Р Е Ш Е Н И Е
№ 2211
град Пловдив, 21.11. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П.Ц.
като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 674 по
описа за 2016 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на П.Т.Т., с ЕГН **********
и с адрес: ***, против Решение № 2153-15-48 от 23.02.2016 година на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане
№********** /Протокол № 2136-15-66/02.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна. Моли да се отхвърли
жалбата и да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно, постановено
при изяснена фактическа обстановка. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:
На П.Т.Т. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 16.07.2013 г. като е определен размер на пенсията при осигурителен
стаж и доход за периода от 01.11.2002 г. до 31.12.2005 г.
Със заявление - вх. № МП-37565/03.06.2015 г. П.Т. е направил
искане за изменение на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване
на основание чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС) и е представил осигурителна книжка № *********, издадена на 04.11.2002
г., със заверени периоди на осигуряване от 01.11.2002 г. до 31.12.2005 г. и за
2014 г.
С разпореждане № **********/Протокол №
2136-15-66/02.10.2015 г. /л.75/ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 21, ал.1 от
НПОС, е зачетен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране за 2014 г., а
на основание чл.21, ал.2 от НПОС е
отказано изменение на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, поради
невнесени осигурителни вноски и невъзможността да се приложи хипотезата на
чл.70, ал.3 от КСО.
Няма спор между страните, че П. Т. е
самоосигуряващо се лице с ЕИК ********** от 01.11.2002 г., като няма информация
дейността му да е прекъсвана или прекратявана. За периода от 01.01.2006 г до
31.12.2012 г. Т. се е осигурявал като член на осигурителна каса на Адвокатската
колегия - Пловдив като данни в регистъра на осигурените лица и осигурителните
вноски са подавани и внасяни от осигурителната каса.
В хода на административното производство за
установяване на релеванти за спора факти и обстоятелства е съставен констативен
протокол № КВ-5-15-00046349/20.07.2015 г. /л.65/, в който са обективирани
резултатите от проверката на данните за осигурителния стаж и доход, върху който
са внесени дължимите осигурителни вноски от П.Т.Т. за периодите от 01.01.2006
г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2015 г. до 02.06.2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че за
периодите от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. и от 01.01.2015 г. до 02.06.2015 г.
не е заверена осигурителна книжка на П.Т., тъй като осигурителните вноски за
периода не са внесени в дължимите размери съобразно сумите по годишно
изравняване.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен
стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени
дължимите осигурителни вноски. На основание чл. 41, ал. 1 НПОС осигурителният
стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица и на управителите на
търговски дружества се установява с осигурителни книжки, в които се посочват
времето, през което лицата са били осигурени и доходът, върху който са внесени
дължимите осигурителни вноски. Дължими от самоосигурителните се лица са
вноските, които се внасят авансово по реда на чл. 6, ал. 7 (сега ал. 8) от КСО
и тези, които се дължат окончателно на основание чл. 6, ал. 8 (сега ал. 9,
изменена) от КСО.
Съгласно чл. 102 от КСО, лицата, на които е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и
за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да
поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен
доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването
на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75-77, за осигурителен
стаж, придобит след пенсионирането.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПОС предвижда
възможност при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след
пенсионирането, пенсията да се преизчисли, ако това е по-благоприятно за
лицето. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО,
съответно по чл. 75-77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след
пенсионирането.
При
спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен
доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са
внесени осигурителни вноски. В хода на съдебното производство се назначи и ССЕ,
което заключение като обективно и безпристрастно съдът възприема. Подробно от
вещото лице са посочени по периоди и размери задълженията на П.Т. за годишно
изравняване на осигурителния доход, съобразно подадените ГДД.
От събраните доказателства се формира
извод, че съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО осигурителния стаж и осигурителен
доход на П.Т. за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 01.01.2007 г.
до 31.12.2013 г., както и от 01.01.2015 г. да 02.06.2015 г. не е следвало да се
зачете на основание чл.41, ал.1 от НПОС.
Изложеното обуславя извод, че актовете
на пенсионните органи, са издадени съобразно
приложимите материалноправни разпоредби.
В полза на ответника следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Предвид горното,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.Т., с ЕГН ********** и с адрес: ***,
против Решение
№ 2153-15-48 от 23.02.2016 година на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане
№********** /Протокол № 2136-15-66/02.10.2015 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА П.Т.Т., с ЕГН ********** и с адрес: ***
да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ