№ 171
гр. Кюстендил, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500197 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2689/04.03.2025 г. от Р. Н. с ЕГН
**********, с адрес Република Сърбия, гр. Б., ул. ***, чрез пълномощника адв. Й. Т. от
АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, насочена против Решение
№ 194 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2794/2023 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил
като неоснователен предявения от Р. Н. против Агенция „Митници“ иск за присъждане
на сумата от 5 030,29 лв., от които 5 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 30,29 лв. - имуществени вреди, като последица от получени
травми на 02.05.2023 год., причинени от бездействие от страна на ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задължение да поддържа път от републиканската
пътна мрежа - главен път Е871 при ГКПП Гюешево, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Осъдил
е Р. Н. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 150,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуалният й представител по делото.
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон и в
противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Възразява срещу
изводите на решаващия състав за липса на данни по делото относно мястото на
настъпване на инцидента. Твърди, че част от свидетелските показания, в които се сочи,
че свидетелите не знаят за пропадане на пътното платно, са неверни. Поддържа, че от
свидетелските показания се установява наличието на инцидент, от който има
нараняване на ищеца и довел до пристигане на спешна помощ, наличието на проблеми
1
с пътното платно и правени през определен период от време ремонти, както и
обстоятелството, че при всеки случай шофьорът следва да слезе от камиона за
проверка на каросерията. Счита за ирелевантно обстоятелството в присъствието на кой
– на полицейски или митнически служител, е настъпил инцидента.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и постановяване на нов съдебен акт, с който предявените искове бъдат
уважени изцяло.
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство Агенция Митници чрез процесуалния
й представител главен юрисконсулт М. Б. - К., с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея
оплаквания. Въззиваемата страна счита въззивната жалба за недоказана и бланкетна,
без посочени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че по делото са
недоказани твърденият механизъм на настъпване на вредата /навяхването/, както и
наличието на дупка на пътното платно. Изтъква, че подобна травма може да настъпи и
при равен терен при невнимание от страна на водача при слизането от автомобила.
В условия на алтернативност, възразява срещу размера на исковата претенция,
който определя като завишен и несправедлив предвид обстоятелството, че
настъпилото увреждане е лека травма, която не налага сериозно лечение и
обездвижване, като възстановяването е отнело около месец, а интензивни болки са
търпени в първите седем дни, а глезенната става се възстановила напълно.
Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и
потвърждаване на обжалваното решение. В условие на алтернативност, при
основателност на въззивната жалба, моли за редуциране на размера на исковата
претенция съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствени искания не се ангажират.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
въззивниците, а ответната по нея страна я оспорва на посочените в отговора на
въззивната жалба основания.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и
пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Р. Н., с адрес: Република
Сърбия, гр. Б., ул.****, чрез адв. Й. Т. и адв. К.С., двамата от Адвокатска колегия –
Кюстендил, с адрес за връчване: гр. К., ул. ***, против АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, адрес: гр.София, бул.“Македония“ №3.
Констатирайки, че посоченият ответник не притежава материалната
легитимация да отговаря по иска, КРС е дал възможност на ищеца да поправи молбата
си.
Със своя молба вх.№ 4752/18.04.2024 г. ищецът, вместо против първоначално
посочения ответник, е насочил претенцията си против Агенция „Митници“, с адрес:
гр. София 1202, ул.“Георги С. Раковски“ № 47, което процесуално действие по
същество представлява изменение на иска с конституирането на ответника по
2
спорното право, като са спазени и предпоставките на чл.228 ГПК за
това. Процесуалноправната санкция от предприетите на по-късен етап действия в този
смисъл е това, че искът против новия ответник се счита за предявен от деня на
постъпването на исковата молба в съда (чл. 228, ал. 3 ГПК) – в случая 02.05.2024 г.
Посочено е било в исковата молба, че на 02.05.2023 год. ищецът пристигнал в
Република България като управлявал товарен автомобил, марка „***“, с рег. № ***. С
молба, приета в открито съдебно заседание на 02.10.2024 г., пълномощникът на ищеца
е посочил, че е допусната грешка при изписването на превозното средство, което се
твърди, че всъщност то е било товарен автомобил марка ***, с рег. № ***.
На ГКПП-Гюешево митническите органи на Република България му наредили
да слезе с цел митническа проверка, при което слизайки стъпнал в огромно пропадане
на пътното платно с дълбочина около 10 см. и навехнал левия си глезен. Наложило се
да потърси медицинска помощ, бил откаран в Спешен център Кюстендил с линейка и
там му била оказана специализирана медицинска помощ, вкл.била направена и снимка.
Поради това, че ищецът не е български гражданин и за да се прибере в РСърбия
бил принуден да потърси таксиметрова услуга до границата между двете държави, за
което заплатил сумата от 30,29 лв.
Травмата се оказала сериозна и ищецът бил дълго време нетрудоспособен,
търпял болки и страдания и се наложило друг човек да му помага в ежедневното
обслужване на потребностите му.
Твърди се, че ответната Агенция е отговорна за поддържане на пътното платно
на ГКПП-Гюешево, поради което с виновното си бездействие е станала причина за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
както и имуществени - за заплатения таксиметров превоз.
С оглед посочените твърдения е било заявено искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 5 030,29 лв., от които 5000,00 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 30,29 лв. - имуществени вреди, претърпени на
02.05.2023 год. в следствие бездействие от страна на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължение да поддържа път от републиканската пътна мрежа -
главен път Е871 при ГКПП Гюешево, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната Агенция „Митници“ е изразила становище
за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Акцентирала е върху това,
че не е възможно процесният инцидент да е станал по начина, описан от ищеца,
защото на ГКПП Гюешево била изградена метална контролна везна, през която
преминал първо автомобилът, като на мястото определено за слизане на водачите на
автомобилите имало денивелация между хоризонталното съоръжение и наклоненото
трасе, но тя била в резултат от изграждането на везната, а не на пропадане на пътното
платно.
Оспорена е възможността ищецът, който според ответната Агенция е пристигнал
в РБългария на горната дата, но в 23,44 часа, да е бил на преглед в гр.К. в 23,40 часа,
който час е отразен в представения от ищеца лист за преглед на пациент.
Освен това се спори и по възможността ищецът да е напуснал РБългария на
03.05.2023 год. в 06,25 часа.
При изложените обстоятелства е било заявено искане претенцията да бъде
оставена без уважение.
3
В хода на производството пред КРС са събрани множество доказателства, от
анализа на което е било установено, че на 02.05.2023 год. в 22,18 часа, държавната
граница между РБългария и Република Северна Македония била пресечена от ищеца,
като водач на транспортен товарен автомобил марка „***“ с рег.№ В***. Това е
отразено и в приобщената справка рег.№ 27233/05.11.2024 год./л.94-95/, изготвена от
Зам.директор на ГДГП.
По делото не е било спорно, че ответната Агенция „Митници“ носи отговорност
за поддържане на пътните платна на територията на ГКПП-Гюешево, където
автомобилът и ищецът били подложени на граничен паспортно-визов контрол за
проверка на собствеността на автомобила и самоличността на водача му.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.И.,
Х.Ш., В.К. – всички служители на ответната страна, които са били единни в
показанията си, че в района на ГКПП-Гюешево няма огромно пропадане на пътното
платно, а кабината за митнически контрол на трасе „тир-входящи превозни средства“ е
разположена непосредствено до автомобилната везна, която е метално съоръжение, с
габаритите на което водачите на автомобилите би следвало да се съобразят при
слизане и качване.
Според данните в писмо изх.№ 05-67-1/31.10.2024 год./л.97-100/ и справката
към него, както и от лист за преглед на пациент в Спешно отделение/л.6/, на 02.05.2023
год. по подаден сигнал екип на ЦСМП-Кюстендил е оказал медицинска помощ на
ищеца на ГПКК[1]Гюешево, след което е бил транспортиран до ЦСМП-Кюстендил,
където след извършване на образна диагностика, напуснал на 03.05.2023 год. в 00,15
часа. Посочена е, че сигнал за необходимостта от спешна помощ е подаден в 22,39
часа.
Приобщено по делото е и експертно заключение, изготвено от вещото лице д-р
Е.Л., според което ищецът е получил навяхване в областта на лява глезенна става,
изразяващо се в подуване/оток/ и хематом, като не констатира счупване в областта на
лявата глезенна става. Според експерта периодът на пълно възстановяване за такава
контузия е от 3 до 5 седмици.
При тази доказателствена съвкупност първоинстанционния съд е приел, че
исковата претенция е неоснователна и я е отхвърлил.
В хода на производството пред настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът, в
настоящия му въззивен състав, приема от правна страна следното:
Ввъззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо – постановено по редовна искова молба, обусловила и допустим
исков процес, като произнасянето от страна на съда е в съгласие с диспозитивното
начало по см. на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
4
По правилността:
Разгледан от Кюстендилския районен съд е иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
15 от Закона за задълженията и договорие (ЗЗД).
По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. От тази законова уредба следва, че за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на
кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи
се неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента,
на който ответникът е възложил работа, която, според уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
оБ.има презумпция, се предполага, и виновното лице да е причинило вредите при или
при повод на изпълнение на възложената работа.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно то, следва на деликвента да е предписано нормативно задължение за
действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на
общината, то трябва да има правна норма, която да го задължава да извършва дейности
по поддържане на пътното платно в района на ГКПП-Гюешево.
В случая страните не спорят, че ответната Агенция „Митници“ носи
отговорност за поддържане на пътните платна на територията на ГКПП-Гюешево,
където автомобилът и ищецът били подложени на граничен паспортно-визов контрол
за проверка на собствеността на автомобила и самоличността на водача му, и където се
твърди, че настъпило процесното увреждане. Това следва и от нормата на чл. 6 от
Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104 от
20.05.2002 г., обн., ДВ, бр. 54 от 31.05.2002 г., в сила от 31.05.2002 г., посл. измен. бр.
36 от 13.05.2022 г., бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г.
Не се установява обаче, соченото в исковата молба бездействие на служител на
ответника във връзка с поддържането на пътното трасе, което да е противоправно и да
е довело до настъпването на описаните от ищеца вреди.
Относно спорния факт – съществувало ли е в района на ГКПП-Гюешево
„огромно пропадане на пътното платно с дълбочина около 10 см.“, в което се стъпнал
ищецът, слизайки от автомобила, не са ангажирани съответни доказателства.
Събраните в т.см. гласни такива чрез разпита на свидетелите Д.И., Х.Ш., В.К. – всички
служители на РДГП, сочат, че в района на ГКПП-Гюешево няма огромно пропадане на
пътното платно към процесната дата, а кабината за митнически контрол на трасе „тир-
входящи превозни средства“ е разположена непосредствено до автомобилната везна.
Показанията им не могат да бъдат изключени, доколкото не се опровергават от другите
доказателства по делото.
Събраната доказателствена съвкупност не установява и механизмът на
настъпване на сочения инцидент. Ищецът сочи, че е получил нараняването си при
слизане от товарния автомобил за митническа проверка, при което попаднал в огромно
пропадане на пътното платно в този участък. Доказателства за това си твърдение обаче
не е ангажирал, заради което следва да понесе последиците от пасивното си
5
процесуално поведение, като претенцията му се явява недоказана и следва бъде
оставена без уважение.
До идентични крайни изводи е достигнал и първостепенният съд, заради което
атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, деловодни
разноски се дължат единствено на въззиваемата страна – арг. от правилото на чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Същата претендира такива за юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК неговото възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лв. и тази сума ще бъде възложена в тежест на въззивника.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194 от 17.02.2025 г., постановено по гр.д. №
**********2794 от описа на Районен съд – Кюстендил 2023 г.
ОСЪЖДА Р. Н. с ЕГН **********, с адрес Република Сърбия, гр. Б., ул. ***,
представляван от пълномощника адв. Й. Т. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.
К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници“, с адрес: гр. София 1202, ул. „Георги
С. Раковски“ № 47, сумата от 100,00 лева (сто лева и нула стотинки), представляващи
съдебни разноски, сторени пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6