№ 443
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502250 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
292361/28.06.2021г. от Н. Т. ИВ. ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска
област, чрез адв. Д.К., против решение № 261828/03.06.2021г. по гр.д. № 13873/2020г. на
24-ти състав на ВРС, с което е осъден заедно с М. П. Р., ЕГН ********** от с. К., Община
Аксаково, Варненска област да заплатят солидарно на Е. Н.С., ЕГН **********, действащ,
чрез своята майка и законен представител Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К.,
Община Аксаково, Област Варна сумата от 20000.00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 28.06.2020г. около 19:00 ч. в
двора на Кметството на с. К., Община Аксаково, Област Варна, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и неудобства от получена кървяща рана по медиалната страна на дясна
подбедрица и открита фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица
при удар, причинен от непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 28.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 48 ЗЗД.
Счита, че решението на ВРС е неправилно, постановено в противоречие с
процесуалното и материално право. Не е установено виновно поведение на детето му Т.Н.
И.. Вредите, които е понесло детето Е. Н.С. са следствие на случайно събитие, т.к. са
1
установени признаци на непредвидимост на случилото се.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена ,ведно с присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
Ако съдът приеме, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, то моли да се има предвид, че имуществените вреди са доказани до
размера на 2984.00лв., а за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
намира сумата от 2500.00лв. Майката на детето Е. не е упражнила дължимия родителски
контрол по отношение на сина си,
В този случай се моли да бъде отменено първоинстанционното решение за разликата
над 2500.00лв. до присъдените 20000.00лв., ведно с присъждане на сторените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№
2949631/23.07.2021г. от Е. Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и законен
представител Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., Община Аксаково, Област
Варна, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна, доколкото твърденията за
порочност не намират основание нито в мотивите на съда, нито в събраните по делото
доказателства. Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че не е налице
случайно събитие.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 293163/05.07.2021г. от М. П. Р.
ЕГН********** от с. К., Община Аксаково, Варненска област, чрез адв. Ж.Б., против
решение № 261828/03.06.2021г. по гр.д. № 13873/2020г. на 24-ти състав на ВРС, с което е
осъдена заедно с Н. Т. ИВ. ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска област да
заплатят солидарно на Е. Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и законен
представител Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., Община Аксаково, Област
Варна сумата от 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило на 28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на
с. К., Община Аксаково, Област Варна, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства от получена кървяща рана по медиалната страна на дясна подбедрица и открита
фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица при удар, причинен от
непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 28.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 48 ЗЗД.
Излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Налице е
случайно събитие.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените разноски пред
двете инстанции.
2
Ако съдът приеме, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, то моли да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата от 2500.00лв., като се има предвид, че майката
на пострадалото дете Е. не е упражнила дължимия родителски контрол по отношение на
сина си и инцидентът е настъпил между две деца, при което липсва умисъл и преднамерена
агресия.
В този случай се моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта за
обезщетението за неимуществени вреди за горницата над 2500.00лв. до присъдения размер
от 20000.00лв.
Писмен отговор от Е. Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и законен
представител Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., Община Аксаково, Област
Варна по тази въззивна жалба не е постъпил.
Не е постъпил писмен отговор от ДСП-Варна по въззивна жалба вх. №
292361/28.06.2021г. и по въззивна жалба вх. № 293163/05.07.2021г.
В писмени бележки М. П. Р. ЕГН **********, чрез адв. Ж.Б. развива съображенията
си за неоснователност на исковата претенция, съответно основателност на подадените
въззивни жалби.
Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно
възражения от страните:
В исковата си молба Нафизе С. С., като майка и законен представител на детето Е.
Н.С., чрез адв. А.А. излага, че на 28.06.2020г. на пешеходната алея в двора на кметството на
с. К., Община Аксаково, синът й Е. бил блъснат с велосипед, управляван от Т.Н. И. от
същото село , при което му причинил кървяща рана по медиалната страна на дясна
подбедрица и открита фрактура с множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица.
Към 18.30ч. влязла в двора на кметството със сина си, с Д.А.Г. и дъщеря й. Докато седели на
една от пейките с Д.Г. р, а децата им играели в близост се появил управлявайки велосипеда
си в двора на кметството Т. И.. Карал велосипеда си с висока скорост и демонстрирал
уменията си на рисково управление в непосредствена близост до децата. Било опасно и
извикали децата си да дойдат по-близо в района на детската площадка и пешеходната алея.
При демонстративно агресивно управление на велосипеда си, Т. И. се насочил право към
децата и блъснал детето й Е. на самата пешеходна алея и пред очите им и избягал. Отвели
го в спешния център на МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, където престоял от 28.06.2020г. до
05.07.2020г. Проведена била оперативна интервенция с поставяне на импланти. Е.
претърпял много болки, и страдания без да е в състояние да седи, да се изправи, да се
обърне, да се храни нормално или се обслужва самостоятелно. Болките от счупването на
костите и операцията продължили около два месеца. Преминал курс на раздвижване и
рехабилитация. Родителите на Т. И. не проявили никаква укоримост към сина си, не
изказали никакво съжаление или съчувствие.
Кракът останал чувствителен и към момента на подаване на исковата молба. Детето
3
се страхува от резки движения. Изпитва слабост в увредения крак. Страхува се и от
предстоящата операция през м.декември 2020г. Има забрана от личния лекар да натоварва
десния крак и препоръки за по-внимателно движение, като се изключи бягане, прескачане,
подскоци, рязко клякане и ставане, игра на футбол, игри с топка, участия в състезания.
Всичко това повлияло на психиката му. Станал по-затворен, държи се встрани от
съучениците си, с които преди това играел. Притеснен е от положението в което се намира-с
болтове и шини в костите на крака.
Моли се да бъдат осъдени солидарно родителите на извършителя Т.Н. И.-Н. Т. ИВ. и
М. П. Р. да заплатят обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в размер на 24000.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата-28.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер на 3015.40лв., представляваща цена на
подмишечни патерици-34.00лв., комплект анатомично контурирана табуларна плака 3.5мм
със заключващо компресионни отвори-1450.00лв., комплекст анатомично контурирана права
реконструктивна плака 3.5мм със заключващо компресионни отвори.1500.00лв. и две
опаковки „Сумамед форте“-30.50лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК М. П. Р., чрез адв. Ж. Б. оспорва
исковите претенции, като неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени, като иска да й бъдат
присъдени направените разноски.
Синът й Т., който е на 16 години с още 6-7 деца карали колелета по улиците в с. К..
Полицаи ги спрели и им казали, че е по-добре да влязат в заграждението на двора на
кметството, встрани от заградената детска площадка. В деня на инцидента-28.06.2020г.
около 18.30ч. именно на посоченото място, встрани от детската площадка се намирали Т. с
велосипеда си, заедно с по-малкия си брат-Калоян, както и други деца с велосипеди-С., А.,
Е. и И.. В загладената детска площадка се намирала ищцата, заедно със сина си Е. на 8
години и Д.Г. с дъщеря си на около 8 години. Двете жени седели на пейка в детската
площадка, а двете деца си играели до тях. Към 19.00ч. децата с велосипедите се насочили
към долния край на двора на кметството, към една беседка до читалището, където щели да
играят карти. Най-отпред карал колелото си с ниска скорост Т., след него на една дължина
колело бутал колелото си приятелят му С., а накрая бил брат му. Докато се придвижвали
надолу, изведнъж детето Е. изскочило зад ъгъла на детската площадка и извикало силно
„Па!“ или „Бау“, за да ги уплаши. Преди да изскочи пред велосипедистите детето било
клекнало зад ъгъла на детската площадка, извън нея, основата на оградата на която била от
бетон с височина над 50см. и не можело да бъде забелязано, до изравняване с ъгъла.
Колелото което карал Т. било марка „БМХ“,закупено по обява от частно лице, с монтирани
допълнително пегове за краката. Когато детето изскочило зад ъгъла на оградата, Т. нямал
време да реагира и с десния пег ударил детето и го съборил. В това време майката на Е. и
Д.Г. разговаряли с гръб към мястото на инцидента, а другото дете си играело вътре в
детската площадка. След инцидента майката изскочила от оградената детска площадка,
4
заедно с другата жена и взела сина си на ръце и започнала да крещи на Т.. Т. и приятелите
му се дръпнали встрани и останали там, докато дошъл бащата на детето и майката сложила
детето в колата и заминали за Варна. Т. се обадил на майка си и на баща си, който бил в
чужбина по това време. Още същата вечер бащата на Т. се свързал по телефона с ищцата и
се интересувал за състоянието на сина й, като предложил да поемат всички разноски,
свързани с лечението , след представяне на доказателства за същите. Т. бил много притеснен
вечерта и майка му потърсила помощ от близки на пострадалото дете, за избягване на
конфликт с баткото на Е.. Звъннала на другия ден на ищцата по телефона, като се
интересувала за състоянието на детето и потвърдила готовността да поемат разноските за
лечение на Е.. Майката на Е. споделила, че той има счупване. На втория ден след
завръщането си от чужбина, бивайки шофьор на ТИР, през м.август се обадил отново на
ищцата и поискал среща. Потвърдил, че иска да заплати всички медицински разноски. На
другия ден отново звъннал, но ищцата отказала среща. Съобщила, че е подала жалба в
прокуратурата, а с него ще се разбере в съда.
Смята, че е налице случайно събитие, което не е можело да бъде предвидено и
предотвратено от Т.. Е. С. е изскочило ненадейно за ъгъла на оградата на детската площадка.
Ниската възраст на пострадалото дете, предприело необмислена постъпка и неполагането на
необходимия родителски контрол е довело до настъпване на инцидента. Ако съдът приеме,
че е налице случайно събитие, моли да бъде прието, че е налице съпричиняване. Не спорят,
че детето Е. е претърпяло болки, но Т. и семейството му също търпяли изключителен
психически тормоз от страна на роднините на пострадалото дете, а Т. бил притеснен от
факта ,че имал по-голям брат, с когото се хвалел често Е., че ще „набие всеки заради него“ и
изпитвал страх, подхранван от лошата слава на неспазващ правилата човек.
Писмен отговор е постъпил и от Н. Т. ИВ., чрез адв. Д.К., в който са изложени
идентични на залегналите в писмения отговор на М.Р. съображения, за неоснователност на
исковете, евентуално ако се приеме, че са основателни, да се вземе предвид, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, с искане на осн. чл. 51 от ЗЗД да бъде намалено
обезщетението. Налице е недостатъчен родителски контрол от страна на майката на Е. С..
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от
фактическа страна :
Не се спори между страните, че майка и законен представител на детето Е. Н.С.
ЕГН ********** е Н. С. С., а родители на Т.Н. И. ЕГН ********** са ответниците по спора
М. П. Р. и Н. Т. ИВ. и това се установява от представените удостоверения за раждане на
двете деца.
Няма спор също, че на 28.06.2020г. към 19.00ч. на детската площадка в двора на
Кметството в с. К. се намирали Н. С. С. и сина й Е. Н.С., както и Д.Г. А.андрова и нейната
дъщеря, съученичка на Е.. Майките разговаряли, а децата играели край тях. В двора на
Кметството дошли по-големи деца, които карали колела, сред които Т.Н. И., брат му К.Н. И.,
приятелят им С. З.Г. и други. Момчетата се насочили към беседката в дъното на двора, като
5
следвало да преминат по павирана пътечка покрай оградата на детската площадка. Т. И.
блъснал с колелото си детето Е. С., който бил излязъл извън огражденията на детската
площадка и при удала му счупил десния крак.
По първоинстанционното дело е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, дадено
компетентно и безпристрастно и неопорено от страните. Вещото лице поддържа, че
физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социално развитие на детето
не излиза от нормата на календарната възраст. Смята, че инцидентът от 28.06.2020г. макар и
да не доминира в съзнанието на детето на този етап, допринася за неговата базисна
тревожност и страхове. Наблюдава у детето психическа незрялост. Не може да се говори за
негативна промяна вследствие на настъпилия инцидент, но установява наличие на някои
маркери, които насочват към активиране на базисната тревожност и безпокойство, когато се
правят асоциации със случилото се, напр. когато детето се удари. Препоръчана е семейна
консултация при психолог и психотерапевтични сесии с детски психолог.
Отново пред ВРС е прието заключение по комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза.
Вещото лице-медик е провел преглед на детето Е. и е установил, че след проведена
втора хирургическа операция на 25.01.2021г., при която е бил изваден поставения при
първата остеосинтезния материал, детето е със зараснали кости. Функцията на крака е
възстановена. Походката е все още леко накуцваща. Детето съобщава за болки в областта на
подбедрицата при по-голямо натоварване. От представените снимки вещото лице е
установило счупвания на голям и малък пищял на едно и също ниво в долна трета на
подбедрицата с разместване на костните фрагменти. Счупването е на около 12-14 см. от
нивото на петата. От данните по делото вещото лице споменава надлежащо разкъсване на
кожата на мястото на счупването. Сочи, че установените увреждания са резултат на
директен удар и най-вероятно се дължи на удар с колелото на велосипеда, при изправено
положение на детето, като при удара десният крак е бил опорен. Ударът е бил със
значителна сила. Счупването е довело до трайна затруднение движението на крака за период
от 3-5 месеца, при обичайно протичане на възстановителния период. След възстановяване
след втората операция следва рехабилитация и физиотерапия, при очакване за пълно
възстановяване на всички функции на долния десен крайник. Вещото лице обяснява в о.с.з.
на 30.03.2021г. пред ВРС, че ударът е бил със значителна сила, вследствие от скоростта на
движение на велосипеда. Ударът не е от пеговете на велосипеда, а със самото колело,
понеже ударът и самото счупване на двете кости на подбедрицата се намира в долната трета
на подбедрицата, а пеговете са разположени по-високо. Добавя, че след втората операция
детето е имало затруднения докато раната зарасне за срок от седмица-две. Година-две по-
късно е възможно да чувства болки при натоварване и при промяна на атмосферното
налягане. Ударът е можело да бъде избегнат, ако Т. И. е бутал колелото по пътеката.
Вещото лице-инженер е изготвил схема на двора на Кметство с. К.. Той обяснява, че
оградата на детската площадка е дървена. Дървената ограда не стига до земята. Под нея
6
няма фундамент и има малко разстояние. Не може да премине човек отдолу. Когато се
застане перпендикулярно на оградата, вътре се вижда всичко. Ако някой се движи покрай
оградата по павираната пътека, напред оградата изглежда като цяло пано и не се вижда ако
някой е скит зад ъгъла на детската площадка.
По първоинстанционното дело са разпитани две групи свидетели: Д.Г. А.андрова без
родство и дела със страните и Г.Х.А.-баба на Е. С., чиито показания съдът цени с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни,
водени от ищеца и З.К.Г. и П.Р.П., двамата без родство и дела със страните, водени от
ответниците.
Св. Д.Г. сочи, че на 28.06.2020г. с майката на детето Е. отишли с децата си на
детската площадка в двора на Кметството на с. К., където децата си играли. След време
двете деца отишли на фитнес уредите, разположени на площадка в съседство. Тя гледала
непрекъснато децата. В един момент детето Е. тръгнало да идва при тях. Като завило зад
ъгъла на площадката, вървейки по пътеката изведнъж изпищяло. Ударило го колелото на Т.,
който идвал отгоре засилен. Двете хукнали към детето. Майка му го взела на ръце. Дошъл
баща му. То не можело да си мърда крачето. Качили момченцето в колата на свидетелката и
го закарали в болноца. Останало там една седмица и се прибрало. Майка му го разхождала
един месец в инвалидна количка. После започнало да ходи с патерици. Това продължило 1-2
месеца, докато почнала учебната година. Училищното автобусче го вземало от дома му.
Свидетелката поддържа, че сега е възстановено, но не напълно, защото като върви, че си
изнася счупения крак на една страна и малко го влачи.
Св. Г.А. била на работа в болницата, когато майката докарала детето Е. там. Приели
го в Ортопедия. На другия ден била операцията. Изписали го след една седмица.
Първоначално не можело само да се обслужва . След време започнали да го извеждат с
инвалидна количка. Гледало другите деца като играят, а то не може. Срамувало се дори от
децата. 72 дни не позволявали докторите да стъпва на крака си. Много болки имало след
операциите. И до момента се оплаквало от болки.
Св. З.Г., който е баща на приятеля на Т.Н.-С., излага, каквото знае от сина си. Лични
впечатления няма от инцидента. Синът му разказал, че карали колелета в парка пред
Кметството и от ъгъла на площадката изскочило въпросното дете Е. и Т. го бутнал с
колелото и му счупил крака. По-големият му брат забранявал на децата да влизат с колелета
в парка и ходил да се разправя. От сина си знае, че детето Е. било скрито зад ъгъла на
детската площадка между оградата и дървото и се закачало с по-големите и изскочило
изведнъж.
Св. П.П. научил за инцидента на другия ден. Искал Т. да отиде до магазина да купи
„Кола“, но Т. отказал, понеже го било страх. Обяснил, че блъснал едно дете с колелото батко
му щял да го бие. Знае, че Т. карал колелото и детето излязло да го стресне. Било зад
оградата и той го ударил с колелото. Обяснява, че оградата на детската площадка е ниска,
около метър. Коли само пред Кметството е виждал.
7
По настояване на въззивниците пред въззивния съд е разпитано детето С. З.Г. ЕГН
**********, воден от майка си К.И.И., като присъствал на инцидента на 28.06.2020г.
Свидетелят сочи, че преди половин година през лятото, с приятеля му Т. отивали към
фитнеса и пред тях внезапно изскочило зад дървото дете, което започнало да ги плаши, като
казало нещо от сорта на „бау“, но приятелят му нямал време да реагира и го блъснал, като
му счупил крака. Влязли в центъра на селото по стълбите с колелета, като били слезли от
тях и ги бутали. Т. бил на половин метър пред него върху колелото, но го бутал с крака
Вървял в дясно, от вътрешната страна а приятелят му вляво, във външната страна на
павираната пътека по посока на движението, отивайки към беседката. Той видял детето
било точно пред дървото. Изскочило и застанало на едно място. Тогава Т. го блъснал с пега
на колелото. Не може да отговори как му е счупил крака, но със сигурност счупването
настъпило от удара. Майката на детето била на детската площадка ,седнала на пейката,
разположена вдясно. Майката не гледала към детето в момента на удара. Гледала към
другата жена с нея, като разговаряли, понеже свидетелят погледнал натам преди удара. В
момента на удара врече се бил обърнал и си говорел нещо с Т.. Преди да стане удара, детето
изскочило и приятелят му го блъснал. Видял как пегът удря крака на детето. Майката и
другата жена седели на пейката, с гръб към мястото на инцидента. Виждал майката, но не и
детето, понеже от оградата нямало видимост. Предполага, че детето било клекнало зад
дървото за да ги изплаши и изскочило. Описва себе си като висок 175см. миналата година, а
Т.-180см. Детето Е. било около 110см. След инцидента отишли в беседката. Т. звъннал на
баща си. Свидетелства, че останали на място всички приятели. След седмица видял Е. в
инвалидна количка. Видял го да ходи към края на лятото-септември Бил в центъра, тичал.
Споделя, че вляво от пътеката със стълби на циментираното място слагали рампа. Правели
скокове. Фитнесът не бил подходящ за 7-8 годишни, но го ползвали. Когато се случил
инцидента, детето извикало няколко пъти „Майко, майко…“. Чак тогава майка му станала.
Видял я да тича и вече била излязла от площадката.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните прави следните правни изводи :
Настоящият състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 48 ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД
родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Отговорността не е отговорност на децата, а на техните родители затова, че не са изпълнили
задълженията си за тяхното възпитание и за осъществяване надзор над поведението им. Ако
тези задължения не са изпълнени добре, родителите ще отговарят за обезщетяване на
вредите, причинени от техните деца. Отговорността се предполага до доказване от С.те
родители, че вредите са настъпили от дейността на децата, въпреки мерките, взети от
родителите – тяхната отговорност отпада само ако установят, че въпреки взетите от тях
мерки, не са предотвратили настъпването на вредите. А за да е основателен всеки иск за
вреди от непозволено увреждане следва да се установи наличие на осъществено
8
противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се
доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я
твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки
/противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца.
С оглед обясненията на страните и събраните гласни доказателства следва да бъде
прието за установено, че Т.Н. И. е блъснал детето Е. с колелото си на 28.06.2020г. в двора на
Кметството на с. К., по павираната пътека водеща покрай оградата на детската площадка в
посока фитнеса и беседката в дъното на двора. В следствие на сблъсъка детето получило
телесни увреждания-кървяща рана по медиалната страна на дясната подбедрица с открита
фрактура с множество счупвания на двете кости на дясната подбедрица, според приложената
по първоинстанционното дело медицинска документация и заключението на вещото лица
доц. Д-р Д., д.м. Наложила се операция, с която да бъде поставена пластина с болтове, които
да придържат счупените кости една до друга, за да могат да зараснат, а след това втора
операция, с която да бъдат премахнати. Детето е търпяло силни болки и страдания.
Възстановяването продължило 3-5 месеца, а след втората операция още 1-2 седмици. После
са налагало рехабилитация и физиотерапия. Болки имало и към момента в случай на
претоварване на крака и при колебания в атмосферното налягане. Все още походката му
издавала скорошната травма. По думите на баба му св. Г.А. 72 дни било на легло по
препоръка на лекарите, не бивало да стъпва на крака. Не можело да се обслужва само.
Нуждаело се от помощта на близките си. В началото ползвало инвалидна количка за
разходки, но се срамувало от другите деца поради това. Според заключението на вещото
лице по допуснатата СПЕ има наличие на някои маркери, които насочват към активиране на
базисната тревожност и безпокойство когато се правят асоциации със случилото се.
Препоръчани са провеждането на семейни консултации и психотерапевтични сесии с
детски психолог.
Двамата родители на Т.Н. И.-Н.Т. И. и М. П. Р. упражняват съвместно родителските
права по отношение на сина си и той живее с тях в с. К..
Настоящият състав дава вяра на показанията на св. Д.Г. как е настъпил инцидента, че
майката на детето е следила за него, че извикано от нея Е. е тръгнал да се връща при майка
си в детската площадка, но преди входа й е било блъснато с много голяма скорост от
движещия се насреща му Т. И., управляващ велосипеда си. Не цени показанията на
свидетеля З.Г. и свидетеля П.П. относно настъпването на инцидента, доколкото нямат
никакви преки впечатления, а възпроизвеждат, по думите им споделеното от С. Г..
Да, пред въззивния състав е разпитан С.ят С. Г., както вече беше посочено по
изричното настояване на ответниците, сегашни въззивници, причинявайки му неимоверни
притеснения при явяването в съда. Съставът счита, че показанията му са дадени изцяло в
интерес на изхода от спора и осигуряване на благоприятен резултат за страната, която е
поискала явяването му.
Най-напред следва да бъде посочено, че такива важни неща възприел правилно, не си
9
спомня дори датата на инцидента, но с подробности, услужливо възпроизвежда
възраженията направени от двамата родители на Т. И.. Заявява, че детето Е. изскочило пред
колелото на приятеля му ненадейно, като преди това било клекнало зад дървото до ъгъла на
детската площадка за да ги плаши, последното очевидно споменато за по-сигурно в случай,
че съдът не даде вяра на твърденията, че поредицата дъски от оградата на площадката,
погледнати отдалеч, изглеждат като пано без видимост. Как тогава свидетелят е видял
клекналото дете и то зад дървото, ако е нямало видимост? Той С.ят дори и да не е видял
детето зад оградата, това далеч не означава, че е Т. И. е нямал възможност да го види, ако
внимава когато кара колелото си в парк, в близост до детска площадка. Свидителят сочи, че
той вървял от дясната страна на пътеката в близост до оградата, но Т. вървял от лявата
страна по движението. Освен това е бил седнал върху колелото си и е бил с висок ръст.
Може да не е бил в състояние да види майката на детето и другата жена вътре в площадката
ако отделните дъски се сливат в пано, но не и през перпендикулярно на движението му
разположената ограда намиращото се там момче и то чак в близост до дървото. Ако
положението на движещите се е било такова, че няма видимост, как свидетелят е бил в
състояние да види къде е било детето Е., къде се намира майката на детето, какво прави,
какво е положението на тялото й, на къде гледа, едновременно с това си говорел с Т. и бутал
колелото по пътеката, ставайки непосредствен свидетел на удара? От една страна
обясненията му не съответстват на това което е отразено на изготвената от вещото лице
инж. Каролев схема. Седящ на дясната пейка човек в детската площадка не е с гръб към
ъгъла на площадката и към дървото. От друга страна показанията му, че Т. ударил Е. с пега
на велосипеда си определено не съответства на установеното от вещото лице-медик,
съдейки по мястото на счупване-на 12-14см. от петата и доста по-високо разположения на
колелото пег. Свидетелства, че придвижвайки се към беседката, с Т. бутали бавно
велосипедите си. По този начин е невъзможно да се развие висока скорост, която да
причини счупването на двете кости на подбедрицата на Е. , каквото се е случило и за което
поддържа, че със сигурност е следствие от удара. Не следва да бъдат ценени като
достоверни показанията му, че видял в края на лятото пострадалото момче да тича по
центъра. Следва да се приеме, че детето е тичало с болтовете в костите си, т.к. те са били
свалени чак на 25.01.2021г. при втората извършена му операция. Обяснимо е притеснението
на човек, който трябва да се яви пред съда за да угоди на едната страна.
И настоящият състав намира, че нито е налице случайно събитие, което да оневини
извършителя и не последва отговорност на родителите, съобразно разпоредбата на чл. 48,
ал. 3 от ЗЗД, нито е налице съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, било защото
майката на Е. не е следила за действията на детето си, нито, че с необмислена постъпка
детето е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, както е приел и ВРС.
Ответниците, сегашни въззивници дължат обезщетение за вредите, нанесени от
техния син. Исковете за обезвреда са са установени по основанието си, въпреки направените
оспорвания.
Съдът намира, че и определеният от първоинстанционния съд размер от 20000.00лв.
10
отговаря на критерия за справедливост, залегнал в нормата на чл. 53 от ЗЗД. Инцидентът е
причинил на Е. болки и страдания, две операции, затруднено обслужване, особено при
наличието на метални части в костите, носене на гипс през лятото, невъзможност да се
среща и играе с връстниците си през ваканцията, като ги гледа, че те го правят, срам от
ползването на инвалидна количка, продължителен възстановителен период, а и нужда от
психотерапевтични сесии с детски психолог.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваната част от решението,
последното следва да бъде потвърдено.
Действително настоящото решението е важно, защото засяга правата на две деца,
дори и на три деца, ако броим свидетеля и за всяко едно от тях е важно формирането на
правилно отношение към правораздавателната система. Макар и със скромни виждания,
както се е изразил процесуалният представител на въззивника, и на детето Е. съдът дължи
справедливост. А що се отнася до детето Т., а и до детето С., от значение е какво отношение
ще демонстрират родителите към съда и дали и какви поуки ще помогнат да си направи
всяко едно от тях.
С оглед изхода на спора, Н. Т. ИВ. и М. П. Р., следва да бъде осъдена да заплатят на
Е. Н.С., действащ, чрез своята майка и законен представител Н. С. С., разноски за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1100.00лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие и списък за
разноските по чл. 80 от ГПК на л. 57и 58 по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13873/2020г. на 24-ти състав на ВРС, в частта в която
Н. Т. ИВ. ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска област е осъден заедно с
М. П. Р., ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска област да заплатят
солидарно на Е. Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и законен представител
Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., Община Аксаково, Област Варна сумата
от 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпило на 28.06.2020г. около 19:00 ч. в двора на Кметството на с. К., Община
Аксаково, Област Варна, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства от
получена кървяща рана по медиалната страна на дясна подбедрица и открита фрактура с
множество счупвания на двете кости на дясна подбедрица при удар, причинен от
непълнолетния Т. И. по време на управление на велосипед, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 28.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 48 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Т. ИВ. ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска
област е осъден заедно с М. П. Р., ЕГН ********** от с. К., Община Аксаково, Варненска
област да заплатят солидарно на Е. Н.С., ЕГН **********, действащ, чрез своята майка и
законен представител Н. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К., Община Аксаково,
Област Варна разноски за въззивната инстанция в размер на 1100.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12