Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на втори
ноември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №5336 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5336/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.К.И.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №79163 от 30.04.2020 г по гр.дело №15842/2019 г на СРС , 28 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.405 КЗ да се осъди “Д.З.” АД *** да му заплати сумата
от 5092,76 лева застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховка „Каско на МПС “ с
валидност от 22.05.2018 г – 21.05.2019 г на л.а.Мерцедес С 500 с рег.№********от увреждания
при ПТП на 01.11.2018 г около 18,15 ч в
гр.София , ж.к.Бенковски , бул.********, ведно със законната лихва от
19.03.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС.
Вярно е , че на 27.09.2018 г ищецът е получил уведомление за
прекратяване на застрахователния договор , но на 30.10.2018 г ответникът
е извършил плащане по щета №*********/18 г и е прихванал трета вноска по уж
прекратения договор . По този начин ответникът е признал , че застрахователният
договор съществува , а през месец ноември 2018 г са извършени три огледа на
автомобила на ищеца .
Въззиваемата страна
е подала писмен отговор , в който оспорва
въззивната
жалба . Изразява съгласие с мотивите и диспозитива на
първоинстанционния съд .
Въззивната жалба е допустима. Решението е
връчено на въззивника на 07.05.2020 г и е обжалвано в срок на 18.05.2020 г .
Налице е правен
интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да
отхвърли иска СРС е приел , че ответникът
е прекратил чрез писмено уведомление до ищеца застрахователния договор считано
от 05.10.2018 г . При липса на застрахователен договор към 01.11.2018 г
ответникът не дължи застрахователно обезщетение по „Каско“.
Решението на
СРС е правилно , независимо че
първоинстанционният съд не е изложил относими мотиви по твърденията на ищеца в
исковата молба за наличие на застрахователен договор към 01.11.2018 г .
Според настоящия съд не могат да се споделят доводите
на ищеца , че след прекратяване на застрахователния договор от застрахователя с
предизвестие изтекло на 05.10.2018 г , с последващи действия
предизвестието на ответника е „оттеглено“ , респ.чрез конклудентни действия е „потвърдено“
подновяването/продължаването на застрахователен
договор .
Самият факт на плащане по предходна щета №*********/18
г не може да се счете за ново съгласие за сключване /продължаване/ на
прекратения застрахователен договор . Безспорно тази щета е образувана на 20.09.2018
г т.е. преди прекратяване на полицата и по нея принципно има
застрахователно покритие .
Видно от преводно нареждане на 12.10.2018 г ответникът
е превел на ищеца 175,53 лева застрахователно обезщетение по щета №*********/18
г. С писмо от 10.12.2018 г ответникът заявява
, че неправилно не е превел 400,66 лева на ищеца като „прихванати“ за трета
вноска по договора /принципно дължима на 21.11.2018 г/ . На 17.12.2018 г сумата от 400,66 лева е
преведена на ищеца .
Според настоящия съд извършеното на 12.10.2018 г частично
плащане по предходна щета не може да се счете за ново съгласие за сключване
/подновяване/ на застрахователния договор . Не е постигнато съгласие по
чл.13-14 ЗЗД по съществените елементи на договора, който се сключва/подновява . В платежното нареждане или друг писмен документ изхождащ от упълномощено да
представлява ответника лице не се съдържат безспорни данни , че ответникът
приема сумата от 400,66 лева като плащане на трета вноска по застрахователния
договор и е съгласен да се продължи/поднови действието на застрахователния
договор при старите условия .
Извършените от служители на ответника действия по
образуване на щета , огледи и пр.не могат да ангажират ответника , тъй като са без представителна власт и не са потвърдени от представляващия на
ответника , включително и по реда на чл.301 ТЗ . С писма от 13.11.2018 г и
от 10.12.2018 г ответникът е отрекъл
наличието на действащ застрахователен договор , а на 17.12.2018 г е „възстановена
прихванатата сума“ от 400,66 лева . Такава е позицията на ответника и в
съдебното производство .
В случая става въпрос за лоша организация по изплащане на застрахователните обезщетения , а
не за подновяване/продължаване на застрахователния договор след прекратяването
му считано от 05.10.2018 г.
При
липса на действащ застрахователен договор искът по чл.405 КЗ се явява
неоснователен .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
потвърдено . Пред СГС разноски се дължат от въззивника /юрисконсултско
възнаграждение/ .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №79163 от 30.04.2020 г по гр.дело №15842/2019 г на СРС , 28 състав .
ОСЪЖДА К.К.И. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Д.З.” АД *** сумата
от 150 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.