Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр. Русе, 19.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на 19 март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря
ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Н.
Георгиева
гр. д. № 241 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът А.Т.А. твърди, че с протоколно определение № 15 от
21.04.2016 г., постановено по НОХД № 90/2016 г. по описа на Районен съд Бяла
било одобрено споразумение, на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, между страните
по делото, с което било решено наказателното производство за това, че на
04.11.2014 г. в с. Д, обл. Р А.А.Х.
причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на пети лумбален прешлен, довело
до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни –
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК, извършено при условията на пряк умисъл. От назначената по наказателното
дело комплексна съдебно-медицинска експертиза било видно, че са причинени
следните увреждания: 1. Разкъсно-контузна рана на
носа, разкъсно-контузна рана на горната устна, кръвонасядане на лявата буза, които увреждания следвало да
се преценяват по медико-биологичен признак като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и 2. Комплексно счупване на тялото на пети лумбален прешлен, което следвало да се преценява по
медико-биологичен признак като трайно затрудняване на движенията на снагата за
срок повече от 30 дни. На основание чл. 300 от ГПК, констатациите на
наказателния съд относно вината на подсъдимия, противоправността
на настъпилия резултат и размера на причинените щети обвързвали гражданския съд
за вредите, причинени от престъпното деяние. Твърди, че между престъпното
поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат – причинените му
телесни увреждания, съществува пряка причинна връзка и по силата на чл. 45 от ЗЗД виновният дължи поправяне на противоправно причинените вреди. В резултат на
причинената средна телесна повреда, ищецът получил изключително тежки
увреждания – компресионно счупване на тялото на пети лумбален прешлен, довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Внезапният характер на
случилото се на 04.11.2014 г. в с. Д и неизбежните затруднения във връзка с
продължителния възстановителен процес причинили на пострадалия болки и
страдания, довели до допълнителни неудобства, които според ищеца също следвало
да бъдат овъзмездени. В резултат на нанесените му
телесни увреждания, ищецът продължително време се лекувал в болнични заведения
и при домашни условия. Изпитвал силна болка, страдал и се срамувал от това,
което му било причинено.
Моли съда да осъди ответника А.А.Х.
*** да му заплати сумата от 10 000 лева, изменена на основание чл. 214 от ГПК
последователно на 20 000 лв. и на 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в следствие причиненото на
04.11.2014 г. в с. Д, обл. Р. непозволено увреждане
от А.А.Х. на А.Т.А., изразяващо се в компресионно счупване на тялото на пети лумбален
прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече
от 30 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът А.А.Х. в отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК изразява становище за неоснователност на
предявения иск. В хода на производството и в писмената защита излага доводи, че
размерът на неимуществените вреди е незначителен и ищецът се е възстановил
бързо след инцидента. Оспорва момента на получаване на компресионната
фрактура на пети лумбален прешлен от ищеца, тъй като
била диагностицирана за първи път на 23.02.2015 г. –
повече от три месеца след процесния случай, като прави възражения в тази насока.
Навежда доводи, че още преди инцидента от 04.11.2014 г. ищецът е пострадал при
ПТП в гр. П, в резултат на което е претърпял тежки увреждания на кръста и
гръбначния стълб. Твърди, че при направената рьо графия на лумбални прешлени от
17.11.2014 г. не е установена претендираната травма. Твърди, че искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е завишен по размер, тъй като е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Счита, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като недоказан, евентуално – да
бъде определен справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца болки и
страдания за сума не по-голяма от 2 000 лева, а за разликата до пълния предявен
размер от 30 000 лева – да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Окръжният съд приема за установено следното:
По делото не се спори и от приложеното НОХД № 90/2016 г.
по описа на БРС се установява, че с определение № 15 от 21.04.2016 г., влязло в
сила на същата дата, ответникът А.А.Х. се признава за
виновен в това, че на 04.11.2014 г.
в с. Д, обл. Р. причинил средна телесна повреда на А.Т.
***, изразяваща се в компресионно счупване на тялото
на пети лумбален прешлен, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни –
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява,
че в резултат на нанесен побой, А.А. е получил
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна
рана на носа, разкъсно-контузна рана на горната устна,
хематом и оток на лявата буза, а рентгенологичните
изследвания доказвали компресионно счупване на тялото
на пети лумбален прешлен, изразяващо се в снишаване
на размера на прешлена, с което на пострадалия е причинено временно
разстройство на здравето, изразяващо се в болка, страдания и затруднено движение
на снагата за срок между 60 и 90 дни, колкото е пълният възстановителен и
оздравителен период за подобно заболяване. Тези увреждания можело да бъдат
получени при нанасяне на удар с тъп предмет по лицето и падане на седалището
върху твърда повърхност. Според вещото лице няма данни за фрактура на пети лумбален прешлен към 2011 г. и не може да се твърди, че
описаното компресионно счупване е настъпило преди
04.11.2014 г. Напълно възможно било непосредствено след падане и получаване на компресионна фрактура на пети лумбален
прешлен, ищецът да е в състояние да извършва целенасочени физически движения
като бързо ходене, боричкане или блъскане, тъй като патофизиологичните
промени в следствие описаната фрактура предизвиквали набъбване и оток на околните
тъкани от втория-третия ден след травмата. В съдебно заседание вещото лице е
обяснило, че наличието на дегенеративни проблеми може да предпостави
настъпването на компресионно счупване, но в случая те
не са определящи за получаване на травмата, тъй като ищецът е паднал на
седалищните си части и компресионното счупване се
дължи на това падане.
Заключението, както на медицинската неврохирургична
експертиза, така и на тройната съдебно-медицинска експертизата е, че диагностицираните заболявания в епикризите
от м. февруари 2017 г. и м. март 2017 г. не са в причинна връзка с процесната
травма от 04.11.2014 г., а се касае за дегенеративни изменения, характерни и
често срещани за възрастта на ищеца. В съдебно заседание вещите лица са
категорични, че не е на лице връзка между уврежданията на прешлените, които са
лекувани оперативно през 2017 г., с увреждането, което е получено в резултат на
деликта. Фрактурата на пети лумбален
прешлен е получена по време на травмата.
По делото като свидетели са разпитани В.Д., Н.Н.и Й.Б, посочени от ищеца и М.М.и
С.Н.– сочени от ответника. От показанията на св. Д., лекар по професия, се
установява, че с ищеца са в приятелски отношения от 1988 г., от когато го
консултира при здравословни проблеми. В началото на м. ноември 2014 г. от ищеца
разбрал за нанесения му удар с бокс, след който паднал и дълго време не могъл
да стане. Успял с големи усилия да се изправи, но имал световъртеж и главоболие.
Свидетелят описва раните, които е видял по лицето на ищеца, като равномерното
разстояние между тях го насочвало, че може да са от бокс. Твърди, че трудно се
е движел, бил приведен, като и в настоящия момент имал такава походка. След
сядане трябвало да му се помогне да стане, а в следващите дни състоянието му се
влошило. Свидетелят всеки ден посещавал ищеца през първите пет-шест дни след
травмата и забелязал, че вместо да се подобрява, състоянието му се влошавало,
трудно ходел до тоалетна, не ставал от леглото. Няколко пъти засичал съсед, който
го обслужвал и пазарувал, наложило се съпругата на ищеца да си вземе отпуск и
да го гледа, защото всеки опит за ставане предизвиквал болка. Тъй като по
професия бил лекар, му предложил по своя преценка да взема лекарства, но след
около месец болката започнала да се засилва и свидетелят насочил ищеца към невролози
в клиниката по неврология. Рентгеновата снимка и скенера показали счупване на
прешлен. Свидетелят изнася данни за изразена депресия и потиснатост, поради
наложилата се обездвиженост и болка. Според свидетеля, при подобни наранявания
през първите един-два дни не се усеща такава ужасна болка и това позволява на
човек да се движи. Едва след около месец можел самостоятелно нормално да се
движи. Св. Н.Н.е от с. Д и познава страните по делото.
През м. ноември 2014 г. не е бил свидетел на скарване между тях, нито е виждал
някой някого да удря, но е видял ищеца леко окървавен по лявата страна на
лицето в барчето на селото, което било и магазин. Свидетелят твърди, че ищецът
е вървял бавно и имал кръв на лицето. И ищецът, и ответникът са били в
магазина, но свидетелят не е видял конфликт между тях. Св. Б. също познава и
двете страни по делото, тъй като са от едно село. Поддържал добри приятелски
отношения с ищеца, често му помагал в градината или извършвал различни
строителни дейности. Бил е пряк свидетел, когато в началото на м. ноември 2014
г. ответникът е ударил ищеца. Свидетелят работил по покрива в имота на ищеца, а
той пресмятал колко мрежа ще му е необходима за оградата, когато ответникът
дошъл от към центъра на селото. Казали си нещо, като свидетелят е чул само
думите на ищеца, отправени към ответника „стига си идвал тук“. След това
последвал удар от страна на ответника с дясна ръка в лявата страна на лицето на
ищеца, като свидетелят видял нещо да проблясва в ръката му. Ищецът се строполил
и ответникът го ритнал в областта на кръста, след което се отправил отново към
центъра на селото. Свидетелят не успял да ги разтърве, защото се намирал на
покрива и не очаквал такова нещо. А.Т. се опитал да стане, но не могъл, а
когато свидетелят слязъл от покрива, го видял приведен, държал се отзад и бил
целия в кръв по лицето. Помогнал му да се измие и да стигне до антрето на
къщата, след което си тръгнал. Рано на следващата сутрин ищецът му се обадил с
молба да му помогне да отиде до лекаря си в П, защото не се чувствал добре. Когато
влязъл в къщата го видял на легло с възглавница под кръста, споделил му че не е
спал от острите болки в кръста, като тези по лицето не го притеснявали толкова.
Свидетелят напръскал кръста на ищеца с обезболяващ спрей и забелязал, че
мястото е доста червено, а като го хванал за мишницата и му помогнел да стане,
изревал от болка. През м. декември продължавал да е много зле и да върви
приведен. През февруари-март на 2015 г. все още не бил в добро състояние,
затова го повикал да сеят чесън, лук и репички в градината, тъй като не можел
да се навежда. Според свидетеля болките са продължили и през 2016 г. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като изнесените от тях факти и
обстоятелства се подкрепят от данните в медицинските документи и констатациите
на вещите лица.
Св. М.М.също познава и двете
страни по спора, тъй като били от едно село. В деня на инцидента, преди обяд,
видял ответника на улицата и излязъл да поговорят. През това време дошъл ищецът,
като вървял спокойно, без някой да го държи, не се виждала кръв по него и започнал
да се разправя с ответника, като го питал защо го е блъснал, защо го е ударил.
Според свидетеля ищецът посегнал да удари ответника, но той застанал между тях,
след което и двамата си тръгнали. Св. С.Н.разбрал за конфликта в последствие. В
същия ден около 9.30 ч. – 10.00 ч. бил в барчето и пиел кафе; Тогава влязъл
ищецът и казал на св. М. да не се бърка, където не му е работа, като свидетелят
не е виждал спречкване между двамата А.. Твърди, че след този случай ищецът отсъствал
от селото, макар да не му е правило впечатление отсъствието да е за дълго време,
около един-два месеца. В деня на инцидента не бил забелязал нещо необичайно при
движението му, движел се нормално. Съдът кредитира и показанията на свидетелите
на ответната страна, тъй като изнесените от тях факти не са в противоречие с
останалия доказателствен материал.
Предвид изложените в исковата молба фактически
обстоятелства и наведените правни доводи, съдът квалифицира иска за обезщетение
на причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане, като такъв по чл. 45
от ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД предпоставя
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца
и настъпилите вреди. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. А на
основание чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК
влезлите в сила определения по реда на гл. „Двадесет и девета” от НПК „Решаване
на делото със споразумение”, по който ред е постановено и определение № 15 от
21.04.2016 г. по НОХД № 90/2016 г. по описа на БРС, са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо
ли е деянието.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост и има за цел да репарира в един относително
пълен обем болките и страданията, възникнали от деликта. По делото безспорно се
установи, че болките на ищеца не се ограничават само до изживените в момента на
удара, а продължават и след това в продължителен период на обездвижване и бавно
възстановяване. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени
вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства,
включително и периода, през който те са търпени, а както е констатирано от
медицинската експертиза, на ищеца са причинени болка, страдания и затруднено
движение на снагата за срок между 60 и 90 дни, колкото е пълният
възстановителен и оздравителен период при подобна травма. От друга страна
понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретните
обстоятелства, които трябва да се съобразят при определяне размера на
обезщетението. В случая от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване, което е неоснователно. Съдът намира, че този
довод на ответната страна е само една защитна теза, която не е подкрепена с
никакви доказателства. Разпитаните по делото свидетели В.Д., Н.Н., М.М.и С.Н.не са били очевидци
на спречкването между страните, при което ответникът е причинил уврежданията,
за които е признат за виновен с цитираното по-горе определение на наказателния
съд. Те изнасят данни за поведението на страните след инцидента, както и за
състоянието, в което се е намирал ищецът. Единственият свидетел на инцидента е Й.Б,
който по същото време работил по покрива в имота на ищеца. Видял е пристигането
на ответника до дома на ищеца, чул е думите на последния, отправени към
ответника „стига си идвал тук“, след което последвал удар от страна на
ответника с дясна ръка в лявата страна на лицето на ищеца, при което свидетелят
видял нещо да проблясва в ръката му. Ищецът се строполил, а ответникът го
ритнал в областта на кръста, след което се отправил към центъра на селото. За
това, че е нанесен удар с предмет свидетелства и св. Д., според който раните,
които видял по лицето на ищеца били на равномерно разстояние, което го
насочвало, че може да са причинени от удар с бокс. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза също дава заключение, че тези увреждания може да бъдат получени при
нанасяне на удар с тъп предмет по лицето Няма никакви данни по делото, че преди
инцидента ищецът е предизвикал с поведението си ответника, поради което
възражението за съпричиняване остана недоказано и
като такова е неоснователно.
Съдът намира възраженията на А.Х. относно момента на
получаване на компресионната фрактура на пети лумбален прешлен на ищеца, като диагностицирана
за първи път едва на 23.02.2015 г., повече от три месеца след процесния случай,
както и доводите, че още преди инцидента от 04.11.2014 г. ищецът е пострадал
при ПТП в гр. П, в резултат на което е претърпял тежки увреждания на кръста и
гръбначния стълб, за недопустими. Въведените от ответника доводи касаят
всъщност част от фактическия състав на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК,
за което той е наказан. Оспорването на причинените от страна на ответника
увреждания на ищеца по същество представляват оспорване на съставомерността
на извършеното престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което е налице влязъл в
сила съдебен акт на наказателния съд, имащ на основание чл. 300 от ГПК, задължителна
сила за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, и за страните по делото. Както беше посочено по-горе, с определение
№ 15 от 21.04.2016 г. по НОХД № 90/2016 г. по описа на Районен съд Бяла е
одобрено споразумение, с което ответникът А.Х. се е признал за виновен в това,
че на 04.11.2014 г. в с. Д, обл. Р. причинил средна телесна повреда на ищеца А.А., изразяваща се в компресионно
счупване на тялото на пети лумбален прешлен, довело
до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни. От съдебно-медицинската експертиза и от
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установяват претърпените
болки и страдания, както и времето, необходимо за възстановяване след такава
травма, с отчитане на възрастта на ищеца и настъпилите дегенеративни промени. От
показанията на свидетелите е установено, че е изпитвал остри болки в кръста, от
които ищецът не можел да спи, а мястото на травмата било зачервено. Установи
се, че е напълно възможно непосредствено след падането и получаване на компресионната фрактура на пети лумбален
прешлен, ищецът да е в състояние да извършва целенасочени физически движения
като бързо ходене, боричкане или блъскане, тъй като според вещото лице патофизиологичните промени в следствие описаната фрактура
предизвикват набъбване и оток на околните тъкани от втория-третия ден след
травмата. Безспорно е, че счупването на пети лумбален
прешлен е в пряка причинно следствена връзка с травмата от 04.11.2014 г., причинена
от ответника на ищеца. Не се установява, обаче причинна връзка между процесната
травма и диагностицираните в двете епикризи от м. февруари 2017 г. и м. март 2017 г. увреждания
на прешлените, а се касае за дегенеративни изменения, характерни и често срещани
за възрастта на ищеца, в какъвто смисъл са дадените заключения на медицинската неврохирургична експертиза и на тройната съдебно-медицинска
експертизата. Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 15 000 лв., а над
тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД претенцията за лихва върху
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна от
момента на увреждането – 04.11.2014 г., както се претендира и в исковата молба.
Разноските по делото следва да се възложат в тежест на страните
по правилата на чл. 78 от ГПК. Ищецът е представляван по делото от двама адвокати,
на които е платил възнаграждения съгласно представените договори за правна
помощ. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски за 1 адвокат в размер на
1800лв., колкото са посочени в представения списък на разноските по чл.80 ГПК.
Той е платил и депозит за назначените
медицински експертизи в размер на 1 110 лева, или е направил разноски общо в размер на 2910 лв., а ответникът е
представил доказателства за платен адвокатски хонорар от 1 000 лв. и разноски
за вещи лица в размер на 500 лева, или общо – 1 500 лева. Предвид изхода на
спора, на ищеца следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска разноски в размер на 1455лв., а на
ответника – разноски в размер на 750лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Те следва да се компенсират, при което ответникът
следва да заплати на ищеца 705лв. разноски по делото. Той следва да заплати по
сметка на Русенския окръжен съд и 600 лева държавна такса, съобразно уважената
част от иска.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЕГН ********** ***
да заплати на А.Т.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2014 г. до окончателното
ѝ плащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 30 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЕГН ********** ***
да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 600 лева държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА А.А.Х. с ЕГН ********** ***
да заплати на А.Т.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 705 лева разноски по
делото по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: