РЕШЕНИЕ
No………./25.07.2017г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и
шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА С.
при участието
на секретаря Капка Микова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1016 по описа за 2016г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от К.Д.Д., С.К.С., Д.К.С., Д.Н.Д., Д.Н.Д. и И.Г.А. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, „Спорт Груп“ ООД и П.Д.Е.
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167,
ал.3, вр.чл.170 от ЗЗД да бъде прогласен за
нищожен договор
за ипотека, обективиран в нотариален акт №132, т.1, нот.
дело №104 от 2008г. на нотариус рег.№382/ВРС, акт №81, т.IХ, дело №7917/2008г.,
вх.рег.№10573/21.04.2008г. на Служба по вписвания-Варна, сключен между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е.,
като ипотекарен гарант по силата, на
който последната учредява ипотека върху сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен хотел), изграден на етап „груб
строеж с покрив" с РЗП на сградата 490 кв.м, състоящ се от: на сутеренния
етаж: офис, фитнес зала, кухненска част със складове и подготвителни с отделен
вход, ресторант с бар и склад към него и гардеробно помещение, на първи етаж:
рецепция, пет броя хотелски стаи с тераси към тях, помещение за ел.табло,
коридори и стълбище, на втори етаж: шест броя хотелски стаи, камериерски офис, коридори и стълбище, и на терасовиден
етаж: два броя ателиета и стълбище, заедно с всички трайни подобрения и
насаждения в имота и върху поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232,
идентичен с УПИ №ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. при
граници: ПИ с идентификатори № 0135.2520.2034, № 0135.2520.2033, №
0135.2520.1975, № 0135.2520.1972, № 0135.2520.1971, поради противоречие със
закона, тъй като ипотекираните имотите не са били собственост на ответницата П.Е..
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници
по закон на Д. Д. Д.,***, починал на 18.01.1980г. С решение №503/13.05.1998г.
на ПК-Варна на наследниците на Д. Д. Д. е признато правото на собственост върху
нива с площ 6.690 дка, находища се в землището на гр.Варна, кв. Виница, м. „Узун Алан", имот №1333 по КП от 1956г., включващ
следните имоти от КП „Траката" от 1989 г.: пл.№1972 с площ 0.936 дка,
пл.№1976 с площ 1 дка, пл.№1973 с площ 0.483 дка, пл.№1974 с площ 0.538 дка,
пл.№1975 с площ 1 дка, пл.№2033 с площ 1.080 дка и и пл.№2032 с площ 1.650 дка.
С решение по гр.д. №1355/2009г. на ВКС, с което
е потвърдено и отменено частично, решение по в.гр.д. №1734/2008г. на ВОС, което
от своя страна отменя частично решението по гр.д. №2835/2006г. на ВРС по предявен
иск с правно основание чл.108 от ЗС ответницата П.Е. е осъдена да предаде на
ищцата К.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500 кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. при
граници - ПИ №1972, ПИ №1975, ПИ №1974 и улица, съставляващ реална част от имот
№4232 по действащия ПНИ, целият с площ от 1000 кв.м. и владението върху ПИ
№1974 по КП от 1989г. на м. „Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ
№2033 и улица, целият с площ 500 кв.м, а по действащия план съставляващ реална
част от имот №4232 по ПНИ, целият
с площ 1000 кв.м. Исковата
молба е била вписана в Служба по вписвания-Варна на 18.09.2006г. под №169, вх.рег. 23709, а влезлите в сила решения вх.регистър 4822/ 9.03.2012г.
В имота е била
изградена от страна на ответницата Е. сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен хотел), на етап „груб строеж с
покрив" с РЗП 490 кв.м., по отношение, на която ищците твърдят, че са
собственици на основание приращение, тъй като се намира в техния поземлен имот.
С влязло в
сила решение по гр.д.№894/2010
г.
на ВОС ищцата Д. е била осъдена да заплати на ответницата Е. сумата 60000 лева,
представляваща увеличената стойност на имот №4232 вследствие
извършените ответницата подобрения - строителство на хотелска сграда и басейн
на основание чл.72 от ЗС.
С оглед
изложеното ищците твърдят, че ответницата не се е легитимирала, като собственик на процесният
имот и сграда /семеен хотел/.
На 21.04.2008г. с договор за
ипотека, в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №132, нот. дело №104 от 2008г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като
кредитополучател и П.Д.Е. като ипотекарен гарант, последната учредява в полза
на „Банка ДСК" ЕАД договорна ипотека върху сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2 и върху поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232,
идентичен с УПИ №ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м.
Ипотеката е била учредена с цел обезпечаване на отпуснат на „Спорт Груп"
ООД инвестиционен кредит в размер на 100000 евро.
Ищците
твърдят, че след като към 21.04.2008г. ответницата Е. не е била собственик на
процесните поземлен имот и сграда, същата не е могла валидно да учреди ипотека,
поради което учредената такава се явява нищожна като противоречаща на нормата
на чл.167, ал.З от ЗЗД.
По изложените съображения молят съдът
да постанови решение, с което да уважи предявения иск и прогласи договора за
ипотека за нищожен.
В
съдебно заседание ищците, чрез
процесуалните си представители адв. Д. и адв. С. поддържат
исковата молба, молят съдът да
уважи предявения иск. Молят за присъждането на съдебни разноски.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е депозирал
отговор в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва се предявения иск по
основание.
Твърди се, че само по отношение на
ищцата Д. по уважения иск с правно основание чл.108 от ЗС, ответницата Е. не се
легитимира като собственик на процесните поземлен имот и сграда. По отношение
на правата на останалите съсобственици решението няма сила на пресъдено нещо.
Отделно от това се, сочи решенията не съдържат диспозитив, в съответствие с
т.2а на ТР №4/14.03.2016г., че ищцата Д. е собственик на ПИ №4223 по отношение
на ответницата, поради което не може да се приеме, че е формирана сила на
пресъдено нещо за собствеността. Във връзка с изложените правни аргументи се
оспорва обстоятелството, че ищците да са собственици на процесните имоти на
твърдяното придобивно основание, като по отношение на останалите съсобственици,
неучаствали в производството по чл.108 от ЗС ответницата Е. може да
противопостави възраженията си за давност.
На следващо място се излага, че при
изповядване на договора за ипотека са предоставени удостоверения, от които е
видно, че по отношение на имотите, няма вписани искови молби.
По изложените съображения ответникът
моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован срез процесуалния си представител юриск.
Ч. поддържа подадения отговор, моли съдът да отхвърли предявения иск и присъди
разноски.
В депозирания отговор ответниците
„Спорт Груп“ ЕАД и П.Д.Е. оспорват предявения
иск за нищожност по основание. Посочва се, че само спрямо ищцата Д. са отречени
собственическите права на ответницата Е. с предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС, но не и по отношение на останалите ищци. И тук се акцентира, че
решенията на трите инстанции не съдържат диспозитив, в съответствие с т.2а на
ТР №4/14.03.2016г., че ищцата Д. е собственик на ПИ №4223 по отношение на
ответницата, поради което не може да се приеме, че е формирана сила на
пресъдено нещо за собствеността. С оглед изложеното се оспорва, че правото на
собственост принадлежи на ищците по отношение на поземления имот и сградата.
Твърди се, че по силата на сделки,
обективирани в нот. акт №43, том 11, нот. дело №4477/1996г- и нот. акт
№135, том 1, нот. дело №74/2003г. П.Е. е придобила
правото на собственост по отношение на поземления имот, които сделки не са
обявени за недействителни. Към датата на
учредяване на ипотеката в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за обезпечаване на
отпуснатия кредит на ответника е нямало вписани искови молби по отношение на
процесните имоти, което е видно от издадените към нея дата удостоверения от
Агенцията по вписванията.
Ответницата Е. твърди, че е собственик
на недвижимия имот и сградата на основание изтекла в нейна полза пет годишна
давност.
По изложените съображения молят съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за нищожност на
ипотеката.
В съдебно заседание ответниците,
редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв.
Д., поддържат подадените отговори. Направено е уточнение, че ответницата П.Д.Е.
се позовава на придобивна давност за имот пл.№XII-1974 за периода 14.05.1996г. до 14.01.2001г. и за имот пл.№XII-1973
за периода 16.04.2003г.
до 16.04.2008г., отправят искане за отхвърляне на иска по същество и присъждане
на съдебно деловодни разноски.
Третото лице помагач Агенцията по
вписванията, редовно призовано е депозирало отговор, в който сочи, че не е
издавало удостоверения с невярно съдържание. Не изразява становище по
основателността на предявения иск.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото удостоверение
за наследници изх. №1205/20.05.2016г. се установява, че Д. Д. Д., починал на
18.01.1980г. е оставил за законни такива както следва: И.Г.А., К.Д.Д., Д.Н.Д., Д.Н.Д., С.К.С., Д.К.С..
С решение №503/13.05.1998г. на
Поземлена комисия – гр.Варна е признато право на собственост на наследниците на
Д. Д. Д. в съществуващи стари реални граници на следния недвижим имот: нива с
площ от 6.690 дка, находяща се в терен по §4 на „Виница“, местност „Узун Алан“, съставляваща имот №1333 по КП от 1956г., като
по КП на м. „Траката“ имотът включва следните планоснимачни
номера: пл.№1972 с площ 0.936 дка, пл.№1976 с
площ 1 дка, пл.№1973 с площ 0.483 дка, пл.№1974 с площ 0.538 дка, пл.№1975 с
площ 1 дка, пл.№2033 с площ 1.080 дка и пл.№2032 с площ 1.650 дка.
Със заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006г. на Областен
управител на Област Варна е
одобрен плана на новообразувани имоти
в мащаб 1:1000 за земеделски
земи, предоставени за ползване
на граждани на основание на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно
образувание местност „Траката”, землището на кв.Виница, община Варна,област Варненска.
С решение по гр.д. №1355/2009г. на ВКС, с което
е потвърдено и отменено частично, решение по в.гр.д. №1734/2008 г. на ВОС, което
от своя страна отменя частично решението по гр.д. №2835/2006 г. на ВРС по предявен
иск с правно основание чл.108 от ЗС ответницата П.Д.Е. е осъдена да предаде на
ищцата К.Д.Д. владението върху ПИ №1973 с площ 500
кв.м по КП на м. „Траката" от 1989г. при граници - ПИ №1972, ПИ №1975, ПИ
№1974 и улица, съставляващ реална част от имот №4232 по действащия ПНИ, целият
с площ от 1000 кв.м. и владението върху ПИ №1974 по КП от 1989 г. на м.
„Траката", при граници ПИ №1973, ПИ №1975, ПИ №2033 и улица, целият с площ
500 кв.м, а по действащия план съставляващ реална част от имот №4232 по ПНИ, целият
с площ 1000 кв.м.
Исковата молба
по гр. дело №2835/2006г. по описа на ВРС е подадена на 26.04.2006г. и била
вписана в Служба по вписвания-Варна на 18.09.2006г. под №169, вх.рег. 23709, съгласно положен печат от
Агенцията по вписванията.
По делото е
представен договор за ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №132/ 21.04.2008г., нот. дело №104 от 2008г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като
кредитополучател и П.Д.Е. като ипотекарен гарант, с който последната учредява в
полза на „Банка ДСК" ЕАД договорна ипотека върху сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, заедно с всички трайни подобрения и насаждения и върху
поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232, идентичен с УПИ №ХII-1973,1974, находящ се в гр. Варна,
район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. Ипотеката е била учредена с
цел обезпечаване на отпуснат на „Спорт Груп" ООД инвестиционен кредит в
размер на 100000 евро.
Видно от
нотариален акт №43/14.05.1996г., нот. дело
№4077/1996г. на нотариус Диана С. е сключен договор за замяна на недвижим имот,
по силата, на който Тодор Върбанов А. и съпругата му Наталия Павловна Атанасова прехвърлят на П.Д.Е. следния собствен
свой имот: лозе – овощна градина, находяща се в землището на гр. Варна,
съставляващо парцел пл. №XII-1974 с площ
от .0500кв.м. по проекто плана на вилна зона
„Траката“, като в замяна П.Е. прехвърля собствения си лек автомобил.
С договор за покупко – продажба, обективиран в нот.
акт №135/16.04.2003г., нот. дело №74/2003г. на
нотариус Марина Ташева Денка Добрева Стойкова продава на П.Д.Е. вилно място, находящо
се в м. „Траката“, гр. Варна с площ от 0.500 дка, съставляващо ПИ №1973, кв.127
по плана на вилна зона Траката, идентичен с парцел XIII – 1973, при граници: ПИ №1972, ПИ
№1975, ПИ №1974 и улица.
Видно от
протокол за определяне на строителна линия на ниво на строежа от 16.05.2003г. е
отреден временен път до имот пл.№1974 и №1973 по КП на „Траката“ със собственик
П.Д.Е..
Съгласно
разрешение за строеж №353/19.08.2004г., издадено от главен архитект на район
„Приморски“, общ. Варна се разрешава на възложителя П.Д. Енева на основание
чл.148, ал.1, 2 и 4 от ЗУТ, вр. чл.37, ал.1 от ЗУТ
изграждането на Семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант - бар в
сутерена в УПИ №XII-1973,1974 по
плана на м. „Траката“, съгласно заповед №Г-661/18.03.2004г. на кмета на Район
Приморски със ЗП 197.00кв.м и РЗП 490.00кв.м.
Строежът е
изпълнен, като е водно и енегийно снабден, съгласно
акт за приемане на конструкция, договор за присъединяване на потребители от
18.10.2005г. с „Електроразпределение Варна“ ЕАД, договор за продажба на питейна
вода и отвеждане на отпадъчни води от 04.11.2008г. с „Водоснабдяване и
канализация“ ООД.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели при режим на
водене, като между тях е проведена и очна ставка.
Разпитан св. П.
излага, че познава П. Е., която купила имот през 1996г., в м. „Евксиноград“,
който бил съседен на имота на свидетеля, последният с пл. №971. В имота
съществувала барака, построена от предишните собственици. Преди 2005г. имало
ограда в имота, поставена от предишните собственици, която била премахната за
строителството. В момента съществува ограда само от към имота на свидетеля, която
ограда била поставена от неговия баща. След 2005г. П. започнала да строи сграда
/с приземен етаж и два етажа/ в имота, около 400кв.м. неразгъната площ. В имота има и басейн. Сградата била само
измазана, отвън с поставена дограма, без вътрешно оборудване и обзавеждане.
Сградата не се ползвала от никого, наглеждали я синовете на П..
От разпита на
св. Х. се установява, че познава С. и Д. от 1993г. На двама им е бил
възстановен имот в м. „Траката“ през 1998г. Свидетелят за първи път посетил
имота през 1998г., като със С. влезли в имота през път от горната му страна.
Имотът бил ограден със съседните места и по средата имало барака. През 2002г.
свидетелят отново посетил имота, той бил в затревено състояние и в него още
съществувала бараката. Свидетелят и С. през 2005г. отново направили посещение
на имота, като тогава видели, че в него има изкоп за строеж. Последно
свидетелят има впечатления за имота през 2016г., когато в него вече имало построена сграда /двуетажна или
триетажна/ с басейн. Свидетелят има впечатления за строеж през 2008г., но не си
спомня дали е бил завършен.
Разпитан
свидетеля И. излага, че познава Д. и С., които имали място на „Траката“.
Свидетелят няколко пъти е водил Д. до
имота с неговата кола, като първия път е било през 1996г. Имотът бил обрасъл с
храсталаци, в средата му имало барака, не знае дали имота е бил ограден целия.
До имота се стигало по тесни пътища с кола. През 2000г. свидетелят отново
посетил имота и видял, че в него има изкоп. След тази година няма впечатления
за имота.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формира следните изводи
от правна страна:
По
иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167,
ал.3, вр.чл.170 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.167, ал.3 от ЗЗД
ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора
принадлежат на лицето, което я учредява. На основание чл.170 от ЗЗД ипотеката
учредена върху чужд имот е недействителна и в противоречие с разпоредбата на
чл.167, ал.3 от ЗЗД.
Въпросът относно собствеността е
преюдициален относно действителността на договорната ипотека, като разгледан по
същество обуславя извод за установени в полза на ищците собственически права
досежно процесните имоти.
От доказателствата по делото се установи,
че процесният имот с
идентификатор №10135.2520.4232 е част от възстановения с решение
№503/13.05.1998г. на Поземлена комисия – гр.Варна на наследниците на Д. Д. Д.
недвижим имот, съставляващ нива с площ от 6.690 дка, находяща се в терен по §4
на „Виница“, местност „Узун Алан“. Всичките ищци се
явяват наследници по закон, поради което се ползват от реституционното решение.
Няма спор между страните, че квотите в съсобствеността и в съответствие със
чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството са както следва: 6/18 ид.ч.
за И.А., 2/18 ид.ч. за К.Д., 2/18 ид.ч. за Д.Д., 2/18
ид.ч. за Д.Д. и по 3/18 за С.С.
и Д.С.. С плана за новообразуваните имоти на селищно образувание местност „Траката”, землището на кв.Виница, община Варна,област Варненска, процесният имот е образуван, като в него се включват имот пл.№1973 с площ 0.500 дка и имот с
пл.№1974 с площ 0.500 по предходен кадастрален план от 1989г. за м. „Траката“,
гр. Варна.
Спорът за собственост по отношение на
процесния новообразуван имот №4243 е решен между ищцата Д. и ответницата Е. с
влязло в сила решение, с което е уважен предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Със сила на пресъдено нещо е установено
между страните, че ищцата Д. е собственик на съответната идеална част от процесния
имот, в качеството си на наследник на Д. Д. въз основа на реституция, извършена
с решение на ПК, като са отречени собственическите права на ответницата не само
за 2/18ид.ч., а за целия процесен имот, поради което последната го е владяла
без основание.
С оглед изложеното направеното
възражение от страна на ответницата Е. за придобиване на 16/18 или 8/9 ид.ч. от
процесния имот по давност, чрез осъществяване на фактическа власт с намерение
за своене за имот пл.№XII-1974, част от новообразувания ПИ
№4232 за периода 14.05.1996г.
до 14.01.2001г. и за имот пл.№XII-1973, част от новообразувания ПИ
№4232 за периода 16.04.2003г.
до 16.04.2008г. е недопустимо. Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС е
действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от
съсобствениците, като това действие може да брани веща при нарушено владение за
всички съсобственици. Когато искът за ревандикация е предявен от единия съсобственик
в това му качество, със сила на пресъдено нещо между страните по иска се
установява, че ищецът притежава вещни права върху ревандикираната вещ в
качеството на съсобственик, на твърдяното придобивно основание, както и, че към
определения момент ответникът владее вещта без основание. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК
за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава
преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди
постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от
ответника в съдебното производство или не.
Ответницата не се е позовавала на
давност в производството по чл.108 от ЗС, както по отношение на идеалната част
на ищцата Д., така и по отношение на идеалните части на останалите наследници.
С оглед, на което възражението за придобиване на целия имот на основание
давност за период преди съдебното решение е преклудирано поради сила на
пресъдено нещо.
Дори и да бъде разгледано по същество
възражението се явява неоснователно, поради следното:
Съгласно чл.
79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Владението е добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС, когато се владее
вещта на правно основание, годно да го направи владелеца, собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е
била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване
на правното основание, а тя се предполага до доказване на противното.
В случая договорът за замяна от 1996г.
е годно основание да направи ответницата собственик на реалната част, включена
в процесния имот, съставляваща парцел пл. №XII-1974 с площ от .0500кв.м., и доколкото не е налице оборване на презумпцията
за добросъвестност, то последната се явява такава по смисъла на чл.70, ал.1 от
ЗС.
За да бъде обаче приложена давността,
следва да бъде съобразено обстоятелството, че спорният имот е възстановен по
реда на ЗСПЗЗ, тъй като е бил земеделска земя, попадащ в терен по §4 от ПЗР на
закона. По силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ / ДВ, бр. 107 от
Досежно другата реална част от ПИ
№4232, съставляваща имот пл.№XII-1973, също не е изтекла в полза на
ответницата давност за периода 16.04.2003г. до 16.04.2008г., въпреки, че и тук тя
се легитимира, като добросъвестен владелец въз основа на договора за покупко – продажба от 2003г.
В решения по чл. 290 от ГПК е прието,
че не може да бъде придобит по давност имот, подлежащ на земеделска реституция,
за който не е приключила предвидената от закона процедура по възстановяване на
собствеността. Давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск,
поради това се приема, че докато не бъде приключена процедурата по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ
и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не
могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици /решение
№ 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о. В същия смисъл са и
Решение № 112 от 05.03.2010г. по гр.д. № 981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373
от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 547 от 12.01.2011г.
по гр.д. № 660/2010г. на ІІг.о, решение № 66 от
26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.М./
В случая реституционното решение е
постановено на 13.05.1998г., с отметка за влязло в сила на 21.05.1998г.
Съгласно предходната разпоредба на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от
28.10.1997 г.) и редакцията й до изменението и допълнението на Закона от
30.07.1999г., за земите, представени за ползване на граждани въз основа на
актовете по § 4 се изработват кадастрални планове, като плановете съдържат и
границите на имотите на бившите собственици, а изработването, приемането и
съобщаването им става по реда на ЗЕК (Закона за единния кадастър) и правилника
за прилагането му. Кадастралните планове се одобряват от кмета на общината и
влизат в сила от деня на одобряването им. Съгласно чл.14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (в
редакцията към 1997 г.), с решението на комисията се възстановява правото на
собственост върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л. С оглед посочените
материално правни разпоредби и при преценка съдържанието на решението, в което
е индивидуализиран процесния недвижим имот, подлежащ на реституция, съдът прави
извода, че решението има конститутивен ефект, поради което и с влизането му в
сила, собствеността спрямо ищците е възстановена. От тази дата е могла да
започне да тече придобивна давност по отношение на тази част от имота.
В случая ответницата се позовава за
изтекла такава за периода 2003г. до 2008г., но същата не е изтекла, тъй като е
била прекъсната с подаването на исковата молба на иска по чл.108 от ЗС на 26.04.2006г.
на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД и е спряла да тече до влизане в сила на
съдебното решение/чл.115, б“ж“ от ЗЗД/. Искът по чл.108 от ЗС прекъсва
давността по отношение на целия имот, защото има за предмет реванвандикиране на
цялата спорна вещ, а не на реални или идеални части.
По изложените съображения съдът
приема, че ищците са станали собственици на основание реституция, а ответницата
не е разполагала към датата на учредяване на договорната ипотека с
противопоставими вещни права досежно поземления имот.
По отношение на построената сграда и
подобренията в имота, които също са предмет на договорната ипотека съдът отново
достига до извод, че са станали собственост на ищците. Основанието за
придобиване на собствеността е по приращение по чл.92, ал.1 от ЗС, тъй като ищците
са собственици на поземления имот, като правоизключващото възражение за
придобиване на сградата по давност се явява неоснователно. Нормата на чл.181 от ЗУТ определя годния предмет на правните сделки, в зависимост от етапите на
строителство. Правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка, респективно на давностното владение от
момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След
завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската
администрация, предмет на прехвърлителна сделка и давностно владение може да
бъде построената сграда или самостоятелни части от нея.
Събраните по делото доказателства /акт
за приемане на конструкция от 20.12.2005г. и свидетелски показания/ сочат, че
сградата завършена като груб строеж в края на 2005г. Следователно е немислимо
същата да бъде обект на владение за периода 1996г. до 2001г., доколкото не е съществувала
като самостоятелна вещ. За втория посочен период 2003г. до 2008г., не е изтекъл
5 годишния срок, тъй като сградата е била годен обект по смисъла на чл.181 от ЗУТ едва в края на 2005г.
Горните съображения обуславят крайния
извод, че са ипотекирани чужди имоти, собственост на трети лица, поради което и
договорът за ипотека се явява недействителен.
Предвид изложеното предявеният иск е
доказан по своето основание и следва да бъде уважен.
По
разноските:
Предвид
изходът от спора и направеното искане от ищеца Д.Д.
за присъждането на разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят такива в размер на 3766.00лв., държавна такса, 11827.00лв., адвокатско
възнаграждение. Държавната такса за вписване на исковата молба пред Агенция по
вписванията не представлява разноски, сторени пред съд, поради което и не
следва да бъде присъждана сумата от 376.00лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН договор
за ипотека, обективиран в нотариален акт №132, т.1, нот.
дело №104 от 2008г. на нотариус рег.№382/ВРС, акт №81, т.IХ, дело №7917/2008г.,
вх.рег.№10573/21.04.2008г. на Служба по вписвания-Варна, сключен между „Банка
ДСК" ЕАД като кредитор, „Спорт Груп" ООД като кредитополучател и П.Д.Е.,
като ипотекарен гарант по силата, на
който последната учредява ипотека върху сграда с идентификатор
№10135.2520.4232.2, търговски обект (семеен хотел), изграден на етап „груб
строеж с покрив" с РЗП на сградата 490 кв.м, състоящ се от: на сутеренния
етаж: офис, фитнес зала, кухненска част със складове и подготвителни с отделен
вход, ресторант с бар и склад към него и гардеробно помещение, на първи етаж:
рецепция, пет броя хотелски стаи с тераси към тях, помещение за ел.табло,
коридори и стълбище, на втори етаж: шест броя хотелски стаи, камериерски офис, коридори и стълбище, и на терасовиден
етаж: два броя ателиета и стълбище, заедно с всички трайни подобрения и
насаждения в имота и върху поземления имот с идентификатор №10135.2520.4232,
идентичен с УПИ №ХII-1973,1974,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, С.О „Траката“ с площ от 1036кв.м. при
граници: ПИ с идентификатори № 0135.2520.2034, № 0135.2520.2033, №
0135.2520.1975, № 0135.2520.1972, № 0135.2520.1971, поради противоречие със
закона, тъй като ипотекираните имотите не са били собственост на ответницата П.Е.
по предявения от К.Д.Д., ЕГН **********,***, С.К.С., ЕГН **********,***, Д.К.С.,
ЕГН **********,***, Д.Н.Д., ЕГН **********,***, Д.Н.Д., ЕГН **********,*** и И.Г.А.,
ЕГН **********,*** срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, „Спорт Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Х. Попович“ №15 и П.Д.Е.,
ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1, вр.чл.167, ал.3, вр.чл.170 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, „Спорт Груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Х. Попович“ №15 и
П.Д.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 15593.00лв./петнадесет хиляди
петстотин деветдесет и три лева /, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА С./