Решение по дело №14777/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3074
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20221110214777
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3074
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110214777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление в гр.С., ХХХХХХХХХХХ ХХХХХХХХХХХХХХХХ,
представлявано от В. С. Ц., чрез адв.С. С. – САК, против Наказателно
постановление № 4272/25.10.2022 г., издадено от Вр.И.Д.Председател на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ),
с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60,
ал. 1, предл. 1 ЗЗНН са наложени шест броя административни наказания
„имуществени санкции“ в размер от по 1000 лева, за извършени нарушения
на чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че направените в
АУАН и в НП констатации не отговарят на истината и не са подкрепени с
доказателства, доколкото нито веднъж през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. „К.“
ООД, ЕИК ХХХХХХ не е осъществило внос на смазочни масла, в т.ч. базови
масла, на територията на страната. В подкрепа на изложеното се поддържа, че
през 2020 г. дружество “К.” ООД, ЕИК ХХХХХХ, е осъществило внос на
продукта лек течен парафин - фарма качество, който е безопасен за влагане в
козметиката, съобразно нарочен сертификат, респективно и продуктът - лек
течен парафин не попада в обхвата на ЗЗНН. Навежда се, че този закон се
прилага за енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
(ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври
2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1 от 14 ноември
1
2008 г.), следователно и дружеството „К.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ не е
задължено лице по този закон, респективно не е нарушило разпоредбата на
чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН. Сочи се също така, че визираният закон се прилага за
енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №
1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г.
относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1 от 14 ноември 2008
г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1099/2008", като нито в ЗЗНН,
нито в приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 се споменава
за продукт - лек течен парафин, още повече, че този продукт се внася и
използва за козметични цели, поради което и няма нищо общо с нефта и
нефтопродуктите и не се влага в тях.
По изложените съображения се счита, че дружество “К.” ООД, ЕИК
ХХХХХХ не попада в обхвата на ЗЗНН, респективно и не е задължено лице
по смисъла на чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН и няма задължение да се отчита на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и да подава
каквито и да било декларации.
На следващо място се излагат аргументи, че в процесния случай не е
спазен преклузивният срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй
като още към момента на неподаване на справка-декларация
административният орган е разполагал с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му, поради което
съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
трябвало да бъде извършено в тримесечен срок, считано от 16 февруари 2022
г., 16 март 2022 г., 16 април 2022 г. или най-късно до 16.07.2022 г., а не както
е сторено в случая на 01.08.2022 г. Счита се, че в случая не може да бъде
приложена втората хипотеза на чл. 34, ал. 1 ЗАНН - съставяне на АУАН в
срок от една година от извършване на нарушението, защото този срок е
приложим, само когато извършителят е неизвестен и срокът е предвиден, за
да обезпечи възможността на наказващия орган да го издири и установи.
Отделно от това се сочи липса на каквото и да било описание на реалната
фактическа обстановка и обяснение на твърденията за нарушаване на
разпоредбите на ЗЗНН, което се приема и за представляващо самостоятелно
нарушение на процесуалните правила, посочени в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.С., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, който поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. В дадения ход по същество се пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендират се сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
2
юрк.ДХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, в съдебно заседание и в
ангажирани по делото писмени бележки поддържа становище за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото
да бъде потвърдено. Претендират се разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение по отношение
размера на разноските на насрещната страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА ДРВВЗ „К.”
ООД било вписано под № 109 в Регистъра на задължените лица по Закона за
запасите от нефт и нефтопродукти за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г.
С Разпореждане № Р-12-109/28.04.2021 г. на заместник-председателя на
ДА ДРВВЗ на „К.” ООД било определено ниво на запаси за извънредни
ситуации под формата на котелни горива в размер на 3,558 тона (три тона и
петстотин петдесет и осем килограма), връчено на 05.05.2021 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН, задължените лица по чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН
следвало да представят в ДА ДРВВЗ, на адрес в гр. С. 1000, ул. „Московска”
№3, ежемесечно до 15-то число справка-декларация по образец за предходния
календарен месец с информация за:
1. Нивото, състоянието и местата за съхраняване на определените им
запаси за извънредни ситуации, създадени и съхранявани от тях както на
територията на страната, така и на територията на други държави - членки на
Европейския съюз;
2. Вида и количествата търговски и оперативни запаси, поддържани от
тях през предходния календарен месец на територията на страната;
3. Количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, които през предходния
календарен месец са:
а) внесени при режим на внос;
б) доставени на територията на страната от вътрешнообщностни
пристигания;
в) произведени на територията на страната.
В изпълнение на Заповед № РД-10-202/11.07.2022 г. на председателя на
ДА ДРВВЗ била извършена обобщаваща проверка на всички задължени за
периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. лица по ЗЗНН, за изпълнението на
задълженията им за подаване на справки-декларации в срок до 15-то число на
месеците от февруари 2022 г. до юли 2022 г., съдържащи информацията,
регламентирана в чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН. Проверката била извършена по
документи на място в ЦУ на ДА ДРВВЗ, като резултатите от същата били
обективирани в Констативен протокол № 4046/25.07.2022 г.
3
В хода на проверката било установено, че дружество „К.” ООД не е
подало в законоустановения срок в ДА ДРВВЗ, справки – декларации в
законоустановения срок, както следва:
- 15 февруари 2022 г. за справката-декларация с информация за
предходния календарен месец януари 2022 г.;
- 15 март 2022 г. за справката-декларация с информация за предходния
календарен месец февруари 2022 г.;
-15 април 2022 г. за справката-декларация с информация за предходния
календарен месец март 2022 г.;
- 15 май 2022 г. за справката-декларация с информация за предходния
календарен месец април 2022 г.;
- 15 юни 2022 г. за справката-декларация с информация за предходния
календарен месец май 2022 г.;
- 15 юли 2022 г. за справката-декларация с информация за предходния
календарен месец юни 2022 г.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят В. К. К. – на длъжност
„държавен експерт“ в отдел „Горива и масла“ (ГМ) към Главна дирекция
„Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси” (ГД ДРВВЗЗ)
при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА
ДРВВЗ), съставила АУАН № 4272/01.08.2022 г., в който описала
фактическите си констатации и квалифицирала извършените от
жалбоподателя нарушения, като такива по чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН.
АУАН бил връчен на 29.09.2022 г. на упълномощен представител на
дружеството - въззивник, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили
писмени възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН № 4272/01.08.2022 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление № 4272/25.10.2022 г.,
издадено от Вр.И.Д.Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на дружеството - жалбоподател
на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 1, предл. 1 ЗЗНН са наложени шест
броя административни наказания „имуществени санкции“ в размер от по 1000
лева, за извършени нарушения на чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля –актосъставител В. К. К., както и заключението на
изготвената по делото съдебно – химическа експертиза.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. В. К. К. се установяват обстоятелствата по
4
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
химическа експертиза, от заключението на която се установява, че
парафиновият восък, индустриалният течен парафин и лекият течен парафин
/фарма качество/ не са едни и същи продукти, че същите се различават по
агрегатно състояние и физични свойства и във всички бази данни за химични
вещества и смеси са вписани под различни CAS и ЕС номера; и трите
продукта се добиват при преработка на нефт, както следва:
парафиновият восък се получава чрез депарафинизация на суровини от леки
смазочни масла, течният парафин се произвежда от високо рафинирани
базови масла - при течния парафин процесът на рафиниране означава пълно
отстраняване на ароматни, серни и азотни съединения, течният парафин
/фарма качество/ е високо пречистено минерално масло, получено чрез
третиране на петролна фракция със сярна киселина и олеум, или чрез
хидрогениране, или чрез комбинация от хидрогениране и киселинно
третиране. Фармацевтичният клас течен парафин отговаря на Британската
фармакопея, видно от Здравния сертификат; приликите между визираните
продукти са, че и трите продукта са смес от наситени мастни въглеводороди
(алкани), чиито молекули са изградени от атоми на въглерода и водорода, но
същите се различават по агрегатно състояние, физични свойства и
приложението им; в Регламент /ЕО/ № 1099/2008, Регламент ЕС № 2017/2010
и Регламент ЕС № 2022/132 и двата в изменение на Регламент № 1099/2008,
не фигурира определение „лек течен парафин /фарма качество/“. От
експертното заключение е видно също така, че лекият течен парафин /фарма
качество/ не може да се класифицира като смазочно масло, тъй като не
отговаря на изискването „за намаляване на триенето между работни
повърхности", не се използва за смазване в машини, двигатели и съоръжения,
а намира приложение в козметичната индустрия, в медицински продукти за
лечение на дерматит, обриви и екземи, продукти във ветеринарната
медицина, консерванти в хранително- вкусовата промишленост, използва се
като слабително средство. Лекият течен парафин /фарма качество/ не може да
бъде отнесен и към категорията „парафинови восъци“, тъй като е течност при
нормална температура и налягане и следователно няма кристална структура
(понятие, характерно за твърдите вещества). Съдът кредитира изготвеното
експертно заключение, доколкото същото е резултат от професионално
5
проведено експертно изследване и отговаря в пълнота на поставените задачи.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият
съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря
на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по
делото Заповед № РД10-158/27.06.2022 г., издадена от председателя на
ДА"ДРВВЗ", се установява, че актосъставителят по делото К. е оправомощена
от последния по реда на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 58, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 4 ЗЗНН да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗНН. НП
е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗНН
– председателя на ДА "ДРВВЗ".
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените в разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. Следва да се посочи, че ЗЗНН се явява специален закон
по отношение на ЗАНН, поради което и с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН е
предвиден по-кратък срок за съставяне на АУАН, а именно 14-дневен,
считано от приключване на проверката. В случая проверката е приключила на
25.07.2022 г. със съставянето на Констативен протокол № 4046/25.07.2022 г.,
а АУАН е съставен на 01.08.2022 г., поради което е видно, че е спазен срокът
за съставяне на АУАН, регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН. В
случая е неприложим общият давностен срок за съставяне на АУАН,
регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а именно 3 месеца от
откриване на нарушителя. Дори обаче да се приеме тезата на жалбоподателя в
тази насока, то този по-дълъг срок очевидно отново е спазен, доколкото
нарушението и нарушителят са установени след приключване на възложената
със Заповед № РД-10-202/11.07.2022 г. от председателя на ДА"ДРВВЗ"
проверка. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на
6
жалбоподателя за неспазване на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя. Спазен е 1 -
годишният давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН,
считано от датата на извършване на нарушенията, както и срокът по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН за издаване на НП.
На следващо място съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН
(специална по отношение на чл. 42, ал. 1 ЗАНН) и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени
лично на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието
им.
Отделно от изложеното в АУАН ясно и недвусмислено е описано всяко
едно от шестте административни нарушения, както и обстоятелствата при
извършването им, с което е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 6 ЗЗНН,
респ. чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. В този смисъл е посочено, че в срок до
15.02.2022 г., съответно до 15.03.2022 г., 15.04.2022 г., 15.05.2022 г.,
15.06.2022 г. и до 15.07.2022 г. дружеството не е подало в ДА "ДРВВЗ"
справки-декларации по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците януари, февруари, март,
април, май и юни 2022 г. Ясно е посочено времето и мястото на
осъществяване на всяко едно от административните нарушения, поради което
липсва каквато и да е неяснота в тази насока.
Не се констатират и каквито и да е пороци на самата процедура по
съставяне на акта и неговото предявяване на законния представител на
дружеството нарушител. Най-напред и видно от приложените материали по
делото, за съставянето на акта е изпратена нарочна покана изх. №
4272/26.07.2022 г., надлежно връчена на адреса на управление, както и на
електронна поща на дружеството – въззивник, а в процедурата е участвал
упълномощен представител на дружеството, същият е подписал акта и е
получил копие от него, с което са спазени всички изисквания на чл. 40 ЗАНН
и чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че нормативната
уредба не предвижда задължение за предявяване или връчване на цитирани в
акта документи или въобще на което и да е от доказателствата по
административнонаказателната преписка.
По отношение на възражението за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1
ЗАНН при издаване на обжалваното НП важи изцяло изложеното по-горе по
отношение съдържанието на АУАН. В НП по недвусмислен начин, пълно и
ясно е описано всяко едно от шестте административни нарушения и
обстоятелствата при извършването им, като ясно е посочена датата на
осъществяването им (денят след изтичане на законоустановения срок за
подаване на справката-декларация за съответния месец), както и мястото на
извършването им – сградата на ДА "ДРВВЗ" в гр. С., ул. "Московска" № 3.
По изложените съображения съдът счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на
7
процесуалните правила, обуславящи тяхната незаконосъобразност,
респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да
бъдат споделени.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, съдът счита, че „К.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ не е осъществило състава на
вменените му административни нарушения по чл. 4, ал. 1 Закон за запасите от
нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/, доколкото с осъществяването на внос на
продукта лек течен парафин за козметика (фарма качество) не се явява
задължено лице по посочената разпоредба.
Установява се по делото, като за това обстоятелство не се формира и
спор между страните, че през 2020 г. дружеството-жалбоподател е извършило
внос на лек течен парафин за козметика (фарма качество) на територията на
Република България.
Доколкото разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН предвижда, че
задължените лица изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси" ежемесечно до 15-о число справка-
декларация по образец за предходния календарен месец с информация за: 1.
нивото, състоянието и местата за съхраняване на определените им запаси за
извънредни ситуации, създадени и съхранявани от тях както на територията
на страната, така и на територията на други държави - членки на Европейския
съюз; 2. вида и количествата търговски и оперативни запаси, поддържани от
тях през предходния календарен месец на територията на страната; 3.
количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
(ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, които през предходния календарен месец
са: а) внесени при режим на внос; б) доставени на територията на страната от
вътрешнообщностни пристигания; в) произведени на територията на страната,
а в процесното наказателно постановление е посочено, че дружеството-
жалбоподател е внасяло продукт, който е включен в приложение А, глава 3.4.
(НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)) от Приложение А към Регламент
(ЕО) № 1099/2008, съответно в: т. 3.4.20. - смазочни материали, доставени на
територията на страната под код КН на Република България - 271 01985 -
„Бели масла, течен парафин“ - подкатегория на категорията „Смазочни масла,
други масла“, то следва да бъде изяснен въпросът дали внасяният от
въззивника през 2020 г. продукт лек течен парафин за козметика (фарма
качество) отговаря на дефиницията за „смазочно масло, друго масло, в т.ч.
базово масло“, както и дали същият е енергиен продукт по приложение А,
глава 3.4 от Регламента.
За изясняване на визирания въпрос, по делото е назначена и изслушана
съдебно – химическа експертиза, заключението на която като обективно
изготвено и отговарящо на всички поставени въпроси, настоящата съдебна
инстанция кредитира изцяло. Съгласно експертното заключение,
парафиновите восъци са бели или прозрачни твърди вещества с кристална
структура при стайна температура, смес от въглеводороди с права верига с
8
въглеродни числа между С20 и С40, с типичен въглеводород в състава
С31Н64, с топене при температура 46 - 68°С, интервал на кипене 341-665°С и
пламна температура 200-240°С (закрит тигел). Течният парафин е минерално
масло, което в зависимост от степента на пречистване бива течен технически
парафин и лек течен парафин /фарма качество/. Течният парафин е смес от
въглеводороди (от Cl 1 до С24), прозрачна, безцветна течност при стайна
температура и атмосферно налягане, без мирис и вкус, като поради късите
въглеродни вериги няма способността да образува кристали (восъци), не се
разтваря в полярни разтворители, плътност 0.82-0.89 g/cnv, температура на
кипене над 300°С и пламна температура над 150°С, кинематичен вискозитет
при 40°С 11-18 cSt. Течният парафин /фарма качество/ е със същите
показатели като индустриалния, но допълнително е пречистен от твърди
примеси и остатъчни масла. Посочено е изрично, че парафиновият восък,
течният парафин /технически/ и лекият течен парафин за козметика /фарма
качество/ са различни продукти, отличаващи се по физични свойства,
агрегатно състояние и области на приложение, като в базите данни на
Европейската агенция по химикали (ЕСНА) и трите продукта имат различен
CAS и ЕС номер, респективно и парафиновият восък, течният парафин за
добавка към горива и фармацевтичният парафин се различат по относително
тегло, агрегатно състояние, температура на кипене/замръзване и области на
приложение. Действително, и трите продукта най – общо се добиват от нефт,
но парафиновият восък се получава чрез депарафинизация на суровини от
леки масла, течният парафин се произвежда от високо рафинирани базови
масла и се състои от наситени парафинови и циклопарафинови
въглеводороди, като при него процесът на рафиниране означава пълно
отстраняване на ароматни, серни и азотни съединения, а течният парафин
/фарма качество/ е високо пречистено минерално масло, получено чрез
третиране на петролна фракция със сярна киселина и олеум, чрез
хидрогениране или чрез комбинация от хидрогениране и киселинно
третиране. Приликите между трите продукта са, че са смес от наситени
мастни въглеводороди (алкани), чиито молекули са изградени от атоми на
въглерода и водорода и имат обща формула СnH2n+2, като парафиновият
восък е твърдо кристално вещество без вкус и мирис, температура на топене
58 - 62°С, интервал на кипене 341-665°С, представлява смес от въглеводороди
С20 до С40 и се използва за импрегниране на хартия, в текстилната
промишленост, за производство на свещи, бои за обувки; течният парафин е
смес от въглеводороди (С11-С24), прозрачна, безцветна течност без мирис и
вкус, не се разтваря в полярни разтворители, плътност 0.80-0.88 g/cm3
температура на кипене над 300°С, пламна температура над 150°С, вискозитет
при 40°С 11- 18 cSt. Индустриалният течен парафин се използва за обмазване
на метални повърхности с цел защита от корозия, импрегниране на
дървесина, като изолационен материал при производството на
трансформатори и други, а течният парафин /фарма качество/ се използва в
козметиката и фармацевтиката, като е рафиниран до толкова висока стенен,
9
че е подходящ за вътрешна медицинска употреба. Установява се също така,
че смазочните масла се състоят от две части: база (базово масло) и пакет от
добавки, като базовото масло съдържа голямо количество въглеводороди с
различна стенен на насищане, азот и сяра, а лекият течен парафин /фарма
качество/ е смес само от наситени въглеводороди с права въглеродна верига и
не може да се класифицира като смазочно масло, тъй като не отговаря на
изискването „за намаляване на триенето между работни повърхности“.
Последният не може да бъде отнесен и към категорията „парафинови
восъци“, тьй като е течност при нормална температура и налягане и
следователно няма кристална структура (понятие, характерно за твърдите
вещества). Според Комбинираната номенклатура (КМ) код 27101985, на
който съответства течният парафин, има подпозиция „смазочни масла; други
масла“ и “предназначени за други цели“, респективно и не всяко „масло“ е
„смазочно масло“. Заключението е, че лекият течен парафин /фарма качество/
не може да се класифицира като смазочно масло, тъй като не отговаря на
изискването „за намаляване на триенето между работни повърхности“, не се
използва за смазване в машини, двигатели и съоръжения, а намира
приложение в козметичната индустрия, в медицински продукти за лечение на
дерматит, обриви и екземи, продукти във ветеринарната медицина,
консерванти в хранително-вкусовата промишленост, използва се като
слабително средство. Лекият течен парафин /фарма качество/ не може да бъде
отнесен и към категорията „парафинови восъци“, тъй като е течност при
нормална температура и налягане и следователно няма кристална структура.
Отделно от това и във връзка с доводите на процесуалния представител
на въззиваемата страна е необходимо да бъде посочено, че в т.3.4.20 от
Приложение А на Регламент (ЕО) № 1099/2008 „Смазочни материали” се
включват основни групи продукти, чието изброяване е неизчерпателно, като е
дадено пояснение, че продуктите, които попадат в тази група се използват
главно за намаляване на триенето. Същевременно в съдебно заседание вещото
лице изрично е посочило, че нефтът е основният продукт, от който чрез даден
вид обработка може да се извлече или образува чрез последваща обработка и
течен парафин, но лекият течен парафин - фарма качество, не би могъл да се
използва като смазочно масло в индустрията, като самият лек течен парафин
не е базово масло. В тази връзка е необходимо да бъде изяснено, че
приложими в случая са Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно статистиката за
енергийния сектор, както и Регламент (ЕС) 2017/2010 на Комисията от 9
ноември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския
парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор, по
отношение на актуализациите на годишната и месечната статистика за
енергийния сектор. Действително в Приложение А от Регламент (ЕО) №
1099/2008 се съдържа пояснение на терминологията, а в Приложение Б,
раздел 4 са определени характеристиките за нефт и нефтопродукти, като т.18
от последния определя смазочните материали като въглеводороди, получени
10
от вторични продукти на дестилацията, които се използват главно за
намаляване триенето между работни повърхности. Посочено е, че тази
категория включва всички категории смазочни масла, от вретенно масло до
цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла
и всички категории основни съставки на смазочните масла. Според т.20 от
Приложение Б, парафиновите восъци са „наситени алифатни въглеводороди.
Тези восъци са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла.
Характеризират се с кристална структура, която може да бъде повече или по-
малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са
следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45
°С”. В същото време съгласно чл. 1 от Регламент (ЕС) 2017/2010 на
Комисията от 9 ноември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008
на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния
сектор, по отношение на актуализациите на годишната и месечната
статистика за енергийния сектор, приложенията от изменения Регламент се
заменят с приложенията от изменящия, а именно в Приложение А и по-точно
в неговата т.3.4.20 се съдържа определението за смазочни масла, като
„въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията, използват
се главно за намаляване триенето между работни повърхности. Тази
категория включва всички завършени категории смазочни масла, от вретенно
масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста,
двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните
масла”. При сравнение на текстовете се установява, че същите не съдържат
отлики, които да повлияят върху анализа, направен от вещото лице. Същото
борави с понятията от зададените към експертизата въпроси и от приложимия
Регламент, поради което не може да се обоснове неотносимост на
заключението към предмета на спора, респективно и възраженията на
въззиваемата страна в този аспект са неоснователни и не могат да бъдат
споделени.
По изложените по – горе аргументи съдът намира, че внасяният от
дружеството-жалбоподател продукт „лек течен парафин“ не представлява
продукт, попадащ в т.3.4.20 от Приложение А на визирания Регламент,
респективно и за „К.“ ООД не съществува задължение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН
за подаване на справка-декларация, съответно и депозираната жалба е
основателна, а атакуваното наказателното постановление като неправилно
следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззивника, който своевременно е поискал
присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 900,00 лева за
адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото пълномощно,
списък на разноските, фактура № **********/09.11.2022 г., преводно
нареждане, видно от които уговорената сума е изплатена изцяло, респективно
и последната следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.
Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендирания
11
размер на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна съдът намира за неоснователно,
доколкото същото е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1 от
2004 г.
Съобразно изхода на делото, въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС и сумата в
размер от 845,60 лева, представяваща разноски в съдебното производство за
изготвянето на съдебно – химическа експертиза.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4272/25.10.2022 г., издадено
от Вр.И.Д.Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ), с което на дружеството –
жалбоподател „К.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл.
60, ал. 1, предл. 1 ЗЗНН са наложени шест броя административни наказания
„имуществени санкции“ в размер от по 1000 лева, за извършени нарушения
на чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ (ДА ДРВВЗ) да заплати на „К.“ ООД, ЕИК ХХХХХХ, със седалище
и адрес на управление в гр.С., ХХХХХХХХХХХХХХ, сумата в размер на
900,00 (деветстотин) лева – представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство по делото.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ (ДА ДРВВЗ) да заплати в полза на държавата и по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 845,60 (осемстотин четиридесет и
пет лева и шестдесет стотинки) лева, представяваща разноски в съдебното
производство по делото за изготвяне на съдебно – химическа експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12