Решение по дело №1401/2022 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. Сп. Р.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Частно наказателно дело
№ 20221100201401 по описа за 2022 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № ЕГС-********* постановено на 15.09.2021 г., влязло в сила на 27.10.2021
г. за плащане на финансова санкция постановено от Parket Centrale Verwerking O.M.,Кралство
Нидерландия срещу българския гражданин В. Г. АТ. – гр.София,жк.“**** за налагане на финансова
санкция, и го привежда в изпълнение за сумата от 74 евро с равностойност в български лева – 144,73 лв,
като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната
агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.3 вр. чл.33 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България, за уведомяване.
Засегнатото лице може да обжалва акта на СГС за признаване на решението за налагане на
финансова санкция в 7-дневен срок от днес.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
1

Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Мотиви към Решение по НЧД№ 1401/2022 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав

Постъпило е Искане от Централно бюро “Инкасо”на Министерството на правосъдието на
Кралство Нидерландия заедно с Удостоверение по чл.4 от Рамково Решение № 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции.В
последните се иска от българския Софийски Градски съд да се признае Решение за налагане на
финансова санкция , наложена на българския гражданин В.Г.А. на територията на Нидерландия.
В СЗ се явява засегнатото лице лично.Заявява че не желае да ползва защитник и ще се
защитава сам.Възразява, че не знае за какво е призован.След докладване на делото от
Председателя на състава засегнатото лице не прави повече възражения.
След като бяха приети и прочетени писмените доказателства,съдът намери за установена
фактическата обстановка и обяви за приключено съдебното следствие, като даде ход на делото по
същество.
Прокурорът намира,че следва да се признае и приеме за изпълнение решението за
налагане на финансова санкция ,постановено от чуждестранния несъдебен / адм.орган /спрямо
българския гражданин. Последният е извършил действия , които по силата на националния закон
на Кралство Нидерландия се преследват като адм.нарушение.Наложено е наказание в размер от 74
евро.Според представителя на държавното обвинение са налице всички предпоставки за
изпълнение на Решението, наложено от чужденстранния адм.орган.Удостоверението съдържа
всички реквизити-дата на влизане в сила,информацията че българския гражданин е бил надлежно
уведомен ,че ще бъде санкциониран за извършеното нарушение.Няма основания да бъде отказано
изпълнението на това Решение ,счита прокурорът.Затова следва да се призае това Решение и след
това да бъде изпратено за незабавно изпълнение.
Засегнатото лице не взима подробно становище по същество.Сочи ,че няма какво да
добави.
От фактическа страна ,съдът намери за установена следната обстановка :
На 28.08.2021 г. в 17,58 ч. засегнатото лице В.Г.А. управлявал неустановено МПС в
Кралство Нидерландия в гр.Тилбург по ул.”Ringbaan West Cruising Kwaadeinstraat , като
управлявал неустановеното превозно средство със скорост на движение, превишаваща
максимално допустимата скорост на движение в населени места с 10 км/ч.В Удостоверението не
се посочва каква е била допустимата скорост на движение и каква е фактическата скорост , с която
А. е управлявал процесното неустановено превозно средство.За това нарушение нидерландският
адм.орган Parket Centrale Verwerking O.M.(със седалище гр.Утрехт,ул.3531 Graadt van Roggenweg
300 )му наложил с решение от 15.09.2021 г. финансова санкция/глоба/ в размер на 74 евро.Това
решение влязло в сила на 27.10.2021г. ,като съгласно изричното отбелязване в Удостоверението
производството по налагане на санкцията е било писмено и засегнатото лице е било уведомено
съгласно нидерландското законодателство за правото си да обжалва решението и относно
сроковете за това.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от материалите по
преписката,които са изпратени от молещата държава/вкл.Удостоверението/.
Съдът намира ,че Удостоверението съдържа изискуемите реквизити по смисъла на
ЗПИИРКОРНФС, с оглед на което не може да се приеме ,че същото е непълно или очевидно не
отговаря на Решението/което би било факултативно основание за отказ да се приеме за изпълнение
на Решението по чл.35,ал.1,т.1,пр.2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС/.Нарушението по нидерландското
законодателство има еквивалент в българското право , а и не е налице второто кумулативно
изискване нта тази норма – решението да касае деяние подсъдно на бълг.съд.
Следва да се обърне специално внимание,че на стр.6 от Удостоверението в б.”3” е
отразен като отговор б.“Б“, и на въпроса да се посочи дали производството е било писмено
,молещата държава възпроизвежда в отговора си на практика текста на чл.35,т.9 от
ЗПИИРКОРНФС/изм.ДВ,бр.55 от 2011 г. / .На практика ,за да може да откаже признаване на
Решението на чуждия орган ,българският съд следва да установи ,че „според удостоверението
..засегнатото лице не е било уведомено лично или чрез представител за правото си или за срока на
1

обжалване на Решението“.В настоящия случай е налице обратното – отново според
Удостоверението в писмено производство засегнатото лице е било уведомено.На практика
българския съд следва да се довери на текста на Удостоверението ,доколкото не би могъл да
проверява по свой почин правилността на чуждото Решение.Евентуално противоречие между
Удостоверението и Решението би могло да се преценява само на плоскостта на чл.35,ал.1,т.1пр.2
или 3 от ЗПИИРКОРНФС , а такова не се констатира в настоящия случай.
Доколкото са налице основанията за признаване на решението за налагане на финансова
санкция от чуждия несъдебен/административен/орган ,като същевременно не са налице
основанията за отказ от признаване,съдът намери ,че следва да признае Решението и да изпрати за
изпълнение същото на компетентните органи на Република България.
В този смисъл съдът постанови Решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

1.
ЧЛЕНОВЕ :

2.

2

Номер на акта:	303
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия:	Николай Младенов

Дело:	20221100201401
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	13 април 2022 г.

Решение по дело №1401/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите