№ 6022
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20231110215598 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба № 5699979, издаден
от МВР-СДВР, с който на В. Н. Н. е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на електронния
фиш. Жалбоподателят поддържа, че електронният фиш не отговаря на
изискванията на процесуалния закон, а също така е и необоснован, поради
което моли същият да бъде отменен.
АНО излага подробни съображения за обоснованост и
законосъобразност на съставения електронен фиш, поддържа, че нарушението
и неговия автор са установени с устройство за контрол на скоростта по
несъмнен начин, поради което моли за потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания. Претендира
присъждането на разноски.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
представлява. Депозира становище, чрез своя процесуален представител за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Срещу жалбоподателя е издаден електронен фиш за това, че на
1
23.03.2022 г. в 09:09 часа, в гр. София, на бул. Ботевградско шосе номер 459, с
посока на движение от АМ Хемус към ул. Челопешко шосе, в населено място,
при ограничение на скоростта 50 км/ч, (за населено място), управлява лек
автомобил Тойта Корола, с рег. № ОВ 5341 ВМ, със скорост на движение 65
км/ч, като по този начин е превишил разрешената скорост със 15 км/ч –
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Съдът намира за установено от фактическа страна и това, че електронен
фиш № 3963585 е бил обжалван пред РС-Велико Търново и същият е бил
потвърден с решение, влязло в сила на 31.08.2023 г. (л. 36 от делото).
Видно от постъпилото по делото удостоверение от акредитираната
Полицейска лаборатория, техническото средство, с което е заснето
нарушението, представляващо мобилна камера, която към датата на
установяване на нарушението е била технически изправна.
Видно от писменото доказателство, приложено по делото, автомобилът,
с който е било извършено нарушението е бил собственост на жалбоподателя,
а процесният фиш му е бил връчен лично.
Видно от писмените доказателства на л. 37 и сл. от делото, разрешената
скорост в процесния пътен участък, към датата на нарушението е била 50
км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът намери за установена въз основа
на приложените по делото писмени доказателства, а също и от приложените
веществени доказателствени средства (снимков материал), които съдът
кредитира като достоверни, поради това, че същите са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на електронния фиш не са нарушени разпоредбите на
чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. В издадения електронен фиш се
съдържат данни за: териториална структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, кои са
нарушените разпоредби, размер на глобата, срокът и сметката за плащането й.
С оглед на това, възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл не могат
да бъдат споделени, тъй като същите са опровергани от приложения по
делото електронен фиш, от който е видно, че същият съдържа всички
предвидени в закона реквизити.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че със своето поведение жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна, нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
управляваното пътно превозно средство, да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място.
Движейки се на посоченото в електронния фиш време и място, с посочената
2
скорост, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
превишавайки разрешената скорост с 15 км/ч (жалбоподателят се е движел
със скорост от 68 км/ч, като с отчитане на съответния толеранс е била приета
за наказуема скорост 65 км/ч, а разрешената скорост е била 50 км/ч).
Нарушението не е било извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33
от ДР на ЗДвП. От обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че
електронният фиш, от който контролните органи са възвели наличието на
повторност е бил обжалван и е влязъл в сила след датата на процесното
нарушение. При това положение и по аргумент от разпоредбата на параграф
6, т. 33 от ДР на ЗДвП, за да е налице повторност е необходимо повторното
нарушение (т.е. процесното нарушение) да е било извършено в рамките на
една година, считано от датата на влизането в сила на предходно наказание.
Както вече се посочи, в случая наказанието по първото нарушение е влязло в
сила, след извършване на второто нарушение, поради което и двете деяния не
могат да бъдат в отношение на повторност. Ето защо процесният
елелектронен фиш следва да се измени, като се преквалифицира нарушението
от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП. Това разбира се ще доведе и до намаляване на наказанието глоба от
100 на 50 лева.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, е видно, че
жалбоподателят е бил собственик на процесния автомобил, той пък не е
посочил друго лице, което да го е управлявало, въпреки че в електронния
фиш са му били дадени указания, че може да представи писмена декларация
кой е управлявал автомобила. Следователно именно жалбоподателят се явява
административно-наказателно отговорно лице, съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. В случая е без значение кой именно е управлявал
автомобила, тъй като е наказано лицето, което е негов собственик, което не е
изпълнило задължението си по закон да посочи кой е бил нарушителя.
Поради това обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
осъщественото от него нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че се движи със скорост над
разрешената в съответния пътен участък, като по този начин е предвиждал
общественоопасния характер на деянието си и е искал неговото извършване.
В случая мобилната камера не е била обозначена, но съгласно
приложимата редакция на ЗДвП, действала към датата на деянието (спр. чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7, както и отмяната на т. 8, в ред. ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) не
е имало и изискване за обозначаване на мобилната камера, поради което и на
това основание не би могло да бъде отменен процесния електронен фиш.
Преквалифицирането на нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, води и до намаляване
на наказанието глоба от 100 на 50 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, при превишаване на максимално разрешената скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч предвиденото административно наказание е
3
глоба в размер на 50 лв., поради което именно в този размер следва да бъде
наложена глобата.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че в
процесния фиш не били описани в пълнота цифрово правната квалификация
на нарушението във връчения електронен фиш на жалбоподателя и по този
начин същият не би могъл да разбере административното обвинение. Съдът
намира за неоснователно подобно възражение, тъй като видно от
съдържанието на електронния фиш, на жалбоподателя са предявени всички
съставомерни факти, посочена е и санкционната правна норма, в която е
описана и предвидената в закона глоба, и по този начин правото му на защита
е било гарантирано в най-пълна степен. Поради това, съдът отхвърли като
неоснователно оплакването на защитата в този смисъл.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция намира, че
електронният фиш следва да бъде изменен, като се преквалифицира
нарушението и се намали размерът на наказанието.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира че на страните не
следва да бъдат присъждани разноски, като същите следва да останат за тяхна
сметка, така както са били сторени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба № 5699979, издаден от
МВР-СДВР, с който на В. Н. Н. е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, КАТО
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от ЗДвП, в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА наказанието
глоба от 100 на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4