№ 172
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от ЗП „Я. А. Г.“, чрез адв.Русчева, срещу решение
№260010/19.03.2021г., постановено по т.д.№88/2019г. на ОС – Силистра. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда са в
пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно е
приетото, че след като процесните фактури са подписани от страните в
производството и са осчетоводени при ищеца, е налице задължение без
възможност да се коментира размера и основанието му. Този извод не
отговаря на правните норми и е в противоречие със заключението по
допуснатата ССЕ. Вещото лице изрично е посочило, че не може да каже каква
е договорената цена. Въпреки, че въззивника е подписал документа, той не
може да бъде задължен по един нищожен документ, какъвто се явява този. Не
е спазена законовата форма за издаването му, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на исковете. Няма направено своеобразно признание
на цялата стойност, каквото заключение е направил съда. Напротив, в
производството са развити подробни аргументи за недължимост, а именно
записана е площ, каквато никога не е обработвала и препарати, които са
1
надписани в голяма степен, установено и от агротехническата експертиза.
Посочените обстоятелства обосновават извод за постановяване на осъдително
решение за суми, които не се дължат. Съдът не се е произнесъл какви са
задължителните реквизити на една фактура, какви са възможностите за
влагане на препарати и торове, какви са площите, които се твърди да са
обработвани, каква е единичната цена на всяко едно действие. По делото са
събрани доказателства за обработваните от въззивника площи. Приетото за
установено от съда за обработка на 300 дка почива на свидетелски показания,
които са ги определили без да разполагат с техника и данни. Неясно е защо
съдът кредитира тях, а не приложените писмени доказателства. По делото е
установена значителна разлика в остойностяването на вложените препарати и
извършени дейности по фактура №**********/07.12.2017г.: необходимите
препарати за доказано обработваните площи са на стойност 20 283лв. с ДДС,
а не исковата сума от 46 601лв. с ДДС; фактурите са издадени за 15лв. за
шердиране без ДДС и 40 лв. без ДДС, а според вещото лице пазарната
стойност на тази дейност е 6 лв. без ДДС. По делото е установен и факта на
заплащане на сумата от 17 000лв., която ищецът е приел и не оспорва, че се
отнася до процесните фактури. Отделно от това години наред на ищеца е
носено грозде, чиято стойност не е била заплащана, поради което и са водени
преговори за извършване на прихващане. По делото не е установен и факта
разполагал ли е ищеца с необходимите количествата препарати, които са
посочени като вложени според процесните фактури. Единственото
доказателство в тази връзка е заключението на вещото лице агроном, но
неясно защо съдът не го кредитира. Приложените по делото карти за
обработените площи са опровергани от другите представени писмени
доказателства. По делото няма никакви доказателства за приемане на
изработеното, тъй като приложените карти не са подписани от въззивника. По
същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „АГРОВИН“ ЕООД, гр.Силистра с писмен
отговор, чрез адв.Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че
решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът
е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби и е спазил
процесуалните правила, като логическите изводи на състава, обективирани в
2
решението, изцяло съответстват на събраните по делото доказателства. От
тези, които са събрани по делото безспорно се установява наличието на
определените в закона предпоставки за уважаване на предявените искове.
Страните по делото са се намирали в неформална облигационна връзка, по
повод на която са издадени процесните фактури. Този факт се установява от
приложената електронна кореспонденция, която не е оспорена, от гласните
доказателства, както и от факта, че въззивника е приел и подписал
процесните фактури. Установено е и обстоятелството, че през цялото време
на обработка на земята въззивницата е присъствала лично, без да има каквито
и да е възражения по повод качеството на работата. Факта, че лично е
подписала фактурите също е безспорно установен. Извършени са и частични
плащания по фактурите, което е признание на задължението й. Работата е
приета без възражения. Такива не са направени и по-късно за скрити
недостатъци, поради което твърденията за унищожени площи са
неоснователни. От разменените между страните писма се установява, че до
м.декември 2019г., когато страните са започнали да водят преговори за
уреждане на отношенията си, от страна на ЗП не е имало никакви възражения
за посочените във фактурите обработени площи. Предявените искове са
доказани и основателни. По същество се претендира потвърждаване на
оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба от 14.10.2019 година ищецът „АГРОВИН“ ЕООД
излага, че през 2017 година обработил на няколко пъти за съответната година
/пръскане и шредиране/ с машините и препаратите си, доставени от него 300
дка лозя, собственост на ЗП . АНДР. Г. за което съставил фактура №
**********/07.12.2017г. на стойност 46601,96 лева с ДДС, подписана лично
от нея. В началото на следващата година започнал обработката на лозята
продължил да го прави като издал фактура № **********/18.12.2018г. на
стойност 47862 лева с ДДС. От месец декември, 2018 година получил само
два превода – на 12 000 лева и на 29.05.2019 година в размер на 5000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 29601.96 лева с ДДС, - остатък по задължение по фактура
№ **********/07.12.2017г. , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
3
задължението, както и сумата от 7838.86 лева, обезщетение за забава за
периода от 07.12.2017 година до датата на подаване на исковата молба
14.10.2019 година, както и сумата от 47862 лева с ДДС по фактура №
**********/18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 3815,67 лева, обезщетение за забава за
периода от 18.12.2018 година до датата на подаване на исковата молба -
14.10.2019 година. /след направено изменение на иска с молба -л.160.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове. Твърди, че оспорва и двете фактури
относно авторството и съдържанието им. Твърди, че фактурите са отразени в
дневника за продажби пред НАП като продажба на препарати, които са
описани във фактурите, като твърди, че не е купувала такива препарати.
Оспорва се извършването на услугите – пръскане и шредиране. Фактурите са
издадени в месеци, в които тази услуга не се извършва. Твърди се също, че
ответницата не е осъществявала достъп на представители на дружеството
ищец до обработваните от нея площи. Моли съда да постанови решение, с
което отхвърли предявените искове, като присъди сторените деловодни
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Издадени са фактури, подписани от представители на двете страни.
От заключението по назначената СГЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че подписът, положен в двете
фактури за “получател“ е положен от лицето Я. А. Г..
От заключението по назначената агрономическа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
същият ефект на растителна защита върху земеделските култури на
ответницата биха имали и други – различни от използваните от ищеца
препарати, но разликата в цената би била минимална. Констатирано е също,
че дружеството ищец не притежава лиценз за търговия с препарати за
растителна защита от този клас. Вещото лице е установило, че ищеца е
обработвал за себе си земеделска земя включително и лозя, като за
4
стопанската 2017г. лозята са с площ от 272.985дк., а за стопанската 2018г.
съответно с площ от 384.804дкр. Според експерта освен своите лозя
„АГРОВИН” ЕООД, е извършвал услуги със своя земеделска техника,
инвентар, препарати и персонал и на други стопански субекти включително и
на ответницата общо за 2017г. на площ от 450дкр. и за 2018г. на площ от 410
дкр.
В допълнителното си заключение вещото лице – агроном е посочило,
че ответницата е обработвала за стопанската 2017г. лозя на обща плащ от
257.602дкр., а за стопанската 2018г. съответно на обща площ от 267.188дкр.
Експертът не е установил грешки в представените по делото, съставени
работни карти, в които според него количеството на използваните препарати
отговаря на размера на площите посочени в картите, като обработени. За това
вещото лице приема, че разлика в количеството изписани препарати би била
на лице в случай, че ответницата реално е обработвала по – малко площи от
посочените в двете фактури. Сочи се още, че някои от препаратите са
използвани в по – голяма концентрация Байфидан – 17мл/дкр. повече; Фалкон
– 20мл/дкр. повече; Флинт – 4 гр. дкр. повече; Дитан 150гр./дкр. повече
Купроксат /само за 2017г. / 30мл./дкр. В повече. Посчени са и пазарните
стойности на извършваните услуги за стопанските 2017г. 2018г. , които са
били за пръскане и за шредиране по 6 /шест/ лева на декар без ДДС. В
съдебно заседание експертът е уточнил, че повечето овощари и лозари
надвишават максимално определените от производителя дози на препаратите
за растителна защита, тъй като считат, че в случай на валежи от дъжд
препарата с който са третирани растенията ще се измие и няма да бъде
ефективен.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява,
че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца. Вложените
препарати за растителна защита и течни торове са собственост на
изпълнителя и са остойностени и включени във фактурите. Фактурата от
07.12.2017 година е издадена на база попълнени работни карти на
механизатора за периода от 13.05.2017 година до 23.08.2017 година на обща
стойност 46601,96 лева с включен ДДС, а фактурата от 18.12.2018 година е
издадена на база попълнени работни карти на механизатора за периода от
05.05.2018 година до 30.08.2018 година на обща стойност 47862 лева с
включен ДДС. На 28.05.2019 година по банкова сметка с титуляр „Агровин“
5
ЕООД е постъпил превод в размер на 5000лева от банкова сметка с титуляр Я.
Г.. Сумата е отнесена за погасяване на задължението по фактура от 07.12.2017
година. На следващия ден 29.05.2019 година е постъпила сума в размер на
12000 лева, като сумата е отнесена в счетоводството по фактура от 07.12.2017
година, като задължението по фактурата е79/07.12.2017 година е в размер на
29601,96 лева с включен ДДС.Обезщетенията за забава са както следва: по
фактура от 07.12.2017 година в размер на 7838,86 лева, а по фактура
172/18.12.2018 година в размер на 3815,67 лева. И през двете години
ответницата, в качеството си на земеделски производител не е водила
счетоводна отчетност, тъй като подава годишна данъчна декларация по чл.50
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като придобитият
доход се намалява с разходи за дейността в размер 60 на сто и не е
регистрирана по ДДС.Дружеството е закупувало растителни препарати за
защита, като със сумата от доставката са увеличени разходите, свързани с
обработка на лозя, отразени по дебита на счетоводна сметка 611—1-7-3
Разходи за основна дейност, растениевъдство лозя, разходи за растителна
защита и е начислен ДДС при покупка. Общата стойност на закупените
препарати за двете години е 124479,19 лева без ДДС, съответно за 2017
година 58708,90 лева без ДДС и за 2018 година 60117,54 лева без ДДС.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да установи валидно облигационно правоотношение по договор за
изработка, тъй като се твърди извършването на услугите шредиране и
пръскане, извършването на работата,, приемането и от възложителя.
Представени са фактури от ищеца, в които са описани извършените
дейности, както и вложените материали, като фактурите са двустранно
подписани, носят подпис на получател, поради което имат качеството частен
диспозитивен документ.
Ответницата е оспорила автентичността на подписите си, положени на
фактурите. Оспорването на доказателствената стойност на документа може да
бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и
срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на
документа независимо дали е официален или частен документ се отнася
6
единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство.
Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален
единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е
неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат
само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи
независимо дали са официални или частни е налице и материална
доказателствена сила. При оспорване на истинността на свидетелствуващи
документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е.
тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е.
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа
не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на
верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална
доказателствена сила, като при частните свидетелствуващи документи
защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по
свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Оспорването на автентичността на фактурите е неуспешно, поради
което с оглед характера им на частен диспозитивен документ, същите
отразяват волеизявленията на страните и установяват наличието на валидно
облигационно правоотношение за извършване на посочените в тях стоки и
услуги, по силата на което ищецът е извършил описаните операции и вложил
препаратите, а ответникът е поел задължението да заплати цената.
Предвид обстоятелството, че фактурите са частен диспозитивен
документ, в тежест на ответницата е да установи твърдяните възражения, че
отразеното в тях волеизявление е невалидно, в какъвто смисъл са наведените
от същата възражения, че услугите не са извършвани.
С оглед възражението, направено от ответницата, че описаните във
фактурите операции не са извършени, съдът намира, че при съвкупната
преценка на гласните доказателства, които съдът кредитира като
безпротиворечиви и убедителни, независимо от наличието на трудово
правоотношение се установява, че операциите пръскане и шредиране са
извършени на място, на лозята, притежавани и обработвани от Я. Г..
Показанията на тримата свидетели са убедителни, вътрешно непротиворечиви
и установяват, че между страните са били налице трайни отношения по
7
извършване на тези операции и те са извършвани не само през процесните
години, но и ежегодно няколко години преди това, като познават ответницата,
същата е присъствала почти винаги на пръскането, като се интересувала и си
записвала вида на препаратите за растителна защита, които се прилагали,
както и тяхното количество. Съвкупната преценка на показанията им, ведно с
представените работни карти, както и с трудовите договори обосновава
извода, че операциите са извършени неколкократно на различни дати и през
двете стопански години, предимно през летните месеци. Обстоятелството, че
са извършвани операциите неколкократно в рамките на една година, обяснява
и разликата в посочената от вещото лице – агроном средна пазарна цена за
услугите пръскане и шредиране от шест лева за декар и тази обективирана в
двете коментирани фактури, която е съответно . 15 лв. за шредиране и 50,
съответно 40 лв. за пръскане.
Извършването на възложената работа се установява и от заключението
на вещото лице, което установява, че описаните препарати се влагат в
описаните операции, ищецът е притежавал закупени количества, с които
обработвал както собствените си декари, така и тези на ответницата, като
вещото лице потвърждава, че посочените количества във фактурите съвпадат
с необходимите технологично количества, както и от заключението на вещото
лице – икономист, което е установило че цените на препаратите за растителна
защита определени в двете процесни фактури са тези, на които ищецът ги е
закупил, т.е. препаратите са използвани за извършване на услугата – пръскане
без надценка и без ищецът да реализира печалба от цената им. Подписаната
фактура обосновава извода, че страните са се договорили пръскането да се
извършва с препарати на изпълнителя, тъй като не се установи договорка
между страните ответницата да предоставя такива или същата да е имала
възможност да осигури такива. Използването на растителните препарати,
както и наличието на технологично количество препарат, който следва да се
вложи на декар обяснява и различието в декарите, посочени във фактурата, от
тези, които вещото лице е посочило, че се обработват от ответницата,
съответно за стопанската 2017г. лозя на обща плащ от 257.602дкр., а за
стопанската 2018г. съответно на обща площ от 267.1888дкр.
Не са събрани доказателства, установяващи., че операциите са
извършени некачествено, каквито възражения са наведени от ответницата, в
отношение на евентуалност, а и с факта на подписване на фактурите,
8
ответницата в качеството си на възложител е приела изпълнението на
изпълнителя – „Агровин“ ЕООД, по смисъла на чл. 264 от ЗЗД.
В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване е да
установи факта на погасяване на валидно възникналото задължение и тъй
като до приключване на устните състезания не са представени доказателства
за заплащане на дължимата сума искът следва да бъде уважен, съгласно
заключението на вещото лице, както следва: по фактура № 79/07.12.2017г. в
размер на 29601.96лв. с ДДС, а по фактура № 172/18.12.2018г. в размер на
47862 лв. с включен ДДС.
Уговореното задължение е лихвоносно, ответникът е изпаднал в
забава, поради което и обезщетението за забава е дължимо, съгласно
заключението на вещото лице в размер на . по фактура № 79/07.12.2017г.
обезщетение за забава в размер на 7838.86 лв., а по фактура №
172/18.12.2018г. обезщетение за забава в размер на 3815.67лв.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на Окръжен съд Силистра следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
поради което с оглед изхода на спора същите следва да бъдат присъдени, в
полза на „Агровин“ ЕООД в размер на 3700 лева.
Неоснователно е и възражението за прекомерност по отношение на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същите са
съобразени с размера на иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260010/19.03.2021г., постановено по т.д.
№88/2019г. на ОС – Силистра.
ОСЪЖДА ЗП . АНДР. Г. с адрес за призоваване:с.Айдемир, община
Силистра, ул.“Лозарска“, 72 да заплати на „АГРОВИН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Силистра,
9
бул.“Македония, 177, ет.2, ап.6, представлявано от Тодор Георгиев Начев
сумата от 3700 /три хиляди и седемстотин/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10