Решение по дело №675/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по делото е по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н. Б. И., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, гр. Омуртаг, [улица], действаща чрез адв. С. М., против Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-809- 5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на Н. Б. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.

В жалбата се твърди, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3-5 от АПК. Според оспорващата страна административният орган неправилно е приложил нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в последната редакция, вместо да приложи чл.62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 г.). Моли се отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане и делото да се върне като преписка на административният орган за ново произнасяне с прилагането на относимата материална правна норма – на чл.62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Претендират се и присъждане направените съдебни разноски. В с.з. жалбата се поддържа, представя писмена защита.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Търговище, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт на основание чл.168 ал.1,във връзка с чл.146 АПК, съдът прие следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО подлежащ на съдебен контрол, от лице с правен интерес, в законоустановения срок.

Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-809- 5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на Н. Б. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно. Разпореждането е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл.62 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004.

Оспорващата страна е подала заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-01- 055/29.07.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-809/29.07.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 24.06.2024 г. до 23.07.2024 г.

След преглед на попълнените от Н. И. данни в заявленията и на представените от нея документи, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация - издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Белгия, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 3100401). Към запитването са приложени представените от лицето документи от Белгия.

По случай 3100401 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017 издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Белгия за времето от 24.06.2024 г. до 26.06.2024 г., от 01.07.2024 г. до 01.07.2024 г., от 03.07.2024 г. до 03.07.2024 г., от 05.07.2024 г. до 05.07.2024 г., от 08.07.2024 г. - 11.07.2024 г., от 13.07.2024 г. до 15.07.2024 г. от 17.07.2024 г. до 18.07.2024 г., от 20.07.2024 г. до 20.07.2024 г. и от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е дата на изтичане на договора. По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС - Белгия е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 24.06.2024 г. до 22.07.2024 г. в размер на 12,64 евро на час/8 часов ден/ или 12,64 евро х 8 часа = 101,12 евро (197,77 лв. на ден за 8 часа).

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ от която е видно, че общият осигурителен доход на И. за периода от 01.07.2022 г. до 23.06.2024 г. е в размер на 19637,02 лв., за положен труд по законодателството на Република България, видно от Справка „Регистър на трудовите договори“. В програмния продукт през месеците от горепосочения период в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл.54б, ал.7, т.4 КСО). Видно от справката периода от 03.06.2024 г. до 23.06.2024 г. (15 работни дни по българското законодателство) през който лицето не е било осигурено за безработица е взета MP3 за тези 15 работни дни - 699,75лв. Към този общ осигурителен доход (19637,02 лв.) е добавен дохода от осигурената заетост в Белгия през м.06.2024 г. за дни дните от 24 до 26 юни 2024 г. - 5 работни дни по българското законодателство и дохода от последния завършен осигурителен период в Белгия от 22.07.2024 г. до 22.07.2024 г. - 1 работен ден по българското законодателство, както са потвърдени съгласно получения от КИ на Белгия СЕД U017, или дохода за 6 работни дни е 1186,62 лв. (6 х 197,77 лв. = 1186,62 лв.) от заетостта в Белгия. Съответно осигурителния доход за периода от 01.07.2022 г. до 22.07.2024 г. от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 20823,64 лв. Съответно работните дни за периода са: в България 493 работни дни и от последна заетост в Белгия 6 работни дни, като за целия период работните дни са общо 499.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-809-5/30.10.2024 г. с което на Н. Б. И. е отпуснато ПОБ, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно.

Цитираното Разпореждане е потвърдено с атакуваното Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи :

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното Решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО – на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК

Решението противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. При определяне на обезщетенията за безработица общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл.65 от Регламент ЕО / № 883/2004.

Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото и е по отношение на размера на парично обезщетение за безработица следва ли да намери приложение о чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., или съответно чл.62, § 1 и § 2 от същия регламент, както и дали в случая следва да намери приложение нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в актуалната й редакцията (обн. в ДВ, бр.67/09.08.2024 г., в сила от 12.08.2024 г.).

Няма спор по делото, че оспорващата страна, като български гражданин, е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно чл. 2 от Регламента.

В нормата на чл.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. се сочи, че се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“ ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б. „з“).

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, съгласно чл. 11, § 3, б. “а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл.61 от същия Регламент въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

В националното ни законодателство правилата по отношение паричните обезщетения за безработица са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (нова - ДВ, бр.67/09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;

2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Според чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

В приложимия Регламент (ЕО) №883/2004 - член 62 е озаглавен „Изчисляване на обезщетения“ и е посочено, че (параграф 1) компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Съгласно член 62, параграф 2 от Регламента, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.

Така посочената уредба на Регламента, пряко приложим към настоящия спор, налага правния извод, че при определяне на размера на обезщетението за безработица се отчита само осигурителния доход от последната работа. С разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО е въведен изискуем осигурителен период – последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, от който период се съобразява среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за определяне на дневното парично обезщетение за безработица. В случая този осигурителен период включва и период на осигурена заетост, през който спрямо лицето се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Правилно и законосъобразно би било изчисляването на паричното обезщетение за безработица, което се отпуска на лицето и при прилагане на нормата на член 62, параграф 1, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, да отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му работа по трудово правоотношение, защото получаваното трудово възнаграждение за тази заетост е именно осигурителният доход, на база на който следва да се изчисли паричното обезщетение за безработица. Това не е взето предвид от компетентния административен орган и размерът на паричното обезщетение за безработица се явява неправилно определен.

Разпоредбата на чл. 62, параграф 3 от Регламента не сочи дерогация на параграфи 1 и 2, а предвижда чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65, параграф 5, б. „а“, институцията по пребиваване да взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заетост. В тази хипотеза институцията по пребиваване следва да изчислява размера на обезщетението именно в съответствие с параграфи 1 и 2 на чл. 62 от Регламента, които параграфи са приложими по отношение на категорията лица, описани в параграф 3. По силата на чл. 62, параграф 3 от Регламента по дерогация от параграфи 1 и 2 институцията по пребиваване, която се явява и компетентната институция да предостави обезщетение, следва да взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заетост, в случая, когато се касае за безработно лице, обхванато от чл. 65, параграф 5, б. „а“, какъвто е и настоящия случай.

В подкрепа на горното е и т. 40 от Решение на Съда (осми състав) от 23 януари 2020 година по дело C-29/19, съгласно която, от самия текст на член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 обаче следва, че макар някои аспекти на изчисляването на обезщетенията за безработица, и по-специално изборът да се предвиди, че това изчисляване се основава на размера на предишното трудово възнаграждение, действително да са от компетентността на държавите членки, това не променя факта, че когато държава членка е направила такъв избор в своето законодателство, тези разпоредби гарантират, че се взема предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство.

В случая следва да се посочи, че цитираната разпоредба, съгласно която, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, в конкретния случай се явява в пряко противоречие с чл. 62, § 1, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, защото освен пряко приложими нормите на Регламента те определят и базата за изчисляване на обезщетението и не е допустимо националното законодателство да „допълва“ тези норми.

В съдебната практика се е поддържало становището, че в случаите на последна заетост на лицето в държава-членка, определянето на обезщетението за безработица се изчислява по реда на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, респ. изключително от последното трудово възнаграждение или професионален доход, като в тези случай 24 месечния период по 54б от КСО е неприложим - Решение № 1092 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8424/2016 г., VI о.; Решение № 10444 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2013 г., VI о.; Решение № 13560 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2016 г., VI о.; Решение № 17332 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2019 г., VI о. и др.

Следва да се отбележи, че Регламент № 883/2004 не установява обща схема за социална сигурност, а позволява да се запазят различните национални схеми. Държавите-членки запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнище на Съюза всяка държава членка трябва да определи по-специално в законодателството си условията, при които се предоставя право на социални обезщетения (Решение на Съда (VІІ състав) от 12.10.2023 г. по дело C-45/2022 г. и др.).

В случая обаче намират приложение регламентите на общностното право, на които се е позовал и административния орган, но при определяне на дохода на следва да се вземе получения такъв при последната работа. Посочените норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността. При определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурителна заетост. В този смисъл ВАС е взел отношение в Решение № 15222/07.12.2018 г. по а.д. № 13/2018 г. на ВАС, VI о. и Решение № 6026/09.05.2018 г. по а.д. № 84/2017 г. на ВАС, VI о.

В чл. 62, пар. 1 от Регламент № 883/2004г. предвижда, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Както бе отбелязано Регламентът създава правила за координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки. В регламента не се съдържа обаче забрана за държавите членки да предвиждат в националната си правна уредба други ограничения или да въвеждат специфични изисквания при изчисляване на паричното обезщетение. В самата разпоредба от регламента е предвидено, че се прилага, когато законодателството на компетентната държава членка предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, а законодателството на Република България не предвижда такъв начин на определяне на обезщетението. В случая при пряко приложение на регламента и приложение на пар.2 обезщетението следва да се основава на размера на последното трудово възнаграждение, но без да се изключват и спецификите по българското законодателство по отношение определянето на неговия размер, и този размер следва да се съобрази със специфичните ограничения заложени в законодателството ни – чл.54б, ал.1 КСО.

На следващо място и отделно от гореизложеното, съдът намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО (Нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г. – в сила от 13.08.2024 г.) при определяне размера на правото на обезщетение за безработица по подаденото заявление, органът е приложил норма, която не е била действаща към момента на възникване на правото на обезщетение за безработица по отношение на заявителя, която разпоредба няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ЗНА е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането и в сила.

Във връзка с горното, настоящият състав намира за неоснователни изложените в оспореното решение доводи, че посочената разпоредба, преуреждала „за в бъдеще“ висящи правоотношения, поради което в случая предпоставките за приложението й били налице. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е материално правна норма и като такава има действие занапред, т.е. се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането й в сила. В случая всички правопораждащи факти, обуславящи правото на обезщетение за безработица са се осъществили и реализирали изцяло преди приемането и влизането в сила на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което право е било упражнено с подаването на заявлението. В конкретния случай не е налице хипотезата, при която към новата материалноправна норма се подвеждат юридически факти, които са настъпили до влизане в сила на новия закон, но не са завършили своето действие. Цитираната съдебна практика в оспореното решение е неотносима за конкретния случай, респ. за приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Обезщетението е отпуснато за период, в който горепосочената норма от КСО не е била действаща.

Начина на изчисление от АО за ПОБ в конкретния случай се явява незаконосъобразен. При издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ е допуснато неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В този смисъл, като получи отново преписката, при новото си произнасяне осигурителният орган трябва да определи размера на дължимото парично обезщетение на безработица при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1 във връзка с § 2 от Регламент № 883/2004 г. – въз основа на трудовото възнаграждение, получавано за периода на заетост при последната месторабота.

Съгласно чл. 120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата оспорващата страна има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло и на разглеждане подлежи направената претенция за разноски, подкрепена с приложен списък на разноските, в който са отразени 700 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар като взе предвид чл.8 от ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която норма минималният размер на възнаграждението за дела по КСО е 500 лева. По изложените ответната страна следва да бъде осъдена да заплати 500 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172 във вр. с чл. 173 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Б. И., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, гр. Омуртаг, [улица], действаща чрез адв. С. М., Решение № 2153-25-358/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 251-00-809- 5/30.10.2024 г., издадено от К. Д. - гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което на Н. Б. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.07.2024 г. до 22.07.2025 г. в размер на 25,04 лв. дневно.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявление на Н. Б. И., [ЕГН], при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Търговище да заплати на Н. Б. И., [ЕГН] разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението на основание чл. 119 от КСО не подлежи на обжалване.