ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІІ-261028
16.12.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
частно
гражданско дело 2805 по описа за 2020 г.:
Производството по делото е по реда на чл.413, ал. 2, вр. чл.274 - 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№ 146, ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива Шаламанова, подадена чрез пълномощник ю.к. Весислав Генов, против разпореждане № 265023 от 28.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 6642/2020 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й.С.Т. , ЕГН: ********** от гр.Бургас, за парични задължения по договор за предоставяне на поръчителство по договор за кредит от 06.07.2019 г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбодателят счита, че неправилно районният съд е приел, че на длъжника не е предоставено право на избор с възможност за индивидуално договаряне. Сочи, че кредитополучателят сам е избрал при кандидатстването си за кредит да обезпечи задължението си по договора, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице, като оспорва изводите на съда, изложени в тази връзка, че след като едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, на длъжника не е предоставено право на избор и възможност на индивидуално договаряне, за което в жалбата са изложени съображения. Счита, че неправилно БРС е приел, че за договорът, на който се основава вземането е налице обоснована вероятност да е неравноправен. Заявява, че не е налице неравноправност, тъй като клаузите по договора за кредит са индивидуално уговорени и отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане на БРС и да уважи изцяло подаденото заявление, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира присъждане на направените на делото разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно на чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за частично основателна, по
следните съображения:
Производството по ч.гр.д. 6642/2020г. по описа на БРС е образувано по
заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника Й.С.Т. за вземанията, дължими по договор за кредит №
2055018 от 06.07.2019 г. между длъжника
и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, обезпечен със сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника договор за поръчителство от 06.09.2019г., възлизащи в общ размер от 954.68 лв., от която сумата от 721.91 лв. – главница по договора за
кредит, сумата от 40.32лв. - административни разноски, сумата от 68.12лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата от 76.09лв. – договорна възнаградителна лихва върху
главницата по договора за кредит за периода от 01.10.2019 г. до 29.02.2020 г.,
сумата от 31.37 лв. - законна лихва за забава по договора за
кредит за периода 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г., сумата от 16.87 лв.- законна
лихва за забава, дължима по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020г.
до окончателното й изплащане, както направените
по делото разноски за платена държавна такса от 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер от 100лв.
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения по договор за кредит № 2055018 от 06.07.2019 г. между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, обезпечен със сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за поръчителство от 06.09.2019г., като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил както задължението си по договора за кредит, така и по договора за предоставяне на поръчителство, като последната погасителна вноска е падежирала на 29.02.2020 г. Твърди се, че поради неизпълнение на длъжника, на 13.10.2020 г. заемодателят е изпратил искане до поръчителя за плащане на задължението по договора за кредит. Заявителя сочи, че на 19.10.2020 г. е изплатил на кредитора всички дължими суми, уведомил е длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Към заявлението е приложен договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с приложение № 1 към него и Общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, договорът за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът за предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
С обжалваното разпореждане № 265023 от 28.10.2020 г., постановено в заповедното производство, районният съд е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, като е приел, че на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за договорът, на който се основава искането е налице обоснована вероятност да е неравноправен по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Изложени са мотиви, че при сключването на акцесорния договор за поръчителство като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Наред с това съдът е и установил, че юридическото лице, което е предварително одобрено от кредитора за поръчител, се явява и свързано с него лице, тъй като кредиторът на длъжника по договора за кредит е едноличен собственик на капитала на заявителя. Поради тези обстоятелства районният съд е приел, че е налице значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, както и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Бургаският окръжен съд споделя частично
изводите на първата инстанция, като в останалата част ги намира за неправилни,
по следните съображения:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. Съгласно чл.410, ал.3 от ГПК /съгласно последната редакция от ДВ, бр.100/2019 г./, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.
В случая към заявлението са приложени необходимите и
изискуеми доказателства съобразно изискванията на чл. 410, ал.3 от ГПК.
От съдържанието на представения договор
за потребителски кредит и приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е
отпуснал потребителски кредит в размер на 1100лв., със срок за погасяване на 8
равни месечни погасителни вноски в размер на 159.60лв. всяка, с лихвен процент
по кредита – 41.24 %, ГПР – 50 % и общ размер на задължението – 1276.80 лв.
Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за кредит. При
преценката на договора за потребителски кредит настоящият съд намира, че в него
не се установи наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и ЗПК, което означава, че същият валидно е обвързал страните по него.
Следва да се отбележи обаче, че
както договорът за поръчителство между заявителя и заемодателя, така и
договорът за предоставяне на поръчителство между заявителя и длъжника, имат
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит. Що се
касае до сключеният
договор за поръчителство между заявителя и кредитора, по силата който
заявителят е приел да поръчителства по сключения договор за потребителски
кредит между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, съдът намира, че същият валидно е
обвързал страните по него. Същият няма
характер на потребителски договор, тъй като е сключен между две търговски
дружества, като поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е с предмет на дейност гаранционни
сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране.
Не такова е положението обаче при договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между заявителя “Ай тръст“ ЕООД и длъжника. Това правоотношение има пряка връзка с договора за потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за потребителски кредит между физическото лице-длъжник по договора за потребителски кредит и търговско дружество “Ай тръст“ ЕООД, сключило договора с длъжника като част от своята търговска дейност в частния сектор. Ето защо, по този договор длъжникът има качество потребител по смисъла на ЗЗП.
При преценката по чл.143 от ЗЗП,
съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на равни
месечни вноски от по 85.82 лв. за периода на действие на договора за кредит,
т.е за срок от 8 месеца, съобразно приложение №1 към договора за предоставяне
на поръчителство/ срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора,
е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП. Този извод следва от
обстоятелството, че с посочената клауза е
уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от
евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението
от 85.82лв. на месец за срок от 8 месеца /686.56 лв./ надхвърля половината от
общия размер на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за
потребителски кредит – 1276.80 лв. В този смисъл, уговорката за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Затова съдът споделя изложените от районният съд доводи в тази връзка. Ето защо
заявлението, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 68.12 лв., представляваща претендирания размер на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, както и по отношение на акцесорните
вземания за лихва за забава по договора за поръчителство в размер на 16.87 лв.
и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главницата, следва да се отхвърлят на
основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане
следва да се потвърди като правилно в тази част.
По отношение на останалите вземания,
произтичащи от сключения между кредитора- „Кредисимо“ ЕАД и длъжника договор за
кредит, които поръчителя е заявил, че е погасил поради неизпълнение на
задълженията на длъжника, с оглед на което е встъпил в правата
на кредитодателя на основание чл.143,
ал.1 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че не са
налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено като неправилно в тази част.
С
оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, изчислени съразмерно с уважената част на
заявлението, като по същият начин следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение съобразно НЗПП, а именно за платена държавна такса от 36.40лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като за тези вземания също
следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №
265023 от 28.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 6642/2020 г. на РС-Бургас,
с което е отхвърлено заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й.С.Т., ЕГН: ********** от гр.Бургас за парични
задължения договор за кредит № 2055018 от
06.07.2019 г.,
сключен
между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********,
обезпечен с договор за
поръчителство от 06.07.2019г., сключен между
„Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, в частта за сумата от 721.91 лв. – главница по договора за
кредит, сумата от 40.32лв. - административни разноски, сумата от 76.09лв. – договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от
01.10.2019 г. до 29.02.2020 г., сумата от 31.37
лв. - законна лихва за забава по
договора за кредит за периода 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020г.
до окончателното й изплащане, както направените
по делото разноски за платена държавна такса от 36.40лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер от 91.02лв.,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център България, срещу Й.С.Т., ЕГН: ********** от гр.Бургас за заплащане на следните суми по договор за кредит № 2055018 от 06.07.2019 г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен с договор за поръчителство от 06.07.2019г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, а именно: сумата от 721.91 лв. – главница по договора за кредит, сумата от 40.32лв. - административни разноски, сумата от 76.09лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 01.10.2019 г. до 29.02.2020 г., сумата от 31.37 лв. - законна лихва за забава по договора за кредит за периода 01.10.2019 г. до 09.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.10.2020г. до окончателното й изплащане, както направените по делото разноски /в т.ч. и във въззивното производство/ за платена държавна такса от 36.40лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер от 91.02лв., изчислени съразмерно с уважената част от вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 265023 от 28.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 6642/2020 г. на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.