Решение по дело №13489/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5130
Дата: 23 ноември 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20241110213489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5130
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. ИА
в присъствието на прокурора А. Р. Ц.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110213489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Р. Я. А. против Наказателно постановление № BG2024/5800-
404/НП от 22.08.2024 г., издадено от зам. директор на ТД Митница София, с което, на основание чл.
112а, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 3 000 лева за повторно нарушение на чл. 91в, ал. 7 ЗАДС вр. чл. 4в, ал. 1, т. 1, б.
„а“ ППЗАДС ЗАДС. Били отнети, на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, и акцизни стоки – 300 кутии
цигари, марка “Dunhill”, всяка по 20 къса (общо 6 000 къса).
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с доводи за непрецизно описание на нарушението (без
допълнителна конкретизация). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, но се представлява. Навежда
доводи за недоказаност на повдигнатото административно обвинение и за прекомерност на
санкцията. Моли за отмяна на атакуваното постановление и за връщане на акцизните стоки.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата, като изразява становище по
направените възражения. Пледира за потвърждаване на постановлението. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 25.03.2024 г. проверяващ екип на сектор „“ към отдел МРР на ТД Митница Столична
1
посетил склад на „Спиди“ АД – централен офис, находящ се на адрес: гр. , ул. „
Била извършена проверка на пратка по товарителница № г., състояща се от 1 бр., колет, с
обявено общо тегло – 11 кг. И обявено съдържани“. Изпращач бил Р. А., с адрес: и получател V, с
адрес за доставка: l акцизни стоки – 300 кутии цигари, марка “Dunhill”, всяка по 20 къса (общо 6
000 къса), облепени с бандерол за платен акциз на Република България и с единична продажна
цена върху потребителската опаковка от 6,80 лв.
Резултатите от проверката били закрепени в Протокол за извършена проверка №
24BG005800A002952/25.03.2024 г.
В писмени обяснения жалбоподателят заявил, че тютюневите изделия са закупени от
официален склад, с фактура.
Към посочената дата жалбоподателят А. бил вече санкциониран за същото деяние – по
силата на споразумение № BG2024/4000-104/С по описа на ТД Митница Русе, в сила от 12.03.2024
г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя ; АУАН; НП; разписка за връчване; служебна бележка; протокол за извършена
проверка; опис на иззети стоки; обяснения; справка от "Спиди" АД; товарителница; споразумение.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и
съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният свидетел ясно си спомни и разказа за случая, дори
с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване, но от съдържанието на
подадената жалба не може да бъде направен извод за оспорване на релевантната фактология. По
повод изложеното по същество, процесуалният представител на жалбоподателя представя прочит
на събраните гласни доказателства, който не би могъл да бъде счетен за обективен и
нетенденциозен, доколкото в тях се съдържат данни, не в насока – че кашонът никога не е бил
отварян, а – че е бил предаден за изпращане в офис на куриерското дружество в запечатано
състояние (законосъобразността на което обстоятелство, респективно – отсъствието на такава,
остава извън предмета на настоящото произнасяне).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата и място,
жалбоподателят е изпратил за държава-членка на ЕС акцизни стоки – 300 кутии цигари, марка
“Dunhill”, всяка по 20 къса (общо 6 000 къса).
Съгласно разпоредбата на чл. 91в, ал. 7 ЗАДС, физически лица може да изпращат, пренасят
или превозват до друга държава членка закупени в страната тютюневи изделия и алкохолни
напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не
надхвърлят количествените ограничения в правилника за прилагане на закона и действията не се
извършват редовно. Цитираната разпоредба има бланкетен характер и бива допълнена от
текста на чл. 4в, ал. 1, т. 1, б. „а“ ППЗАДС, съгласно която закупените тютюневи изделия и
алкохолни напитки в друга държава членка от физически лица за лични нужди, които се
освобождават от акциз, могат да бъдат в количества не по-големи от 800 бр. цигари.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. Формата на
умисъла следва да бъде квалифицирана именно като пряк такъв, с оглед знанието за наличието на
стоката (както в качествено, така и в количествено отношение) в предадената за изпращане колетна
пратка, но при предприемане на конкретни действия по документалното и физическото й
експедиране.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗАДС задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
3
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
трансгранично пренасяне на стоки, съставляващи съществена част от скрития търговски оборот в
държавите-членки, както и се касае за количество, надвишаващо в пъти (близо осемкратно)
разрешеното, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на инкриминираното
действие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. В подкрепа на този
извод е и фактът на повторността, т. е. касае се за последователна, устойчива линия на
противоправно поведение, а предходното количество от общо 11 199 кутии цигари отново е било
адресирано за Кралство Белгия, т. е. основателно се поставя въпросът за организирани престъпни
действия, оп смисъла на Особената част от Наказателния кодекс.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 112а, ал. 4 ЗАДС, физическо лице, което изпраща, пренася или
превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в нарушение на
ограниченията в чл. 91в, ал. 7, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 4 000 лв., а при
повторно нарушение – с глоба в размер от 3 000 до 6 000 лв. Наложената санкция е
определена в минималния допустим по закон (макар и несъобразен с повече от
седемкратното надвишаване на разрешените количества, но и при наличие на забраната
reformatio in peius) размер, а административнонаказателното производство не познава аналог на
разпоредбата на чл. 55 НК, поради което и подробни разсъждения по размера на наказанието се
явяват безпредметни.
По веществените доказателства
С оглед императивната разпоредба на чл. 124, ал. 1 ЗАДС, законосъобразно същите са
били отнети в полза на държавата.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2024/5800-404/НП от 22.08.2024 г.,
4
издадено от зам. директор на ТД Митница София, с което, на основание чл. 112а, ал. 4 ЗАДС, на Р.
Я. А. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева за повторно нарушение на чл. 91в, ал. 7 ЗАДС вр.
чл. 4в, ал. 1, т. 1, б. „а“ ППЗАДС ЗАДС и били отнети, на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС, акцизни
стоки – 300 кутии цигари, марка “Dunhill”, всяка по 20 къса (общо 6 000 къса).
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Р. Я. А., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Агенция „Митници“ сумата от 100 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5