МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 4606 по описа за 2014
година на Пловдивски Районен съд, двадесет и първи наказателен състав
Подсъдимият А.М.Г. с ЕГН:**********, се обвинява от Районна прокуратура - гр. Пловдив за извършено
престъпление както следва:
За това, че в периода от
17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 31.10.2013 г. е поддържал в И.Г.М. заблуждение, че ще му
съдейства за прекратяване на пр.преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Пловдив и с това е направил опит да причини на И.Г.М. имотна
вреда в размер на 2000.00 лв., като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини, което е
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК;
За това, че в периода
17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр.Пловдив, в качеството си на ***, е
злоупотребил със служебното си положение – като е нарушил чл.139 т.1 и чл.144
т.1 от ЗМВР, а именно „чл.139 оперативно-издирвателната дейност има за цел: 1.
разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред”; „чл.144 Основания за
извършване на оперативно-издирвателна дейност са: 1. получени данни за лица,
които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са
достатъчни за образуване или започване на наказателно производство”; чл.31,
чл.33б, чл.33г и чл.52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
на МВР; „31. Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията
си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна
цел”; ”33б Държавният служител не приема облага или обещания за такава, за да
упражни влияние при вземане на решение от друго длъжностно лице във връзка със
службата му”; ”33г Държавният служител не участва в корупционни прояви”; „52
Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде
използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по
предвидения от закона ред”; т.15 от Министерска Заповед № Із-1049/19.04.2011 г.
на Министъра на вътрешните работи – Организация на дейността по разкриване и
предотвратяване на прояви на корупция в системата на МВР – „т.15. Корупционно
поведение на служител на МВР е: Искане или приемане за себе си или за другиго
на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба; Посредничене
за получаване от другиго на облага, която не му се следва, за да бъде извършено
или да не бъде извършено действие по служба; Възползване от служебното си
положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва; Приемане
на обещание за облага, да бъде извършено или да не бъде извършено действие по
служба; Приемане на облага или обещание за такава, за да упражни влияние при
вземане на решение от друго длъжностно лице във връзка със службата му; Други
действия, с които се цели получаване на облага и свързани с нарушаване на
служебни задължения; Поставяне на държавния служител във финансова или друга
зависимост, която би могла да повлияе на изпълнение на служебните му задължения
и Раздел ІІІ-ти на типова длъжностна характеристика на длъжността ***: Спазва
изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР”, с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лв. и от деянието са
настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на
Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на България, което е престъпление по чл.387 ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание не поддържа предявеното спрямо подсъдимия Г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 387 ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 от НК, като се позовава на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК- до
влизане в сила на присъдата са последвали изменения в закона, които са най-
благоприятни за дееца. Обосновава своята теза с настъпили изменения в
разпоредбата на чл.371 б.”в” от НК /ДВ бр.53/27.06.2014година/, които
определят, че престъпленията Глава 13”
Военни престъпления” от НК, където попада и разпоредбата на чл.387 ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 от НК, касаят държавните служители при Министерство на вътрешните
работи, само когато са осъществени във военно време или в бойна обстановка или
при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия.
в този смисъл, в предвид липсата на обективните предпоставки деянието да е
осъществено при тези новонастъпили с изменението обективни признаци, той не
поддържа и обвинението. По отношение на вмененото на подсъдимият престъпление
по чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК прокурорът изцяло го поддържа, като се
аргументира, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то е
несъмнено доказано. За това предлага А.Г. да бъде признат за виновен и да му се
наложи съответното за това наказание, което счита, че следва да бъде определено
и наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Конкретно
предлага, то да бъде „лишаване от свобода” в размер към минимума на
предвидената негова граница, а именно „две години лишаване от свобода”, като
счита, че не следва да намират приложение условията за отлагане на неговото
изпълнение по реда на чл.66 ал.1 от НК поради изключително високата степен на обществена опасност на деянието.
Дава предложение да се възложат в тежест на подсъдимият и направените в
наказателното производство разноски.
Подсъдимият А.М.Г. се явява в съдебна зала, като не се
признава за виновен. Същият дава обяснения, в които сочи, че не е осъществил
вменените му с обвинението деяния. По същество моли съда да го признае за
невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. З.Т., моли
съда да признае Г. за невиновен по всеки един от пунктовете на повдигнатото му
обвинение и да го оправдае изцяло. Солидаризира се със становището на прокурора
по отношение на вмененото деяние за престъпление по чл.387 ал.3 вр. ал.2 вр.
ал.1 от НК и приложението на по- благоприятния закон съгласно изискванията на
чл.2 ал.2 от НК. Развива подробни съображения за недоказаност на деянието за
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като сочи на предубеденост от
пострадалия и желание да прикрие собственото му неправомерно поведение. Затова счита,
че не са събрани несъмнени и категорични доказателства той да е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерни действия по вмененото му
престъпление. По същество излага съображения за липсата на състав на
престъпление с оглед конкретното поведение на подсъдимия. Затова предлага съда
да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
Пловдивски Районен съд, като взе в
предвид становищата на страните, на основата на доказателствата, събрани по
реда на проведеното от него съдебно следствие и обсъдени поотделно и в
съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.М.Г. е роден на ******. По произход е б. и е български гражданин. Не е
осъждан и няма други противообществени прояви. Не е женен. Има завършена
образователна степен „висше образование”, специалност „право”, като понастоящем
работи на длъжността „***” при ***. Живее постоянно на адрес ***. Има ЕГН**********.
Към м. юни 2013 г. той работел на длъжността „***” към Група „***” към Отдел „***”
при ***. На същият била разпределена за работа преписка №4068/2013г по опис на
сектор „ПИП” при ОД на МВР- гр. Пловдив, касаеща преписка №6335/2013г на Районна
прокуратура- град Пловдив, свързана с преразпределена по № ВЯ/ Пд-
1479/2013година преписка по опис на Отдел „БОП” при ТДНС- град Пловдив, като
полицейската проверка се отнасяла за евентуално извършено престъпление по
чл.210 ал.1 т.5 от НК от свидетелят И.М.. Материалите по преписката касаели
постъпил през м. май 2013 година сигнал от свидетелят К.С., свързан с
изясняване на обстоятелството, че от м. септември 2009 година във връзка с
интернет запознанство с лице, представило се на различни „скайп” профили с
имената А. Г., тя е била въведена и в нея е поддържано заблуждение относно
неговото здравословно състояние, поради което тя редовно му е изпращала
различни суми и движими вещи чрез куриерска служба „Еконт експрес”, в резултат
на което и е причинена имотна вреда в размер на около 30 000 лева. След
постъпване на преписката свидетелят В.Д. в качеството му на *** на Група „***” я
разпределил на подсъдимият за изпълнение на писмени указания, дадени с писмо от
11.07.2013 година от свидетелят Ч.Г.. Всички действия, които касаели тази
разработка, А.Г. съгласувал единствено със свидетелят В.Д., който бил негов
пряк ръководител. Никога и по никакъв повод той не провел разговор с наблюдаващият
прокурор Г. относно това, какъв ще бъде резултата от нея и в частност, дали тя
следва да бъде прекратена спрямо свидетелят И.М.. След като се запознал с всички материали, подсъдимият
предприел съответните оперативни действия по тяхното изпълнение. Така той снел
обяснение от различни лица, включително пострадалата и изискал справка за
доставките от куриерско дружество „Еконт Експрес” ООД. Той, както и предходните
проверяващи били достигнали до извода, че извършител на деянието е свидетелят И.М.,
който използвал IP *** за водене на
кореспонденция с К.С. и бил близък приятел със свидетелят И. Р., живущ на
семейни начала с нея. Затова А.Г. пристъпил към снемане на обяснение от М., като
явяването му в сградата на Сектор „ПИП” при ОД на МВР- град Пловдив станало на 17.07.2013
година. След призоваването му неизвестен полицейски служител позвънил на
подсъдимият, представил се за роднина на И.М. и попитал защо е призован, като Г.
отказал да даде информация. В последствие се явил при него свидетелят И.М.. Там
дал писмено обяснение, в което посочил, че по молба на свидетелят Р. си създал
скайп -профил на името на „А. Г.”, чрез който се свързал с К.С. и започнали да
обменят съобщения. При тези съобщения тя се увлякла по него и поискала да се срещнат,
като с цел да я отклони от физически контакт М. и писал, че е болен и се намира
в болница в чужбина. Затова признал, че действително е получил редица пратки,
около 10 броя чрез „Еконт Експрес” ООД, които били очила и пари в размер от 300
лева, за които заявил, че има „готовност и желание” да и ги върне.
Непосредствено след като снел обяснението подсъдимият бил повикан от свидетелят
Д., който го запознал със свидетелят П.М. като ***, който да бъде препоръчан на
М., като Г. поел ангажимент за това. В последствие на 19.07.2013 година той снел
обяснение и от свидетелят С., в което тя посочила, че чрез скайп профила си „***”
от началото на м. май 2009година с нея от скайп профил „***”
се свързало лице, представящо се с имената А. Г. ***, към когото тя с течение
на времето емоционално се обвързала. Затова от 2012 година започнала да му
изпраща различни движими вещи- слънчеви очила, понеже той искал да си закупи
такива, а тя имала лесен достъп до тях като продукти на дружеството, в което
работела. В последствие започнала да изпраща за него и суми в различен размер, защото
той поддържал заблуждение в нея, че се нуждае от тях във връзка с документация
и лечението си, което било неотложно и се провеждало извън границите на Р
България. Така практиката за изпращането им било чрез куриерски пратки на
„Еконт експрес” ООД, които доставяла в магазин на оптики „Оптодент” в гр.
Пловдив, където работело лицето Т.П., като винаги изписвала като основание на придружаващата
товарителница, че се касае за очила. Един
случай изпратила и сумата от 400 лева, като доставката им следвало да бъде в
град Първомай. След 08 март 2013година тя изпратила и подарения и мобилен
телефон, модел „Айфон 5”, цвят бял, закупен от търговеца „Германос”, с цел да
обезпечи поисканите от лицето суми за продължаване на лечението му. Приложила
копия от електронната си кореспонденция с това лице и от местата, от които
взимала различни заеми, за да обезпечи поисканите от него парични средства, вкл.
и договора, касаещ изпратения телефон. С. уведомила подсъдимият, че се страхува
М. да не злоупотреби с изпратените му от нея видеоклипове с еротично съдържание
и затова помолила той да и съдейства да и бъдат върнати. След изясняване на всички
посочени обстоятелства по преписката подсъдимият изготвил докладна записка изходящ
№ИП-4854 от 05.08.2013година на Отдел „ПИП” при ОДМВР-Пловдив, с която изпратил
материалите по компетентност на Районна прокуратура- Пловдив. От там тя била
върната отново за продължаване на проверката, както и с писмени указания на
свидетелят Ч.Г. от 29.09.2013година, като той поискал конкретно да се изяснят
вида и реда на проведените доставки, както и времето на извършване на
последната от тях с оглед определяне на местната подсъдност на деянието, която
евентуално била на територията на град Монтана. В тази връзка А.Г. отново
предприел необходимите за това полицейски действия, касаещи снемане на
обяснения, като се свързвал и по телефона с И.М.. Междувременно в срещите си с
него като длъжностно лице при Отдел „ПИП” при ОД на МВР- град Пловдив,
проведени в периода от 17.07.2013година до 31.10.2013 г. както на работното му
място, така и извън него, подсъдимият на няколко пъти се възползвал от служебните
си правомощия и намекнал на свидетелят както устно, така и с конклудентни
действия с ръце и пръсти, че може да му се помогне, но за целта е необходимо да
се заплати определена сума на ***, която определил като „три- четири хиляди
лева”. Затова му предоставил телефон за връзка със съответният ***- свидетеля П.М.,
който му бил представен като подходящ за случаят от неговият *** - свидетелят В.Д..
Притеснен от обстоятелството, че може да бъде осъден по подадената от
свидетелят К.С. жалба, И.М. се свързал със свидетелят П.М., с когото постигнал
договореност, че той като *** има възможност да помогне във връзка със
съществуващата срещу него преписка, като същият му посочил, че сумата от 3000-
4000 лева би била достатъчна за това. М. пояснил, че предварително не иска
никакви пари, защото ще трябва да се изчака как ще се развие тя, в предвид
съществуваща вероятност да бъде изпратена по компетентност и на Районна
прокуратура- град Монтана. През м. септември 2013 година, след завръщане от
платен отпуск, свидетелят отново бил потърсен от подсъдимият във връзка с
преписката. На тези срещи, които били както неформални пред аптеката, така и
работни, той на няколко пъти го попитал какво става със заплащането на сумата
на посочения му ***. М. имал парични затруднения във връзка с нейното събиране,
като въпросите на Г. за парите противоречали и на отказа на свидетелят М. да му
бъде платено в предвид обстоятелството, че до момента не се налагало да
извършва никакви правни действия по неговата защита. Притеснението му се
отразило на цялостното му поведение и затова било забелязано и от свидетелите Ж.
Ж., А.К., Н.Т. и Г.Т., пред които той споделил за това, че е бил претискан от ***
Г. да заплати определена сума на ***, с което би могло да се разреши и
съответната водена срещу него преписка. Притесненото му поведение, свързано с
посещенията му в полицията станало известно и на негова близка родственица-
свидетелят Я.Д., която успяла да разбере в разговора помежду им, че се касае за
предаване на сума на ***, който е посочен от полицейския служител. В тази
връзка свидетелят Д. споделила с за случилото се нейния баща- свидетелят Д.М.,
който бил бивш ***, който бил уведомен и от брат си, свидетелят Г.М.. След като
разбрал за случилото се, чичото на пострадалият провел разговор с него, от
който разбрал, че срещу племенника му е образувана полицейска проверка с Отдел
„Икономическа полиция”, която касаела подаръци, изпращани му от свидетелят К.С..
Разбрал също, че полицейският служител, водещ преписката, е препоръчал
определен *** /П.М./, като в тази връзка непрекъснато притискал И.М. да осъществи
чрез него плащане на определена сума, с която би се разрешил и проблема му. С
оглед възприетото от него свидетелят Д.М. го преценил като злоупотреба със
служебно положение от ***, поради което се свързал също с ***- свидетелят И.Д.,
също бивш ***, който от своя страна посредничил да се проведе среща с *** на
РУП на МВР- град ***, свидетелят В.Н., за да им окаже съдействие. В разговор с
него И.М. преповторил разказаното пред родствениците си и свидетелят И.Д., като
посочил подсъдимият като ***, който води преписката и който искал от него да
предаде на *** М. определена сума, с която биха се разрешили проблемите му.
Свидетелят Н. преценил, че това касае злоупотреба със служебно положение от
съответният *** и уведомил ***, *** на ОД на МВР- град Пловдив, който от своя
страна сезирал Отдел „Вътрешна сигурност” към НС „Полиция”- София. На
20.09.2013година И.М. подал официален сигнал срещу подсъдимият, като
разработката била проведена от свидетелят С.У., заемащ длъжността „***”. В
непосредствен устен разговор с пострадалият той разбрал, че А.Г. го е притиснал
в качеството си на водещ преписката ***, че образуваната преписка би могла да
се преобразува в досъдебно производство, което от своя страна да прерастне в
съдебно дело, по което да бъде осъден. Затова се ангажирал да му помогне, като
посочил, че това ще касае необходимост от конкретен ***- свидетелят П.М., на
когото да се заплати сума в порядъка от 3-4 хиляди лева. Също разбрал, че в служебните и неофициални
разговори подсъдимият постоянно притискал И.М. да заплати тази и по- малки суми
на М., а последният не искал да му бъде заплащано. С оглед нуждите на
разработката по искане на наблюдаващият прокурор от Окръжна прокуратура –
Пловдив било получено разрешение за прилагане на специални разузнавателни
средства от 30.09.2013година. Тяхната експлоатация продължила в периода до
30.10.2013година с непосредственото съдействие на свидетелят И.М. и включвала
звуков запис на всички проведени телефонни и устни разговори между него и
подсъдимият, между него и свидетелят М., както и между подсъдимият и други
лица, включително свидетелят Д.. В тази връзка бил осъществен и предварителен опис
на парични средства в размер на 2000 лева, които М. следвало да предаде като
плащане към *** М. и за което бил уведомен и подсъдимият от пострадалия. На
проведените срещу между подсъдимият и свидетелят М., които били както на работното
му място, така и неофициални на няколко пъти бил задаван от Г. неофициално
въпрос, какво става с плащането на сумата от 2000 лева на ***, което по думите
му било възможно да стане и с банков превод, като отговорите на свидетелят
били, че М. не иска да му бъде платено, както и че не отговаря на телефонните
му обаждания и го избягва. Междувременно на няколко пъти по искане на
свидетелят Д. се провеждали срещи между него и свидетелят М., на които
присъствал винаги и подсъдимият. На тези срещи по преписката, водена срещу М.,
изказвания правил свидетелят Д., а А.Г. мълчал. Изрично пред тях свидетелят М.
посочвал в контекста на разговора, че няма възможност да помогне на М. по преписката.
В същото време активност по движението на преписката проявила и *** С.И., която
била упълномощена от свидетелят К.С.. Тя уведомила подсъдимият, че пострадалата
се интересува от движението по преписката, като той и дал необходимата
информация.
Въз
основа на проведената дейност по използването на специални разузнавателни
средства наблюдаващият прокурор при Окръжна прокуратура –Пловдив уведомил
служителят при „***” С.У., че са събрани достатъчно доказателства за нейното
приключване. Затова свидетелят призовал свидетелят М. за провеждане на беседа,
както и подсъдимият, който бил задържан по ЗМВР във връзка с нарушение на
служебните му правомощия по преписката, касаеща свидетелят И.М., които
евентуално биха съставлявали престъпление по чл.302 т.2 и т.1 б.а вр чл.301
ал.1 вр. ал.1 от НК. С постановление от 01.11.2013година наблюдаващият прокурор
преценил, че се касае за служебно поведение, което препокрива признаците на
чл.387 ал.3 от НК и чл.209 от НК, поради което изпратил материалите на
компетентната районна прокуратура.
Така изяснената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Тя
се извлича от една страна от показанията на подсъдимият А.Г. в кредитираната им
от съда част, а от друга страна, от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И.Г.М., П.Т.М., В.И.Д., С.Г.У., Ч.П.Г., К.И.С., И.Б.Р.,
С.И.И., Г.Х.М., Я.Д.Д., Д.Х.М., И.С.Д., Ж.П.Ж., В.И., Н., А.А.К., Н.Й.Т., Г.Л.Т..
Така събраните гласни доказателства по един несъмнен начин изясняват
фактическата обстановка. В този смисъл тя се установява и от събраните и
приобщени писмени доказателства по делото– протоколи за очни ставки между
свидетели, протокол за претърсване и изземване от 01.10.2013година с одобрение
от съдия, протокол за доброволно предаване от 05.11.2013година и Протокол за
оглед на веществени доказателства от 05.11.2013година, Протокол за доброволно
предаване от 11.11.2013година с приложени към него документи за отпускане на потребителски
банков кредит на името на Г.М., заверено копие от прокурорска преписка
№6335/2013г на Районна прокуратура- Пловдив, респ. преписка №435/2014г. на
Районна прокуратура- град Монтана и справки относно нейното движение, Типови длъжностни
характеристики на длъжността „*** с протокол за запознаването и от подсъдимият,
копия от инструкции за провеждане на
предварителни проверки и заповеди към нея, заповед №Із-1049/19.04.2011г на
Министър на вътрешните работи, Разпечатки
на „Космо България Мобийл” ЕАД относно телефонен номер ***, собственост
на подсъдимия; справки за съдимост. Установява се и от приобщените
доказателства, изготвени по реда на раздел VІІІ от глава ХІV от НПК – чрез
използване на специални разузнавателни средства, като съдът ги приема и цени
като годни такива, доколко са събрани по реда и със способите предвидени в НПК
и специалния за това Закон.
Съдът
кредитира почети изцяло обясненията на подсъдимият А.Г. в частта, в която касае
изразените чрез тях факти относно начина на разпределяне на преписката при него
и предприетите в тази връзка оперативни действия от негова страна по снемане на
обяснения и други необходими справки и материали, както и фактите относно
отношенията му със свидетелите Д., М. и Г., както и с пострадалият в частта
относно честотата и мястото на срещите помежду им. Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия в тази им част като достоверни, последователни и логични,
съответни на останалите кредитирани гласни доказателства. Безспорно е изяснен
въпросът, че подсъдимият е имал поведение единствено и само като служебно лице
спрямо свидетелят И.М. във връзка с
разпределената му преписка. Съдът не кредитира твърденията му, че не е нарушил
и превишил служебните си задължения, предоставяйки на И.М. телефонен номер на ***
П.М. и изисквайки плащането на сумата от 3000- 4000 лева, а в последствие само
2000 лева, което съставлява едно негово субективно твърдение и израз на
неговата защитна позиция. В тази им некредитирана част те противоречат на
останалите събрани гласни доказателства, а именно на показанията на свидетеля И.М.,
С.У., В.Н., Д.М., Г.М., Я.Д., И.С.Д., Ж.П.Ж., В.И., Н., А.А.К., Н.Й.Т., Г.Л.Т.,
които съдът кредитира. Затова съдът прие за безспорно изяснен фактът, че
подсъдимият в качеството си на са ***в *** е злоупотребил със служебното си
положение по отношение на предоставяне на телефонният номер на *** М. и
изискването от него да заплати определена сума. Затова отричането на тези
обстоятелства от него се явяват нелогични и са в противоречие с оглед на
безспорно установеното от останалите събрани гласни доказателства, включително
и използваните специални разузнавателни средства. Отричането на тези
обстоятелства според мнението на съда се явява негова защитна теза от самото
начало на наказателното производство. В останалата им част обясненията на
подсъдимия Г. се кредитират от съда, доколкото се допълват и са в съответствие
с останалите гласни и писмени доказателство по релевантните на доказване факти
и обстоятелства, последователни са и логични. Така
съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели П.М., С.У., В.Н., Д.М., Г.М., Я.Д., И.С.Д., Ж.П.Ж., В.И., Н., А.А.К.,
Н.Й.Т., Г.Л.Т., К.С. и И.Р. като последователни, логични, кореспондиращи си помежду
си и с останалите гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира частично показанията
и на свидетеля по делото И.М. относно изразените от тях обстоятелства, че
именно подсъдимият като длъжностно лице, *** е предоставил телефон за връзка с ***
М., както и че с устни и конклудентни действия е поискал от него определена
сума за плащане на този *** с мотив, че само след това може му се помогне по
образуваната срещу него преписка. В тази си част неговите показания се
прецениха като последователни, логични, допълващи се и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото относно основните подлежащи на доказване
факти и обстоятелства, относими към предмета на делото с оглед на повдигнатите
спрямо подсъдимият обвинения. Тази факти са обосновани от него, защото
отговарят на личните му възприятия и се подкрепят и от останалите
доказателства, включително аудиозапис от използваните специални разузнавателни
средства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.М. в частта им, касаеща
твърдението му относно взаимоотношенията му със свидетелят К.С., като в тази си
част те са предмет на друго наказателно производство. Безспорно се установява
от показанията на свидетеля П.М., че в разговорите му със свидетеля Д., които
винаги са ставали в присъствието на подсъдимият е ставало за въпрос каква сума
следва да му плати като хонорар свидетелят И.М. и той каква част от нея да
задържи, а в последствие остатъка от нея на кого трябва да предаде. В тази си
част съдът счита, че показанията на свидетеля П.М. разкриват обективно
случилите се факти и са съответни на показанията на пострадалия и С.У.. Свидетелят
И.М. е бил наясно, че се касае за злоупотреба със служебно положение от страна
на подсъдимия във връзка с преписката. Съдът не кредитира и показанията на
свидетелят В.Д. относно изложените в тях факти, че същият не е бил наясно с
действията на подсъдимия, касаещи както злоупотребата със служебните му
правомощия по отдаване на телефонния номер на свидетеля П.М., така и за сумата,
която И.М. следва да заплати на ***, за да му се помогне. Съдът счита, че отричането
от страна на свидетелят на това негово знание относно тези обективни факти се явяват
заинтересовани, нелогични и противоречиви, със стремеж за прикриване на
собствените му служебни грешки. В действителност, показанията на Д. в тази им
част не се подкрепят от събраните гласни доказателства, а напротив, те се опровергават от обясненията на
подсъдимият Г. в кредитираната им от съда част и от показанията на свидетелят П.М.,
включително и от аудиозапис на експлоатираните специални разузнавателни
средства. Затова съдът изцяло кредитира показанията на подсъдимият Г. относно
обстоятелствата, довели до свързването му със свидетелят М., препоръчването му
на И.М., докладването на всяко извършено по преписката действие, тристранните
разговори в присъствието на свидетелят М.. Съдът кредитира показанията на свидетелят Д. относно
обстоятелството, че е искал и провеждал срещи между него, свидетелят М. и
подсъдимият, като в тази си част те се явяват достоверни, обективни и
подкрепени от останалите събрани по делото гласни доказателства. Съдът
кредитира и показанията на свидетелите П.М., С.У., В.Н., И.Д., Д.М. и на пострадалия
И.М. в тази им част.
Направените
от защитата възражения по отношение на обективността на показанията на пострадалият
И.М. са основателни в много малка част. В действителност пострадалият е бил
лице, заинтересовано от изхода на образуваното спрямо него наказателно
производство. В тази връзка неговите показания относно характера и размера на
причинените на С. вреди, както и за характера на взаимоотношенията им се явяват
изолирани, наивни и много противоречиви. Но това му противоречие не води до
отрицанието на основните факти, включени в предмета на доказване, защото
изразеното от него относно поисканият му размер на конкретна сума, която да
заплати на определен ***, за да му се помогне по образуваната преписка се
потвърждава и от показанията на свидетеля П.М., частично от показанията на
свидетелят Д. в кредитираната им от съда част, частично и от показанията на
подсъдимият Г. в кредитираната им от съда част. В този смисъл житейски
обективно е неговите показания да се обосновават с наличие на притеснение,
колебливост и търсене на съдействие за разрешаване на един нетипичен за него проблем.
Още повече, че той е изключително последователен относно тези основни факти
както в изложението си пред различни други лица, приятели и родственици, така и
в сигнала до дирекция „Вътрешна сигурност”, така и в последващите си показания.
Тази му последователност и конкретност сочи на една обективност, на стремеж да
се изложат тези факти такива, са в действителност случили се.
При тази система от преки и косвени
доказателства, съдът приема изложената по- горе фактическа обстановка за
безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:
Подсъдимият А.Г. към момента на
деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като той е бил
длъжностно лице от структурите на МВР, заемащо длъжността полицейски служител- ***в
*** и е бил държавен служител.
По
отношение на него съдебния състав счита, че същият не е годен субект на осъщественото престъпление
по чл. 387 ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Субектът на престъплението по
чл.387 от НК – като такова по Раздел ІІІ – “Длъжностни престъпления” на Глава
ХІІІ “Военни престъпления” от Особената част на НК е възведен съобразно нормата
на чл.371 от НК, която конкретно очертава кръга от лица, субекти на наказателна
отговорност за престъпления по тази глава. Съгласно редакцията й към момента на
произнасяне на присъдата, разпоредбата на чл.371 б. „в” от НК е била изменена
съгласно публикуваните в ДВ бр. 53 от 2014г. ЗИДНК, в сила от 30.06.2014година,
която норма е посочила, че може да носи отговорност за престъпление по тази
глава държавен служител в Министерството на вътрешните работи, когато неговите
действия са били извършени във военно време или в бойна обстановка или при
участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия. В
този смисъл осъществените от подсъдимият Г. действия, макар да се явяват
съставомерни от обективна и субективна страна за посоченият състав на
престъпление, не се явяват осъществени при посочените обективни предпоставки,
които са нормативно определени съгласно разпоредбите на ЗОВСРБ. Посоченото
изменение на редакцията на чл.371 б.”в” от НК се явява по – благоприятният
закон по смисъла на чл.2 ал.2 от НК, защото го изключва от кръга на лицата,
които могат да носят наказателна отговорност по този текст. В настоящият случай
действията, осъществени от Г. се припокриват с изпълнителното деяние като
елемент от обективна страна на основния състав на това престъпление – по чл.387
ал.1 от НК, се изразява в няколко форми – злоупотреба с властта или със
служебното си положение, неизпълнение на задълженията си по служба, или
превишаване на властта си. Подсъдимият Р. е предаден на съд с обвинение по този
пункт за престъплението по чл.387 ал.3, вр. ал.2 вр. ал.1 от НК, като са
посочени една от възможните форми на изпълнителното деяние – злоупотреба със
служебното му положение. От събраните в хода на цялостното наказателно
производство гласни и писмени доказателства, съдебният състав прие, че от
страна на предаденото на съд лице е осъществена именно тази посочена форма на
изпълнително деяние на това престъпление, но той не е негов годен субект, който
да може да понесе наказателна отговорност. Липсата на годен субект на състава
на престъплението по чл.387 ал.3, вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК, който
да може да има виновно поведение води до липса на престъпление по смисъла на
чл.9 ал.1 от НК.
По изложените
съображения и предвид липсата на годен субект на престъпление по обвинението от
обвинителния акт спрямо подсъдимия А.Г. съдебният състав прие, че лицето е
невинен в това, чев периода 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в гр. Пловдив, в
качеството си на ***в ***, е злоупотребил със служебното си положение – като е
нарушил чл. 139, т. 1 и чл. 144 т. 1 от ЗМВР - чл. 139
оперативно-издирвателната дейност има за цел: 1. разкриване, предотвратяване и
пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност
и обществения ред; Чл. 144 Основания за извършване на оперативно-издирвателна
дейност са: 1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са
извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване
на наказателно производство; чл. 31, чл.33б, чл.33г и чл.52 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители на МВР; 31. Държавният служител е
неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или с друга користна цел; 33б Държавният служител не
приема облага или обещания за такава, за да упражни влияние при вземане на
решение от друго длъжностно лице във връзка със службата му; 33г Държавният
служител не участва в корупционни прояви; 52. Служебната информация, с която
разполага държавният служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито
да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения от закона ред; т. 15
от Министерска Заповед № Із-1049/19.04.2011 г. на Министъра на вътрешните
работи – Организация на дейността по разкриване и предотвратяване на прояви на
корупция в системата на МВР; т.15. Корупционно поведение на служител на МВР
е:Искане или приемане за себе си или за другиго на облага, за да бъде извършено
или да не бъде извършено действие по служба; Посредничене за получаване от
другиго на облага, която не му се следва, за да бъде извършено или да не бъде
извършено действие по служба; Възползване от служебното си положение за
получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва; Приемане на
обещание за облага, да бъде извършено или да не бъде извършено действие по
служба; Приемане на облага или обещание за такава, за да упражни влияние при
вземане на решение от друго длъжностно лице във връзка със службата му; Други
действия, с които се цели получаване на облага и свързани с нарушаване на
служебни задължения; Поставяне на държавния служител във финансова или друга
зависимост, която би могла да повлияе на изпълнение на служебните му задължения
и Раздел ІІІ-ти на типова длъжностна характеристика на длъжността ***: Спазва
изискванията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лв. и от деянието са
настъпили тежки вредни последици, изразяващи се в уронване престижа на
Министерството на вътрешните работи и Прокуратурата на България, поради което и
на основание чл.304 от НПК, вр. чл.2 ал.2 от НК го оправда с настоящата си
присъда изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387 ал.3, вр
ал.2 вр. ал.1 от НК.
С
оглед на възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият А.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна с действията
си и съставът на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Субект на престъплението
по чл.209 ал.1 от НК може да бъде всяко лице, като санкцията спрямо него касае
защита на отношенията, гарантиращи правото на собственост. В конкретният случай
е налице колизия с изясненото вече по - горе поведение на подсъдимият,
осъществено от него в качеството му на полицейски служител -*** в сектор ***,
който е злоупотребил със служебното си положение с цел лична облага в размер на
2000 лева. Съставът на чл.209 ал.1 от НК се намира в Глава Пета „Престъпления
против собствеността”, Раздел ІV „Измама” и изисква наличието на няколко
обективни предпоставки – да се възбуди и поддържа у някого заблуждение с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага и от това да причини съответните
на нему или другиму имотна вреда. В случаят липсват именно основните обективни
елементи по възбуждане и поддържане на заблуждение у дадено лице. Това е така,
защото с поведението си подсъдимият А.Г. не е възбудил и поддържал заблуждение
у пострадалия И.М., като е създал у него погрешна представата за определени
факти от обективната действителност, че ще му помогне във връзка с водената
наказателна преписка срещу него като тя се прекрати, ако той му заплати сумата
от 2000 лева. Напротив, същият е действал в служебното си качество, по силата
на което е имал правомощия да извършва определени действия, които той е
обещавал да наруши и това нарушение в своята същност съставляват именно злоупотреба
със служебно положение. Няма как да бъда е изградено заблуждение у пострадалия
от поведението му, че ще му съдейства за прекратяване на преписката, защото той
през цялото време е твърдял, че нейното прекратяване ще се осъществи от
съответния орган на държавна власт, а именното прокурора, който е единствен
компетентен за това. В случаят заеманата от подсъдимият длъжност не му е
налагала конкретни задължения относно наказателно преследване – той няма
правомощия да образува наказателно производство, да извършва действия по
разследване по образувано, или с които се започва досъдебно наказателно
производство, няма и правомощия да прекратява наказателни производства, но той
и не е твърдял това. Не са събрани доказателства, че от негова страна е налице обективен
факт на обещание, че ще съдейства за прекратяването на прокурорската преписка. С
възприетите негови съставомерни действия подсъдимият е осъществил една от
формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.387 ал.1 от НК, но не
и такова по чл.209 ал.1 от НК. През цялото време свидетелят М. е знаел, че
сумата която му се иска да предостави на ***, ще е предпоставка за подсъдимият
да му помогне по преписката, което като последица ще доведе до нейното
прекратяване. В конкретният случай не съществува идеална съвкупност между две
престъпления, дължащи се на едно деяние, едно свързано със злоупотреба със
служебно положение и друго, насочено против правото на собственост, което обективно да е насочено срещу различни непосредствени
обекти и така деецът уврежда или застрашава различни по характер обществени
отношения. Напротив, налице е
само едно деяние, свързано единствено и само с разпоредбата на чл.387 ал.3, вр.
ал.2, вр. ал.1 от НК, което е изключващо престъплението против собствеността в
предвид техните обективни характеристики като съставомерни деяния, като те се
отнасят в съотношение специален към общ нормативен текст. Липсва в настоящият
случай и други характеристики на неговата деятелност, с които подсъдимият е
мотивирал пострадалия да предприеме действия с оглед имуществено разпореждане в
негов интерес. В случаят заеманата от подсъдимият длъжност не му е налагала
конкретни задължения относно наказателно преследване – той няма правомощия да
образува наказателно производство, да извършва действия по разследване по
образувано, или с които се започва досъдебно наказателно производство, няма и
правомощия да прекратява наказателни производства. Събраните доказателствата по
делото сочат, че подсъдимият е извършил
проверка по случая, като е провел беседи със замесените при инцидента лица и е
взел отношение пред свидетелят М., което е било свързано единствено и само с
обстоятелството да го свърже ***- в случаят свидетелят П.М. и неправомерно да
изисква да се заплати съответната посочена от него сума. Именно на база тези обстоятелства
не може да се възведе едно съставомерно поведение на подсъдимият по смисъла на
чл.209 ал.1 от НК, защото според съда то обективно не е довело у пострадалият
да е било възбудено и поддържано заблуждение, което да обоснове в него
представи относно факти от обективната действителност, свързани със съдействие
за прекратяване на прокурорската преписка негова проверка и това да му причини
имотна вреда. Г. в рамките на оперативната си самостоятелност като длъжностно
лице има правомощията да изгради за себе си преценка, че не се касае за
престъпление от общ характер, извършено от свидетелят И.М.. Необосновано се
явява възражението на прокурора по отношение на изложената от него оценка на
събраните доказателства, направено като съпоставка между случаите, касаещи вмененото обвинение по пункт
първи и втори от обвинителния акт. Това възражение, макар да се стреми да се
аргументира от събраните доказателства, не почива на правилната им оценка,
включително обясненията на пострадалия пред съда. Изясни се, че той е бил
единствено и само със съзнанието, че неправомерно е изискано от него
заплащането на определена сума, което е било пряко и единствено свързано със злоупотребата на
подсъдимият със служебното му положение по подмяна на обяснението му, за което е
потърсил и съответната отговорност, но ни е наличие на възбудено и поддържано
заблуждение у него относно основните факти от обективната действителност. С
оглед на казаното дотук, липсва проявление на съставомерни признаци в
поведението му, както от обективна, така и от субективна страна, за да е
осъществил престъпление по чл.209 ал.1 от НК. В предвид на предвид липсата съставомерност за посоченото
престъпление, подсъдимият се обяви за невиновен по обвинението по пункт първи
от обвинителния акт за това, че в периода от 17.07.2013 г. до 31.10.2013 г. в
гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 31.10.2013
г. е поддържал в И.Г.М. заблуждение, че ще му съдейства за прекратяване на пр.
преписка № 6335/2013 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Пловдив и с това
е направил опит да причини на И.Г.М. имотна вреда в размер на 2000,00 лв., като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и
на основание чл.304 от НПК се оправда изцяло по повдигнатото му обвинение за
престъплението по чл.288 от НК.
Направените
по делото разноски в размер на 49,12 /четиридесет и девет лева и дванадесет
стотинки /лева на основание чл. 190, ал. 1 от НПК се оставиха за сметка на
Държавата.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ