№ 44107
гр. София, 09.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110163099 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на ****** срещу *******.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. В правната литература
ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да се установи, че
ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази вещ се владее от
ответника и че последният няма противопоставимо на собственика основание за
владението или държането на вещта. Искът за ревандикация може да се предяви не
само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не
допуска ищеца да я ползва съобразно правата си (Решение № 100 от 2.08.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3560/2016 г., I г. о.).
Според трайно установената практика на ВКС пасивно легитимиран по иска по
чл. 109 ЗС е този, който извършва или поддържа неоснователно действие, с което
създава пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице не е само
собственикът на съседен имот, който не изпълнява задължението си по чл. 50 ЗС или
съсобственикът, но и всяко трето лице, което извършва смущаващите правото на
собственост действия. Лицето, което поддържа противоправното състояние,
смущаващо правото на собственост, носи отговорност по реда на чл. 109 ЗС,
независимо че това състояние е последица от действия, извършени от други лица.
Негаторният иск също предоставя защита на правото на собственост, която може да
бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва (поддържа) от
създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на
пълноценното ползване на вещта (имота) според неговото предназначение (Решение №
1
63 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2021 г., I г. о.; Решение № 11 от 02.03.2021
г. по гр. д. № 1796/2020 г., I г. о. на ВКС; Решение № 61/07.06.2018 г. по гр. д. №
2610/2017 г. на I г. о. на ВКС).
За разграничението, респективно за правилната квалификация на вещните
искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, от значение е обстоятелствената част на исковата
молба, тъй като и двата иска са осъдителни. Щом ищецът е изложил факти, свеждащи
се до това, че е собственик на реална част от поземлен имот, в който се строи от трето
за съсобствеността лице, то е налице правен интерес от иск по чл. 108 ЗС, а не от иск
по чл. 109 ЗС, какъвто ищецът изрично формулира както в обстоятелствената част,
така и в петитума на исковата молба (Определение № 207 от 25.11.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3957/2019 г., I г. о.).
С негаторния иск по чл. 109 ЗС се цели защита на правото на собственост срещу
неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот, които трето лице
извършва или възнамерява да извърши, които обаче не изключват осъществяваното от
собственика владение върху имота. Търсената с този иск защита е неприложима в
случаите, в които нарушението на правото на собственост се изразява в цялостно
отнемане на фактическата власт върху имота, респ. върху реалната част от имота, по
отношение на които ищецът претендира, че е собственик. С оглед вида на нарушението
и естеството на извършваните неоснователни действия, които се поддържа, че са
налице, се преценява постига ли се адекватна защита на правото на собственост с
предявяването на негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението. Това е
обуславящ изхода на делото въпрос по исковете с правно основание чл. 109 ЗС,
доколкото според съдебната практика правната функция на негаторния иск е да защити
правото на собственост срещу неоснователни въздействия и посегателства върху чужд
имот.
При извършени неоснователни действия, довели до увреждане субстанцията на
имота от трето за собствеността лице, тази защита не би могла да бъде постигната с
предявяването на негаторен иск, тъй като с уважаването му ще се възстанови
състоянието преди начеването на неоснователните действия от страна на същото трето
лице, което отново ще продължи същите неоснователни действия, след като ищецът не
парира изначално неговото неправомерно поведение, предявявайки ревандикация
както срещу съсобственика на имота, така и срещу това трето за собствеността лице
(Определение № 166 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4433/2018 г., II г. о.;
Определение № 629 от 19.12.2018 г. по гр. д. № 3381/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.).
Допустимо е предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим
имот, дори и когато тази част не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен
парцел (т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК; Решение
№ 123 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2016 г., II г. о.). Ако искът за
2
ревандикация е предявен от съсобственик срещу трето за съсобствеността лице, което
държи или владее вещта без основание един от съсобствениците може да ревандикира
целия съсобствен имот, като това правомощие произтича от правото на съсобственика
да си служи сам с общата вещ съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС (Решение № 50162 от 1.08.2023
г. на ВКС по гр. д. № 758/2021 г., I г. о.).
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че като наследник по
закон на **** и *******.а ищецът станал съсобственик със Столична община на ½
реална част от процесния имот, но въпреки неуредените сметки по регулация и
неточностите в кадастралната карта и кадастралните регистри същата община
закрепила със съответни регулационни и устройствени актове, както и строителни
книжа онова фактическо положение, при което започнала да владее целия процесен
имот за себе си чрез трето лице – ответното дружество, на което разрешила да строи,
включително и в процесната реална част на ищеца.
С петитума на исковата молба (съдът взема предвид единствено формулирания
на последно място в исковата молба петитум по силата на общото правило, че
съдът е обвързан от последното направено уточнение на исковата молба преди
връчването й на ответника, тъй като в петитум, формулиран на по-предно място в
исковата молба са посочени двама, а не един ищец) към съда са отправени две
претенции, основани на разпоредбата на чл. 109 ЗС – както преустановяване на
започнатото строителство от страна на ответното дружество, така и премахване на
всички изградени обекти или поставени съоръжения върху посочената реална част от
процесния поземлен имот.
Налице е очевидно несъответствие между заявеното от ищеца основание на иска
и и поисканата от него преустановяване на неоснователните действия и събаряне на
изградените постройки, което не подлежи на отстраняване по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК, след като ищецът излага подробни съображения защо Столична община не е
собственик на ищцовата реална част от имота, но същевременно предявява изрично
негаторна претенция (формулирана както в обстоятелствената част, така и в
петитума на исковата молба).
Ищецът първоначално индивидуализира претенции по чл. 108 ЗС, основани на
твърденията, че е собственик на основание наследствено правоприемство на реална
част от процесния имот, като регулацията не била приложена и имало грешки в
кадастралната карта и регистри, а в петитума на исковата молба решава да избяга от
собствените си изрично изложени твърдения, като търси защита на твърдяното си
право на собственост чрез негаторна претенция от трето за собствеността лице вместо
да стори същото чрез предявяване на ревандикационна претенция срещу другия
съсобственик на процесния имот, който на практика го владее изцяло, като
неправомерно е разрешил строителството в него на трето за собствеността лице, както
3
е посочено в исковата молба. Така ищецът сочи на правен спор със Столична община,
произтичащ от неуредени сметки по регулация и съответно грешки в кадастралната
карта и регистри относно процесния имот, който спор намира адекватния си
процесуален отговор с предявяване на иск по чл. 108 ЗС, поради което несъответно на
необходимата степен на защита на правото му на собственост насочва негаторна
претенция срещу дружество, което строи в ищцовата реална част от поземления имот.
Според изричните ищцови твърдения не ответникът, а Столична община издала
в полза на ответника виза за проектиране, която предвижда строеж на многофамилна
жилищна сграда. Така твърдяното от ищеца противоправно състояние бива създадено
и поддържано от Столична община, а не от ответника чрез едно трето за собствеността
лице, в какъвто смисъл е изложеното в исковата молба.
Защитата на собствеността на ищеца следва да се реализира чрез предявяване на
ревандикационен иск за предаване на реална част от имота, а не на негаторен иск за
събаряне при изградена постройка в същата реална част, и то от трето за
съсобствеността лице, което не е материално легитимирано да отговаря по иска
(Решение № 119 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6277/2007 г., I г. о.; Определение №
26 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2019 г., I г. о.).
Ищецът предявява негаторна претенция срещу трето за съсобствеността на лице
с твърдения касателно ревандикационна претенция срещу съсобственик на имот, който
не е посочен като ответник по делото. Дали е приложена регулацията по отношение на
процесния имот и дали е налице грешка или неточност в кадастралната карта и
регистри е въпрос, който ищецът следва да отнесе към съсобственика на същия имот,
евентуално и към третото за собствеността лице, защото негаторната претенция, макар
и да може да се предяви срещу всяко лице, което създава или поддържа такова
противоправно състояние, което пречи на собственика да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху имота, не била дала такава процесуална защита на
ищеца, при която ищецът да даде допустим, но и адекватен на създалото се фактическо
положение отпор на твърдяното своене на имота от страна на съсобственика на
поземления имот.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба на основание чл. 130
ГПК и прекратяване на производството като образувано по недопустимо предявена
претенция.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба на ****** срещу *******.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
4
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5