РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2382
гр. Пловдив, 25 ноември 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., Четиринадесети състав в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2145 по описа на съда за 2019 год. и взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.78 на ГПК и чл.144 от АПК и § 2 от ДР
на ДОПК.
Постъпила е молба от жалбоподателя
„Б.“ ООД чрез процесуалния представител юрк. И.Х., с която моли определението в
частта за разноските да бъде изменено поради прекомерност на присъденото на
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., като съдът да намали
присъденото адвокатско възнаграждение на ответника до менемалния размер
съгласно приложемата наредба.
Като съображения изтъква,
че в предходното съдебно заседание на дружеството жалбоподател е дадена
възможност да се запознае с представените писмени доказателства от страна на
ответника и да вземе становище. В същото време с определение в закрито съдебно
заседание съдът е прекратил делото, като е присъдил разноски в полза на
ответното дружество в посочения размер. Счита, че доколкото определението е
постановено в закрито съдебно заседание при насрочено открито заседание,
дружеството жалбоподател е било лишено от възможността да направи възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение.
Дадена е възможност на
ответната страна по молбата – „Балкан Биосерт“ ООД да вземе становище по
направеното искане. Съобщението за това е връчено на пълномощникът на дружеството
адв. М.. По делото на 18.11.2019 г. е постъпило становище по искането за
изменение на определението в частта за разноските. В същото се моли съдът да
остави без уважение направеното искане за изменение на определението в частта
за разноските. Обстоятелствата, които посочва в тази връзка са на първо място,
че договорът за правна помощ за заплатеното адвокатско възнаграждение и списъка
с разноските са преставени от ответника в първото по делото заседание, а на
жалбоподателя е дадена възможност за запознаване и становище по тези документи.
На второ място жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението на ответната страна до края на първото съдебно заседание, а
такова искане се прави една след прекратителното определение по делото. Счита,
че съдът не може да се произнася служебно за прекомерността на разноските,
поради което то трябва да бъде заявено от страната преди постановяването на
крайния съдебен акт, с който се приключва производството по делото. Според него
фактът, че производството е прекратено в закрито съдебно заседания не извинява
пропуска на жалбоподателя да заяви в съдебното заседание, в което бе представен
договорът за правна помощ и списъка с разноските, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение. Счита, че заплатеното адвокатско
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, след като обсъди
исканията на страните, намира молбата за неоснователна.
Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един
адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). С други думи разпоредба задължава направените разноски да
бъдат възстановени в размера, в който са направени.
Предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК, в която е дадена възможност за преценка от съда при
присъждане на разноските, в частта относно адвокатския хонорар настоящият
състав съобрази разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2
предвижда, че този размер се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В случая размерът на възнаграждението е определен в
договор между жалбодателя и адвоката му и не е под минималния размер, посочен в
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
В тази връзка в първото по
делото заседание от жалбоподателя беше представен списък с разноски по чл.80 ГПК в размер на 350 лв. и трудов договор, а от ответника се представи адвокатско
пълномощно, договор за правна помощ, фактура за заплатения адвокатски хонорар
от 1800 лв. с ДДС и списък с разноските по чл.80 ГПК. Страните взаимно се
запознаха с представените доказателства за направените разноски по делото, а
съдът ги приложи по делото. В откритото съдебно заседание никоя от страните не
направи възражение за прекомерност за заплатеното насрещно възнаграждение.
Основният въпрос по делото
в първото съдебно заседание, който съдът следваше да реши, беше въпросът по
допустимостта на жалбата изобщо. В тази връзка в откритото съдебно заседание от
страните се изтъкнаха подробни
становища, след което съдът постанови, че ще се произнесе допълнително
по направените възражения. За процесуална икономия съдът даде ход на делото, но
от страните не се ангажираха и други доказателства по същество на спора, тъй
като следваше да бъде изяснена на първо време допустимостта на жалбата. В тази
връзка страните отново пространно изложиха вижданията си по въпроса за
допустимостта, тъй като за двете страни по делото стана ясно, че съдът ще се
произнесе преди следващото съдебно заседание по направеното искане за
прекратяване, поради което от ответника отново се поиска присъждането на
разноските, а от страна на жалбоподателя се заяви представянето на списъка с
разноските.
На жалбоподателя бе дадена
възможност единствено за процесуална икономия да се запознае с представените от
ответника и приети в първото съдебно заседание доказателства – представената
административна преписка и доказателствата, представени с молбата от 20.09.2019
г., както и да изрази становище, касаещо съществото на спора.
Поради това съдът приема,
че възражението за прекомерност следваше да бъде направено от жалбоподателя в първото
по делото заседание, когато страните заявиха своите претенции по допустимостта
и представиха подготвените си отнапред списъци с разноски. Ето защо към
настоящия момент съдът не може да уважи молбата на жалбоподателя за
прекомерност, тъй като искането с нея изменение е направено несвоевременно. Съдът
дължи проверка само при възражение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, но не и служебно.
Ето защо на основание чл.144 АПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б.“ ООД, чрез процесуалния представител юрк. И.Х., за
изменение на определение № 2104 от 22 октомври 2019 г. по адм.д.№ 2145/ 2019 г.
по описа на Административен съд – Пловдив, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :