Р Е Ш Е Н И Е
№2611*/30.3.2021г.
Гр.Варна, 30.03.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на тридесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2804/ 2020 год. по описа на ВРС,
XLІІ –ри състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. *7 ГПК.
С Решение №261796/29.12.2020г.ВРС се е
произнесъл по предявения иск от ищцата Х.П.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Х. от ВАК, със
съдебен адрес: ***, против ответника В.А.Й., ЕГН **********,
с адрес: ***.
С цитираното Решение ВРС е допуснал да бъде извършена съдебна делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се
в гр.Варна а именно : АПАРТАМЕНТ № *с площ от 89.80 кв.В.,
находящ се на *етаж в жилищната сграда с
идентификатор *, с административен адрес: *, състоящ се от: три стаи,
кухня-трапезария, баня, тоалет, пералня, дрешник и входно антре, с идентификатор
№*.9, при съседни самостоятелни обекти по скица на СГКК -
Варна: на същия етаж-*.8, под обекта: *.6, над обекта -*.12, а по документ за
собственост: североизток - стълбище и ап.*, югозапад - жилища от вх.*,
северозапад - ул. „*“, югоизток - зелени площи, горе - ап.*, долу - ап.*, ведно
с принадлежащото избено помещение №*с площ от 2.74 кв. В., при граници: избен
коридор, изба от вх.*, изба на ап.*, изба на ап.*, горе -жилища, заедно с
1.6517% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавното място, в което е построена сградата, попадащо в квартал *на *подрайон
по плана на гр. Варна, и представляващо ПИ с идентификатор №*, МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ - ищцата Х.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***
и ответника В.А.Й.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, ПРИ КВОТИ:
За ищцата Х.П.Й., ЕГН **********
- при КВОТА 1/2 идеална
част.
За ответника В.А.Й., ЕГН **********- при КВОТА 1/2 идеална част, на основание чл.34 ЗС.
Против постановения съдебен акт е била
депозирана въззивна жалба от Хр.Й. и след администриране на жалбата е било
образувано в.гр.д.№ 530/2021 г. по описа на ВОС .
С Определение № 1001/19.03.2021
г.постановено от въззивния Окръжен съд Варна по в.гр.д. № 530/2020 г.
въззивното производство е прекратено и първоинстанционното дело е върнато на
ВРС за отстраняване на явна фактическа грешка.
Въззивният съд е
установил, че по иска с правно основание чл. 23,ал.2 СК ВРС не е постановил
диспозитив, но в мотивите е коментирал неговата неоснователност. ВОС е приел,
че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив на всеки допустимо съединен иск,
дори и той да е обуславящ към размера на квотите по иск за делба и съобразно
тяхното определяне „ да се подразбира „, че тази претенция е отхвърлена.
Констатирано е още,че не е събрана държавна такса за въззивното производство по
отхвърления я иск .
Така цитираното по-горе Определение на ОС
Варна е задължително за настоящия първоинстанционен съдебен състав, поради
което и ВРС следва да се произнесе по реда на чл.*7 ГПК .
Съгласно чл. *7 ГПК производството по поправка на
очевидна грешка може да бъде инициирано както по молба на страните, така и
служебно по инициатива на съда.В случая, въпреки констатациите на ОС Варна за
наличие на явна фактическа грешка в акта по същество на РС Варна, настоящият съдебен състав счита, че такава не
е допусната.
Мотивите на първоинстанционния съдебен състав затова
са следните : Още на първа страница от Решението си ВРС е посочил, че в изпълнение на
даваните от РС Варна указания и в рамките на срока за това, по надлежния ред
ищцата е уточнила исковата си молба с писмени молби, заведени във ВРС с вх. №
29 896/21.05.2020 г. и 36107/11.06.2020 г. С последната уточнителна молба
от дата 11.06.2020 г. ищцата напълно
е отстранила нередовностите в исковата молба. Съгласно последната уточнителна
молба предявения пред РС Варна иск е само един а именно иска по чл. 34 ЗС.
Искането на ищцата по сВ.на чл. 127,
ал. 1, т. 5 ГПК е : да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което ВРС
да допусне до делба и извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между ищцата и ответника на
описания по-горе имот.Видно от л. 33–ти от първоинстанционното дело в
т.3 от уточнителната си молба ищцата е направила уточнението ,че
трансформацията на лично имущество на ищеца е предявено под формата на възражение
.
Дали е
допустимо или не ищцата да предяви възражение в делбеното дело отговорът се
съдържа в Десето преработено и допълнено издание( Второ по действащия ГПК ) на Българско
гражданско процесуално право по научния труд на професор Живко Сталев, с
авторски колектив: Анелия Мингова, Валентина Попова, Огнян Стамболиев и Ружа
Иванова / издание „Сиела Норма „АД -2020 / стр. 791 –ва . В същото е посочено
еднозначно, че правото на делба се поражда от всяка имуществена общност, щом
като тя е дялова, т.е. обикновена съсобственост, а не съвместна, бездялова както
и че преобразуването на лично имущество на основание чл.23,ал.2 СК може да бъде
установено в делбеното дело ,ако е предявен ИУИ или възражение (756 – 96 – I ; 818-97 –I СиП 98,V,с.44 ).
Сред актуалната практика на ВКС е и постановеното Решение № 4/13.4.2020 г. по дело №
1885/2019 г. на Второ г.о. ,ГК,
постановено по реда на чл. 290 -293 ГПК в което се
съдържат следните мотиви : цитат : „В
хипотезите, при които установителният иск се заявява под формата на възражение
съдът не произнася изричен диспозитив, тъй като основателността или
неоснователността на възражението, след обсъждане в мотивната част, се отразява
пряко на констатациите на съда относно основния спор - за съществуването респ.
несъществуването (във вида в който се търси защита ) на конкретното субективно
материално право, предмет на делото и на исковата защита, за наличието на
твърдяното накърняване на това право и за предвидените за това като защита от
законодателя правни последици.“
С оглед горното и след повторен прочит на
материалите по делото, първоинстанционния съд, водим от предметните предели на
спора намира, че е не налице очевидна фактическа грешка, поради което следва и
да не допусне отстраняването на несъществуващо противоречие между мотиви и
диспозитив, диспозитив който би следвало да се съдържа в Решението,но при
предявен иск а не при заявено възражение,съединено от ищцата с иск по чл.34 ЗС
.
Водим от горното и на осн. чл.*7 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №261796/29.12.2020г.,
постановено по гр.дело № 2804/2020 г. по описа на ВРС, ХLII – ри състав в диспозитивната
част на акта по същество чрез постановяване на нарочен диспозитив по
чл.23,ал.2 СК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да
се връчи на страните по делото – чрез процесуалните йм представители .
РАЗПОРЕЖДА делото да се докладва при постъпване на въззивна жалба или влизане в сила на Решението
по чл.*7 ГПК с оглед изпращане по компетентност на ОС Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: