Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./…………12.2016г.
гр.Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар М.П.
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско дело №1777 по описа
за 2015 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
т.д.№1777/2015г. по описа на ВОС е образувано по молба на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казани, чрез
адв. М.Ж., с която срещу „ИНО СТИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* е предявен иск за приемане
за установено между страните, че ответникът „ИНО СТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес гр.Варна, ул.„Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, представлявано от Ч. Д. Ч.,
дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 21 233.48лв., представляваща
неизплатена редовна главница по договор за банков инвестиционен кредит от
06.04.2012г.,
сумата от 1894.91лв., представляваща договорна
лихва по чл.4.1 за периода от 20.02.2014г. до 30.04.2015г.,
сумата от 597.15лв., представляваща лихва за
забава по чл.4.2 за периода от 20.02.2014г. до 13.07.2015г.,
сумата от 1427.83лв., представляваща наказателна
лихва по чл.4.3 за периода 20.02.2014г. до 13.07.2015г.,
сумата от 106.17лв., представляваща банкови такси
по кредита, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2015г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед № 4298/15.07.2015г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 8459/2015г., 33 състав.
Настоява се присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство съдебни разноски.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на сключен договор за банков инвестиционен кредит №
304-7809301/06.04.2012г. “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
е предоставило на ответника „ИНО СТИЛ“ ЕООД банков инвестиционен кредит за
придобиване на недвижима собственост за нуждите на бизнеса в размер на 26 000
лева със срок на издължаване до 20.03.2022г. Ищецът излага, че кредитът е
усвоен на няколко етапа, съответно на 10.04.2012г. – 9 000лв, на 11.04.2012г. –
10 000лв., на 19.04.2012г. – 2 000лв. и на 25.04.2012г. –
5 000лв. За падежна дата е определено всяко 20-то число на текущия месец.
Сочи се, че кредитополучателят е изпаднал в забава още на 20.02.2014г. като
последно е платена сума по кредита на 29.09.2014г. и поради допусната забава в
плащанията на дължимите вноски повече от 180 дни, на 30.04.2015г. кредитът е
станал предсрочно изискуем, съгласно Раздел IX
от ОУ към договора за кредит и съгласно чл. 17.1, вр. чл. 17.3.3 от самия
договор. Твърди, че във връзка с обявяването на кредита за предсрочно изискуем
е изпратено уведомление на длъжника, което е връчено на 21.05.2015г. и
впоследствие е изпратено още едно уведомление, инкорпорирано в нотариална
покана, която е връчена на 02.07.2015г. по реда на чл. 50 ГПК. Излага, че
поради неизпълнение на задълженията си по кредита банката е подала заявление по
реда на чл. 417 ГПК и е издадена заповед № 4298/15.07.2015г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 8459/2015г., 33 състав. Поради подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от страна на ответника, се мотивира интереса на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането.
Ответникът „ИНО СТИЛ“
ЕООД гр.Варна в депозирания отговор оспорва изцяло иска. Излага се, че между
страните не е налице валидна облигационна връзка, като договор за банков
инвестиционен кредит №304-7809301/06.04.2012г. е сключен от лице без
представителна власт, поради липсващо решение на общо събрание на дружеството
за теглене на кредит. Твърди, че има идентичен договор кредит, който е със
същия номер № 304 - 7809301 и от същата дата на сключване, поради което
представеното искане за кредит с вх. № 207 от 14.03.2012г. е подписано във
връзка с Договора за банков револвиращ кредит № 304 - 7809301 от 06.04.2015г.,
а не във връзка с процесния Договор за инвестиционен кредит № 304 - 7809301 от
06.04.2015г. Оспорва, че ищецът е предоставил заемната сума в полза на
ответника и съответно той я е усвоил именно по процесния Договор за
инвестиционен кредит № 304 - 7809301 от 06.04.2015г. Оспорва, че разплащателна
сметка, по която е усвоена сумата по кредита, е с титуляр ответното дружество,
защото към дата 06.04.2012г. Чанко Чанков не е бил управител и не е имал право
да представлява дружеството. Оспорва
обстоятелството, че действително между страните са постигнати договорките,
обективирани в стр. 2 от т. 4.2 до т. 8.1 - от представения препис на Договор
за инвестиционен кредит, тъй като тази страница не била подписана от
представител на ответното дружество. Твърди, че представените общи условия не
се отнасят за процесния договор за кредит и не са подписани от ответника на
страници от 1 до 7, не се ползват с формална доказателствена сила и съгласно
чл. 298 от ТЗ не обвързват дружеството защото, не е заявило писмено, че ги
приема. Сочи, че в заповедното производство като основание за присъждане в
полза на кредитора на претендираните суми е било заявено настъпила в хипотезата
на чл. 17.1 във връзка с чл. 17.3.3. от Договора за кредит предсрочно
изискуемост, като в тях липсвало описание на обстоятелствата, при което ще бъде
отнето предоставеното преимущество в срока в полза на длъжника и кредиторът ще
придобие право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем преди крайната дата
за погасяване на същия. Поради обстоятелството, че общите условия не са били
приложени в заповедното производство, а в представеното заявление и извлечение
от счетоводни книги липсва посочване на същите, позоваването за първи път на
уговорки постигнати в общите условия било недопустимо в исковото производство.
Твърди, че не е получавал покана за доброволно изпълнение. Оспорва
и получаването на уведомление с изх. № 0911 - 41 - 002694 от 07.05.2015 г.,
както и подписа върху товарителница № 67499899, като твърди, че не е положен от
Чанко Чанков. В евентуалност твърди, че ако тя е подписана от него, то в
пратката не се е съдържало посоченото от ищеца уведомление. Оспорва
получаването на представената нотариална покана. Същата била връчена при
нарушаване на правилата на чл. 47 от ГПК, поради което ответникът не следвало
да се счита уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост.
С допълнителната
искова молба ищецът поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на
ответника. Твърди, че му е предоставен протокол от 20.02.2012г. на общо
събрание на съдружниците на ответника, в който е взето решение за изтегляне на
кредит в размер на 33 000 евро, който да послужи за закупуване на недвижим
имот. В този смисъл сочи, че на ответника са му били отпуснати два банкови
заема, с идентични номера № 304-7809301/06.04.2012г., но наименовани различно -
единият от тях инвестиционен кредит за придобиване на недвижима собственост за
нуждите на бизнеса, а другия револвиращ кредит за текущи разплащания, по които
кредити сумите били усвоени изцяло. Излага, че договорът за инвестиционен
кредит бил подписан от управителя на ответника към този момент – Димо Йорданов.
Сочи, че на 06.04.2012г. е било предоставено пълномощно, с което Чанко Чанков
бил овластен от управителя на ответника- Димо Димов, от името и за сметка на
дружеството да открие банкова сметка, ***умите
по кредитите. Твърди, че страница 2 от договора за кредит не била подписана
поради технически пропуск и уговорките в нея се съдържали в подписания между
страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Излага, че са
неоснователни оспорванията на ответника, че общите условия не били подписани на
всяка страница и страните изрично са се съгласили, че те са неразделна част от
договора за кредит чрез подписването му. Сочи, че уведомлението за предсрочна
изискуемост е редовно връчено и се е съдържало в получената от ответника
пратка, както било посочено в подписаната от него товарителница. Твърди, че
изпратеното с нотариална покана уведомление следва да се счита връчено
надлежно, при спазване на изискванията на чл. 50 ГПК – чрез залепване на
уведомление на адреса на управление на дружеството, изтичане на предвидения в
закона 14-дневен срок за получаване и отразяването на това обстоятелство на
гърба на поканата от нотариуса.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си по
неоснователност на предявените искове. Твърди, че за ищеца е преклудирана възможността
да представя нови доказателства, каквито са протокола от общо събрание,
информацията за сметка и пълномощното от предишния управител на ответника към
Чанко Чанков. Поддържа оспорването си относно редовността на връчването на
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
След преценка на събраните писмени
доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на страните СЪДЪТ
приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с
представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№8459/2015г. по описа на ВРС, по което съдът е издал заповед №4298/15.07.2015г. за незабавно изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист. Длъжникът
„ИНО СТИЛ“ ЕООД ЕИК ********* е осъден да заплати на кредитора “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК *********, следните суми, произтичащи от договор за банков инвестиционен кредит от 06.04.2012г.,
както следва : сумата от 21 233.48лв.,
представляваща неизплатена редовна главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2015г. до окончателното й
изплащане, сумата от 3919.83 лева, представляваща просрочена лихва по договора
за кредит, в т.ч. договорна лихва по чл.4.1, лихва върху просрочена главница по
чл.4.2 и наказателна лихва по чл.4.3 от договора за периода от 20.02.2014г. до
13.07.2015г. и сумата от 106.17лв., представляваща банкови такси по кредита. Присъдени
са внесената държавна такса в размер на 505.19 лева и 1090.67 лева –
адв.възнаграждение.
Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№711 с район на действие
ОС Варна е образувано изп.д.№20157110400308 срещу длъжника.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, считано от датата на връчване на ПДИ ведно с препис от подлежащия на
изпълнение акт (04.09.2015г.) длъжникът „ИНО СТИЛ“ ЕООД чрез пълномощник адв.П.Т. подава на
15.09.2015г. пред ВРС възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на
съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си. В срока и по реда на чл.419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно
изпълнение е подадена частна жалба, като в резултат на образуваното
производство по в.ч.т.д.№1695/2015г. Окръжен съд Варна е отменил разпореждане
№30348 от 15.07.2015г. по ч.гр.д.№8459/2015г. в частта, с която е разпоредено
незабавно изпълнение на заповед №4298/15.07.2015г. като е отхвърлил искането
на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* за допускане на незабавно изпълнение на заповедта
и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
С оглед установяване основанието, от което произтича вземането на
банката-кредитор, ищецът представя по делото Договор за банков инвестиционен
кредит №304-7809301 от 06.04.2012г., обезпечен с учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя, по силата на
който “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* поема задължение да отпусне на заемателя „ИНО СТИЛ“ ЕООД ЕИК *********
с наименование и правна форма към момента на
подписване на договора - „ИЛИ СТИЛ“ ООД ЕИК ********* – сумата от 26 000
лева за придобиване на недвижима собственост за нуждите на бизнеса, чрез
усвояването й по сметка №BG23UNCR70001520527230 до 20.05.2012г., срещу
задължението на дружеството-кредитополучател да върне получената сума до
20.03.2022г., ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в
предвидените в договора срокове и условия, и в съответствие с Общите условия
(Раздел І. Предмет и условия на Договора), които съгласно чл.25 от Раздел
ІІІ.Допълнителни разпоредби са неразделна част от договора.
От своя страна кредитополучателят „ИЛИ СТИЛ“ ООД ЕИК ********* се
задължава да погасява задълженията си по кредита като заплаща на всяко 20-ти
число на месеца дължимата лихва по редовния дълг (чл.7.3), която към датата на
подписване на договора е определена като 9.5 % годишен лихвен процент (чл.4.1),
представляващ сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив Базов
лихвен процент, формиран от променлив Базов лихвен индекс, който към датата на договора е 2.815 % и премия (към същия момент – 0 %), и надбавка
за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 6.685 %.
Страните са се договорили в случай, че кредитополучателят остане
неиздължен, съгласно погасителния план, за главница или за главница и лихва, за
срока на забавата да му бъдат начислявани допълнителни парични задължения,
формирани както следва : просрочената част от главницата да се олихвява с
лихвен процент, формиран като сбор от ГЛП за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка
за просрочие от 2 % (чл.4.2) и
целия кредит да се олихвява с фиксиран лихвен процент по чл.4.3 в размер
на 5 % (едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг).
В чл.5 на договора са налице уговорени плащания за комисионни, както
следва : еднократна комисионна, начислявана и събирана при условията на т.9.2.1
от ОУ в размер на 1.5 %; годишна комисионна, начислявана и събирана при
условията на т.9.2.2 от ОУ в размер на 0.5 % и комисионна за ангажимент,
начислявана и събирана при условията на т.0.3 от ОУ в размер на 1 %.
По искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение като изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания и при липса на данни за пристрастност към някоя от
страните, съдът изцяло кредитира. Вещото лице докладва, че при ищеца се
съдържат два договора под №304-7809301 от 06.04.2012г., страни по които са
банката като кредитор и ответното дружеството като кредитополучател, като
първият договор за предоставяне на инвестиционен кредит в размер на 26 000
лева за придобиване на недвижима собственост за нуждите на бизнеса, а с втория
договор на „Или стил“ ООД е предоставен
револвиращ кредит в размер на 20 000 лева за текущи разплащания, свързани
с дейността (л.91-98 от делото). Крайният срок на издължаване на втория кредит
е 20.04.2013г., като при извършената справка с движението по разплащателната
сметка към тази дата главницата по револвиращия кредит е била изцяло издължена,
предвид липсата на отрицателно салдо по сметката за този ден.
Експертът установява, че съгласно справка за движение по банкова сметка
(***) №BG23UNCR70001520527230 с титуляр „Ино стил“ ООД за
периода 06.04.2012г. до 26.10.2015г. кредитополучателят е усвоил изцяло сумата
по договора за инвестиционен кредит в общ размер от 26 000 лева, както
следва на 10.04.2012г. – 9000лв; на 11.04.2012г. – 10000 лева; на 19.04.2012г.
– 2000 лева и на 25.04.2012г. – 5000 лева. Движенията по заемната и
разплащателната сметка на дружеството сочат, че считано от 21.04.2012г. до
вноската с падеж 20.01.2014г. включително всички вноски по главницата са
издължени изцяло, при което е налице плащане по погасяване на главницата в
размер на 4 766.52 лева и остатък дължима главница в размер на
21 233.48 лева (26000-4766.52 лева). Установено е, че считано от началната
дата на начисляване на договорна лихва върху редовна главница – 10.04.2012г. до
30.04.2015г. са начислени договорни лихви в размер на 5430.16 лева. С оглед
дните на просрочие в плащането на главницата, считано от първата дата за
издължаване по погасителен план – 20.04.2012г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК в съда, на заемателя са начислени лихви върху
просрочена главница в размер на 603.15 лева и наказателни лихви върху дължимата
главница в размер на 1501.09 лева. Заемателят е заплащал такси за управление на
кредита за 2012г., 2013г. и 2014г., като е останал задължен за 2015г. със сума
в размер на 106.17 лева.
Едновременно с тези данни вещото лице констатира, че за периода от
21.04.2012г. до 25.10.2013г. кредитополучателят е изплатил част от начислените
лихви за просрочена главница в размер на 6.02 лв.; през периода от 21.04.2012г.
до 20.01.2014г. е платил 3 535.25 лева – лихви за редовна главница, както
и наказателни лихви в размер на 433.74 лева за периода от 21.04.2012г. до
29.09.2014г. Експертът докладва, че в
резултат на осъществените парични плащания, някои от които със забава, към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК дължимите вземания по
договора за инвестиционен кредит възлизат, както следва : главница от
21 233.48 лева, лихви за редовна главница – 1894.91 лева, лихви за
просрочена главница – 597.13 лева, както
и наказателни лихви в размер на 1427.83 лева.
Установено е, че последната вноска по главницата, платена от заемателя,
е с падеж от 20.01.2014г., а по отношение на лихвите е извършено погашение от
29.09.2014г., като е платена наказателна лихва в размер на 73.26 лева. С
полученото на тази дата плащане е погасено и задължението за годишна такса с
падеж 06.04.2014г.
Ищецът представя по делото и същите са приети за годни доказателства,
вкл. и като неоспорени от ответното дружество, Протокол от общо събрание на
„Или стил“ ООД гр.Варна, проведено на 20.02.2012г. с взето решение за теглене
на кредит в размер на 33 000 евро, който да послужи за оборотни средства и
за закупуване на имот в с.Чернево, представляващ производствена сграда с площ
от 332 кв.м., който да послужи като обезпечение на кредита. Прието по делото е
пълномощно с рег.№656 от 06.04.2012г. на Нотариус №226 на НК с нотариална
заверка на подписа на Димо Йорданов Димов, в качеството му на управител на „Или
стил“ ООД гр.Варна, с което упълномощава лицето Ч. Д. Ч. да го представлява
пред “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД като открива и закрива банкови
сметки (вкл.разплащателни) на името на „Или стил“ ООД гр.Варна, да сключва договори за електронно банкиране, да
прекратява такива договори, да тегли и внася в брой парични средства на каса,
да извършва преводи, да заявява и да получава от името на дружеството дебитни и
кредитни карти. Представена е декларация от 09.04.2012г., с която Димо Йорданов
декларира пред банката, че незабавно ще я уведоми в случай на оттегляне на
посоченото по-горе пълномощно за разпоредителни действия, предоставено на Чанко
Чанков.
Приет по делото е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот №79 том ІІІ рег.№659 дело №2191/2012г. на Нотариус №226 на
НК, вписан като акт №10 том 1 дело №613/2012г. вх.рег.№1057 от 06.04.2012г., в
който е обективиран договор, по силата на който „Или стил“ ООД гр.Варна
учредява в полза на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД договорна ипотека върху имот, собственост на дружеството, находящ се в
с.Чернево, като обезпечение на вземането на банката в размер на 26 000
лева по сключен с „Или стил“ ООД гр.Варна договор за банков инвестиционен
кредит №304-7809301/06.04.2012г. В т.1 от договорната ипотека подробно и в
пълнота са възпроизведени съществените клаузи по основните елементи на договора
за банков кредит.
Представена е нотариална покана от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, с която „Ино стил“
ЕООД гр.Варна бива уведомен, че поради неизпълнение на договорените клаузи и
неплащане в срок на дължимите суми банката обявява предоставения Договор за
банков инвестиционен кредит №304-7809301 от 06.04.2012г за изцяло и предсрочно
изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ. Нотариалната покана е със заверка на
подписите на лицата, представили я пред нотариуса с рег.№4934 том 2 акт 20 от
05.06.2015г., а с печата от 02.07.2015г. на Нотариус №513 е удостоверено
връчването й чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на 16.06.2015г. на
посочения в нотариалната покана адрес, поради това, че адресатът не може да
бъде намерен на посочения в поканата адрес и няма лице, съгласно да получи
съобщението, като до края на работния ден на 02.07.2015г. не се явило лице да
получи поканата. Представено е и уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, в което е
обявено, че адресатът „Ино стил“ ЕООД гр.Варна, ул.Хан Пресиян 24 ет.1
ап.2 следва в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението да се яви в нотариалната кантора на Нотариус №513, за
да получи нотариални покани рег.№4934/2015 и рег.№4933/2015г. Вписана е дата на
залепване – 16.06.2015г., положен е подпис на връчител, както е и отразено, че
уведомлението е залепено на вратата на апартамента. Приложен е доклада на
упълномощения за извършване на действията по връчване служител в нотариалната
кантора, по пълномощно рег.№5679/04.08.2014г. на Нотариус №480 в НК, съгласно
който се установява, че за периода от 05.06.2015г. до 16.06.2015г. адресът е
посетен три пъти в различни часове и един път в извънработно работно време
около 19 часа, при което адресът на поканата не е бил намерен, както и лице,
което да бъде съгласно да я получи и предаде на адресата. Длъжностното лице не
е открило лице, което да предостави информация относно пребиваването на
адресата на посочения адрес.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на
вещото лице и доводите на страните приема за установено следното:
Искът черпи правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Установи се допустимостта на предявения положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение,
заявеното възражение от длъжника в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и
предявяване на иска в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните,
предоставяне на сумата по инвестиционен кредит за придобиване на недвижима
собственост за нуждите на бизнеса от 06.04.2012г., настъпилата предсрочната
изискуемост в т.ч. редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът
на претендираните вземания по отделни пера.
В тежест на ответника
е да докаже погасяване на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и
др./, както и въведените правоизключващи възражения.
Спорен между страните е въпросът налице ли е между тях валидна
облигационна връзка, произтичаща от сключен договор за инвестиционен кредит
№304-7809301 от 06.04.2012г. Ответникът възразява, че договорът е разписан от
лице без представителна власт за това действие; средствата по кредита не са
предоставени по сметка на заемателя и съответно не са усвоени и дължими от
дружеството, както и страните не са постигнали договорките, обективирани в
стр.2 от договора, а именно тези по т.4.2 до 8.1, тъй като представената
страните не носи подписа на представляващия дружеството, при което лисва
съгласието на ответника по съществените елементи на договора. Спорен по делото
е и въпроса относно наличието на предсрочна изискумост на вземането към датата
на завеждане на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Принципът, установен в закона, е че управителят може да извършва всички
правни действия от името на дружеството и ограниченията на представителната
власт, извън рамките на чл.141, ал.2 от ТЗ, нямат действие по отношение на
третите лица. Управителят действа от името и за сметка на ООД, сключва
договорите с трети лица, приема изпълнение и изпълнява на третите лица. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
15.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№3/2013 г., ОСГТК е прието, че действията, извършени
от управителя, обвързват дружеството, като подчинеността на управителя на
решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само
във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят
не е ограничен в правомощията си. Посочено е, че липсва и нормативно установено
стесняване на представителната власт на управителя, като нормите на чл. 137, ал. 1 ТЗ регулират управлението
на дружеството, но не засягат правомощието на представителния орган да изразява
воля. Ако и да се приеме, че взетото решение на общото събрание на „Или стил“
ООД от 20.02.2012 г. за теглене на кредит не може да бъде отнесено към
процесния договор, тъй като касае друга сума в различна валута, то липсата на
решение за сключване на договор за заем от Общото събрание на съдружниците на
ответното дружество ще има правно значение в отношенията между дружеството и
управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството.
Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради
наличие на воля при сключването им. Липсата на взето решение от ОС на
съдружниците за сключване на договора за кредит не обуславя нищожност на същия,
а води евентуално до отговорност на управителя за причинени на дружеството
вреди. Същевременно неоспорените от ответното дружество погашения по главницата
и дължимите лихви са безспорно доказателство за извършеното от него
извънсъдебно признание за съществуването на договора за кредит.
На следващо място,
при справка с приложения по делото в заверен от ищеца препис на договор за
банков инвестиционен кредит от 06.04.2012г. действително се установява, че на
стр.2 от липсва положен от представител на кредитополучателя подпис. Също така
е видно, че на всички останали девет от общо десет страници подпис на
управителя е поставен на специално предвиденото за това място като реквизит на
договора. Следователно страните изрично са предвидили необходимостта от полагането
му като част от задължителната за този вид договори писмена форма в съгласие с
разпоредбата на чл.430, ал.3 от ТЗ. Липсата на подпис би могла да доведе до
частична нищожност на клаузите, с които длъжникът не е бил запознат. Но в
конкретния случай страните по договора за ипотека върху
недвижим имот №79 том ІІІ рег.№659 дело №2191/2012г. на Нотариус №226 на НК,
вписан като акт №10 том 1 дело №613/2012г. вх.рег.№1057 от 06.04.2012г.,
сключен като обезпечение за вземанията на банката от ответното дружество,
заемател, по договора за инвестиционен кредит, възпроизвеждат основните
параметри на същия, визирани на стр.2 от договора. Следователно
кредитополучателят е запознат с условията на договора, закрепени в точки 4.2 до
т.8.1, и касаещи уговорките за лихвените нива при просрочие върху главница,
наказателна лихва при просрочие, комисионни и такси, срокове за усвояване и
погасяване, включително и обезпечението по кредита, като се е съгласил с тях и
поел ангажимент в съответните рамки. Посредством възпроизвеждане на клаузите на договора
за кредит в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е спазена
формата за действителност по чл.430, ал.3 от ТЗ.
По делото са представени, разписани от представител на дружеството
заемател с положен печат на търговеца, Общи условия, при които УниКредит
Булбанк АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, с
последни изменения от 08.11.2010г. В раздел І от договора кредитополучателят е
поел срещу правото да получи сумата по кредита, да я усвои, ползва и връща в
предвидените в договора срокове и условия, и в съответствие с ОУ. Следователно
при сключването на договора търговецът е бил запознат с ОУ и не ги е оспорил
незабавно (арг.от чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ), при което те са станали
задължителни за него. Така се опровергава възраженията на ответника, че същите
не са му били предадени при сключването на договора, съответно не е бил
запознат.
Не се установи основателност на възражението на ответника, че сметката,
по която са усвоени средствата от кредита, не принадлежи на дружеството, а на
ФЛ Чанко Чанков. Със заключението си вещото лице по ССЕ докладва, че
разплащателна сметка №BG23UNCR70001520527230, по която на четири транша е
усвоена заетата сума е с титуляр „Или стил“ ООД. От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че същата е открита въз основа на искане от
06.04.2012г. за откриване на сметка на „Или стил“ ЕИК ********* от лицето Чанко
Чанков (л.47), за което действие е редовно упълномощен от управителя на
дружеството Димо Йорданов Йорданов с пълномощно рег.№656 от 06.04.2012г. на
Нотариус №226 на НК (л.118).
Заверяването на сметката на длъжника със сумата, предмет на договора за
кредит, е доказателство за изпълненото задължение на банката да предостави
договорената сума (в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№125 от 12.07.2013г. по т.д.№910/2012г., ВКС, ІІ т.о.)
Налага се извода, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на
сключен договор за банков инвестиционен кредит за сумата от 26 000 лева
със срок на издължаване – 20.03.2022г. Определената падежна дата за плащане на
месечните вноски е 20-число на месеца. Сумата е изцяло усвоена. Установи се от
заключението на вещото лице, че последно е платена месечна вноска с падеж 20.01.2014г.
В съгласие с т.17.1 от договора поради неплащане на една, която и да е
изискуема вноска по главницата и/или лихвите и/или неустойките и/или таксите
и/или комисионните и/или разноските са възникнали условията ползвания кредит
ведно с всички произтичащи вземания да бъде обявен за предсрочно изискуем,
основание, на което банката се позовава в депозираното заявление по реда на
чл.417 от ГПК.
Ответникът въвежда възражение за липса на основание, съответно за
неизпълнение на задължението на банката за обявяване на банковия кредит за
изцяло предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, което произтича от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може
да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискумост
на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай се установява, на първо място, че са налице
обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост,
съгласно констатациите на вещото лице. На следващо място, банката е изпълнила
задължението да съобщи на кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем с връчване на нотариалната покана
рег.№4934/2015г. по реда на чл.47, ал.1 във вр.чл.50, ал.4 от ГПК.
При действието на
чл.50 от ЗННД, разпоредбите на чл.47 от ГПК и чл.50 от ГПК са приложими в
нотариалното производство, но за да е налице хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК,
следва да се изпълни процедурата по чл. 47, ал.1 и 3 от ГПК – за физически
лица, а по отношение на търговско дружество - по чл. 50 от ГПК. От
представените по делото доказателства се установява, че спазена предвидената процедура за връчване на
нотариалната покана. Към заявлението са налице доказателства, удостоверяващи
наличието на точно определените предпоставки, за да бъде извършена преценка
относно редовността на връчването, защото в съобщението са посочени конкретно
обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване –длъжникът
не е намерен на посочения адрес, не е открито и лице, което да е съгласно да
получи книжата; посочен е адреса, на който е залепено уведомлението, като
същият се явява адрес и седалище на ЮЛ към датата на посещаването му. Налице са
предпоставките за връчване на поканата по извършения от нотариуса начин – чрез
прилагане действията по реда на чл.47, ал.1 от ГПК във вр.чл.50, ал.4 от ГПК
относно връчването на книжа на юридически лица.
Когато
страна по делото е търговец или юридическо лице, същото се призовава на
последния посочен в регистъра адрес. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от
ГПК, като второ уведомление не се залепва. По
този начин, аналогично на призоваването при физическите лица, се решава
проблема, когато търговецът или юридическото лице се намира на регистрирания си адрес, но е налице физическа
невъзможност за връчване на книжата поради липса на достъп или нежелание на
намерените на място служители на страната да съдействат. В настоящия случай
длъжностното лице е било лишено от достъп до канцеларията на дружеството,
защото никой не отворил при посещенията до апартамент №2, не е получило
съдействие и от съседи на адресата дали същия пребивава на адреса и кога може
да бъде намерен. В тази хипотеза правилно е залепено уведомление на входната
врата на жилището. След като на 16.06.2015г. е залепено уведомлението,
2-седмичният срок за получаването на книжата изтича на 30.06.2015 г., от който
момент съобщението се счита за редовно връчено съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При съпоставяне на така представените писмени
доказателства самостоятелно и в съвкупност се налага извода, че длъжникът е уведомен за обявяване предсрочната изискуемост на кредита при
условията на фингирано връчване, предвид удостовереното
получаване на поканата за доброволно изпълнение при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК към дата 02.07.2015г., с което задължението на кредитора по 418,
ал.3 от ГПК във вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ е изпълнено. Обявяването на предсрочната изискуемост предшества момента
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 14.07.2015г.
Ответникът не твърди и съответно не е
предприето доказване за извършено погасяване на процесните задължения.
При така установените факти и обстоятелства
се доказва по безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и
ликвидни парични вземания на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от ответника
„Ино стил“ ЕООД за
задължението по договор за банков инвестиционен кредит от 06.04.2012г. Предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и
чл. 60, ал.2 ЗКИ е изцяло доказан по основание и размер и следва да
бъдат уважен.
Предвид резултата от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответното
дружество следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените съдебно–
деловодни разноски за заповедно производство и исково производство за две
инстанции.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, че ответникът „ИНО СТИЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, ул.„Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, представлявано
от Ч. Д. Ч., в качеството си на кредитополучател по договор за банков
инвестиционен кредит №304-7809301 от 06.04.2012г. ДЪЛЖИ на ищеца “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казани, сумите, както следва:
сумата от 21 233.48лв., представляваща
неизплатена редовна главница по договор за банков инвестиционен кредит от
06.04.2012г.,
сумата от 1894.91лв., представляваща договорна
лихва по чл.4.1 за периода от 20.02.2014г. до 30.04.2015г.,
сумата от 597.15лв., представляваща лихва за
забава по чл.4.2 за периода от 20.02.2014г. до 13.07.2015г.,
сумата от 1427.83лв., представляваща наказателна
лихва по чл.4.3 за периода 20.02.2014г. до 13.07.2015г.,
сумата от 106.17лв., представляваща банкови такси
по кредита, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2015г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед № 4298/15.07.2015г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
8459/2015г., 33 състав.
ОСЪЖДА „ИНО СТИЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, ул.„Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, представлявано
от Ч. Д. Ч., да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казани, сумата от 505.19 лева
за заплатена държавна такса и сумата от 1090.67 лева – адвокатско
възнаграждение, представляващи направени съдебно – деловодни
разноски за заповедно производство по ч.гр.д.№8459/2015г. по описа на ВРС,
включени в издадената в това производство заповед за изпълнение
№4298/15.07.2015г.
ОСЪЖДА „ИНО СТИЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, ул.„Хан Пресиян“ №24, ет.1, ап.2, представлявано
от Ч. Д. Ч., да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казани сумата от 3990 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково
производство в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: