Решение по дело №357/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдебното производство е образувано по жалба на И. Д. С. с [ЕГН] депозирана срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-8703-000118/01.08.2024г. на Началник група към ОД на МВР- Варна, сектор ПП Варна, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца и са отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели. Жалбоподателят оспорва Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна, необоснована поради липса на относимо посочено нарушение в обстоятелствената част и постановена в нарушение на процесуалните правила при вписано трето лице като неправоспособен водач на МПС. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

Ответникът– Началник група към ОД на МВР– Варна, С. П. П.- [населено място], представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован. В становище от 17.10.24г. се иска отхвърлянето на жалбата, като неоснователна и се претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000118/01.08.2024г. издадена от Началник група към ОД на МВР- Варна, сектор ПП Варна, на жалбоподателя, като водач и собственик на автомобил е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил [Марка] модел „335 И“с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца и отнемане на два броя регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС № *********.

От фактическа страна Заповедта е обоснована с обстоятелството, че И. Д. С. е управлявал превозното средство негова собственост, без да е придобивал правоспособност и без да му е издавано свидетелство за управление на МПС. В мотивите, заповедта препраща относно фактите по самото нарушение към АУАН серия GA № 1209137/30.07.2024г., приложен по делото, съгласно който на 30.07.2024г. в 17, 58ч. в [населено място], по [улица] в посока бул.В. Л. управлявал лекия автомобил, като водачът не притежава свидетелство за управление на МПС. По отношение на така констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП било издадено НП № 24-8703-001090/21.08.2024г. на Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР Варна, с което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

По делото са представени от ответника и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Заповед № 363з-8226/30.12.2021г. на Директор на ОД на МВР Варна за оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за ПАМ, сред които в т.1.3- Началник сектор „ПП“, с които се установяват компетенциите на издателя на оспорения административен акт.

Оспорената заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 23.08.2024г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата до съда против заповедта е подадена на 02.09.2024г. пред съда или в срока за нейното оспорване.

При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и е засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП административен орган. Принудителните административни мерки по чл. 171 т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в специалния закон производство. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта- АУАН по отношение на водача на автомобила, справка за нарушител и др.

Обратно на твърденията на жалбоподателя, Заповедта е мотивирана в достатъчна степен. В нея са посочени релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП на собственика, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач. Неоснователно е възражението в жалбата, че са налице неясноти относно лицето, което не е правоспособно, понеже в мотивите е вписано името на трето за административното производство лице- Р. М.. Съдът намира, че се касае за допусната техническа грешка, която е санирана от правилно посоченото на две места в обстоятелствената част на акта име на жалбоподателя, както и в петитума, с който е наложена принудителната мярка. Следва да се отбележи, че изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание съставен Акт за установяване на административно нарушение на водача, в който фигурира подробно изложена фактическа обстановка с дата, място на нарушението и индивидуализация на нарушителя с три имена и ЕГН, като АУАН изпълнява функцията на мотиви на финализиращия административното производство акт. В този смисъл е Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС. Според чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото съдебно производство не се оспорват фактите на нарушението, собствеността на автомобила и липсата на правоспособност на водача, както и не се представят никакви доказателства, оборващи констатациите в акта.

Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено едно от тях- управление на МПС от неправоспособно лице, което е собственик на превозното средство.

Не са налице твърдените в жалбата нарушения на Заповедта, изразени в липса на посочена относима нарушена разпоредба, доколкото задължението всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, което е съответно на процесната фактическа обстановка, се съдържа в определената норма на чл.150 от ЗДвП, като жалбоподателят е разбрал конкретното нарушение и правата му са защитени в максимална степен. Посочената като правилна, според жалбоподателя, норма на чл.150а ал.2 т.1 от ЗДвП, която предвижда, че за управление на моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство се отнася за мотопеди- двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, какъвто не е процесния автомобил и касае случаи при които, водачът е правоспособен, но не притежава свидетелство за съответната категория превозно средство, управлявана от него. В настоящия случай, видно от доказателствата, на жалбоподателят не е било издавано свидетелство за управление за никакво превозно средство и разпоредбата на чл.150а от ЗДвП е неотносима.

С оглед на приобщените доказателства и установеното фактическа обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП. Следователно административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл.171 ал.2а от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ, същият е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева, който е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на казуса, неявяването в открито съдебно заседание и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.2 ап.5 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-8703-000118/01.08.2024г. на Началник група към ОД на МВР- Варна, сектор ПП Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ [рег. номер] за срок от шест месеца и са отнети документи СРМПС и 2 броя регистрационни табели.

ОСЪЖДА И. Д. С. с [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.2 ап.5 да заплати на ОД на МВР- Варна сумата 80.00лв./осемдесет/ лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.