№ 18646
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110107874 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр.чл.415, ал.1 ГПК и във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищеца С.В., ЕИК
************, и адрес гр.**************, *************, срещу ответника К. М. С., ЕГН
**********, адрес гр.****************, с която се моли да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 3169,47 лева/лв./,
представляваща главница за потребена вода от ответника за имота му на адрес
гр.*******************, за периода от 13.2.2012г. до 17.6.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 27.10.2022г. /дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, и сумата 638,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 4.6.2018г. до 24.7.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение/ЗИ
№31895/4.11.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58289/2022г. по описа на СРС, 163-и
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на ВиК услуги до имот- Магазин № 3, находящ се на
административен адрес гр.София, жк*********************, при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.9.2004г., за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага, че за
процесните задължения била създадена договорна сметка № ********* към партидата,
отнасяващ се за имот с кл.№**************. Поддържа се, че съгласно тези общи условия
ищецът е предоставил за процесния период на ответника тези ВиК услуги, като последният
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия потребителят е длъжен
да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
По ч.гр.д. № 58289/2022г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение /
ЗИ/№31895/4.11.2022г., която била надлежно връчена на ответника по делото. Последният е
подал възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК, поради което ищецът обосновава
1
правния си интерес от предявяването на установителен иск за процесните суми. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски, сторени в исковото и
заповедното производства.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Столична община, дирекция
„Общински приходи“, отдел „Средец и Триадица“ за издаването на друго такова относно
данъчно задълженото лице за процесния имот. Моли да бъде допусната комплексна
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
В срока по чл.131 ГПК ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на исковата молба /ОИМ/, с
който оспорва предявените искове, като твърди, че не е потребител на ВиК услуги. Оспорва
факта на доставяне на питейна вода и ВиК услуги, като счита, че такива не са били
предоставени. Оспорва и реалното отчитане на количеството вода и отведените води, тъй
като отчитането били извършено не според отчетени показания на водомер, а „на база“.
Също така твърди, че неправомерно са били начислени разходи „на база“ за повече от един
потребител при липса на основание за това и незаявен брой потребители. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Твърди и че непогасената част от процесното вземане е
заплатено изцяло. Претендира присъждане на разноски, сторени в исковото и заповедното
производства.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
С молба с вх. № 201523/14.07.2023 г. ищецът е приложил писмени документи- копие
от карнети 2 броя, и извлечение от записи от електронното устройство на отчетника, като
моли същите да бъдат приети по делото.
По делото е постъпило писмо от Столична дирекция „Общински приходи“, отдел
„Общински приходи“- район „Средец“/ „Триадиаца“, в което е изложено, че съгласно
декларирани данни данъчно задължено лице за периода от 12.02.2012 г. до 30.04.2017 г. е
М.К.С.., а за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2022 г. данъчно задължени лица за К. М. С. и
В. М. С..
В открито съдебно заседание от 20.10.2023 г. ищецът, редовно призован на 07.07.2023
г., не се представлява.
В открито съдебно заседание от 20.10.2023 г. ответникът не се явява лично, а се
представлява от адв. Д., с приложено пълномощно по делото. Поддържа отговора на
исковата молба и направените оспорвания с него. Не прави възражения по проектодоклада.
Оспорва заключението на вещото лице по изготвената експертиза, доколкото изчисленията
са направени по прогнозни сметки без нито един реален отчет. Излага становище по
същество, като посочва, че ищецът не е представил по делото нито един реален отчет за
исковия период от 10 години. Сочи, че се касае за типичен случай, в който строителното
дружество е запазило партидата за битово потребление на името на собствениците на
земята. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства-
Пълномощно за юрк. на ищеца /л.4/; Преводно нареждане от 01.02.2023 г. за довнесена
държавна такса в размер на 100,63 лв. /л.5/; Заявление за промяна на титуляр на партида / л.
5/; Договор за наем от 24.10.2007 г. /л.6-7/; Справка от Агенция по вписванията /л.8-9/;
2
Пълномощно за адвокат на ответника /л.22/; Заповед № А-441 от 13.10.2011 г. на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /л.23-26/; Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /л.27-31/; Карнети 2 бр. /л.42-43/;
Извлечение от записи от електронното устройство на отчетника /л.44-50/; Преводно
нареждане от 11.07.2023 г. за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. /л.51-52/; Преводно
нареждане от 10.07.2023 г. за депозит за СТЕ и ССчЕ в размер на 400 лв. /л.53-54/;
Пълномощно за юрк. на ищеца /л.56/; Писмо от Столична дирекция „Общински приходи“,
отдел „Общински приходи“- район „Средец“/ „Триадиаца“ /л.58-59/.
По делото е прието и приложено като доказателство предходното заповедно
производство по ч.гр.д. № 58289/2022 г. по описа на СРС, 163-и състав.
От заключението на изготвената и приета по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза / л.63-74/, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че процесният имот е водоснабден с пломбирани водомери в
метериологична годност, като до 12.10.2021г. задълженията за таскуваната в обекта питейна
вода се формират по показанията на два индивидуални водомера. За периода от 13.2.2012г.
до 17.6.2022г. е начислена консумация на питейна вода от 1539 куб.м. и 126,99 куб.м. общо
потребление, като предоставени ВиК услуги включват доставка на питейна вода,
пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Количествата са отчетени и начислени при
спазени правила по наредби. Задълженията са формирани по фактури след 4.5.2018г., като
общо за периода от 13.2.2012г. до 17.6.2022 г. са на стойност 3807,68 лв., от които главница
в размер на 3169,47 лв. и мораторна лихва в размер на 638,21 лв. В периода от 13.2.2022г. до
17.6.2022г. са извършени две плащания от ответника - 49,38 лв. на 24.5.2022г. по фактура №
**********/27.4.2022г., и 58,30 лв. на 15.6.2022г. по фактура № ************/27.5.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение по
чл.414 ГПК при проведено предхождащо заповедно производство.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК искове в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задълженията си за доставяне на услуги. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже своите
възражения, които е навел с отговора, че не дължи заплащане на претендираните суми от
ищеца.
Съгласно чл.193 от Закона за водите/ЗВод./, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон.
Според чл.1, ал.2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.9.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
3
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.9.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния имот с
адрес: гр.*******************.
Съдът счита приложената от ищеца справка по лице, издадена от Служба по
вписванията - гр.София, за неотносима по делото, доколкото нито един от описаните в нея
имоти не съвпада с процесния по адрес, с оглед което не следва да бъде обсъждана.
Също така е направено доказателствено искане да бъде изискана справка от Столична
община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Средец и Триадица“. относно въпроса кое е
данъчно задълженото лице за имота за процесния период. Направеното от ищеца
доказателствено искане е уважено, като видно от приобщеното към доказателствената
съвкупност по делото писмо от Столична дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински
приходи“- район „Средец“/ „Триадиаца“ /л.58-59/ данъчно задължено лице за имота за част
от процесния период - от 12.2.2012г. до 30.4.2017г., в качеството на негов собственик, е
трето неучастващо по делото лице - М.К.С... По делото не са твърди и не са ангажирани
доказателства партидата за същия да е открита на името на ответника или последният да се
намира в отношения с третото неучастващо по делото лице от каквото и да е естество за
периода от 12.2.2012г. до 30.4.2017г. Напротив, видно от приложеното Заявление за промяна
на титуляря на партидата за този имот /л.7/, титуляр на партидата до 27.3.2018г. е било
друго лице- Б.Р.В.. В писмото е посочено, че за периода от 1.5.2017г. до 30.6.2022г. данъчно
задължени лица са К. М. С. и В. М. С., като от името на последния е деклариран ½ ид.ч. от
процесния имот. Съдът намира за необходимо да посочи, че в частта, в която Столична
община, дирекция „Общински приходи“, отдел „Средец и Триадица“, е посочил именно
ответника като данъчно задължено лице наред с В. М. С., не е годно да установи при
условията на пълно и главно доказване правнорелевантния факт относно собствеността
върху имота, доказателствената тежест за който носи ищецът. Това е така, доколкото същото
не представлява пряко доказателство за установяване на това правнозначимо обстоятелство,
а би съставлявало единствено индиция за него. За да се приеме за доказан един факт по
делото въз основа на косвени доказателства, е необходимо да има такава верига от косвени
доказателства, които преценени в своята съвкупност, по несъмнен и еднозначен начин сочат
единствено възможен извод. На следващо място, дори да беше установена по делото
4
принадлежността на правото на собственост на ответника върху процесния имот за
релевирания период, искът се явява неоснователен и на друго основание - по делото не са
представени никакви документи относно доставката и отчитането на претендираното за
доставено количество питейна вода. Заключението на приетата по делото комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза е изготвено въз основа на писмени
доказателства, изходящи от ищеца, които не са представени по делото.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният главен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр.чл.415 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е неоснователен, тъй като
по делото не се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото за процесните период и имот.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и
забава в погасяването му. Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг,
следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл.78, ал.3
ГПК има само ответникът, като същият е сторил разноски в размер на 5 лв. за издаване на
съдебно удостоверение в исковото производство, която следва да му се присъди. Съгласно
Договор за правна помощ и съдействие от 1.10.2023г., сключен между ответника и адв.Р. Д.,
последният е предоставил безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1 ЗАдв. в
настоящото производство, с оглед което е направено искане от пълномощника за
присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. ищецът
следва да заплати на адв. Р. Л. Д.-САК възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответника К. М. С. в исковото производство в размер на 600 лв.
Относно сторените разноски в заповедното производство в размер на 600 лв., за което
е приложен Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022г., съдът счита, че същото
не следва да се присъжда в полза на ответника поради следните съображения: Съдът
намира, че действително в заповедното производство се дължат разноски на длъжника, но
само в хипотезата на чл.6, ал.1, т.1 и т.2 НМРАВ - за съвет и консултация и то, при
положение че е направено подробно и обосновано възражение с доводи и възражения, които
биха могли да се разгледат в акта по същество. В случая възражението е бланкетно, като е
направено общо оспорване за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.
В настоящия случай обаче не трябва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, тъй като единственото процесуално действие, което е извършил
длъжникът-ответник е подаването на бланкетно/бланково/ възражение. Липсата на активно
процесуално поведение изключва възможността да бъдат присъдени разноски за заповедно
производство.
При това положение да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на
практика, би нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване. Съдебните разноски като законна последица от изхода на
правния спор не могат да служат като средство за обогатяване на едната от страните. Те са
последица от неоснователното ангажиране на нейния патримониум, с оглед организирането
на защитата срещу неоснователната претенция на другата страна.
И не на последно място следва да се отбележи, че съдът следва да прилага Наредбата
по аналогия, защото конкретна и точна разпоредба за присъждане на адв.възнаграждение в
полза на длъжник за подадено възражение по чл.414 ГПК липсва.
Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда/л.76/.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените кумулативно съединени искове на
ищец С.В., ЕИК ************, с адрес гр.**************, *************, срещу ответник
К. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.****************, с правно основание чл.422, ал.1 във
вр.чл.415, ал.1 ГПК и във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане на установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 3169,47 лева/лв./,
представляваща главница за потребена вода от ответника за имота му на адрес
гр.*******************, за периода от 13.2.2012г. до 17.6.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 27.10.2022г. /дата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, и сумата 638,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 4.6.2018г. до 24.7.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение/ЗИ
№31895/4.11.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58289/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С.В., ЕИК ************, с адрес гр.**************, *************, да
заплати на К. М. С., ЕГН **********, с адрес гр.****************, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 5,00 лв., представляващи сторените пред СРС съдебноделоводни
разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА С.В., ЕИК ************, с адрес гр.**************, *************, да
заплати на адвокат Р. Л. Д., личен №********, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 600
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
производството на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6