№ 5506
гр. С., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206098 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Т. К. Ц., чрез адв. Ш. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-028877/24.01.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП, тъй като при издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които засягат
правото на защита на жалбоподателя, допуснато противоречие с
материалноправните разпоредби, тъй като жалбоподателят не е собственик и
не може да извърши пререгистрация, собственикът на автомобила също не е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация, отделно се моли при
условията на евентуалност за приемане на случая за маловажен. Претендират
се сторени разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
поддържа същата, а по същество пледира за постановяване на решение, с
1
което да бъде отменено атакуваното НП по изложените аргументи в жалбата
и предвид Тълкувателно постановление №2/2023 г. на ВАС и ВКС.
Претендира разноски. Представя списък.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „******“, модел „307“, с рег. № ******* е
собственост на К. Ц. С.. Същият бил спрян по повод полицейска проверка,
осъществена на 08.10.2022 г. около 10:57 часа от служители на О „ПП“-СДВР
в гр. С. на ул. „**********“, докато се движел по същата, с посока на
движение от бул. „*********“ към бул. „***********“. По време на
проверката служителите на О „ПП“-СДВР установили, че водач на
автомобила е жалбоподателя Т. К. Ц.. Установява се от справка на
Гаранционен фонд, че за автомобила е била налична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите „Злополука“ на пътниците, която е била
прекратена на 04.10.2022 г. и следващата е от дата 18.10.2022 г. Поради което
на 04.10.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на лек
автомобил била прекратена служебно. Собственикът на МПС-то има
изпратено уведомление от сектор „ПП“ за прекратената регистрация на
04.10.2022 г. и същото не се е върнало, поради което не ставало ясно дали е
връчено.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 08.10.2022 г. с бланков номер 50116 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №44388/2022 г. по описа на СРП с оглед
преценка на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
Постановление на СРП от 09.01.2023 г. е постановен отказ от образуване на
досъдебно производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват
данни, че Ц. е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, както и не е
уведомяван, че автомобилът е дерегистриран, което изключва наличието на
умисъл за извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на административно наказание.
2
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и приобщената прокурорска преписка, които са
логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и доколкото липсват доказателства за
връчването на наказателното постановление се приема, че е в срок, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
3
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП
при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик не е знаел за
служебната дерегистрация, както и автомобилът е бил без иззети
регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така и
4
собственикът за тази служебна дерегистрация. Не на последно място същият
не е бил уведомяван за служебната дерегистрация от органите на ОДМВР-М.
и след като е научил за този факт незабавно е сключил отново застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“. Като в тази насока е и
постановеното в Тълкувателно постановление №2/2023 г. на ОСС от НК на
ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., I и II колегия на ВАС, а именно, че „Не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.“
Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което
управлява е служебно дерегистрирано, а и същото е било с поставени
регистрационни табели, които не са били иззети при неговата служебна
дерегистрация. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното. Разгледана и по същество жалбата
се явява основателна, тъй като се установи, въз основа на събраните
доказателства, че жалбоподателят не е бил уведомяван и не е знаел за
дерегистрацията, както и документите за МПС-то са се намирали у него и
същото е било с поставени регистрационни табели. Поради което у
жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е
дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява частично основателна. Като съобрази разпоредбата на
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000
5
лв. - 400 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от
права“, поради което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата
наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие,
че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Ш. в размер на 1000 лв. се
явява над границите, определени в Наредбата и нейния размер е прекомерен,
делото не съставлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание, поради което следва да се възложат заплатените от
жалбоподателя разноски в размер на 900 лв., които са в рамките на
предвидения минимум, съгласно двете санкции в посочената наредба, за
процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, а в
останалата й част до пълния предявен размер от 1000 лв. следва да се остави
без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-028877/24.01.2023 г.,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „******* I“ №5 да заплати на Т. К. Ц., с
ЕГН **********, с адрес: гр. М., ж. к. „**********“, бл.218, №33, вх. „Д“,
ет.1, ап.24 сумата в размер на 900 (деветстотин лева) лв. за адвокатско
възнаграждение.
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
останалата му част до пълния предявен размер от 1000 лв. като
неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6