателно установени с влязъл в сила ревизионен акт, какъвто
няма издаден за нито едно от вземанията, описани в подадената от НАП молба.
Посочва, че неизпълнението на публичноправните
задължения, които са възникнали в негова тежест, е в резултат от съществуващи
за него временни затруднения да погасява задълженията си към всички кредитори.
Заявява, че в периода от 01.01.2013 г. до момента на
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ е погасявал свои задължения към други
кредитори, от които пряко е зависело продължаването на търговската му дейност.
Посочва, че притежава достатъчно ликвидно имущество, с което да заплаща
задълженията към кредиторите си, включително краткосрочни вземания към трети
лица, чийто падеж настъпва през 2017 г. Поради изложеното моли молбата да се
отхвърли.
Ответникът оспорва, че има
вземания към „Е.г.и.“ ЕООД, както се твърди в молбата на този кредитор за
присъединяване в настоящото производство. Заявява, че договорите за цесия, с
които това дружество се легитимира като кредитор, са нищожни поради невъзможен
предмет, тъй като вземанията за трудови възнаграждения са непрехвърлими.
Твърди, че в производството не са представени доказателства за възникване на
вземанията за трудово възнаграждение в полза на цедентите.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1 и т.2 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, както и 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или ощините, в случаите, в които молител е НАП, е поставено в доказателствена тежест на молителя съотвтено на присъединения кредитор и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на ответника „С.” ЕООД са възникнали публичноправните задължения към държавата за заплащане на данъци и на вноски по задължителното здравно осигуряване, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект да иска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност.
Молителят твърди, че в тежест на длъжника са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност /ДДС/, дължим за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г., които са в общ размер на 1 471 365, 26 лв.
За да отговори на въпроса кога възниква задължението за заплащане на ДДС съдът съобразява нормите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, регулиращ публичноправните отношения, които възникват между държавтаа и данъчнозадължените лица във връзка с начисляването и плащането на този вид данък.
При тълкуване на разпоредбите на ЗДДС се налага изводът, че задължението за заплащане на данък върху добавената стойност възниква при извършване на облагаема доставка, облагаемо придобиване или облагаем внос на стоки /чл. 2 и чл. 25 ЗДДС/, за съответното лице, което е платец на данъка при предвидените в този закон хипотези. Възникването на задължение за плащане на ДДС към държавата за данъчно задълженото лице по никакъв начин не е обусловено от факта на провеждане спрямо последното на ревизионно производство по ДОПК, което в случай, че се проведе има за цел да бъдат установени от компетентния административен орган вече възникнали публичноправни задължения, но то не представлява правопораждащ тези задължения факт. Задължението за заплащане на ДДС възниква в момента на възникване на данъчното събитие, който е определен в чл. 25, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС и е този на който собствеността върху доставената стока е прехвърлена или услугата е извършена или в някой от моментите, които са предвидени в специалните хипотези на чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Размерът на данъка е определен в закона и също не е поставен в зависимост от действие на административен орган, като данъчно задълженото лице е длъжно да начисли данъка в момента, в който задължението за заплащането му възникне, като издаде данъчен документ, в който посочи този размер на данъка, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС, който данъчен период съгласно чл. 87, ал. 2 ЗДДС е едномесечен и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период /чл. 86 ЗДДС/.
В производството не е спорно, че за времето от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г. по отношение на ответното дружество „С.” ЕООД са настъпили редица данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, с което са осъществени предвидените в закона факти, при които за този правен субект са възникнали задължения за заплащане и за начисляване на данък върху добавената стойност в размер на 1 471 365, 26 лв., както и за начисляване на този данък чрез издаване на данъчен документ и подаване на справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за всеки месец в рамките на описания период. Това се твърди от НАП в молбата по чл. 625 ТЗ, като не се оспорва от длъжника, който в нито един момент в производството не заявява, че в негова тежест не са възникнали задължения за начисляване и за заплащане на ДДС в посочения размер, а само се позовава на това, че по отношение на него към момента не е извършена данъчна ревизия и тези му задължения не са установени с ревизионен акт, които обстоятелства, обаче, както се посочи са ирелевантни при извършване на преценка дали публичноправно задължение за заплащане на ДДС е възникнало за „С.” ЕООД и съществува към момента. Освен това, в случая трябва да бъде съобразено и това, че от заключението на изготвената в производството основна съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът е осчетоводил всички публичноправни задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, които молителят твърди, че са възникнали в негова тежест /в тази насока са изводите, направени на стр. 30 и стр. 31 от заключението/. Осчетоводяването на публичноправните задължения от този субект, който е длъжник по тях, по своята същност представлява извънсъдебно признание, направено от него на неизгодни за него факти, че тези задължения са възникнали за него до размера, до който те са включени в счетоводството му, който се доказва, че съвпада, с този до който се претендират от НАП, както и че те съществуват и към момента на изготвяне на експертизата, към който не са погасени чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на задължения. Ето защо съдът намира посочените обстоятелства за доказани в процеса
Вземанията на държавата за данъци представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Следва да се приеме и това, че те са пряко свързани с търговската дейност на ответника, тъй като са възникнали с оглед сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и на услуги, които имат за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г., които са в общ размер на 1 471 365, 26 лв. , както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ. Това означава, че съществуването на тези задължения може да легитимира НАП да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, а възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който е определен в закона, а именно в чл. 89, ал. 1 ЗДДС, в която норма е предвидено, че когато след начисляване на данъка е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за съответния данъчен период, който срок съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася декларацията. Първата справка-декларация, с която от „С.” ЕООД е начислен ДДС касае данъчния период от 01.01.2013 г. до 31.01.2013 г., поради което и задължението за заплащане на посочения в нея данък, който е в размер на 38 930, 05 лв., е изискуемо считано от 15.02.2013 г. – денят следващ падежа на задължението за този данъчен период, който е 14.02.2013 г. Последната справка-декларация, подадена от ответника, която е посочена в молбата по чл. 625 ТЗ, касае начислен ДДС за данъчния период от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г., поради което и падежът на задължението за заплащане на посочения в нея данък, който е в размер на 29 821, 42 лв., е 14.07.2016 г. и това задължение е изискуемо, считано от 15.07.2016 г.
След като в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то следва да се приеме, че е налице първата от предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Доколкото се установи, че НАП е от лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество, тъй като се доказа, че в тежест на последното са възникнали публичноправни задължения за заплащане на ДДС, то не е необходимо съдът да се произнася по въпроса дали съществуват и останалите, описани в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от НАП, публични вземания на държавата срещу „С.” ЕООД за данък върху доходите на физическите лица, за корпоративен данък, за задължителни осигуровки, нито по въпроса дали някой от присъединените кредитори – „Е.Г.И.” ЕООД и „Д.И.” АД, са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, т.е. дали тези юридически лица са кредитори на ответника по търговски сделки. Въпросите дали в тежест на „С.” ЕООД са възникнали тези други задължения, както се твърди в производството, ще бъдат разгледани при установяване на финансово-икономическото състояние на дружеството.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „С.” ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което основание е заявено от молителя като такова за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест парични задължения към държавата за заплащане на ДДС, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ в редакцията на разпоредбата към приключване на устните състезания пред настоящата инстанция и към момента, а от друга страна - събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишните финансови отчети на ответника, както и заключенията на изготвената основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на проверената счетоводна документация.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция, на приложението на която се позовава молителя. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „С.” ЕООД не е изпълнил на падежа свои публичноправни парични задължения за заплащане на ДДС, които са свързани с извършваната от него търговска дейност, т.е. имат характер на такива, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който най-старото от посочените от молителя задължения за ДДС е станало изискуемо, т.е. от 15.02.2013 г., и продължава до настоящия. Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се приеме, че „С.” ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл.
608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност,
която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена тежест на ответника,
който следва да установи, че
неговото финансово-икономическо
състояние, определено на база икономически
и финансови показатели, сред които основен
е коефициентът за обща ликвидност, е такова, което му
дава обективна възможност да погасява
своите краткосрочни задължения към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „С.” ЕООД и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи са
допуснати основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, по които
вещото лице е работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2014
г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г.
От
изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2014 г., който е първият изследван отчетен период, балансовата
стойност на всички притежавани от „С.” ЕООД краткотрайни активи е 31 255 000 лв.
По делото не са представени доказателства, от които да може да се заключи, че
ответникът е придобил и други краткотрайни активи към посочената дата, както и
такива, от които да се установи, че някаква част от осчетоводените като
краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е. че краткосрочните вземания и
материалните запаси не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез
събиране на вземанията от длъжника и чрез продажба на стоките и продукцията на
трети лица.
Вещото
лице е констатирало и това, че към 31.12.2014 г. балансовата стойност на
възникналите в тежест на ответника и осчетоводени от него краткосрочни
задължения е в размер на 41 451 000 лв. Не се установява към 31.12.2014 г. в
тежест на ответника да са възникнали и да са станали изискуеми и други
задължения към негови кредитори, които да бъдат определени като краткосрочни и
да не са надлежно отразени в неговото счетоводство.
Предвид
изложеното, съдът счита, че при изследване на способността на ответника да
погасява своите задължения към 31.12.2014 г. няма основание да се извършва
корекция на балансовата стойността на краткотрайни активи, които той притежава
съгласно записванията във финансовите му отчети, и на краткосрочните
задължения, които са възникнали в негова тежест. То трябва да се извърши на
база на балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите.
При
съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължения на „С.” ЕООД към
31.12.2014 г., която възлиза на 41 451 000 лв. с балансовата стойността на
притежаваните от дружеството към тази дата краткотрайни активи, която е 31 255
000 лв., е видно, че последната е в
по-нисък размер. С оглед на тези факти, се налага изводът, че към 31.12.2014 г.
ответникът не е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите
краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите
на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на
преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който е на
стойност от 0, 7540, която е доста по-ниска от референтната такива, което
безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на ответното
дружество към този момент. Следователно към презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ
не е оборена към 31.12.2014 г.
От
заключението на изготвената основна съдебно-икономическа експертиза, се
установява, че в края на следващия отчетен период – 31.12.2015 г., балансовата
стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи е значително
увеличена спрямо предходния период и възлиза на сумата от 63 572 000 лв., като
от тях паричните средства са само 1 320 000 лв. или 2, 08 % от ликвидните
активи на търговеца, материалните запаси са само 1 263 000 лв., което е 1, 99 %
от общата стойност на краткотрайните активи, а краткосрочните вземания са с
балансова стойност 60 989 000 лв., което е 95, 94 % от всички краткотрайни
активи. С оглед на това, че краткосрочните вземания формират основната част от
активите на ответника, с които се приема, че той може да погасява възникналите
в негова тежест краткосрочни задължения, и във връзка с изричните възражения на
молителя НАП за това, че част от тях са несъбираеми, съдът е длъжен да извърши
подробен анализ на притежаваните от „С.” ЕООД краткотрайни активи, да прецени
тяхната реална реализуемост и въз основа на това да
отговори на въпроса дали е налице състоянието на неспособност на ответника да
погасява своите задължения към 31.12.2015 г. или такова не се доказва да
съществува и за този отчетен период.
В
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за
ликвидност на дружеството, не е недостатъчно, за да се направи извод дали един
търговец е платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за
това дали посредством притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от
материални запаси, краткосрочни вземания и парични средства,
дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер парични суми, с които
да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е длъжен да
изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и
вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се
прецени тяхната реализуемост – дали материалните
запаси са продаваеми на пазара и съответно дали краткосрочните вземания са събираеми.
В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г., постановено по т. дело № 284/
2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013 г., постановено
по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о. Ето защо и в случая трябва
да се отговори на въпроса дали притежаваните от „С.” ЕООД вземания са реално
събираеми към 31.12.2015 г. или не и при отчитане на съотношението актив към
пасив, което е от значение за извода дали търговецът е платежоспособен, да се
вземат предвид само тези от тях, които могат да се квалифицират като събираеми
в кратък период от време.
От
заключенията на основната СИЕ се установява, че основната част от вземанията,
на които ответникът е титуляр и които са осчетоводени като краткотраен актив
през 2015 г., са такива, които са възникнали по силата на сключени с трети лица
договори за заем, с които той е предоставил на последните парични средства за
временно ползване. По делото не са представени доказателства, от които може да
се установи какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по тези
сделки, включително и това дали между тях е постигната уговорка за падежа, на
който заемополучателите се задължават да върнат
получените от тях парични суми. Въпреки това, обаче, съдът съобразява данните,
които са налични в счетоводството на „С.” ЕООД, които са обобщени в
заключението на основната СИЕ в таблицата на стр. 8-12 и приема, че вземанията
на това дружество, възникнали по договори за заем по вид и размер са такива,
каквито са осчетоводени, а именно те представляват вземания за главница и
вземания за заплащане на лихва, а по размер възлизат на сумите, посочени в
проверените от вещото лице счетоводни документи. Освен това съдът съобразява,
че в счетоводството на ответника са налице данни за датата, която е уговорена в
някои от договорите като падеж на задълженията на заемополучателите
да върнат на ответника предоставените за ползване парични средства и да
заплатят възнаградителна лихва, поради което и
предвид това, че молителят и присъединените кредитори не твърдят, че падежът на
тези задължения е различен от този, отразен в счетоводните записвания, съдът
приема, че той е настъпил за част от описаните от вещото лице задължения на
датата, посочена в таблицата на стр. 8-12 от заключението на основната СИЕ.
От изводите на вещото лице в това заключение е видно, че са налице задължения на трети лица към ответника по договори за заем, чийто падеж е настъпил в периода от 31.12.2008 г. до 06.01.2012 г. и които не са погасени на падежа, като те са останали непогасени и към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. Това са следните задължения: 1) задълженията, които дружеството „М.” ЕООД има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 716 823, 31 лв. и възнаградителна лихва в размер на 287 366, 50 лв., чийто падеж е настъпил на 06.01.2012 г., 2) задълженията, които дружеството „Д.” ООД има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 395 583 лв. и възнаградителна лихва в размер на 172 380, 88 лв., чийто падеж е настъпил на 01.10.2010 г., 3) задълженията, които дружеството „Т.С.” ЕАД има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 10 826 779, 48 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 862 923, 99 лв., чийто падеж е настъпил през 2011 и 2012 г., 4) задълженията, които дружеството „Т.П.” ООД има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 1 000 лв., чийто падеж е настъпил на 30.10.2010 г., 5) задълженията, които дружеството „И.Ф.К.” има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 242 983 лв. и възнаградителна лихва в размер на 80 686, 62 лв., чийто падеж е настъпил на 30.06.2010 г., 6) задълженията, които дружеството „Специалремонт” има към ответника, които са за заплащане на главница в размер на 20 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 8 629, 80 лв., чийто падеж е настъпил на 31.12.2018 г. Общият размер на тези вземания на „С.” ЕООД възлиза на сумата от 14 615 156, 58 лв. В производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат изпълнени, като такива документи не са представени и на вещото лице Д.. С оглед на това се налага изводът, че длъжниците по тези вземания са изпаднали в забава от датата следваща падежа им, която за вземанията към „Специалремонт” е настъпила през 2008 г. за вземаният към „Д.” ООД, „Т.П.” ООД и „И.Ф.К.” – през 2010 г., и за вземанията към „М.” ЕООД и към „Т.С.” ЕАД е настъпила най-късно - през 2012 г. Към 31.12.2015 г. забавата на длъжниците е продължила повече от една година, като към този момент по-голямата част от посочените задължения не са изпълнени в продължение на почти пет години години от момента, в който са станали изискуеми, а тези, които са станали изискуеми най-късно през 2012 г. не са изпълнение в продължение на почти три години. От изводите на вещото лице, направени в основната СИЕ е видно, че тези вземания не са събрани и през следващите години – нито към 31.12.2016 г., нито към 31.12.2017 г., нито до момента, като по отношение на всички тях вече е изтекъл и общия петгодишен давностен срок.
Тогава, когато вземанията на един търговец не могат да бъдат събрани на падежа или най-късно за времето до една година от настъпване на падежа, то този актив губи характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. В случая забавата на заемополучателите да изпълнят описаните в предходния абзац парични задължения към ответното дружество продължава дълъг период от време, който към 31.12.2015 г., както беше посочено, е между три и пет години съобразно падежа на вземането. Това означава, че всички тези вземанията на ответното дружество, които участват в структурата на краткотрайните му активи, следва да се определят като несъбираеми в краткосрочен план към 31.12.2015 г., като някои от тях са и напълно несъбираеми, т.е. напълно неликвидни към тази дата, тъй като по отношение на тях е изтекъл общия петгодишен давностен срок /такова е вземането с падеж през 2008 г./. Предвид липсата на ликвидност на вземанията на молителя в общ размер от 14 615 156, 58 лв., които са възникнали по договори за заем, сключени с посочените юридически лица, те следва да се изключат от краткотрайните активи при изчисляване на показателите за ликвидност към 31.12.2015 г. и съответно при извършване на преценка дали „С.” ЕООД притежава достатъчно такива, с които да погасява своите краткосрочни съответно текущи задължения към кредитори към посочената дата.
По
същите съображения от стойността на краткотрайните активи към 31.12.2015 г. следва
да се извади и стойността на вземанията на ответника към трети лица в размер на
2 160 037, 41 лв., които се установява, че са възникнали въз основа на сключени
търговски сделки, обективирани във фактури, които са осчетоводени
в счетоводството на „С.” ЕООД, и за които са налице данни, че са с падежи,
които са настъпили през 2011 г. и през 2013 г. Това са вземания, описани от
вещото лице в таблицата на стр. 13-26 от заключението на основната СИЕ, като
най-голямото по размер от тях е това към „Т.С.” ЕАД, с падеж на 06.04.2011 г. и
в размер на 2 151 793, 21 лв. тези вземания не са изпълнени от длъжниците нито на падежа, нито към 31.12.2015 г., към
който момент забавата по тях продължава почти четири години за вземанията с
падеж 2011 г. и почти две години за вземанията с падеж 2013 г., поради което и
те също не притежават характеристиките на бързо ликвиден актив.
Няма
основание друга част от осчетоводените краткосрочни вземания да бъдат изключени
от стойността на краткотрайните активи. По отношение на една част от тях се
установява, че падежите, на които длъжниците са се
задължили да престират уговорените по размер парични
средства настъпва през отчетната 2014 г. и през следващите счетоводни години.
Ето защо дори и някои от тези вземанията да не са платени на падежа и да е
налице забава на задължените по тях лица, то към 31.12.2015 г. тази забава все
още не е толкова продължителна, за да може от нейното настъпване да се заключи,
че е невъзможно ответникът да получи дължимото в кратък период от време. По
отношение на друга част от осчетоводени парични вземания на ответника липсва
информация за това кога е уговорено да бъдат изпълнени, което прави за съда
невъзможно да установи датата на настъпване на техния падеж и оттам да направи
извод дали могат да бъдат събрани на падежа или в краткосрочен план след него
от една година.
Освен
горното, съдът намира, че стойността на краткосрочните вземания, които са
осчетоводени от ответника, която е посочена в баланса, че възлиза на 60 989 000
лв., следва да бъде коригирана на 58 747 839, 83 лв., която сума е изчислена от
вещото лице в таблица 1 от заключението на допълнителната СИЕ като такава,
отговаряща на размера на вземанията на „С.” ЕООД към 31.12.2015 г. съгласно
аналитичните му счетоводни записвания, които са проверени от експерта.
Записванията в счетоводния баланс, който представлява вторичен счетоводен
документ, трябва да отговарят на тези в първичните счетоводни документи, поради
което съдът счита, че като балансова стойност на краткосрочните вземания трябва
да се вземе само тази сума, за която е доказано, че са налице записвания както
в аналитичните регистри, така и в годишния финансов отчет, който е изготвен въз
основа на тях и която е тази, посочена от вещото лице.
С
оглед на изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните
вземания на „С.” ЕООД към 31.12.2015 г. възлиза на сумата от 41 972 645, 84 лв.
/сумата е получена като от коригираната балансовата стойност на краткосрочните
вземания от 58 747 839, 83 лв. са извадени вземанията в размер на 14 615 156,
58 лв. по договори за заем и вземанията в размер на 2 160 037, 41 лв. по други
търговски сделки, които се доказа, че не са реално ликвидни/. При съобразяване
на това общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2015 г.
следва да се приеме, че възлиза на 44 555 645, 84 лв.
Вещото
лице, изготвило допуснатата в производството СИЕ, е констатирало, че съгласно
записванията в годишния финансов отчет на ответника към 31.12.2015 г. това
дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения към тази
дата в размер на 48 692 000 лв. При съпоставяне на тази стойност със стойността
на притежаваните от ответника краткотрайни активи, която е 44 555 645, 84 лв.,
е видно, че последната е в по-нисък размер. С оглед на тези факти, се налага
изводът, че към 31.12.2015 г. ответното дружество не е притежавало достатъчно
ликвидни активи, с които да може да заплати всички своите краткосрочни
съответно текущи задължения, но те са били достатъчни за погасяване на 91, 50 %
от тях. Това е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност
и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а
именно този на обща ликвидност, който е на стойност от 0, 9150, която е под
минималната референтна такава от единица, но същевременно е много близка до
нея. В тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС, в която се приема, че когато
коефициентът на обща ликвидност е близък до 1, като това е налице в случаите, когато неговите
стойности са от 0, 91 – 0, 92 и нагоре,
то не може да се приеме, че длъжникът се намира в състояние на
неплатежоспособност, особено при добри други показатели, като положителен
финансов резултат, голям процент на изпълнени задължения и т.н. В тази насока е
произнасянето на ВКС с Решение № 202 от 10.01.2014 г., постановено по т.д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 13 от 23.06.2015 г.,
постановено по т. д. № 2435/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
В
случая съдът съобразява, че от изводите на вещото лице, направени в
заключението на основната СИЕ се установява, че към 31.12.2015 г. „С.” ЕООД е
имало положителен финансов резултат като е отчело печалба от 1 255 000 лв.
Наред с това към този момент други два от икономическите показатели, а именно
показателите за финансова автономност и за задлъжнялост са над референтните
стойности съответно от 0, 33 и 1, поради което не може да се направи и извод за
това, че в бъдеще търговецът няма да може да обслужва плащанията си поради
размера на дългосрочните си задължения, т.е. че е налице опасност от
неплатежоспособност.
С
оглед на това, че показателят за обща ликвидност на ответника към 31.12.2015 г.
е близък до 1, като от него е видно, че той има обективна възможност да погаси
над 90 % от своите краткосрочни съответно текущи задължения към кредиторите си
с притежаваните от него краткотрайни активи, както и предвид отчетения
положителен финансов резултат от дейността на търговеца към тази дата, съдът
намира, че той не е бил в състояние на неплатежоспособност. Това означава, че
презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ се счита оборена за така изследвания период
от време.
От
изводите на вещото лице в основното заключение на изготвената СИЕ е видно, че
към края на следващия отчетен период, т.е. към 31.12.2016 г. балансовата
стойност на притежаваните от ответника краткотрайни активи възлиза на 78 079
000 лв., от които 1 180 000 лв. са материалните запаси, 1 130 000 лв. са
наличните парични средства, а останалата част на стойност 75 769 000 лв. са
парични вземания, на които той е титуляр, които са 97, 04 % от всички осчетоводени
краткотрайни актива, с които този търговец разполага. Стойността на
краткосрочните вземания, обаче, по изложените вече съображения при анализа на
състоянието на ответника за 2015 г., трябва да се коригира и да се приеме, че
възлиза на сумата от 74 933 107, 51 лв., която е посочена от вещото лице в
таблица 1 от заключението на допълнителната СИЕ като такава, отговаряща на
размера на вземанията на „С.” ЕООД към 31.12.2016 г. съгласно аналитичните му
счетоводни записвания, които са проверени от експерта. Освен това от така
получената стойност на краткосрочните вземания трябва да се приспадне стойността
на вземанията, които се установява, че са възникнали по договори за заем и са с
падеж в периода 2008 г. – 2012 г., които са в размер на 14 615 156, 58 лв.,
както и вземанията в размер на 2 160 037, 41 лв., възникнали от други търговски
сделки и с падежи в периода 2011 г. – 2013 г. Тези вземания не са събрани и към
31.12.2016 г., към който момент те вече са просрочени за период по-дълъг от три
години за тези с падеж през 2013 г и съответно по-дълъг от четири години за
тези с падеж през 2012 г., от пет години за тези с падеж през 2011 г., от шест
години за тези с падеж 2010 г. и от осем години за вземанията с падеж 2008 г.
Ето защо тези вземания вече нямат характера на бързо ликвиден актив, който
дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в
краткосрочен план, който е една година от падежа, а някои от тях, за които е
изтекъл петгодишния давностен срок от падежа са и
изцяло несъбираеми и съответно неликвидни.
От
стойността на краткотрайните активи към 31.12.2016 г. следва да се извади и
вземанията на ответника към трети лица в размер на 11 816, 20 лв., които се
установява, че са възникнали въз основа на сключени търговски сделки, обективирани в издадени фактури, осчетоводени в
счетоводството на „С.” ЕООД, и за които са налице данни, че са с падежи през
2014 г. Тези вземания не са платени нито на падежа, нито към 31.12.2016 г., към
която дата забавата на длъжниците продължава най-малко
две години. В производство няма представени доказателства между кредитора и
длъжника по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж,
на който те да бъдат изпълнени. Те не са събрани и към 31.12.2017 г. След като
тези вземания не са събрани в рамките на отчетен период от една година, като те
не са изпълнение и през следващите две, съдът приема, че те нямат характер на
бързо ликвиден актив и не следва да участват при изследване на способността на
ответника да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължение с
притежаваните краткотрайни активи.
При
съобразяване на горното, следва да се заключи, че общата стойност на
краткосрочните вземания на ответника към 31.12.2016 г. следва да се приеме, че
възлиза на 58 154 341, 52 лв., а общата стойност на краткотрайните активи към
края на тези отчетна година възлиза на 60 456 097, 32 лв.
Стойността
на краткосрочните задължения на „С.” ЕООД към 31.12.2016 г. съдът определя като
взема предвид балансовата стойност на
която те възлизат от 60 501 000 лв. По делото няма представени доказателства,
от които да е видно, че към посочената дата в тежест на ответника са възникнали
и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е
констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на
дружество. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от
търговеца краткотрайните активи към 31.12.2016 г., която е 60 456 097, 32 лв., се
установява, че последната отново е по-малка. Това означава, че и към края на
тази отчетна година длъжникът не е притежавал достатъчно краткотрайни активи,
за да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения, но те са били
достатъчни за погасяване на 99 % от тях. Това се отразява и в стойността на
показателя за обща ликвидност, който е почти равен на референтната стойност от
1 - възлиза на 0, 9992. Тази стойност е по-висока от стойността на същия
показател за предходния отчетен период, което е индикатор за това, че
финансовото състояние на дружеството се подобрява като почти е достигнало
препоръчителните стойности на ликвидността. Освен това и към 31.12.2016 г. „С.”
ЕООД е отчело положителен финансов
резултат – печалба от 238 000 лв. С оглед на тези факти, съдът счита, че към
31.12.2016 г. ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност и презумпцията
по чл. 608, ал. 3 ТЗ е оборена и за този отчетен период.
При определяне на стойността на краткотрайните активи на „С.” ЕООД към края на следващата отчетна година - 31.12.2017 г., съдът съобразява, че трябва отново да вземе предвид стойността само на тези краткосрочни вземания, за които може да заключи, че са реално реализуеми за период от една година. Тя възлиза на сумата от 56 238 310, 12 лв. Тази сума се получава като на първо място балансовата стойност на краткосрочните вземания по изложените вече съображения при анализа на състоянието на ответника за 2015 г. и за 2016 г., се коригира и се приеме, че възлиза на сумата от 74 915 281, 51 лв., която е посочена от вещото лице в таблица 1 от заключението на допълнителната СИЕ като такава, отговаряща на размера на вземанията на „С.” ЕООД към 31.12.2017 г., които са отразени както в годишния финансов отчет, така и в аналитичните му счетоводни записвания. На следващо място, от тази коригирана стойност трябва да бъде извадена стойността на следните вземания на ответника, които съдът счита за реално неликвидни, а именно: 1) стойността на краткосрочните вземания, които са възникнали по договори за заем, които са с падеж в периода 2008 г. – 2012 г., и които не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2017 г., която стойност възлиза на сумата от в общ размер на 14 615 156, 58 лв. 2) стойността на краткосрочни вземания, които са възникнали по търговски сделки, обективирани във фактури, които са с падежи през 2011 г. и 2013 г. и които не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2017 г., която стойност възлиза на сумата от 2 160 037, 41 лв.; 3) стойността на краткосрочни вземания, които са възникнали по търговски сделки, обективирани във фактури, които са с падежи през 2014 г. и които не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2017 г., която стойност възлиза на сумата от 11 816, 20 лв.; 4) краткосрочните вземания на ответника на обща стойност от 1 889 961, 40 лв., които са възникнали по търговски сделки, обективирани във фактури, които са с падежи през 2015 г. съгласно посоченото в таблицата на стр. 13-26 от заключението на основната СИЕ, които вземания се установява, че не са заплатени нито на падежа, нито към 31.12.2017 г., към който момент забавата в изпълнението на всички тях е най-малко две години, поради което и са загубили характер на бързо ликвиден актив.
При съобразяване на горното, следва да се заключи, че общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2017 г. възлиза на сумата от 57 517 310, 12 лв., от които 56 238 310, 12 лв. – краткосрочни вземания, 285 000 лв. – парични средства и 994 000 лв. – материални запаси.
Краткосрочните задължения на „С.” ЕООД към 31.12.2017 г. са на стойност от 59 912 000 лв., на която възлиза балансова стойност, с която те са осчетоводени в годишния финансов отчет на търговското дружество за 2017 г. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от ответника краткотрайни активи, за които съществува реална възможност да бъдат преобърнати в парични средства за период от една отчетна година, е видно, че тя е по-висока, което означава, че към 31.12.2017 г. длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения. Показателят за обща ликвидност към тази дата е на стойност от 0, 9600, която се приема, че е много близка до референтната такава от 1 и която дава информация за това, че търговецът притежава краткотрайно активи, с които да изплати 96 % от своите краткосрочни задължения, което е много близко до това да може да изпълни всички тях. Ето защо съдът намира, че така установеното финансово състояние на търговеца не дава основание да се приеме, че той е в състояние на неплатежоспособност и към 31.12.2017 г., особено когато към тази дата спомагателният показател за финансова автономност е на стойност над референтната такава от 0, 33, а именно от 0, 34, което означава, че липсват данни и за това, че в бъдеще може да се очаква, че ответникът ще изпадне в състояние на неплатежоспособност. Следователно със събраните в производството доказателства е оборена презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ и към 31.12.2017 г., което е основание да се заключи, че „С.” ЕООД не е неплатежоспособен търговец и към края на тази отчетна година.
С оглед на така установените факти за финансовото състояние на ответното дружество през 2015 г., през 2016 г. и през 2017 г., трябва да се приеме, че невъзможността на този търговец да погасява своите краткосрочни задължения към кредиторите, която е била налице в към 31.12.2014 г., не е била трайна и е преодоляна към 31.12.2015 г., когато неговото състояние е започнало да се подобрява, като тази тенденция е продължила и през 2016 г. и през 2017 г. и към 31.12.2016 г. показателят за обща ликвидност почти е достигнал препоръчителните стойности, а към 31.12.2017 г. неговата стойност също продължава да е много близка до 1 и да е по-висока от тази към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. Това означава, че ответното дружество не е неплатежоспособно към момента и молбата по чл. 625 ТЗ, както и молбите на присъединените кредитори следва да се отхвърлят на предявеното от тях основание.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на ответника по молбата не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Н.А.П., с адрес: гр. София, бул. „*******, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, офис 4, поради неплатежоспособност на това дружество, както и молбите, подадени от „Е.г.и.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и от „Д.И.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, които лица са конституирани в производството по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с които молби се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.” ЕООД поради неплатежоспособност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: