Определение по дело №1642/2015 на Районен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

по НОХД № 1642 описа на РС Бургас, НО, ХVШ-ти състав за 2015 година

        23.4.2015 г., гр. Бургас

 

 

Днес, 23.4.2015 година, Георги Георгиев - съдия-докладчик по НОХД № 1642/2015 г. по описа на РС Бургас, след като се запознах с внесения от Бургаска районна прокуратура (БРП) обвинителен акт по ДП ЗМ № ***/**** г. по описа на РУП, гр. Камено, Пор. № ***/*** г. по описа на БРП, както и с материалите по досъдебното производство, намирам следното:

БРП е внесла обвинителен акт в РС Бургас, с който срещу Р. К. А. , ЕГН **********, З. К. А. , ЕГН ********** и Х. К. А. , ЕГН ********** са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК - за подсъдимия Р. К. А.; по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК - за подсъдимия З. К. А.в и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. второ, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК - за подсъдимия Х. К. А., а именно за това, че на 01.03.2014 г. в землището на гр. Камено, обл. Бургас, на територията на предприятие „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, в кабелна естакада, находяща се в „Парк за съхранение на етилов окис”, чрез използване на техническо средство – ножовка, при условията на опасен рецидив – за подсъдимите Р. А. и З. А. и при условията на повторност в немаловажен случай – за подсъдимия Х. А., в съизвършителство, след предварителен сговор за осъществяване на деянието, отнели чужди движими вещи – 75 м. КИП кабел, тип контролен с параметри 10х3х1,0 на стойност 75,00 лева, 38 м. КИП кабел, тип контролен с параметри 2х2х1,3 на стойност 19,00 лева и 40 м. захранващ телефонен кабел, контролен тип 10х3х1,0 на стойност 40,00 лева, всички вещи (кабели) на стойност 134,00 лева, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, от владението на П. Н. Н. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Според съда, така внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията, посочени в чл. 246 от НПК, като съображенията за това са следните:

В хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК като по-тежко квалифициращо обстоятелство, освен предвидената предпоставка кражбата да е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, е предвиден и негативен признак, а именно – случаят да не е маловажен. Преценката за наличието или липсата на маловажен случай се прави с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, като същата обхваща не само размера и стойността на вредните последици, но също и конкретните характеристики на деянието и дееца.

В обстоятелствената част на внесения обвинителен акт обсъждане наличието, респ. за липсата на маловажен случай, не е направено, което поставя страните и съдът в невъзможност да разберат от къде представителят на държавното обвинение е направил извод за наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК (най-малко имайки пред стойността на посочените в обвинителния акт вещи).

От друга страна, в диспозитива на обвинителния акт квалификацията по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК е налице, но само що се касае до нейното цифрово изражение, като словесно не е посочено, че деянията не представляват маловажен случай. Т.е. налице и липса на съвпадение между дадената цифрова квалификация и словесната такава. Единствено при обвиняемия Х. А. е налице такова единство, но в обстоятелствената част на обвинителния акт отново липса обсъждане на тази квалификация по отношение на този подсъдим.    

Действително, сред практиката на ВКС съществува разбиране, според което квалификацията „маловажен случай” е изключена за всички кражби по т. 1, 3, 4 (обвинения за каквито в случая също са налице), 8, 9 и 10, включително за извършените след „предварителен сговор” и „повторно”, т.е. такива кражби, които освен при наличието някоя от изброените квалификации, са извършени и след „предварителен сговор” и/или „повторно”. Това разбиране се извежда по аргумент за обратно от точки 5 и 7 и от алинея 3 на чл. 195 от НК, която препраща само към точки 2 и 6 на алинея 1, т.е. изключва наличието на „маловажен случай” при останалите хипотези на ал. 1. Това разбиране обаче, не изключва необходимостта в обвинителния акт да бъде обсъдена липсата на „маловажен случай”, както и наличието на цифрово и словесно единство между дадената в диспозитива цифрова квалификация и словесната такава.     

Констатираните нарушения при изготвянето на обвинителния акт, са съществени, защото при всяко положение биха довели до ограничаване правата на страните в съдебното производство и биха създали предпоставки за допускане процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Допуснатите пороци обаче са отстраними, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване.

С оглед на горното и на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК

 

РАЗПОРЕЖДАМ:

 

ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 1642/2015 г. по описа на РС Бургас.

ВРЪЩАМ делото на Районна прокуратура, гр. Бургас за отстраняване на нарушенията, констатирани в мотивите на настоящото разпореждане.

 

Разпореждането не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от връчване на препис от същото на страните по реда на Глава XXII от НПК пред ОС Бургас.

 

Препис от разпореждането да се изпрати на обвиняемите, на техния защитник и на БРП.

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: