МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №207/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти
състав
Девненският районен
прокурор е възвел обвинителен акт срещу Г.Ш.М.,
ЕГН **********, за това e че:
За времето от 19.09.2015 г.
до 27.12.2015 г. в с. С., обл. Варна, при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 239.64 лв, от които: сумата 18.65 лв, 1 бр. запалка и 3 бр. кутии цигари от владението на
собственика А.О.; сумата 140.00 лв, 5 чифта мъжки чорапи и 4 чифта дамски
чорапи, от владението на собственика Е.Н.; без съгласие на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” НК.
В хода на съдебното следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът
е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК.
След направено от подсъдимитя признание относно фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, като счита
същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведените обвинения и да наложи наказание, с приложение на чл.58а НК, вр. чл. чл.373, ал.2 НПК, - “лишаване от
свобода” за срок две години и четири месеца при първоначален строг режим в затвор.
Защитникът на подс. Г.М. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка. Моли съда, да наложи на подс. Г.М. наказание съобразно
предложението на прокурора.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към началото на м. март 2014 г. подс. Г.М. имал
регистрирани предходни осъждания, както следва: 1. НОХД №268/2007 г. на РС Девня, в сила от 24.09.2007 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, НК, извършено на 27/28.04.2007 г., с
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца, отложено с
изпитателен срок три години; 2. НОХД
№196/2008 г. на РС Девня, в сила от 12.07.2008 г., за
престъпление по чл.194, ал.3, вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 30.01.2008 г., с
наложено наказание “глоба” в размер 300.00 лв; 3. НОХД №103/2009 г. на РС Девня, в
сила от 17.04.2009 г., за престъпление по по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, т.3, вр.
ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2 НК, извършено на 27/28.09.2007 г. с наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок десет месеца и за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и пр.2 и т.7 НК, извършено на 27/28.09.2007
г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок осем месеца; 4. НОХД №133/2009 г. на РС Девня, в
сила от 12.05.2009 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, и т.7 НК,
извършено на 23-27.12.2008 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за
срок десет месеца; 5. НОХД №491/2009 г. на РС Девня, в сила от 26.11.2009 г., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, и т.7 НК, извършено в периода
11.01.2009 г. – 17.02.2009 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за
срок десет месеца и за престъпление по чл.216, ал.1 НК, с наложено наказание
“пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност три пъти седмично за срок една една година и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок една година; 6. НОХД №411/2009 г. на РС Девня, в
сила от 07.12.2009 г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.1 и
пр.2 НК, извършено в периода 06.02.2009 г. – 09.02.2009 г., с наложено
наказание “лишаване от свобода” за срок една година; 7. НОХД №81/2010 г. на РС Девня, в
сила от 14.04.2010 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.3, пр.1 НК, извършено на 19.05.2009 г., с наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок една година; 8. НОХД
№217/2011 г. на РС Девня, в сила от 06.08.2011 г.,
за престъпление чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК, извършено на
неустановена дата в периода от 12.05.2009 г. до 14.05.2009 г., с наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок шест месеца; 9.
НОХД №6951/2011 г. на РС Варна, в сила от 14.12.2011
г., за престъпление чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, т.4, пр.3 НК,
извършено на 14.08.2011 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок една
година и шест месеца; 10. НОХД №428/2011 г. на РС Девня, в сила от 10.04.2012 г.,
за престъпление чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК, извършено на
03.08.2011 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок две
години; 11. НОХД №287/2013 г. на РС Девня, в сила от 02.07.2013 г.,
за престъпление чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено на
04/05.05.2013 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок шест
месеца; 12. НОХД №261/2014 г. на РС Девня, в сила от 19.09.2014 г.,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 07.03.2014 г. до
24.03.2014 г., с наложено наказание “лишаване от свобода” за срок две
години и за престъпление по чл.216, ал.1 НК, извършено на 23/24.03.2014 г., с
наложено наказание “пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично за срок една една година, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок една година и 200 часа годишно
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок една година.
След образуване на настоящото
производство, спрямо подс. Г.М. е регистрирана и присъда по НОХД №1853/2016 г.
на РС Шумен, в сила от 29.07.2016 г., за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 НК, извършено на 26.07.2016
г. с наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок една година.
На 18.09.2015 г. подс. Г.М.,
който изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Разделна“ с. Разделна,
обл. Варна, бил пуснат в домашен отпуск и се прибрал в дома си в с. С., обл.
Варна. В същата вечер, решил да извърши кражба от някоя къща в селото и тръгнал
да намери подходящ обект. Малко след полунощ стигнал до автогарата и от там се
насочил към дома на свид. А.О., който се намирал зад автогарата. Подсъдимият Г.М.
познавал свид. А.О., тъй като преди години работила като секретар в кметството
на селото. Отдавна не я бил виждал и не знаел дали има някой в жилището. Приближил
невисоката, изградена от бетон ограда, прескочил я лесно и преминал в двора на
къщата. Отишъл до един от прозорците, бутнал го, той се отворил и през него
влязъл в една от стаите в къщата. Осветил със запалка, която носел и видял на
една закачалка дамска чанта, която свалил и преровил, при което намерил и взел
от чантата банкнота 10 лв, банкнота 5 лв, три монети от 1 лв, две монети от 20
ст, две монети от 10 ст и една монета от 5 ст. След това видял на масата
запалка „Кинг“ и три кутии цигари „Карелия“, които също взел. В това време,
спящата в същата стая свид. А.О. се пробудила, видяла силуета на човека в
стаята, наблюдавала го за кратко и в един момент светнала с мобилния си
телефон, при което подс. Г.М. се стреснал и се насочил към прозореца.
Свидетелката А.О. станала, включила осветлението в стаята, познала подс. Г.М. и
на висок тон попитала, какво прави в дома й, но подсъдимият не отговорил, а
разкъсал мрежата на прозореца, излязъл бързо през него от къщата и се прибрал в
дама си с откраднатите вещи. В същата нощ, свид. А.О. се обадила в УМВР Вълчи
дол и подала сигнал за случилото се. Сутринта на 19.09.2015 г. свид. Д.Д. – полицейски
служител, посетил подс. Г.М. в дома му и на него подсъдимият предал доброволно
сумата 18.65 лв и запалката, които взел от дома на свид. А.О. С протокол от
08.03.2016 г., вещите били върнати на свид. А.О.
На 18.12.2015 г. подс. Г.М.
бил освободен от затвора и се прибрал в дома си в с. С. Скоро след това той
отново решил да извърши кражба. Вечерта на 27.12.2015 г. той излязал от дома си
около 22.30 ч. и вървял из селото докато стигнал до дома на свид. Е.Н., която
също познавал добре, но не знаел дали има някой в жилището. Огледал се и се
уверил, че не свети. Приближил до невисоката ограда от телена мрежа, прескочил
я и влязъл в двора. Къщата била на два етажа между които имало външна стълба. Подсъдимият
Г.М. се изкачил по външната стълба и стигнал до една плоча. Доближил до един от
прозорците на втория етаж, видял, че стъклото на едното крило било пукнато през
средата на две половини, прикрепени с два гвоздея, които успял да отстрани с
ръка, след което изкарал двете парчета стъкло и ги поставил на земята. През
отвора прекарал ръка отвътре, вдигнал райбера и отворил крилото на прозореца,
откъдето влязъл в салон на жилището. През отворена врата, влязъл в една от стаите,
където върху диван намерил найлонова торбичка с няколко чифта нови чорапи.
Оставил торбичката на дивана, излязъл от стаята и влязъл в друга стая, в чийто
гардероб видял закачени дрехи и започнал да пребърква джобовете им. Така
намерил в джоба на едно яке хартиен плик с поставени 140.00 лв, които сложил в
джоба си, а плика върнал обратно в якето. След това излязъл от тази стая и
отново се върнал в първата, от където взел торбичката с новите чорапи. Излязъл
през същия прозорец като поставил обратно двете парчета стъкло и прикрепящите
ги гвоздеи, за да няма лесно видими следи от проникването. След това отнесъл
вещите в дома си като оставил торбичката с чорапи в гардероб в стаята си, а през
следващата седмица пазарувал хранителни стоки и цигари с парите в магазина на
свид. М.А.
В хода на разследването подс
Г.М. предал следните вещи: чифт мъжки чорапи, сиви, с етикет с надпис „men socks“,
чифт мъжки чорапи, сиви, с надпис „hope world“, чифт мъжки чорапи, черни, с
етикет с надпис „hope world“,
чифт мъжки чорапи, сини, с етикет с надпис „памук“, чифт мъжки чорапи,
тъмносиви, с етикет с надпис „men socks“,
чифт мъжки чорапи, кафяви, с етикет с надпис „men
socks“, три
чифта дамски чорапи, в сиво, синьо и черно каре с удължен конч и чифт дамски
чорапи пъстри в черен, лилав, син и зелен цвят, с етикет с надпис „design“. С
протокол от 16.05.2016 г. съответните вещи били върнати на свид. Е.Н.
В хода на досъдебното
производство за определяне стойността инкриминираните вещи са назначени съдебно-оценителни
експертизи, неоспорени от страните и приети от съда като компетентно и
безпристрастно изготвени, чиито заключения сочат обща стойност на инкриминираните вещи 80.99 лв,
която ведно с отнетите парични средства 158.65 лв, възлиза на 239.64 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
безспорно и категорично установена въз основа на направеното по реда на чл.372 НПК признание от подсъдимия на
фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така
заявеното признание, се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства – обяснения от обвиняем, протокол за
доброволно предаване от 19.09.2015 г., протокол за връщане на веществени
доказателства от 08.03.2016 г., заключения по съдебно-оценителни експертизи,
съобщение за извършено престъпление рег.№2001 от 02.01.2016 г., докладна
рег.№11 от 04.01.2016 г., протокол за доброволно предаване от 02.01.2016 г.,
протокол за връщане на веществени доказателства от 16. 05. 2016 г., справка за
съдимост на Г. М., справка с характеристични данни за Г. М., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, показания от свидетелите А.О.,
Д.Д., Е.Н., М.А.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подс. Г.М. е осъществил
от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:
За
времето от 19.09.2015 г. до 27.12.2015 г. в с. С., обл. Варна, при условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 239.64
лв, от които: сумата
18.65 лв, 1 бр. запалка и 3 бр. кутии цигари от владението на
собственика А.О.; сумата 140.00 лв, 5 чифта мъжки чорапи и 4 чифта дамски
чорапи, от владението на собственика Е.Н.; без съгласие на собствениците, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” НК.
Престъплението
е осъществено
при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своите действия,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието.
Причини за извършването на престъплението –
незачитане неприкосновеността на собствеността, стремеж към противоправно облагодетелстване и трайно
изградени престъпни наклонности.
Квалификацията на деянието като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
НК се обуславя от обстоятелството, че със всяко от двете отделни деяния е
осъществен самостоятелно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината като последващото деяние се явява от обективна и субективна
продължение на предшестващото.
Квалификацията на престъплението по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1 и пр.2 НК като осъществено чрез разрушаване и повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот се обуславя от факта, че при
първото деяние подс. Г.М. е разкъсал мрежеста преграда на прозорец на жилището,
за да успее да го напусне и да установи трайно владение върху отнетите вещи, а
при второто деяние, е отстранил стъклени елементи на прозорец, за да проникне в
инкриминираното помещение и да извърши посегателството.
Квалификацията на престъплението
като опасен рецидив съобразно чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр.
чл.30, ал.1 НК за подс.
Г.М. се обуславя от предходно регистрираните негови осъждания за тежки умишлени
престъпления с ефективно наложени наказания лишаване от свобода за срок над
една година по: НОХД №411/2009 г. на PC Девня; НОХД №81/2010 г. на PC Девня;
НОХД №217/2011 г. на РС Девня; НОХД №6951/2011 г. на РС Варна; НОХД №428/2011
г. на РС Девня; НОХД №287/2013 г. на РС Девня; НОХД №261/2014 г. на РС Девня, от
чието изпълнение, към датата на извършване на деянията по настоящото дело, не е
изтекъл срок над пет години.
При
определяне вида и размера на наказанието за
подс. Г.М., съдът прецени
степента на обществената опасност на деянието
като
съществено висока, предвид завишения ръст на
престъпления от такъв характер и поради
дръзкия механизъм на проникване в инкриминираните помещения, с което наред с
посегателството върху собствеността е нарушено и конституционното право на
неприкосновеност на жилището за пострадалите лица, като при това, проникванията
във всяко от тях са осществени късно през нощта. Тези обстоятелства съдът прецени като отегчаващи
отговорността на подс. Г.М. Съдът прецени
като съществено висока и степента на обществена
опасност на подс. Г.М. с оглед недобрите му характеристични данни и множествеността както на
регистрираните предходни осъждания, извън тези,
обуславящи квалифициращия признак “опасен рецидив”, така и съществената
множественост на предходните престъпления, обуславящи квалифициращия признак
“опасен рецидив”. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени направеното признание по чл.371, т.2 НПК, младата възраст на подсъдимия,
сравнително невисоката стойност на инкриминираните вещи и факта, че част от тях
са възстановени. Изложените
съображения мотивират съда, съгласно чл.54 НК, да определи предвиденото
наказание „лишаване от свобода” при паритет между смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, за срок между минималния и средния предвиден, в
посока към минималния – четири години. Поради разглеждането на делото по реда
на глава ХХVІІ НПК и задължителното приложение на чл.58а, ал.1, вр. чл.373,
ал.2 НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и
същото да бъде наложено за срок две години и осем месеца. Съобразно чл.60,
ал.1, вр. чл.61, т.1 ЗИНЗС, наказанието следва да бъде търпяно при първоначален
строг режим в затвор.
Съобразно
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, поради извършване на престъплението по
настоящото производство и на това по НОХД №1853/2016 г. на РС Шумен, преди да е
имало взлязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът наложи на подс. Г.М.
общо най-тежко наказание за двете престъпления „лишаване от свобода“ за срок
две години и осем месеца при първоначален строг режим в затвор.
Предвид множеството предходни осъждания на подсъдимия, сочещи констатация за
трайно изградени и дръзко демонстрирани престъни наклонности и очевидно неповлияване от поправителния елемент на личната превенция при наложените до момента наказания, съдът намира, че за постигане на пълноценен поправителен,
и преди всичко – възпиращ ефект срещу извършване на последващи престъпления от този
подсъдим, е
налице наложителност за приложение на предвидената в чл.24 НК възможност за
увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с една четвърт, при което
общото най-тежко и увеличено наказание ще има срок три години и четири месеца.
Съобразно
чл.25, ал.2 НК, при изпълнение на наложеното общо най-тежко и увеличено
наказание „лишаване от свобода“, следва да се приспадне изтърпяната част от
същото по вид наказание по НОХД №1853/2016 г. на РС Шумен, считано от
26.07.2016 г. до влизане в сила на настоящата присъда.
На
основание чл.189,
ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски за
експертизи.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: