№ 2690
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110207418 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от *** като законен представител на „***“ ЕООД
срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 9474284, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Жалбоподателят изнася твърдения за това, че процесният електронен фиш
е издаден в противоречие със закона и процесуалните правила, респективно
същият следва да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Моли съда да потвърди ЕФ като правилен и законосъобразен. Подробно се
аргументира в депозирани пред съда писмени бележки. Иска се заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и се възразява по размер на
1
адвокатско такова.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 24.07.2024 г. в 15.54 часа в с.Долни Богров, бул.“Ботевградско шосе“ №
29, при ограничение на скоростта 50 км./час в населено място, е установена
скорост на движение на МПС товарен автомобил марка „***“ с рег. № ****.
Отчетената скорост на движение е 74 км./ч., при грешка в измерване на
скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава 50 км./ч., т.е. констатирано е
превишение на разрешената скорост от 24 км./ч. Техническото средство, с
което е установено движението с превишена скорост, е видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с
ф.№ MD 1193. Същото е одобрено и вписано в регистър. Към
инкриминираната дата за собственик на посочения автомобил се сочи
жалбоподателят.
Във връзка с горното на жалбоподателя е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба; справка от
Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване; извадка от регистър на одобрените за използване типове средства
за измерване; протокол от проверка; заповеди за компетентност, снимков
материал, справка първоначална регистрация на МПС. Съдът даде вяра на
сочените доказателства, доколкото те са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват релевантната фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
2
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява
един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по
отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал.
11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване
(включително срокове) на АУАН ивдд НП, регламентирани в ЗАНН. В тази
връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на
изрична разпоредба, поради което възражението на жалбоподателя за изтекла
давност е неоснователно. ЗАНН може да бъде приложен единствено по
отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Следователно изискванията за
форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронни
фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП –
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на
същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш
съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед
№ 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец.
Мястото на извършване на нарушението е описано подробно – посочен е
точен адрес и отразените данни съответстват на информацията, визуализирана
в приложения по делото снимков материал. Видно от приобщената към
материалите на делото снимка към ЕФ, измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 77 км./ч., в който случай допустимата
грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена
скорост от 74 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
3
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
"толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 74 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 24 км./ч. -обстоятелство, което е в полза на
нарушителя; именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Съдът не цени наведените с жалбата доводи. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. На следващо място се установява, че наказанието е наложено на
законния представител на «***» ЕООД като собственик на МПС. По делото не
се прилагат доказателства за това, последният да е посочил лицето, което е
управлявало товарния автомобил и е извършило нарушението. Отделно от
това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС издаването на електронен фиш е строго ограничено и е възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т.
6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на
тълкувателното решение, водещото в случая е необходимостта от наличието
на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се регламентира, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
4
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализът на всички посочените нормативни
разпоредби налага извода, че към датата на нарушението, отразена в
процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. В процесния казус нарушението е установено от АТСС CORDON
M2 MD 1193, представляваща одобрен тип средство за измерване. Посочената
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. По тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е
разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по
предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка. Към датата на
извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
5
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол на Български
институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване,
касаещо процесното техническо средство за измерване на скоростта, ведно с
решение за одобрение на типа на уреда за измерване.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя при условията на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и на основание чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В процесния случай наказанието "глоба" за
извършеното административно нарушение е определено в законоустановения
му размер от 100 лева, поради което обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и в тази част.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изричната
разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, нормата на член
28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не се
прилага за нарушения по ЗДвП.
По разноските:
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, учреждението, чиито орган е издал
процесния електронен фиш, а именно: СДВР, има право на юрисконсултско
възнаграждение с оглед обстоятелството, че съдът потвърждава ЕФ. В
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ е
визирано, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е
настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
самият правен спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради
това съдебният състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80.00 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 9474284, издаден от СДВР,
с който за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7