№ 19200
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110136898 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от Т. Л. Ч., ЕГН ********** срещу
"*****" ЕООД, ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3000 лв., от които 1033
главница и 1967 лихви и неустойки по договор за комбинирани банкови
услуги ,,3 плюс” от 21.01.2008 г., сключен между ищцата като
кредитополучател и ,,*****“ АД ЕИК ***** като кредитодател. Излагат се
твърдения, че процесните вземания са прехвърлени на ответника с договор за
цесия. Обосновава се, че е изтекла петгодишната погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника, с който признава иска и твърди, че не дължи съдебни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е признал
исковете в отговора на исковата молба. Ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на исковете. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на исковете, съдът
1
намира предявените искове за основателни и доказани.
Поради горното, съдът постановява настоящото решение при признание
на исковете, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви.
По разноските:
Съдът намира, че доколкото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска и по делото няма твърдения да е издаван изпълнителен титул,
съответно да са предприемани изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, то ответникът не е дали повод за завеждане на делото
и разноски не следва да се присъждат. В този смисъл е константната практика
на ВКС - Определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023
г., II т. о., ТК, Определение № 50413 от 5.10.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2100/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4484/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Давността е не само
забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде
установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е
погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки.
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на
чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността.
Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма
право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се
установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск
е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с
твърдения, че давностният срок е по-дълъг или теченето му е спирано и/или
прекъсвано.
Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
2
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ю ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
вземането е отхвърлен като погасен по давност). Извънсъдебната покана до
длъжника да плати не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т.
Л. Ч., ЕГН ********** срещу "*****" ЕООД, ***** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, че ищецът Т. Л. Ч., ЕГН
********** не дължи на ответника "*****" ЕООД, ***** сумата от 3000 лв.,
от които 1033 главница и 1967 лихви и неустойки по договор за комбинирани
банкови услуги ,,3 плюс” от 21.01.2008 г., сключен между ищцата като
кредитополучател и ,,*****“ АД ЕИК ***** като кредитодател, което вземане
е прехвърлено на ответника с договор за цесия.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3