РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 27.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Антоанета П.
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 12052 по описа
за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Г.Л.Е. срещу Прокуратура на Република България искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред.
1-во от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
В.Л.Е. твърди през ноември 2010 г. да е
бил привлечен като обвиняем по дознание ЗМ 3825/2010 г. по описа на 06 РУП СДВР
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 НК вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
чл. 330, ал. 1 НК. С постановление на СРП производството е частично прекратено
по образуваната прокурорска преписка 39722/2010 г. по обвинението по чл. 131 ал. 1, т. 1 НК. Взета му е мярка за
неотклонение „задържане под стража“, изменена на 30.10.2010 г. в подписка, като
на 11.01.2011 г. ищецът бил освободен от ареста. С присъда от 12.12.2014 г. по
НОХД 15673/2012 г. В.Е. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е влязла в сила на 28.12.2014 г. Твърди се в резултат на повдигане и
внасяне на обвинение ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психически притеснения, накърнено добро име и репутация. Твърди се ищецът да е
претърпял сериозно психическо и емоционално разстройство. Живеел в постоянен
стрес да не бъде ефективно осъден. Близките се отдръпнали от него. Всяко едно
от заседанията по НОХД се отразявали изключително негативно на ищеца. Животът
му се променил, отнело му време да се върне към нормалния ритъм на живот.
Близки и приятели го възприемали като престъпник и от това много го боляла
глава. Претендира осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати
сумата от 71000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 28.12.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че
продължителността от 4 години не касае досъдебната фаза. Недоказани са
твърденията за причинен изключителен психологически дискомфорт и стрес. Прави
възражение за давност за претендираните лихви. Оспорва претендираното
обезщетение като прекомерно.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
31.10.2010 г. по досъдебно производство 3825/2010 г. на 06 РУП СДВР, пр. пр.
39722/20 г. В.Е. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 129, ал. 1 НК и чл. 330 ал. 1 НК. С постановление от
31.10.2010 г. В.Е. е задържан под стража за срок от 72 часа, считано от
31.10.2010 г.
По
НЧД И-3832/2010 г. на СРС, 8 с-в, на проведено на 03.11.2010 г. съдебно
заседание спрямо В.Е. е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. С
определение от 06.01.2011 г. по НЧД И-4572/2010 г. на СРС е изменена наложената
мярка за неотклонение от “задържане под стража” в “подписка”. Определението е
влязло в сила на 11.01.2011 г.
С
постановление от 15.02.2011 г. по пр.пр. 38722/2010 г. В.Е. е привлечен като
обвиняем за извършване на престъпление по чл. 330, ал. 1, пр. 1 НК.
С
Постановление от 29.11.2010 г. частично е прекратено наказателното производство
в частта на обвинението за това, че В.Е. е причинил средна телесна повреда на
детето М.В.Е.- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 НК. В мотивите на постановлението е посочено, че М.Е.е дъщеря на
обвиняемия и съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК за средна телесна
повреда, причинена на низходящ, наказателно преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия.
По
обвинителен акт от 09.06.2011г. внесен за престъпление по чл. 330, ал. 1, пр. 1 НК е образувано НОХД 353/2012 г. на СРС, прекратено на 23.04.2012 г. и върнато
за отстраняване на съществени процесуални нарушения от досъдебното производство
- привличане на обвиняемия без защитник.
След
отстраняване на нарушението на 09.06.2011 г. е внесен обвинителен акт, по който
е образувано НОХД 11159/2011 г. на СРС, 99 с-в. С разпореждане от 25.07.2011 г.
съдът е върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения от
досъдебното производство.
Нов
обвинителен акт е внесен на 20.08.2012 г. и по него е образувано НОХД
15673/2012 г. на СРС. Проведени са открити съдебни заседания на 12.20.2012 г.,
, 08.02.2013 г., 01.12.2014 г. - на които не е даден ход на делото, 13.05.2013
г., 16.05.2014 г., 03.10.2014 г., 12.12.2014 г. Съдебното заседание 07.10.2013
г. и на 07.02.2014 г. е отложено по искане на защитника на подсъдимия.
С присъда от
12.12.2014 г. по НОХД 15673/2012 г. В.Л.Е. е признат за невиновен в това, че на
30.10.2014 г. около 22:00 часа, в с. Мърчаево, ул. “10-та” № 2 е запалил
едноетажна селскостопанска постройка с тухлена зидария, едноскатна, дървена
покривна конструкция, покрита с платна от ламарина, на стойност 1672,50 лв. - престъпление
по чл. 330, ал. 1, пр. 1 НК. В мотивите към присъдата е посочено, че липсват
доказателства за авторство на инкриминираното деяние, запаленото имущество не е
на значителна стойност към момента на палежа. Присъдата е постановена в открито
съдебно заседание и няма данни да е протестирана, поради което същата е влязла
в сила на 30.12.2014 г.
По
делото са представени медицински документи, касаещи здравословното състояние на
ищеца. Въпреки изрично дадените указания от съда, че за установяване на пряка
причинно-следствена връзка между констатираните увреждания на здравето на ищеца
и образуваното досъдебно производство е необходимо назначаване на експертиза,
такава не е поискана от ищеца. Ето защо съдът не обсъжда самостоятелно тези
документи. По отношение на представения амбулаторен лист от 14.02.2020 г. с
констатирано смесено тревожно-депресивно разстройство съдът намира, че същото
следва да се съобразява в контекста на обективното състояние на ищеца и снетата
анамнеза, която касае “семейна и следваща социална ситуация”, вкл. обвинения за
домашно насилие, наред с обвинението за палеж. Въпреки изрично дадените
указания не е направено искане за Съдебнопсихиатрична експертиза, която да даде
заключение относно твърдяното влошаване на психическото състояние на ищеца въз
основа на целия доказателствен материал. Няма данни извън медикаментозното
лечение ищецът да е потърсил психологическа помощ.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Й.Ш.и П.П.Л..
Свидетелят
Ш.сочи, че е приятел с ищеца от 30 години. Знае, че спрямо ищеца е взимана
мярка за неотклонение. Ищецът излязъл от ареста в много лошо състояние -
отслабнал и тормозен. След това в продължение на 6-7 години не е ходил на
работа, изхранва го майка му с малката й пенсия. Преди ареста ищецът работел
като бояджия. След това не е работил поради стрес. Посочва, че това продължава
и досега. Ищецът се затворил у дома си, никъде не излизал в продължение на 3-4
години. Пазарувала майка му. С жена си се разделил преди да го арестуват.
Според свидетеля ищецът не се е записвал в Бюро по труда. Ищецът започнал да се
“оправя” след приключване на делото, да се чувства по-добре. Въпреки това продължава
да не работи. Споделя със свидетеля, че има диабет в начална форма, зъбите му
се развалили и оплешивял. Тези здравословни проблеми се появили след
арестуването му. Свидетелката П.П.Л., майка на ищеца, сочи, че живее с ищеца в
едно домакинство. При ареста живеели заедно и с трите му деца, които ги взели
от ищеца под предлог, че е извършил спрямо тях домашно насилие. Същата вечер
бившата му приятелка изчезнала. След излизането от ареста здравословното му
състояние се влошило. Той спрял да излиза, не говорел, дори не се хранел.
Децата в съседство му викали “педофил”, “педераст”, “убиец” и бягали по улицата, когато го видят. Според
свидетелката след ареста ищецът получил психическо разстройство, опадали му
зъбите и косата, получил хемороиди, високо кръвно и диабет. Почвал работа за
5-10 дни и след това го изгонвали, защото бил съден. Променил се коренно,
здравето му не се възстановило. Роднините не желаели да се срещат с него.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни
изводи:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените
вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта
на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на
изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение
за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено
здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение;
степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване;
наличието на други висящи съдебни производства срещу ищеца
през времетраенето на наказателния процес, от който
се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са
произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни
осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните
изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението;
обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената
практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера
на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които
са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в
случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по
делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства,
но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното
конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението
(арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по
делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1, пр. 1 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от една до осем години.
По
вече изложени съображения съдът намира, че е недоказана пряката
причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и
образуваното наказателно производство. Въпреки изрично дадените указания в
съдебно заседание за необходимост от изслушване на съдебномедицинска експертиза
такава не е поискана от ищцовата страна. Не е направено и искане за изслушване
на съдебнопсихиатрическа експертиза за установяване на твърденията за влошаване
на психичното състояние на ищеца, която да установи какъв точно е интензитетът
на негативните психически преживявания по смисъла на МКБ и да отграничи същите
във връзка с наказателното производство от останалите стресогенни фактори,
каквито са паралелно протичащите съдебни производства срещу ищеца за домашно
насилие.
Установява
се, че ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 31.10.2010 г., като
след задържането му за 72 часа с постановление на прокурор спрямо него е взета
мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода до 11.01.2011 г., т.е.
за около три месеца и половина. Оправдателна присъда е постановена на
12.12.2014 г. и е влязла в сила като непротестирана на 30.12.2014 г. За този
период част от отлаганията на съдебното производство са поради ангажираност на
избрания от ищеца защитник - период от около 2 месеца. Съдът намира, че с
изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража” в “подписка” и още
повече след 2014 г. няма основание ответната страна да бъде държана отговорна
за невъзможността ищецът да реализира доходи от трудова дейност. По делото не
се събраха доказателства за проявявана от ищеца активност както по отношение на
подобряване на психичното му състояние, така и по отношение търсене на
съдействие от съответното Бюро по труда. Ето защо съдът взема предвид събраните
по делото гласни доказателства за ефекта от образуваното наказателно
производство за времето на висящност на същото на етап досъдебно и съдебно
производство и месеци, близки до постановяване на оправдателната присъда. За
това време ищецът се е затворил в себе си, ограничил е социалните си контакти,
изпитвал трудности да си намери нова работа, приятелите и роднините му се
отдръпнали и отказвали контакт.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение до влизане в сила на
присъдата, през който действията на ответника могат да се счетат като
обосноваващи отговорност по реда на ЗОДОВ. Делото е двукратно връщано на досъдебна
фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Съдебното производство също протича за време,
съответстващо на правната и фактическа сложност на делото и необходимостта от
събиране на доказателства в рамките на съдебното следствие. Съдът не споделя възраженията на ответника действията му,
свързани с продължителността на производството, да са от значение само в
досъдебната част.
По делото е представено свидетелство за съдимост, в което е
отразено, че ищецът е неосъждан.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск, то същият следва да бъде
частично уважен.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 4000 лв., като
за разликата до 71000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата. Предвид възражението за
давност по отношение претенцията за законна лихва същата е дължима считано от
16.09.2016 г.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 0,06 лв. – държавна такса и 36 лв. разноски
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2 да заплати на В.Л.Е., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ: сума в размер на 4000,00 (четири хиляди) лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с
присъда от 12.12.2014 г. по НОХД 15673/2012 г. на СРС,
104 с-в, ведно със законната лихва от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 4000,00 лв.
до пълния предявен размер от 71000,00 лв.,
както и претенцията за законна лихва за периода 28.12.2014 г. - 15.09.2016 г.
-
на основание чл. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер на 0,06 лв. държавна такса
и 36 лв. - адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: