РЕШЕНИЕ
№ 94
гр.Плевен, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно
дело № 336 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 65 от Закона за
общинската собственост.
Административното дело е образувано по жалба от Д.Г.Д.,*** , служебен
защитник, назначен от НБПП, съдебен адрес ***, офис 32 срещу заповед №
РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на Община Плевен , с която е прекратено
наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и лицето за ползваното
общинско жилище в гр. Плевен, ****** , представляващо една стая и сервизни
помещения.
В жалбата се
посочва, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не разполага с жилище, няма доходи и има установен
процент инвалидност и няма друго жилище, където да живее.
Представено е становище от ответника за
неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият - Д.Г.Д.,*** се явява
лично и с адв М., служебен защитник, която намира, че заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона и при настаняването му оспорващият е имал право
да бъде настанен, а при прекратяване на правоотношението за лицето ще настъпят
необратими последици. Моли за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание ответникът – кмет на Община
Плевен, се представлява от юрк С., който намира , че заповедта е
законосъобразна и след установяване на
факта, че лицето не отговаря на изискванията за настаняване, то правилно е
прекратено наемното правоотношение. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски за вещо лице.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № РД-11-03/08.01.2019 година на кмет на
Община Плевен е настанен под наем Д. *** с площ от 24,20 кв.м за срок от пет
години.
С уведомление
от 06.02.2019 година на л. 21 по делото Д. е информиран, че с оглед
удостоверение № **********/24.01.2019 г от Община Долни Дъбник, представено във връзка с формиране на
досие е установено, че има ½ ид.ч съсобствен недвижими жилищен имот . Посочва се, че с удостоверение за промени
за постоянен адрес № 83-291/15.01.2019 г. е установено, че постоянният му адрес в гр.
Плевен е от 01.09.2015 година и това е нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 18 на Общински съвет Плевен , тъй като няма пет години непрекъснато
постоянен и настоящ адрес ***. Посочва
се, че това е основание за прекратяване на наемното правоотношение съгласно чл.
46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 32, т. 7 от Наредба № 18. Лицето се уведомява, че
започва производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното
правоотношение и може да представи писмени обяснения.
На л. 26 и 72 по делото е представено удостоверение за
промени на постоянен адрес с изх. №06-347/ 23.08.2018 година, в което е
посочено, че постоянен адрес *** в **** е от
01.09.2012 година , а на л. 19 по делото е прието удостоверение за промени на
постоянен адрес с изх. № 83-291/15.01.2019 година, в което е посочено, че
постоянен адрес *** е от 01.09.2015 година.
Съдът допусна и изслуша съдебно компютърна експертиза
относно изясняване на обстоятелството относно изготвяне на удостоверението от
23.08.2018 г. , генериране на изходящ номер и кореспондират ли данните от него
с тези в системата на ГРАО. Вещото лице установи, че отразените в удостоверение
от 23.08.2018 година данни относно постоянен адрес на лицето не съответстват на
данните в системата на ГРАО, където постоянен адрес *** е от 01.09.2015 година,
а не от 01.09.2012 година. Посочва се, че удостоверението е издадено от
посоченото длъжностно лице, като се установяват разлики в изписването на датите
относно 01.09.2012 година и същите могат да се дължат на манипулация. При
допуснатата допълнителна експертиза
вещото лице посочва, че манипулация на удостоверението от 23.08.2018
година е възможна след издаването му чрез цифровизиране и използване н
специализиран софтуер CoralDRAW и чрез цифровизиране - сканиране и запазване на документа в цифров
вид и използване на продукт Adobe Photoshop за обработка на растерна графика. Съдът кредитира
заключението на двете експертизи като обективни, съобразени с доказателствата
по делото и приема, че удостоверение от 23.08.2018 година, представено от
лицето при органа , за настаняване в общинско жилище не съдържа актуалните
данни относно постоянен адрес ***, който е от 01.09.2015 година, с оглед
издадено удостоверение от 15.01.2019 година.
С процесната заповед от 01.03.2019 година на кмета на
Община Плевен е прекратено наемното правоотношение на Д. поради нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, съгласно който
лицата , настанявани в общински жилища е необходимо да имат пет години настоящ
и постоянен адрес ***.
По делото е представено
копие на лична карата на оспорващия, от която се установява, че е издадена на
02.09.2015 година от ОД на МВР Плевен и като
постоянен адрес ***, ****т.е. именно адрес от
удостоверение от януари 2019 година, а и с оглед датата на издаване –
02.09.2015 г. , съдът намира, че именно от 2015 година лицето е с постоянен
адрес ***.
Представени са документи и заявление,
подадени пред Община Плевен за картотекиране и други от служба вписвания.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че заповед № РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на
Община Плевен е издадена от компетентен орган – кмет на Община Плевен, издател
на заповедта за настаняване.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма,
посочени са правните и фактически
основания за издаването й, спазени са административно-производствените
правила – уведомен е оспорващият за започване на производството .
Съдът намира, че актът е
постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от
Закон за общинската собственост наемното правоотношение се прекратява, когато
отпаднат условията за настаняване в общинско жилище, като със същото съдържание
е и нормата на чл. 32, ал. 1, т. 7 от Наредба № 18 за реда за управление,
ползване и разпореждане с общински жилища, действаща към датата на
постановяване на заповедта от 01.03.2019 година. В чл. 5 от Наредбата са
посочени условията, на които трябва да отговаря лицето, за да бъде настанено в
общинско жилище и следва тези условия да са налице, както към датата на
настаняване, така и през целия период на договора и едно от тези условия е и лицето да има постоянен и настоящ адрес *** повече от 5 години
непрекъснато. В случая по делото безспорно се установи, че в удостоверение за
постоянен адрес от 23.08.2018 година не се съдържа вярната информация относно
дата, от която лицето има постоянен адрес *** и не е налице изпълнение на
изискването за 5 години непрекъснато да има постоянен адрес ***, тъй като
началната дата е от 01.09.2015 година, а не от 01.09.2012 година. Налице е
липса на едно от условията, което дава право на лицето да бъде настанено в
общинско жилище и правилно е постановена заповедта. Обстоятелството, наведено
от оспорващия, че няма друго жилище и няма къде да живее, е неотносимо към
законосъобразността на заповедта, тъй като законът и наредбата предвиждат ред и условия, които
следва да се спазват и да са налице, за да има лицето право да бъде настанено в
общинско жилище, а при оспорващия не са изпълнени тези изисквания.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото , искането на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски за изготвените два експертизи в размер на 250 лева и обстоятелството,
че Д. със съдебно определение е освободен от заплащане на държавна такса в
размер на 10 лева, но не и от разноски по делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, съдът намира, че Д.Г.Д.,***
следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 250 лева - депозит за изготвяне на съдебно компютърни
експертизи.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на Д.Г.Д.,*** , служебен защитник,
назначен от НБПП, съдебен адрес ***, офис 32 срещу заповед №
РД-10-203/01.03.2019 година на кмета на Община Плевен , с която е прекратено
наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен и лицето за ползваното
общинско жилище в гр. Плевен, ****** , представляващо една стая и сервизни
помещения.
Осъжда Д.Г.Д.,*** да заплати на Община Плевен разноски
в размер на 250 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението е окончателно по
см на чл. 46, ал. 5 от ЗОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/