№ 70
гр. Стара Загора, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530103847 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.2 ЗЗД
В исковата молба ищцата твърди, че е сключила онлайн, през
официалния сайт на „Кредисимо“ ЕАД, договор за потребителски кредит №
*** от дата ***г. Съгласно договор за потребителски кредит № ***, ищцата
трябвало да върне сумата по кредита в общ размер на 1373.45 лева, при сума
на получаване 1100.00 лева, при срок на кредита от 13 месеца. Въз основана
на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***, ищцата сключила с
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство с цел
обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит.
По сключения Договор за предоставяне на поръчителство, същата
следвало да заплати сумата от 884.52 лева, разпределена на 13 равни месечни
вноски, всяка от които добавена към вноските платими по Договора за
потребителски кредит. По този начин общото задължение, което ищцата
следвало да заплати било в размер на 2257.97 лева, с месечна вноска в размер
на 173.69 лева.
Ищцовата страна счита за нищожна клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № *** и Договор за предоставяне на поръчителство
сключен с "Ай Тръст" ЕООД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и при неспазване
на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП поради това, че: на първо място, клаузата на
1
чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № *** и Договор за
предоставяне на поръчителство, били нищожни като неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и противоречащи на добрите нрави на основание
чл.21 ал.1 пр.З от ЗЗД, същите били във вреда на потребителя и не отговаряли
на изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие в правата на
страните, като по този начин били в ущърб на ищцата като потребител /
чл.143 ал.1 ЗЗП /. Посочената по-горе клауза не била формулирана по ясен и
недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждана сама или в съвкупност с
договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2
т.19 ЗЗП. Наред с това процесните клаузи на чл.4 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № *** и Договор за предоставяне на поръчителство
били нищожни и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй
като сумата която се претендирала чрез тях по договор за поръчителство не
била включена в ГПР и ГЛП, като чрез включването на възнаграждението
предвидено по Договор за поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните
такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по
обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Не бил установен механизма, по който бил изчислен този процент и
по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени
в него. Също така, предвидената сума в договора за поръчителство била скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде
включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез
заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на
поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение
по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски
2
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на
действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които
може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП-сочи се съдебна практика.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР,
представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и
следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означавало, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски
кредит № *** и Договор за предоставяне на поръчителство били
неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО
/Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г.)- законът не допускал кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита - чл. 10а, ал.2 ЗПК. От разпоредбата на чл.10а от ЗПК
следвало, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***,
предвиждаща сключването на Договор за поръчителство, водела до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на
годишния процент на разходите и е в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.
Счита се, че уговорката за заплащането по договор за предоставяне на
поръчителство не е произвела правен ефект. Съгласно чл.4 ал.1 и
действащите общи условия към договора за потребителски кредит
потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението, или да представи банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението - раздел трети, чл.12.
По силата на чл.4 от раздел 4 от общите условия, кредиторът одобрява
заявлението в 14-дневен срок от получаването му в случаите, в които
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от
подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл.12,
раздел 3. Договорът за поръчителство бил съглашение между кредитора и
поръчителя, а ищцата- трето лице за това правоотношение, чиято воля не била
правопораждащ елемент от фактическия състав, който следвало да се
осъществи за валидното му възникване. Договорът бил едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят бил уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът нямал такъв защитен от закона
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
3
поръчител била лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е
уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните можели да
договарят вьзмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се
трансформирал в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на
добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Трайна била съдебната практика, че
противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно
нееквивалентни. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация, поради което
нарушаването на принципа за справедливост било още по-драстично.
Поставянето за изискването за заплащане възнаграждение за осигуряване на
лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48,
транспонирана в ЗПК, тъй като кредиторът бил длъжен още преди
сключването на договор да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя. Поради това и клауза, която предвиждала, че се дължи
възнаграждение за осигуряване на поръчител била в пряко противоречие с
целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърляла риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменявало задължение да осигури възнаграждение за
обезпечение, с което дългът му нараствал, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Възлагането на потребителя
да заплаща задължения, които следвало да изпълнява кредитора било в
изключителен интерес само на търговеца във вреда на потребителя, като по-
слабата страна в гражданския и търговския оборот, с което задължение той не
би се съгласил, ако кредитодателят действал добросъвестно. Поради
изложеното бил изпълнен общия фактически състав на чл.143 от ЗЗП и тази
договорка следвало да бъде квалифицирана като неравноправна и
непораждаща правни последици за потребителя.
На следващо място, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответната страна се установявало, че едноличен собственик на
капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" АД. Основен предмет на
дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато била процесната.
Следвало да се посочи, че печалбата на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, от извършената
от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на
едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство можело
да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се
заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство
се уговаря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на "Кредисимо" АД. С договора за поръчителство не се целяло
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо"
4
АД кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна водело до
недействителност на договора за поръчителство. На последно място
ищцовата страна счита, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо
разпоредбата на чл.113 от ГПК е Районен съд Стара Загора. Искането до съда
е да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.4
ал.1 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД
и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с "Ай Тръст" ЕООД на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.
10и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна
на ответника „Кредисимо“ ЕАД- Не се оспорва сключването на Договор за
потребителски кредит № ***/***г. между ищцата, като
кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като кредитодател, за сумата от 1100
лв., при лихвен процент по кредита в размер (ГЛП) на 40,00% и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21%. Съгласно приложения към
исковата молба Договор за потребителски кредит, ищецът се задължил да
върне сумата по кредита на 13 месечни вноски от 105,65 лв. Не се оспорва и
обстоятелството, че ищецът е усвоил сумата от 1100 лева. Ищцата се
задължила да извърши плащания на „Кредисимо" ЕАД в общ размер на
1373,45 лева за предоставен й кредит в размер на 1100 лева.
Оспорва се от този ответник наведените от ищцата доводи за
нищожност на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договор № ***/*** година
поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Не се споделят и изложените в тази връзка доводи, че
сключването на договор за предоставяне на поръчителство е било изискване
за сключване договора за кредит, и че в тази връзка клаузите му трябва да
бъдат включени в ГПР. Сключването на договор с поръчител бил избор на
потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в
приложимите общи условия. При подаване на заявлението за кредит по
електронен път кредитоискателят имала възможностите а) да избере
необезпечен кредит, б) да предостави банкова гаранция или в) да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора
„Кредисимо" ЕАД, като осигури поръчителство от трето одобрено
юридическо лице. Изборът на физическото лице/кредитоискателя се
отразявал в заявлението за кредит - в т.ч. желан размер на кредит, вид
кредитен продукт, условия за ползване (дали ще е обезпечен или
необезпечен), начин на усвояване и т.н. Общите условия за предоставяне на
кредити на „Кредисимо" ЕАД (раздел III, т. 12) изрично отразявали, че
клиентът може -т.е. има избор дали да предостави или да не предостави
5
обезпечение. Предоставянето на обезпечение не било задължително условие
за сключване на договор за кредит и за Ищеца нямало санкция (неустойка или
по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит.
Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин,
не били два отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално
договорени клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпускания
кредит и условията му за погасяване. Ето защо ответника „Кредисимо“ ЕАД
твърди, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително
сключване на договор за поръчителство. Сключването на последния било
възможност, а не задължително условие. Допълнителен аргумент в тази
насока било обстоятелството, че договорът за кредит бил сключен преди
ищецът да сключи договор за поръчителство с различно от кредитора лице.
Ето защо за надлежното спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването
в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не само не
било необходимо, но било и обективно невъзможно към момента на
сключване на договора за кредит. При сключването на договора за кредит не
е била налице нито яснота дали ищецът действително ще сключи договор за
предоставяне на поръчителство, нито при какви финансови параметри. Наред
с това ответника не споделя изложените доводи, че ищцата е по някакъв
начин въведена в заблуждение относно параметрите на сключения от нея
договор с „Кредисимо" ЕАД. На ищцата била предоставена предварително
възможност да се запознае с Договора за потребителски кредит и
приложението към него, в които са посочени дължимите от ищцата на
„Кредисимо" ЕАД суми - заявеният размер на главницата, размерът на
възнаградителната лихва при заявения период на погасяване, а именно 13
равни месечни вноски и общ размер на всички плащания.
Договорът за потребителски кредит и приложението към него
съдържали действителните уговорки между страните, ясно изразени и
формулирани, съгласно законовите изисквания. Видно от представените по
делото Договор за потребителски кредит и СЕФ, размерът на потребителския
кредит е 1100 лв. /главница/, при лихвен процент по кредита в размер на 40,00
% и ГПР в размер на 48,21 %. Съгласно тях, общият размер на кредита
(главница, лихви и разходи по кредита) е в размер на 1373,45 лв. при спазване
на договореното изплащане от 13 месеца, който размер не бил прекомерен, не
противоречал на закона и на добрите нрави. С цел яснота, при предсрочно
погасяване, което ищцата можела да направи по всяко време, щяла да се
дължи сумата само за използвания период, както ясно било написано и в
Договора за потребителски кредит и приложения към него. Ответното
дружество счита, че не е подвело ищцата, информацията не била
заблуждаваща, напротив - тя била фактически точна, като ищцата вземала
самостоятелно и информирано решение за сключването на Договора за
потребителски кредит. След получаване на преддоговорната информация и
запознаване с всички условия във връзка с кредита ищцата била въвела
самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че
6
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и Договора.". С това свое действие ищцата заявила
съгласието си да бъде обвързана от процесния Договор за потребителски
кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит.
Обезпечение", т. 11 от ОУ на „Кредисимо" ЕАД с извършване на
гореописаните действия заявлението се счита за подадено, а ОУ на
„Кредисимо" ЕАД и Договорът за потребителски кредит - приети и
подписани от нея. В резултат на това между „Кредисимо" ЕАД, от една
страна, и ищцата, в качеството й на кредитополучател - от друга бил сключен
Договор за потребителски кредит № ***/*** г. във формата на електронен
документ. По смисъла на чл. 2, ал.1 от Договора за потребителски кредит,
неразделна част от него представляват Приложение № 1 „Условия на
кредита", СЕФ и ОУ.
Сключеният от ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен от нея с дружеството „Ай тръст" ЕООД и
при параметри, уговорени от ищцата и дружеството „Ай тръст" ЕООД. По
силата на този договор срещу парична престация дружеството „Ай тръст"
ЕООД се е съгласило да сключи договор с „Кредисимо" ЕАД и да стане
солидарен длъжник заедно с ищцата за изпълнението на всички нейни
задължения спрямо „Кредисимо" ЕАД, както и за всички последици от
евентуално нейно неизпълнение. Ищцата сама сключила договора с „Ай
тръст" ЕООД като от страна на „Кредисимо“ ЕАД сключването на договор за
предоставяне на поръчителство не е поставяно като условие за сключване на
договор за кредит. Не се споделя твърдението на ищцата, че чл. 4, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № ***/*** и съответно сключването на
договор за предоставяне на поръчителство има за цел да обезпечи вредите от
фактическа неплатежоспособност на ищеца, като същото влиза в
противоречие с разпоредбата на чл.1б ЗПК - изискване на доставчика на
финансовата услуга да предложи добросъвестно ползване на заетите средства.
„Кредисимо" ЕАД извършило проверка на кредитоспособността на
кредитополучателя. Процесът се извършвал въз основа на информацията,
получена от кредитополучателя за липси на задължения и съдебни
производства, както и данните, получени от направените проверки чрез
справка в Централния кредитен регистър на БНБ, Националния осигурителен
институт, Регистъра на БНБ за банковите сметки и сейфове (считано от
12.05.2019 г.), Регистъра на Министерство на вътрешните работи за валидност
на лична карта и в друга база данни, до която имало правомерно получен
достъп. Оценката се извършвала от „Кредисимо" ЕАД, преимуществено, въз
основа на автоматизирано обработване на личните данни на
кредитополучателя, включително профилиране. Всички тези проверки се
извършвали с цел проверка на самоличността и кредитоспособността на
потребителя. Това било посочено и в т.1 от Раздел IV. - „Оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението" от
ОУ на Кредисимо, както и е законово регламентирано в чл. 16 от ЗПК,
7
съответно нарушения на тази разпоредба не са налични. Следвало да се
добави, че фактическият състав по сключването на договор за потребителски
кредит бил завършен преди сключването на договор за предоставяне на
поръчителство. Ето защо и "Кредисимо" ЕАД е оценило
платежоспособността на кредитополучателя преди той да сключи договор с
дружеството - гарант.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна
на ответника „Ай Тръст“ ЕООД видно от същия е, че се оспорват
предявените от ищеца искове за прогласяване на нищожността на чл. 4 от
Договор за потребителски кредит № ***/*** година.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
***/*** г. между ищеца, като кредитополучател и Кредисимо ЕАД като
кредитодател, за сумата от 1100 лв., при лихвен процент по кредита в размер
(ГЛП) на 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,21 %.
Съгласно Договора за потребителски кредит, ищецът се е задължил да върне
сумата по кредита на 13 месечни вноски от 105,65 лв. Не се твърди в Договор
за потребителски кредит № ***/*** година да е налице основание за плащане
на суми на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди се, че между ищеца и „Ай
Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от *** г.
по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с
ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД такъв, какъвто е уговорен от него по
Договора за потребителски кредит № ***/*** година.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне поръчителство, „Ай
Тръст“ ЕООД се е задължило да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови
задължения по Договора за потребителски кредит и за всички последици от
евентуално негово неизпълнение на задължения по Договора за
потребителски кредит. За предоставяне на услугите по Договора за
предоставяне поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и ищецът са уговорили
дължимата от него престация — месечно възнаграждение съгласно
Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 68,04 лв. за периода на действие
на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който „Ай Тръст“
ЕООД предоставял уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора за
потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му, респективно при
предсрочно погасяване на задължението по кредитното правоотношение с
„Кредисимо“ ЕАД, ищецът не дължал възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД
за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Ищецът имал
възможност да се запознае предварително и е сключил Договора за
предоставяне на поръчителство посредством размяна на електронни
волеизявления, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Подписването на Договора за
предоставяне на поръчителство от ищеца било извършено чрез използването
на индивидуално генерирания шестцифрен код за достъп. Кодът бил получен
8
от ищеца посредством кратко текстово съобщение на посочения от него
мобилен номер и служел за попълване и подписване на Договора за
предоставяне на поръчителство.
Ответното дружество обръща внимание, че ищецът е имал възможност
да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не
е било задължително да избере сключването на договор с дружество - гарант,
което изрично е посочено в Общите условия към договора за потребителски
кредит. Ищецът сам бил манифестирал воля към сключване на договор с „Ай
Тръст“ ЕООД посредством попълване на полето за гарантиране на договора
за кредит, отключване на изпратените й по e-mail документи чрез въвеждане
на ЕГН в полето за парола и в последствие - чрез въвеждане на предоставения
му код за подпис. Оспорва се твърдението на ищеца за нищожност на
договора за поръчителство. Счита се за неоснователно и релевираното в
исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение по услуги по
Договора за предоставяне на поръчителство сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и ищеца следва да бъде включено от „Кредисимо“ ЕАД в ГПР като
разход по кредита. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че клаузата на
чл. 4, ад. 1 от Договор за потребителски кредит № ***/*** година и Договора
за предоставяне на поръчителство са нищожни като неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и противоречащи на добрите нрави на основание чл.
26, ад. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно Общите условия на Кредисимо, кандидатстващите за кредит
клиенти сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, или за
кредит без обезпечение. Наред с това дружеството предоставяло възможност
на клиентите да избират между различни видове обезпечение.
Предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване
на договор за кредит и за кредитополучателя нямал санкция (неустойка или
по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен кредит.
Обезпечените и необезпечените кредити не се отпускали по различен начин,
не били два отделни кредитни продукта, а представлявали индивидуално
договорени клаузи, които не били пряко свързани с размера на отпускания
кредит и условията му за погасяване. Ето защо се твърди, че отпускането на
договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за
поръчителство. Сключването на последния било възможност, а не
задължително условие, затова услугата на „Ай Тръст“ не била задължителна
за сключване на Договора за потребителски кредит, нито била разход, пряко
свързан със сключването му по смисъла на § 1. от Допълнителни разпоредби
на ЗПК. Още повече, че сключеният между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД
договор не бил договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното
по него възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по кредита.
В настоящия случай, Договорът за предоставяне на поръчителство е
сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД и представлявал валидно сключен
договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се
9
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия, а именно да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с ищеца за
изпълнението на всички задължения на ищеца по Договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията й.
Още повече вземането за възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство възниквало в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на
кредитодателя „Кредисимо“. Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не било страна
по договора между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД. Дружеството „Ай Тръст“
ЕООД извършвало престацията на услугите по договора за предоставяне на
поръчителство. Ето защо и доводите на ищеца, че уговарянето на
възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо
лице, различно от дружеството - заемател прикрива действителния размер на
ГПР на Договора за потребителски кредит с Кредисимо и следва да бъде
включено в ГПР били неоснователни.
Допълнителен аргумент в тази насока било обстоятелството, че
договорът за кредит е сключен преди ищецът да сключи договор за
поръчителство с различно от кредитора лице. Ето защо за надлежното
спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването в ГПР на разходите по
договора за предоставяне на поръчителство не само не било необходимо, но е
било и обективно невъзможно към момента на сключване на договора за
кредит. Към момента на сключването на договора за кредит в правния мир
обективно не съществувал сключен договор между ищеца и ответното
дружество. Не се споделят изложените доводи, че ищецът е по някакъв начин
е въведен в заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с
„Кредисимо“ ЕАД. На ищеца е била предоставена предварително възможност
да се запознае с Договора за потребителски кредит и приложението към него,
в които са посочени дължимите от ищеца на „Кредисимо“ ЕАД суми -
заявеният размер на главницата, размерът на възнаградителната лихва при
заявения период на погасяване, а именно 13 равни месечни вноски и общ
размер на всички плащания. Договорът за потребителски кредит и
приложението към него съдържали действителните уговорки между
„Кредисимо“ ЕАД и ищеца, уговорени и описани, съгласно законовите
изисквания. Видно от представените по делото Договор за потребителски
кредит, размерът на потребителския кредит е 1100 лв. /главница/, при лихвен
процент по кредита в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 48,21 %. Съгласно
тях, общият размер на кредита (главница, лихви и разходи по кредита) е в
размер на 1373,45лв. при спазване на договореното изплащане от 13 месеца,
който размер не е прекомерен, не противоречал на закона и на добрите нрави.
За това се счита, че „Кредисимо“ ЕАД не е подвело ищеца, информацията не
била заблуждаваща, напротив - тя била фактически точна, като ищецът
вземал самостоятелно и информирано решение за сключването на Договора
за потребителски кредит.
Сключеният от ищеца договор за предоставяне на поръчителство бил
съвсем отделен договор, сключен от него с дружеството „Ай тръст“ ЕООД и
10
при параметри, уговорени от ищеца и дружеството „Ай тръст“ ЕООД.
Дружеството „Кредисимо“ ЕАД не било страна по този договор и не е
поставяло сключването му като условие за сключване на договора за кредит.
Ищецът сам попълнил формуляра с означение, че ще гарантира договора си
за кредит и в последствие сам е сключил договора за поръчителство.
Цялостното поведение на ищеца по попълване и последващо потвърждаване
на извършените действия сочело на намерение за сключване на облигационна
връзка с ответното дружество. Поради изложеното, не следвало да бъдат
споделени твърденията на ищцовата страна за нищожност на договора за
поръчителство. Наведените доводи за липса на насрещна престация по
сключения договор между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД били несъстоятелни,
предвид наличието на задължаване от страна на „Ай тръст“ ЕООД в
качеството си на поръчител спрямо „Кредисимо“ ЕАД като кредитор на
ищеца за изпълнение на нейното задължение по процесния договор за кредит.
С това, „Ай тръст“ ЕООД изпълнило своето договорно задължение. Нещо
повече, съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал възможност в 14- дневен
срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се откаже от него
без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа.
При отказ от Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно
погасяване на задължението по кредитното правоотношение с „Кредисимо“,
ищецът не дължал възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за периода, в който
не се предоставят уговорените услуги. Ищецът не се бил възползвал от това
право, а напротив- усвоил заемната сума от „Кредисимо“ ЕАД. С оглед
всичко изложено по-горе не било налице неспазване на нормите на чл. 11, т.9
и т.10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и не били налице сочените от ищеца
хипотези за неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП
на процесиите договори.
В първото съдебно заседание ищцата и ответната страна редовно
призовани не се явяват и не изпращат представител, във второто по делото
заседание редовно призована се явява ищцата с процесуалния си
представител, уточняват, че петитума на иска е да се признае за нищожна
клаузата на чл.4 от договор за кредит №*** от ***г. във връзка с който бил
предоставен договор за предоставяне на поръчителство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, намери за установено
от фактическа страна следното:
Налице по делото е договор за потребителски кредит №*** сключен
между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД от ***г. В чл.4 ал.1 от договора е
регламентирано, че в случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението,
че ще предостави обезпечение на кредита същия следва в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението да представи на „Кредисимо“
банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
11
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 ч от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставянето на обезпечението като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на общите условия
относно обезпечението.
Приложен по делото е стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, в същия част втора
т. 2 е посочен общия размер на кредита-1100лв срок на договора -13 месеца,
обща сума която следва да се заплати 1373,45лв.
Приложен по делото е договор за предоставяне на поръчителство от
***г. между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и ищцата като потребител,
регламентирано в чл.8 от договора е, че: потребителя дължи на поръчителя
възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия
съгласно приложение №1.
Приложено по делото е Приложение №1 към договор за предоставяне
на поръчителство, видно от което възнаграждението за поръчител било в
размер на 68,04лв на месец за периода на действие на договора за кредит, като
същото се дължало на датата на падежа на съответното плащане по кредита
съгласно погасителния план по т.1.4
Приложен по делото е електронен запис от интернет страницата на „Ай
Тръст“ ЕООД.
Изслушана е ищцата по делото като от изявлението й в съдебно
заседание е видно, че на дата ***г. е използвала телефонен номер
**********, получила е на посочения мобилен номер кратко съобщение с
шестцифрен код, въвела е същия на страницата на „Ай Тръст“ ЕООД.
Установи се и това, че ищцата няма трудова книжка, същата била пенсионер,
като последния й активен трудов договор е прекратен на 19.08.2016г.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговско дружество „Кредисимо“ ЕАД и ищцата са
възникнали облигационни отношения, основаващи се на сключен на ***г.
Договор за потребителски кредит №***, по силата на който дружеството се е
задължило да предостави на ищцата кредит в размер от 1100.00 лева, факт е и
сключването на договор за предоставяне на поръчителство между ищцата и
„Ай Тръст“ ЕООД. Насрещното задължение на ищцата е да върне
използваната сума при условията на подписания между страните договор.
В разглеждания казус, не е спорно, че в договора /чл.4/ е предвидено, че
в случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита същия следва в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението да представи на „Кредисимо“ банкова
гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
12
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 ч от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставянето на обезпечението като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на общите условия
относно обезпечението.
В договора за предоставяне на поръчителство е отразено, че
потребителя е подал заявление за потребителски кредит като е подписал
Договор и Общи условия. По силата на договора „Кредисимо“ ЕАД се
задължавало да предостави на потребителя потребителски кредит в размер на
1100лв със срок на погасяване 10.10.2021г., след предоставяне на обезпечение
за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит под
формата на поръчителство.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит е връщане на
предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е уговорена
такава.
Анализът на така изложената фактическа обстановка сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор- в смисъл ако избере
обезпечаване на задължението си по договора за кредит чрез предоставяне на
поръчителство-това следвало да е само с одобрено от „Кредисимо“
юридическо лице /поръчител/, и възможност за индивидуално договаряне,
респективно, че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство има за
цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би могъл да претърпи, при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Освен това договорът води до значително оскъпяване на ползвания
кредит като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото се
заплаща възнаграждение за поръчителство до падежа. Заплащането на
вноските към поръчителя е независимо и върви редом с вноските по кредита.
Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по
кредитното правоотношение и за това следва да се включи в общия размер на
разходите по кредита. Възнаграждението е уговорено като дължимо
13
предварително преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до
тази възможност.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на
неравноправна за потребителя- в случая ищцата - клауза, която се явява
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В приложение 1 към договора за потребителски кредит е посочен
процент на разходите 48,21 % този размер обаче не отразява действителния
такъв поради това, че не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за поръчителство сключен от ищцата с „Ай
Тръст“ ЕООД. Тоест договора за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния
процент на ГПР, тоест не може да се приеме че е спазена нормата на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, което представлява нарушение на чл.22 от ЗПК. По същите
съображения недействителен поради противоречие със закона е и договора за
предоставяне на поръчителство доколкото той е сключен във връзка и с
основание договора за потребителски кредит.
Поради изложеното се заключава, че искането да се приеме, че е
нищожна клаузата предвидена в чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит
№ *** от ***г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е основателно и
следва да се уважи.
С цел пълнота на гореизложеното следва да се има предвид, че
процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат
съобразни от съда. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираната по -
горе клауза на договора е нищожна като противоречаща на закона и
противоречаща на добрите нрави и като такава не поражда права и
задължения за страните по договора за кредит. Доколкото основанията са
конкурентни и най-силното от тях е противоречието на клаузата от процесния
договор със закона, то съдът намира, че тази клауза е нищожна именно на
това основание, което и следва да намери отражение в диспозитива на
настоящото решение.
14
Пълномощника на ищеца е поискал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 15.08.2021г. С оглед изхода на
делото, са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в
полза на процесуалния представител на ищеца да претендира и получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
осн. чл.38 от ЗА. Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв –чл.7 ал.2 т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл.26 ЗЗД като
противоречаща на закона клаузата по Договор за потребителски кредит № ***
от ***г., сключен между М. Т. К. ЕГН: ********** с адрес гр. *** и
„Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№146 сграда А, ет.4 Бизнес център „България“: чл.4 ал.1 от договора- в
случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави
обезпечение на кредита същия следва в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението да представи на „Кредисимо“ банкова
гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 ч от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставянето на обезпечението като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на общите условия
относно обезпечението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК:
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №146 сграда А, ет.4
Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК ********* гр. София
бул. Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център „България“ да заплатят
солидарно на М. Т. К. ЕГН: ********** с адрес гр. ***, държавна такса в
15
размер на 50лв по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК:
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №146 сграда А, ет.4
Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК ********* гр. София
бул. Витоша 146 сграда А ет.4 Бизнес център „България“ да заплатят
солидарно на адв. М.В. М. АК Пловдив гр. Пловдив ул. „Пещерско шосе“
№81 ет.3 ап.Б при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 300лв адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв. М.В. М. процесуално
представителство на ищеца М. Т. К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16