Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 28.11.2019
г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
двадесети ноември 2019 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1358 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.
ЕООД против решение № 546/30.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 2170/2018г. по описа
на Районен съд – гр.С.З., с което е признато за установено по отношение на С.В.Т.
ЕГН **********,*** съществуването на вземането на “П.” ЕООД, ЕИК: ***, за
сумата от 474.23лева – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
**********/24.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.12.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 22/03.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 87/2018г. по описа
на Районен съд - С.З., като е отхвърлен иска за главница над този размер до
пълния претендиран размер от 1026.42лева, като неоснователен и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е
съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС, в частта, с която
се отхвърля иска за главница до пълния претендиран размер от 1026.42 лева и да
се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете на ищеца до пълният
претендират размер. Претендират се разноските направени в производството.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, чрез особеният представител, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, установи:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 87/2018г. по описа на С. районен съд се
установява, че на 28.12.2017г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото
производство. По образуваното дело С.т районен съд е издал заповед за незабавно
изпълнение № 22 от 03.01.2018г. с която е разпоредил на длъжника да заплати
поисканите със заявлението суми, а именно: сумата от 1026,42лева за главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 28.11.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.12.2017г. както и 100 лева разноски по делото.
Длъжникът не е открит на постоянния адрес, като в месечния срок е заведен
установителен иск.
От представения и
приет като доказателство по делото Договор
за потребителски кредит от 28.11.2014г. № ********** и преводно нареждане от
28.11.2014г., се установява, че „П.“ ЕООД е предоставило на С.В.Т. сума в размер
на 1000 лева, при годишен процент на разходите 49.90%, годишен лихвен процент
41.17%, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение 1483,68 лв. Заемателят се
е задължил да върне заема на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които от
по 61,82 лева. В договора е посочено, че неразделна част от него са Общи
условия към ДРЗ на физическите лица (също представени и приети като
доказателство по делото).
По
делото е представено и извлечение по сметка по Договор за потребителски кредит № **********, съгласно което неизплатената от ответника
сума за главница е по вноски, означени под номер 20 до 28 вкл., както следва:
главница от 52.22 лева за м.08.2016 г.,
главница от 54,02 лева за м.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В мотивите си СтРС е приел,
че предявеният иск за
главница следва да се уважи само до размера на 474,23 лв., като над този размер
до пълния претендиран от 1026.42 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, като с оглед диспозитивното
начало без никакво значение са останалите уговорени като дължими суми по
договора, а именно за възнаградителни лихви, лихви за забава, разходи,
разноски, доколкото същите не са претендирани и остават извън предмета на
делото.
Няма спор по това, че страните по един
договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им
воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от
добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени
случаи законодателят може да включи същите в действащото законодателство. Това
е възможно и в случаите, когато с действията си определени субекти накърняват
добрите нрави. В тази връзка след сключването на процесния договор са приети
изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр. 35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение
(изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта
за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) законодателят е целил
постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на
"бързи" небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност (влошено имуществено състояние, нестабилни или неустановими
доходи, налична вече задлъжнялост) или ниска информираност и на професионалните
заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар, понасящи загуби от
неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Според процесния договор ответникът е
получил в заем сумата от
1000 лева, като за срок от 24 месеца е следвало да върне на кредитора си сумата
в общ краен размер от 2483,52 лева, или повече от два пъти над размера на
взетия кредит. Клаузата, с която в договора за кредит е определен лихвен
процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при
отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се
съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда
противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В т. VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 999,84 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят
за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не
отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът на
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит". В случая в Договора
за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се
събират съответните такси.
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т. н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по-слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а
от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил
и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит,
с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по който е
бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е
поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция,
отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната
лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита (или в случая получената сума от лева), без да дължи лихва.
В противоречие на императивното правило на
чл. 10, ал. 4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни
услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1041,50. лева.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,
т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Или от изложеното се налага извод, че
потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът
може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в
ОУ. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в
размер до размера на усвоената главница.
Предвид горното съдът намира, че Решението
на СтРС като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, като се
вземат предвид изложените по – горе мотиви.
С оглед цената на иска, в размер на 1026,42 лв.,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, С.т окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 546/30.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 2170/2018г. по описа
на Районен съд – гр.С.З..
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.