№ 7889
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110169924 по описа за 2023 година
Ищецът предявява главен иск за признаване нищожността на сключен с ответното
дружество договор за кредит, съединен при условията на евентуалност, с евентуален иск за
признаване нищожността на разпоредбите на чл.3,ал.7 / относно ГЛП/, чл.3, ал.8 /относно
ГПР/, чл.12,ал.4 и чл.21 от договора. Ищецът счита, че посочването на ГПР като абсолютна
величина, без посочване на взетите предвид допускания, води до нарушение на
разпоредбите на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, което, от своя страна, на основание чл.22
ЗПК влече недействителност на целия договор. Счита се, че в ГПР не са описани всички
разходи, които длъжникът следва да заплати. Твърди се, че клаузата относно ГПР
противоречи и на чл.19,ал.4 ЗПК, тъй като в него следва да се включва и уговорената
неустойка, като по този начин, е налице заобикаляне на закона, което влече до нищожност
на същата. ГЛП е нищожен, защото противоречи на добрите нрави и е немотивирано висок,
включително и като предварително изготвена разпоредба. Ако съдът приеме, че договорът
не е нищожен на посочените основания, то клаузите за неустойка се атакуват като нищожни,
поради неравноправност, на основание чл.143,а2, т.5 ЗЗП, противоречие с добрите нрави,
клаузата на чл.21 се атакува като неравноправна, по смисъла на чл.143,ал.1, вр.143,ал.2, т.19
и 20 ЗЗП.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че в договора е
посочен общ размер ГПР, условията по прилагането му, общ размер на плащанията, и
същият се формира от възнаградителната лихва. И да се приемат доводите на ищеца, те не
водят до недействителност на целия договор. Сочи се, че ГЛП е в рамките на допустимото
по чл.19/4 ЗПК, неустойката не се включва в ГПР, на основание чл.19,ал.3,т.1 ЗПК.
Оспорват се доводите, че неустойката противоречи на добрите нрави, като се сочи, че
1
ищецът е имал възможност да се запознае с предложението на кредитора, и че задължението
по чл.12 не е изпълнено от ищеца и същата е договорена свободно
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби, съединен, при условие на евентуалност, с установителен иск за
нищожност на конкретни разпоредби от договора.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражение на страните,
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че на
5.12.2022г. страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се е задължил да предостави заем на ищеца в размер 306,78 евро/ в левова
равностойност/, при посочване в договора, че се дължи възнаградителна лихва – ГЛП 40,73
%, ГПР – 42,27 %, при уговорено в чл.12 задължение на ищеца в тридневен срок да
представи обезпечение, а при уговорена неустойка в договора от 364,80 лева, както и че при
аритметично прибавяне на сумата 364,80 лева към възнаградителната лихва, то ГПР би бил
над 50 %. Безспорно е, че главницата е преведена от ответника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора
в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. В договора ясно е посочен процент на възнаградителна
лихва, като в самия договор се съдържа по какъв начин с вноската, която потребителят
плаща, ще се погасява главница и лихва. Ето защо, макар посочена като процент, а не сума,
потребителят може да я изчисли. Същото се отнася до ГПР. Относно доводът на ищеца, че
посоченият размер на ГПР 40,73 % противоречи на добрите нрави, тъй като е немотивирано
2
висок – по – високият размер на ГПР е стандартен при т.нар. „бързи кредити“, като при тях,
в случай, че ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва за забава, и при липса на
други условия, самото посочване на размер около 40 % не противоречи на добрите нрави.
Относно твърдението на ищеца, че ГПР не включва неустойката за предоставяне на
обезпечение, което влече със себе си нищожността на целия договор. Неизпълнението на
задължението на ответника да предостави обезпечение на кредитора, може да доведе до
намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори на крайния падеж на договора.
Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава, като същата неустойка
увеличава задължението на заемателя с малко над 1/2 , като не предвижда насрещно
задължение за кредитора. Същевременно, между страните е отделено за безспорно, че при
уговорена неустойка в договора от 364,80 лева, както и че при аритметично прибавяне на
сумата 364,80 лева към възнаградителната лихва, то ГПР би бил над 50 %. Посоченият в
договора ГПР е 42,27 %, поради което и посоченият аритметично ГПР не отговаря на
действително уговореното, а същият надвишава 50 %. Неустойката следва да се включи в
ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС
тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се,
чрез въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща
ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да
може да се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и
нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор,
защото същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата,
предвиждаща неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. Ето защо, искът е
основателен, на главното основание. /виж в този смисъл съображение 56 от Решение на СЕС
по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос
следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
3
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .
По разноските. При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира заплащането на разноски от 50 лева – платена държавна такса и
определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв, за защита на
материално затруднено лице. Възражението за прекомерност, направено от ответника в
отговора, не следва да се обсъжда от съда, тъй като възнаграждението на адвоката не е
платено, а се определя от съда, на основание сочената разпоредба. При съобразяване на
относително ниската фактическата и правна сложност на делото- предявен е главен и
евентуален иск с предмет валидност на договора и определена разпоредба / цитирани
разпоредби, но относно два юридически факта – ГЛП и ГПР/, проведено е едно открито
съдебно заседание, в което са събирани само писмени доказателства, то съдът намира, че
възнаграждение от 300 лева е съобразено с изложените предпоставки.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА , че договор за паричен заем № 79393/5.12.2022г. , сключен между Г. Б.
К. ЕГН ********** с адрес *** и ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, е
нищожен, на основание чл. 22 във връзка с чл.11,ал.1, т.10 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуалния иск за признаване нищожността на
разпоредбите на чл.3,ал.7 / относно ГЛП/, чл.3, ал.8 / относно ГПР/ чл.12,ал.4 и чл.21 от
договора.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл-
78,ал.1 ГПК да заплати на Г. Б. К. ЕГН ********** с адрес *** сторените по делото
разноски от 50 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.38,ал.2 Задв. да заплати на адвокат Ю. О. Г. ЕГН **********, САК, със съдебен адрес :
***, сумата 300 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4