№ 3875
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110105983 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 59 от КТ.
Предявени са осъдителни искове от ищците А. С. Т. и Л. Л. Т. срещу „Е.С.О.“ ЕАД,
както следва: искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати: на
А. С. Т. сумата от 62 896,32 лв. , представляваща претърпени имуществени вреди,
вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима
застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и
полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.
200 КТ (40 000,00 лв.); на Л. Л. Т. сумата от 62 896,32 лв. , представляваща претърпени
имуществени вреди, вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между
дължима застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно
КТД) и полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно
основание чл. 200 КТ (50 000,00 лв.); искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на
ответника да заплати: на А. С. Т. сумата от 10 000,00 лв. , представляваща
дължимаеднократна помощ при настъпила смърт на работник съгласно КТД; на Л. Л. Т.
сумата от 10 000,00 лв. , представляваща дължима еднократна помощ при настъпила смърт
на работник съгласно КТД; искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати: на А. С. Т. сумата от 23 959,35 лв. , представляваща мораторна лихва
за периода от 09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.; на Л. Л. Т. сумата от 23 959,35 лв. ,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници по закон на С.А. Т.,
полагал труд при ответното дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова
злополука, настъпила на 09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от
28.04.2021 г. на ТП на НОИ гр. В., е призната за такава. Сочи се, че заеманата от
наследодателя им длъжност е била с висок риск от трудова злополука, както и че съгласно
чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, работодателят е бил задължен да сключи застраховка за своя сметка за
риска „трудова злополука“ при условия и ред, определен с акт на МС, конкретно разписани
в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова
злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Идентично задължение се твърди, че
работодателя е имал и на основание Колективен трудов договор от 21.01.2020 г. В
изпълнение на нормативното и договорното си задължение се сочи, че ответникът е сключил
1
Договор № 0155-ЦУ/12.11.2018 г. със ЗАД „Б.В.И.Г.“ с предмет „Застрахователно покритие
на рисковете по задължителна застраховка за риска Трудова злополука“. На 29.03.2021 г.
ищцата Л. Т., твърди, че е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
до застрахователя, който обаче отказал да изплати такова, доколкото наследодателят им не
бил включен в списъка на работниците и служителите, подлежащи на задължителна
застраховка за риска „Трудова злополука“, въпреки че към момента на настъпване на
злополуката се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Впоследствие след
настъпване на злополуката, на 18.02.2021 г. между ответника и застрахователя бил сключен
Анекс № 1, с който наследодателят им бил добавен като застраховано лице по риска
„Трудова злополука“. Ищците аргументират, че ответникът не е изпълнил нормативните си
задължения, в частност разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска трудова злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г.,
както и тези по колективния трудов договор. Цитират чл. 70, ал. 2 от КТД, който
предвиждал, че „Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да
бъде по-малка от 8-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния
работник или служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на
застрахователния договор.“ Сочат, че изчислената към 31.01.2021 г. застрахователна сума
възлиза на 215 792,64 лв. Твърдят, че с влязло в сила решение на РС В., ответникът е осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на ищцата
Л. Т. 50 000 лв. Аргументират, че в случая претендират разликата междузастрахователна
сума, която е следвало да получат, в случай че за наследодателя им беше сключена
застраховка, и обезщетението за неимуществени вреди, което са получили с оглед
посоченото по-горе съдебно решение. Позовават се на чл. 71, ал. 1 от КТД, съгласно който
при летален изход, работодателят следва да изплати на наследниците еднократна помощ в
размер на 20 000 лв., която сума също претендират. Претендират и мораторна лихва. При
тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.
С уточняваща молба с вх. № 59183/22.02.2024 г. /л.69/ ищците са посочили, че
претендират сумите в условията на разделна отговорност, в частност ищцата А. С. Т.
претендира 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва от която след изпълнение
на указанията е посочено, че се разделя на сумите 20 672.59лв върху главницата от 62
896.32лв. и мораторна лихва в размер на 3 286.77 върху главницата от 10 000лв. за периода
от 09.02.2021г. (деня на настъпване на трудовата злополука) до 01,02.2024г.(датата на
депозиране на исковата молба в СРС) по отношение, и на двете главници;, ищцата Л. Л. Т.
претендира също 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва от която след
изпълнение на указанията е посочено, че се разделя на сумите 20 672.59лв върху главницата
от 62 896.32лв. и мораторна лихва в размер на 3 286.77 върху главницата от 10 000лв. за
периода от 09.02.2021г. (деня на настъпване на трудовата злополука) до 01,02.2024г.(датата
на депозиране на исковата молба в СРС) по отношение, и на двете главници;.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва
пасивната си процесуална легитимация и развива подробни съображения в насока, че
доколкото е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците, вследствие
настъпилата трудова злополука на техния наследодател, то искът следва да се предяви
срещу застрахователя, който отговарял в рамките на застрахователната сума. Сочи, че с
решение, постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС В., съдът приел, че
наследодателят на ищците е пренебрегнал основни правила за безопасност при работа с
електрически уредби и действията му се характеризирали като груба небрежност. Твърди, че
съгласно ОУ на застрахователния договор, при проявена груба небрежност от страна на
работника, не се изплащало застрахователно обезщетение, поради което счита и че не дължи
процесните суми. Поради аналогични съображения счита, че не дължи и претенцията на
ищците, представляваща еднократна помощ съгласно КТД, като сочи, че в чл. 71, ал. 3 КТД е
предвидено помощите да не се изплащат, ако събитието е настъпило в резултат на виновно
поведение от страна на пострадалия. Оспорва наследодателят на ищците да не е бил
включен в списъка на застрахованите лица и сочи, че за да попадне едно лице в обхвата на
2
застраховката е необходимо същият да е в трудови правоотношения с „Е.С.О.“ ЕАД и
длъжността, която заема да е определена от работодателя след консултации със службата по
трудова медицина и с комитета по условия на труд в дружеството като такава, предполагаща
завишен риск от трудова злополука. Твърди, че посочените условия са били налице по
отношение наследодателя на ищците към момента на настъпване на злополуката. Излага, че
сключеният застрахователен договор, няма за предмет застраховане на конкретни лица и
твърди, че броя на застрахованите служители, общата месечна брутна заплата и общата
застрахователна сума на служителите, подлежащи на застраховане, са посочени единствени
индикативно в Таблица 1 към Техническите спецификации. На последно място сочи, че С.
Т., е попадал сред кръга от подлежащи на застраховане лица към момента на сключване на
договора, като заеманата от него длъжност била взета предвид при определяне на
индикативния брой на застрахованите лице – 3289 на брой, като С. Т. фигурирал на ред 1894
от списъка, представенпри сключване на договора със ЗЕАД „Б.В.И.Г.“АД. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 322136/11.10.2024 г. ищците са посочили, че
претендираната от тях сума в размер на 125 792,64 лв. (или по 62 896,32 лв. за всяка),
представляваща разлика между дължима застрахователна сума в размер на 215 792,64 лв. по
задължителна застраховка „Трудова злополука“ и получено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 90 000,00 лв., е за имуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 70 КТД и Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука,
приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Досежно претенцията в общ размер на 20 000,00 лв., са
посочили, че същата се основава на чл. 71, ал. 1 от КТД и представлява еднократна помощ
при настъпила смърт. Посочили са, че правният им интерес от предявяване на иска срещу
настоящия ответник, произтича от обстоятелството, че към момента на настъпване на
злополуката, наследодателят им не е бил включен в списъка на застрахованите лица.
Ответникът е взел становище по уточняващата молба на ищците с вх. №
322136/11.10.2024 г., като отново е развил съображения за недопустимост на иска при
твърдения, че неговата отговорност е вече реализирана. Оспорил е отново и дължимостта на
претенцията в размер на 20 000 лв. поради съображения аналогични на тези изложени в
отговора на исковата молба.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“ АД. В писмен отговор-становище третото лице-помагач дава становище за
неоснователност на предявените искове. Заявява, че доколкото наследодателят на ищците не
е бил включен в списъка със застрахованите от ответното дружество лица, за дружеството-
застраховател не е било възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение в
посочените размери. На самостоятелно основание заявява, че на наследниците на почиталия
С. Т. не следва да се изплати обезщетение, доколкото в влязло в сила решение е прието, че е
налице груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, което по естеството си
представлява основание за неплащане на застрахователо обезщетение
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Обявени за безспорни и ненуждаещи от доказване по делото са следните
обстоятелства: че ищците са наследници по закон на С.А. Т., полагал труд при ответното
дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на
09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от 28.04.2021 г. на ТП на
НОИ гр. В., е призната за такава; че полаганата от наследодателя им длъжност е била с
висок риск от трудова злополука, поради което работодателят е бил задължен да сключи
застраховка за своя сметка за риска „трудова злополука“; че по отношение на наследодателя
им, към момента на настъпване на трудовата злополука, е действал КТД, страна по който е
бил и настоящият ответник, част от съдържанието на който е клауза, предвиждаща, че
„Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да бъде по-малка от 8-
кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител
3
за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застрахователния договор.“, в това
число и че към 31.01.2021 г. застрахователна сума възлиза на 215 792,64 лв.; че част от
съдържанието на КТД е и клауза, която предвижда изплащане на еднократна помощ в размер
на 20 000 лв. при настъпила смърт, вследствие трудова злополука; че с решение,
постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС В. ответникът е осъден да заплати
обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на ищцата Л. Т. 50 000
лв, както и обявеното в съдебно заседание обстоятелство, че е налице съпричиняване от
пострадалия наследодател на ищците С. Т. за настъпване на трудовата злополука, поради
груба небрежност, което е възприето в решение по гр.дело 13736/2021г. по описа на РС-В..
Приет по делото като писмено доказателство е и Колективен трудов дойговор,
действащ за процесния период в ответника „Е.С.О.“АД
С оглед обявените за безспорни обстоятелства по делото спорно се явява
обстоятелството дали наследодателт на ищците, доколкото по отношение на него
съществува задължение за работодателя да сключи задължителна застраховка, е изпълнил
това си задължение, което влече в конкретния случай и неизпълнение на задължеието му по
КТД.
От приетият по делото фиш за работна заплата – на л.17 от делото се установява, че
размерът на БТВ получено от С. Т. възлиза на 2832лв.
От неоспорено по делото писмо от ответната страна се установява, че размерът на
застрахователното обезщетение, което се дължи съгласно действиащия застрахователен
договор възлиза на 215 792,64лв.
Предствен по делото е Договор №01155-ЦУ/12.11.2018г. сключен между ответника
„Е.С.О.“ЕАД и ЗЕАД“Б.В.И.Г.“ АД, с който е сключен Договор за задължителна застраховка
за риска от „Трудова злополука“, от съдържанието на който се установява предметът на
застрахователното правоотношение, реда и начина на застраховане на работниците и
служителите, размера на застрахователните лимити в случай на настъпване на
застрахователния риск.
Не се оспорва от ответника, а и от приетите по делото писмени доказателства писмо
от ответника до третото лице-помагач ЗЕАД „Б.В.И.Г.“АД, се установява, че поради
технически пропуск наследодателят на ищците не е включен в списъка със застрахованите
лица за периода от 31.07.2021г. до 31.12.2021г. съгласно предвидените в Застрахователния
договор изисквания.
Горното се потвърждава и от приетите по делото решения на РС – В. и Адм. Съд В., в
които макар и съставеното на ответника НП да е отменено, става ясно, че е налице
извършено нарушение на трудовото законодателство съвръзано с обстоятелството, че С. Т.
не е бил включен в списъка със застрахованите лица и е налице нарушение от страна на
работодателя-ответник.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
По иска за имуществени вреди от неизпълнение на КТД: наличието на Колективен
трудов договор, който да се е прилагал спрямо техния наследодател; че са претърпели
имуществени вреди (пропуснати ползи /нереализиране на възможност за увеличаване на
актива/ и/или претърпени загуби /реална вреда, довела да негативна промяна в
имущественото състояние/), които да са в пряка причинна връзка с неизпълнение на
задълженията по КТД от страна на ответника, както и че такива вреди не биха били налице,
ако задължението по КТД от страна на работодателя беше изпълнено.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в частност: 1/ че
е изпълнил задълженията си по КТД, а именно, че е сключил застраховка „Трудова
злополука“ по отношение наследодателя на ищците; 2/ възражението си, че трудовата
злополука е настъпила поради проявена груба небрежност от страна на работника.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че не е легитимирана страна в
4
настоящия процес, доколкото твърди, че е налице застрахователно правоотношение, по което
отговорност следва да носи дружеството застраховател, конституирано като трето лице
помагач в настоящия процес.
Между страните не е спорно съществуването на валиден застрахователен договор
между ответника и третото лице – помагач със срок на действие 12 месеца, като не е спорно,
че злополуката е настъпила в срока на действие на договора - на 09.02.2021 г., факта, че с
влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ същата е призната за трудова злополука по см.
на чл. 55, ал. 2 от КСО.
За да може да носи риска от настъпване на застрахователно събитие, застрахователят
следва да е запознат при подписване на полицата за колко лица се задължава да носи
отговорност при настъпване на застрахователно събитие. Следва да има информация и кои
лица са застраховани и са работници на застраховащия работодател при подписване на
договора. Затова именно този списък на служителите му е неразделна част от
застрахователната полица. За тези лица той се задължава да носи отговорност. Върху този
брой работодателят дължи и определената застрахователна премия. Застрахователният
договор е писмен, формален и възмезден. Формата на договора е форма за неговата
действителност /чл. 344 КЗ/, като страните в писмена форма, обективирана чрез
застрахователна полица са договорили броя на застрахованите работници и служители,
както и обхвата на предоставеното застрахователно покритие, като дължимата
застрахователна премия е била определена въз основа на данните за работниците и
служителите, предоставените от застраховащия работодател. След като към момента на
сключване на договора наследодателят на ищците С. Т. не е фигурирал в списъка към
полицата, той не е бил застраховано лице. Следователно трудовата злополука, настъпила на
09.02.2021 г. макар и по време на действие на застрахователния договор, не може да бъде
квалифицирана като застрахователно събитие. Пропускът от включването на загиналия
служител в списъка, който е неразделна част от застрахователната полица, не може да се
вмени на застрахователя. Застрахователят договаря, подготвя договора и изчислява
дължимата застрахователна премия по него в пълно съответствие с представената от
работодателя информация, представляваща т. нар. пълен списък на работниците и
служителите, съдържащ техните имена, ЕГН и брутно трудово възнаграждение. В този
смисъл възражението на ответника, че не е пасивно легитимиран да носи отговорност по
предявения иск е неоснователно.
Претенцията на ищците е, че поради неизпълнение на задължението на работодателя
за застрахова техния наследодател, те търпят пропуснати ползи изразяващи се в разликта
между вече полученото обезщетение и това, което щяха да получат в случай, че той е бил
застрахован. За да се извърши преценка за основателността на иска следва да се вземе
предвид същността на договора за задължителната застраховка „Трудова злополука“.
Съгласно чл. 52 от ЗЗБУТ, работниците, за които съществува опасност за живота и
здравето им, задължително се застраховат по риска "трудова злополука" от работодателя, по
ред, предвиден в акт на Министерски съвет. Така с Постановление на Министерски съвет е
приета Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска
"трудова злополука". Сключването на договора се извършва от работодателя, като трето
ползващо се лице са застрахованите работници и служители при настъпил риск трудова
злополука, довел до неработоспособност и наследниците на работника, когато е настъпила
смърт от трудова злополука. Целта на договора за застраховка "трудова злополука" е
гаранционно обезпечителна, да обезпечи отговорността на работодателя спрямо работника
до определената в договора застрахователна сума. Застрахователната сума, като лимит на
отговорността, е паричната сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, ползващото се лице или трето увредено лице.
Застрахователната сума се определя на база месечното брутно трудово възнаграждение на
работника към момента на сключване на договора за застраховка, съгласно чл. 8, ал. 1 от
НЗЗРСРТЗ, но не може да е по-малка от седемкратния размер на годишната брутна работна
заплата на съответния работник или служител. Съгласно чл. 9, ал. 1 от посочената Наредба,
5
при смърт на работник или служител, размерът на застрахователното обезщетение е равен на
размера по чл. 8, ал. 2 от посочената наредба, което е седемкратния размер на годишната
брутна работна заплата на работника.
С договора за задължителна застраховка "Трудова злополука" работодателят
застрахова живота, здравето и работоспособността на своите работници и служители.
Договорът се сключва между работодателя и застрахователя, в полза на работниците и
служителите. При реализиране на застрахователния риск /трудова злополука по чл. 55, ал. 1
КСО, причинила смърт, трайно намалена неработоспособност или временна
неработоспособност/, застрахованият работник или служител, а при смърт - законните му
наследници, имат право да получат договорената застрахователна сума. Тази застраховка
облекчава имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, приспада се от
дължимите от работодателя обезщетения за неимуществени и имуществени вреди /чл. 200,
ал. 4 КТ/, от което следва, че същата има обезщетителен характер. Договорът за
задължителна групова застраховка "Трудова злополука" по своето правно естество
представлява договор в полза на трето лице по чл. 22, ал. 1 ЗЗД, като работникът и
служителят, полагащ труд при ответното дружество, е бенефициер - арг. чл. 231, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска "Трудова злополука". Следователно работодателят може да иска при настъпване на
покрит застрахователен риск от застрахователя заплащане на уговорената застрахователна
сума в полза на увредения работник. Процесната застраховка "Трудова злополука" не е само
лична, а притежава обезщетителна (по отношение на пострадалия работник) и
обезпечителна функция (по отношение на работодателя). Със сключването на този
застрахователен договор работодателят е целял да обезпечи своята гражданска,
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 200, ал. 3 КТ, като съгласно чл. 200, ал. 4
КТ дължимото обезщетение от работодателя при настъпили неимуществени и имуществени
вреди следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Ето защо съдът приема, че отговорността на
застрахователя не може да е по - голяма от тази на работодателя. Същевременно, интересът
на работодателя от сключването на договора е да се освободи от отговорността на
застрахования до размера на застрахователното обезщетение.
В този смисъл между страните по настоящото дело е налице влязло в сила съдебно
решение с което на ищците е присъдено обезщетние по чл.200, ал.1 КТ, като видно от
мотивите му е прието, че е налице проявена груба небрежност от страна на починалия С. Т.,
поради което и определеното обезщетение е намалено от съда с 50%.
Кодексът на труда се ръководи от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване и той е приложим и при обезщетяване на вредите, настъпили при изпълнение
на служебните задължения /били те по трудов договор или по служебно правоотношение на
военнослужещите/. Законовото задължение на работодателя е да обезщети служителя си за
вредите от трудова злополука и задължението, поето от застрахователя по сключен с
работодателя договор за задължителна застраховка срещу трудова злополука, макар да
произтичат от различни юридически факти, целят парично обезщетяване на едни и същи
вреди. Ето защо и отговорността на задължените за това обезщетение лица общо не може да
надвиши размера на действителните вреди, поради което и плащането, извършено от едно от
задължените лица, погасява правото на увредения да търси същото или в по-висок размер
обезщетение за вече репарираните вреди от другото задължено лице. Подобно разрешение е
дадено и в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 06.06.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2010 г. на
Върховен касационен съд, ОСТК, с което е прието, че плащането на сумата, присъдена на
увреденото лице на основание, няма значение за допустимостта на прекия иск срещу
неговия застраховател, но е от евентуално значение за неговата основателност, като с
плащането от страна на единия се погасява правото на увредения да претендира
обезщетение за вредата от другия. Това разрешение е приложимо и в процесния случай,
доколкото обезщетението, дължимо на работника по сключената от работодателя
задължителна застраховка срещу риска "трудова злополука", цели да обезщети същите
6
вреди, които работодателят дължи на работника при настъпила трудова злополука /така,
както застрахователят на гражданската отговорност на делинквента цели да обезщети
вредите, причинени от последния при извършване на определена дейност/.
Не се спори между страните, че присъдените суми са изплатени. Според настоящия
състав на съда наследниците на починалия са обезщетени за неговата смърт. Твърденията
им, че е налице пропусната полза равняваща се в търсената разлика и формираща
претенциите по настоящото дело са неоснователни. Целта на сключването на
задължителната застраховка от страна на работодателя е да се освободи от отговорност при
настъпването на застрахователното събитие. Застрахователната сума, като лимит на
отговорността, е паричната сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, ползващото се лице или трето увредено лице.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на претърпените от
работника вреди е неограничена, докато отговорността на застрахователя е само по
отношение на поетото със застрахователния договор задължение да плати определена по
размер застрахователна сума при настъпване на риска. Тоест ищците са имали възможност
да изберат предварително дали от застрахователя или от работодателят да потъряст
обезщетение на претенциите си. След постановения отказ от страна на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ЕАД
те са избрали да насочат претенциите си към работодателя-ответник. С влизане в сила на
решението помежду им се изчерпват и възможностите на ищците да търсят обезщетение,
доколкото те биха се обогатили неоснователно за сметка на ответника. Обстоятелството, че
в застрахователната полица са посочени лимити на застрахователното обезщетение не
означава само по себе си заължителното им присъждане, а определя границите на
отговорността на застрахователя при настъпването на застрахователното събитие, като при
определяне на застрахователното обезщетение съдът следва да се ръководи от установената
по делото фактическа обстановка и да намали размера му, но не и да присъди повече, като
страна в производството е застрахователят.
С оглед влезлия в сила съдебен акт, определящ границите на размера на
отговорността на работодателя, и предвид гореизложеното съдът приема, че застрахователят
би следвало да заплати същата сума. С оглед извършеното плащане ответникът се е
освободил от отговорност спрямо ищците, което води и неоснователността на предявения
иск по чл.59 КТ.
По иска за реално изпълнение на КТД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на Колективен трудов договор, който да
се е прилагал спрямо техния наследодател; че част от съдържанието на КТД е клауза, която
предвижда изплащане на еднократна помощ при настъпила смърт на работник, вследствие
трудова злополука, в размер на 20 000,00 лв. В доказателствена тежест на ответника е да
докаже възражението си, че трудовата злополука е настъпила поради проявена груба
небрежност от страна на работника, поради което е освободен от задължението си да
изплати еднократна помощ в претендирания размер.
Разпоредбата на чл.71, ал.1 Колективния трудов договор предвижда, че при трудова
злополука или професионална болест в зависимост от произтеклите последствия,
Работодателят изплаща на работниците и служителите еднократна помощ в размер на
20000лв. при смъртен изход на живите съпруг/съпруга и деца на починалия, като цялата
сума се разпределя в равни дялове само между тях. Изключващи задължението на
работодателя да плати еднократната сума са хипотезите на сключена застраховка покриваща
посочените рискове, както и ако събитието е настъпило в резултат от виновното поведение
от страна на пострадалия – употреба на алхокол, наркотични упойващи вещества,
самоувреждане, самоубийство, участие в побой и т.н. В настоящия случай е установено с
влязъл в сила съдебен акт, че е налице трудова злополука, като от страна на пострадалия е
проявена форма на вина – груба небрежност.
В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена
7
отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност
(т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина "груба небрежност")
отговорността на работодателя може само да бъде намалена. В този смисъл, съдът приема,
че доколкото С. Т. не е застраховано лице, какато и че не е действал виновно при
настъпването на процесната трудова злополука, работодателят-ответник следва да заплати
посочената в чл.71,ал.1 от КТД еднократна помощ в размер на 20000лв., като същата следва
да се разпредели поравно между двете ищци в размер на по 10000лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
В доказателствена тежест на ищците е да докажат наличието на главни задължения,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията на
падежа.
По отношение на вземанията предмет на иска по чл.59 КТ, предвид
неоснователността им, неоснователен се явява и акцЕ.С.О.рният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска за изплащане на сумата от 20000лв. на основание чл.71,ал.1
КТД съдът счита, че ответникът изпадава в забава след отправяне на покана, в каквато
насока доказателства по делото липсват, с оглед на което искът за заплащане на лихва за
забава от деня на увреждането до датата на исковата молба се явава неоснователен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
сумата от 12000лв. – адвокатски хонорар, като съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи сумата от 1238,96лв. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото,
цената на предявените искове, проведените съдебни заседания и предприетите процесуални
действия от страна на пълномощника на ищците.
Ответното дружество претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя по правилата на чл.78,ал.8 ГПК на 300лв. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете ищците дължат сумата от 269.03лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество дължи държавна такса в размер на
800лв. за уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ЕАД, с ЕИК *** и адрес: ***“ III * да заплати на А. С. Т., с ЕГН
*** и адрес:*** на основание чл.59 КТ сумата от 10000лв. – еднократно дължима помощ
дължима на основание чл.71,ал.1 КТД, ведно със законната лихва от01.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 сумата от 619,40лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Е.С.О.“ЕАД, с ЕИК *** и адрес: ***“ III * да заплати на Л. Л. Т., с ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл.59 КТ сумата от 10000лв. – еднократно дължима
помощ дължима на основание чл.71,ал.1 КТД, ведно със законната лихва от01.02.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 сумата от 619,40лв.
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. Т., с ЕГН *** и адрес:*** срещу „Е.С.О.“ЕАД, с
ЕИК *** и адрес: ***“ III * иск с правно основание чл.59 КТ за заплащане на сумата от
62896,32лв представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие неизпълнение на
КТД и представляващи разликата между дължима застрахователна сума по задължителна
8
застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и полученото обезщетение за
неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ (40 000,00 лв.), ведно
със законната лихва от датата на исковата молба, иск правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 20672,59лв. мораторна лихва върху главницата от 62896,32лв. за
периода от 09.02.2021г. до 0.02.2024г.; както и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за суата
от 3286,77лв. – мораторна лихва върху главницата от 20000лв. за периода от 09.02.2021г. от
01.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Л. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Е.С.О.“ЕАД, с ЕИК *** и адрес: ***“ III * иск с правно основание чл.59 КТ за заплащане
на сумата от 62896,32лв представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие
неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима застрахователна сума по
задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и полученото обезщетение
за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ (50 000,00 лв.),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба, иск правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20672,59лв. мораторна лихва върху главницата от 62896,32лв. за
периода от 09.02.2021г. до 0.02.2024г.; както и иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за суата
от 3286,77лв. – мораторна лихва върху главницата от 20000лв. за периода от 09.02.2021г. от
01.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. С. Т., с ЕГН *** и адрес:*** да заплати на „Е.С.О.“ЕАД, с ЕИК ***
и адрес: ***“ III * на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 134,52лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Л. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Е.С.О.“ЕАД, с
ЕИК *** и адрес: ***“ III * на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 134,52лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА„„Е.С.О.“ЕАД, с ЕИК *** и адрес: ***“ III * да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от –800лв. –държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението е постанове при участието на „Б.В.И.Г.“АД като трето лице помагач на
странана на ответника „Е.С.О.“ЕАД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9