Р Е Ш Е Н И Е
Номер 154 19.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На пети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Илияна Балтова
Албена Зъбова - Кочовска
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 289 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 338 от 23.07.2019 г., постановено по т.д.
№ 455/
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от Д. О. И. , чрез назначения му в производството особен представител – адв. Х. , в която решението се оспорва, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане събирането на относими за правилното разрешаване на спора доказателства, вследствие на което е формирано вътрешно убеждение на съда в противоречие с материалния и процесуалния закон, а постановеното решение е неправилно и необосновано.
Поддържа се, че процесната ценна книга е обвързана с каузално правоотношение, такова по договор за заем, поради което и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззиваемият е следвало да докаже по делото, че сумата от 308 000 лв. е била надлежно предоставена в заем на въззивника и падежа по съответните договори за заем е настъпил.
Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и отхвърляне на установителната претенция.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от А. М. К. , в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, като се сочи, че постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и обосновано.
Подчертава се, че решението не страда от пороци и е съобразено с константната съдебна практика.
Акцентира се на обстоятелството, че в рамките на първоинстанционното производство, особеният представител на въззивника е заявявал, че между страните липсва каузално правоотношение, поради което твърденията за наличието на такова пред въззивния съд са преклудирани. В този смисъл, липсват доказателства за издаването на записа на заповед като обезпечение по договор.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявени са били субективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора – въззиваем, против длъжниците,
измежду които и въззивника, произтичащо от запис на
заповед, издаден на 8.03.2016 г., за което задължение е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2*
от 4.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4077/
Със заповедта за изпълнение е разпоредено Д. О. И. , „Д“ ООД и „Л“ Е. , да заплатят на кредитора сумата от 308 000 лв., представляваща дължимо вземане по запис на заповед от 8.03.2016 г., с издател Д. О. И. и авалисти – посочените дружества, с падеж 1.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 31.05.2018 г. – подаване на заявлението, до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът е подал възражение против заповедта за изпълнение в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Вземането на въззиваемия спрямо въззивника, чието установяване се претендира, е основано на запис на заповед, издаден на 8.03.2016 г. и представен по делото. Видно от същия, въззивникът – издател е поел задължение спрямо въззиваемия – поемател по ефекта, да му заплати сумата от 308 000 лв. на падеж 1.06.2017 г., без разноски и протест. Записът носи подписа на своя издател и притежава всички реквизити на редовна от външна страна ценна книга по чл.535 ТЗ.
В исковата си молба, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед.
Макар да е изложил във възражението си, депозирано пред заповедния съд, доводи за обвързаност на записа с уговорки по договор за заем и твърдения, че не е получил сумата, в исковото производство ответникът – въззивник е възприел подход да не поддържа тези доводи, а вместо това, чрез назначения по реда на чл.46, ал.7 ГПК представител, е заявил в отговора на исковата молба, че не дължи сумата по менителничния ефект, тъй като липсват каквито и да било каузални отношения между страните. Посочил е също така, че не му е била предадена сумата по записа на заповед.
Така изложените възражения на въззивника за липса на каузално правоотношение и безпаричност на записа следва да се квалифицират като общо възражение, което не е свързано с конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение да е обезпечено със записа на заповед. При подобно общо въведено възражение по оспорване на вземането, липсва основание да се възлага в доказателствена тежест на ищеца – поемател доказване на възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод и във връзка с което е осъществено задължаването по записа на заповед.
Съгласно разясненията, дадени в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение, в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Доколкото записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа, изследване на въпросите, касаещи каузалното правоотношение ще се наложи в случай, че страните своевременно и по надлежния ред са въвели в процеса твърдения или възражения, почиващи на определено каузално правоотношение и то когато се повдигат конкретни релативни възражения, основаващи се на това правоотношение, които биха довели до недължимост на вземането по обезпечаващия менителничен ефект. В този смисъл Решение № 17 от 16.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 116/2014 г.; Решение № 87 от 11.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 1093/2015 г. и Решение № 162 от 26.10.2015 г. на ВКС по т.д. № 2514/2014 г.
В настоящия случай, доколкото не са противопоставени в процеса възражения от въззивника за несъществуването на вземането по ценната книга, изведени от конкретно каузално правоотношение, следва да се изгради извод за дължимост, на базата на представения запис на заповед. Същият е редовен от външна страна и предвид настъпилия падеж за плащане, удостоверява изискуемо вземане, поради характеристиката му на ценна книга - едновременно материализираща права и представляваща доказателство за вземането. Не е доказано от ответника да е погасил задължението по обещанието си за плащане. Изпълнени са, следователно, предпоставките за установяване дължимост на посочената в записа сума.
В аспект на гореизложеното, оплакванията по въззивната жалба, в това число и за допуснати процесуални нарушения, са неоснователни. Изводите на настоящия апелативен състав съвпадат с тези на съда от първа инстанция, което обосновава потвърждаване на постановения съдебен акт.
При този изход от делото, на въззивника следва да се възложи заплащането на държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 3080 лв.
Въззиваемият следва да заплати възнаграждение за назначения представител на въззивника, на основание чл.47, ал.6 ГПК, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3845 лв., като, след внасянето му, същият ще може да го претендира от въззивника по реда на чл.248 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 338 от 23.07.2019 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. №
455/
ОСЪЖДА Д. О. И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „П“, № 12, да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 3080 лв.
ОСЪЖДА А. М. К. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л“, бл.*, ет.6, ап.35, да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас сумата от 3845 лв., възнаграждение на назначения на Д. О. И. представител, пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: