Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 987 27.07.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на седми юли две хиляди и двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 894 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод
постъпила касационна жалба от В.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от пълномощника адв. И.Ч. ***, против решение № 39 от 18.04.2022
г., постановено по АНД № 24/2022 г. по описа на Районен съд- Айтос.
В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е
искане за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че от деянието не
са настъпили вредни последици, както и че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление, алт.- отмяна само в частта относно наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
В съдебното заседание процесуалният
представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.
Ответникът заявява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че деянието е с висока степен на
обществена опасност и не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление № 21-0237-000208 от 16.12.2021 г.,
издадено от началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, с което е наложено
на касатора В.Н.Н. административно наказание- глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП. Прието е от съда, че деянието е съставомерно и не са налице
основания за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен
състав решението е правилно.
Със заповед № 11-109 от
27.09.2011 г., изменена и допълнена със заповед № 11-111 от 30.09.2021 г.,
двете издадени от директора на Областно пътно управление- Бургас, е въведена
забрана за движение на товарни МПС с общо тегло над 12 тона по път ІІІ-208
„Варна-Дъскотна-Айтос“, в участъка от км. 82+700 (кръстовище с път ІІІ-2085
„Руен-Просеник“) до км. 94+200 (край на път ІІІ-208), и са определени обходни
маршрути, считано от 30.09.2021 г. На 24.11.2021 г. в 12.10 часа касаторът В.Н.Н.
бил установен от служители на МВР в гр. Айтос, по ул. „Х. Димитър“ в посока от
гр. Провадия към гр. Айтос, при управление на товарен автомобил с рег. № А 34
14 НС с общо тегло 14 тона, в нарушение на въведената забрана. За това
нарушение бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното
наказателно постановление.
С нормата на чл. 183, ал. 7 е
предвидено административно наказание за навлизане след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение. В случая са налице съставомерните елементи на нарушението. Въпреки
въведената във връзка с настъпило тежко пътнотранспортно произшествие забрана
за преминаване на товарни автомобили, е предприето от касатора преминаване през
забранен участък, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на
последния. Обстоятелството, че същият не
е известен за заповедта не променя извода за съставомерност на деянието,
доколкото наказанието е наложено за
навлизане след забранителен знак.
Касаторът по същество не
оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита,
че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН,
поради маловажност на извършеното административно нарушение. Твърди, че от
деянието не са настъпили вредни последици, както и че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства, като в тази връзка сочи, че превишението на тонажа на
собственото му ППС е символично- 14 тона. Наред с това сочи, че в нарушение на
същата забрана са пропускани множество тежкотоварни автомобили. Тези доводи са
неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 93,
т. 9 от НК, приложима в настоящото производство на основание чл. 11 от ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая деянието не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
обществената му опасност е типичната за този вид нарушения. Ирелевантно е
обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, доколкото нарушението е
формално и за неговата съставомерност законът не изисква такива да са
настъпили. Не би могло да се приеме, че превишаването на тонажа с 2 тона е
символично, а обстоятелството, че в същия участък са допускани товарни
автомобили, въпреки забраната, не може да обоснове извод за маловажност на извършеното
от касатора нарушение, като в тази връзка следва да се отбележи, че със заповедта,
въвеждаща временната забрана, е предвидено изключение за автомобили, посочени в
нарочен списък, с оглед осигуряване на достъп до търговски обекти за доставка
на основни стоки и товари за нуждите на населението. Доколкото със заповедта са
осигурени алтернативни маршрути, не са налице и сочените в касационната жалба
„обективни причини“ за нарушаване на забраната. Ето защо и с оглед значимостта
на охраняваните обществени отношения, съдът приема, че не е налице маловажен
случай на административно нарушение. Не са налице и твърдените от касатора
многобройни смекчаващи обстоятелства, а и нормата на чл. 55 от НК, с която е
предвидена възможност съдът да не наложи по-лекото по вид наказание, е
неприложима в настоящото производство, доколкото е налице регламентация в ЗАНН (чл.
27) и нормата на чл. 11 от ЗАНН не препраща към установените в НК правила за
налагане на наказанията.
При извършената служебна
проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост
или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице
и сочените в жалбата основания за отмяна първоинстанционното решение, поради
което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на
основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от
18.04.2022 г., постановено по АНД № 24/2022 г. по описа на Районен съд- Айтос.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.