Присъда по дело №922/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 32
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100200922
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 32
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
СъдебниВАСИЛ ПЕТРОВ ЗАГОРЧЕВ

заседатели:НИКОЛАЙ ПЕТРОВ ЖЕЛЕВ
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
и прокурора Павел Хайк Манукян (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело от общ
характер № 20212100200922 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М.М., роден на *** г. в гр. ***, област **, с
постоянен адрес: село **, община **, област **, **гражданин, ** образование, ***,
***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2020 г., около 23:50 часа, на третокласен
път № 208, в района на км. 89, с посока на движение от гр. Провадия към гр. Айтос,
обл. Бургас, при управление на МПС - л.а. марка „**”, модел „***”, с peг. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) - „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: Категория В - 90 км/ч извън населено място“, и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице - на две лица - Х. Ш.И., ЕГН ********** и Е. И.Ю.,
ЕГН **********, двамата от с. **, както и средна телесна повреда на И. Н. М., ЕГН
********** от с. **, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл.
първо, вр. ал. 1, б. „в” и б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр.
1
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА
на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален общ
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от
свобода за срок от четири години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК от наложеното
на подсъдимия М. М.М. наказание лишаване от свобода за срок от четири години,
времето, през което е бил задържана по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
считано от 26.09.2020 г. до 27.11.2020 г.
НАЛАГА на подсъдимия М. М.М., със снета по - горе самоличност, на
основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, от срока на наказанието
лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство времето,
през което той е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл.
69а от НПК.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата, веществените
доказателства по делото:
- 1 бр. „Drug check 3000“ - да остане към делото;
- МПС - л.а марка „**”, модел „**”, с peг. № *** и части от него – да се върне
на подсъдимия М. М.М..
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. М.М., със снета
по - горе самоличност, да заплати на частния обвинител Е. С. Ю. сума в размер на 1
800 (хиляди и осемстотин) лева, представляваща направените от частния обвинител
Е.Ю. разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство пред първа инстанция за повереника й адв. Пламен Козаров от АК –
Бургас).
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. М.М., със снета
по - горе самоличност, да заплати на частния обвинител И. И. Ю. сума в размер на 1
800 (хиляди и осемстотин) лева, представляваща направените от частния обвинител
И.Ю. разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното
производство пред първа инстанция за повереника му адв. Николай Димитров от АК –
Бургас).
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. М.М., със снета
по - горе самоличност, да заплати на частните обвинители Ш. И. М. и Х. Ш. И. сума в
размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща направените от частните
обвинители Ш.М. и Х.И. разноски по делото (заплатено адвокатско възнаграждение в
2
съдебното производство пред първа инстанция за повереника им адв. Ангел Боев от
САК).
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. М.М., със снета
по - горе самоличност, да заплати на адв. Николай Вълчев от АК – Варна, повереник на
частния обвинител Ф. Х. Х., сума в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М. М.М., със снета
по - горе самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР –
Бургас, сума в размер на 4206.76 (четири хиляди двеста и шест лева и седемдесет и
шест стотинки) лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебната
фаза.
Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви на присъда № 32/02.11.2021 г. по НОХД № 922/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен
акт от прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с който срещу
подсъдимия М. М. М., ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на
25.09.2020 г., около 23:50 часа, на третокласен път № 208, в района на км. 89,
с посока на движение от гр. Провадия към гр. Айтос, обл. Бургас, при
управление на МПС - л.а. марка „*”, модел „**”, с peг. № **, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Категория В - 90 км/ч извън населено място“,
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на две лица
- Х. Ш.И., ЕГН ********** и Е. И.Ю., ЕГН **********, двамата от с. **,
както и средна телесна повреда на И. Н. М., ЕГН ********** от с. ** –
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в” и
б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
На основание чл. 76 от НПК съдът конституира Е. С. Ю., ЕГН
********** и И. И. Ю., ЕГН ********** - наследници на пострадалия Е.
И.Ю., в качеството на частни обвинители по делото.
На основание чл. 76 от НПК съдът конституира Ф. Ю. Х., ЕГН
********** и Ш. И. М., ЕГН ********** - наследници на пострадалия Х.
Ш.И., както и Х. Ш. И., ЕГН ********** – сестра на последния, в качеството
на частни обвинители по делото.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по
глава 27 от НПК, като с протоколно определение от 02.11.2021 г., на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна така, както е формулирано с обвинителния акт.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като наказанието бъде
определено към средния размер, предвиден в закона за това престъпление, а
именно лишаване от свобода за срок от 9 години, като след приложение на
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, същото да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим. Относно кумулативната санкция по чл. 343г от
НК, прокурорът предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от девет години.
Повереникът на частния обвинител Е.Ю. - адв. Пламен Козаров от АК -
Бургас, поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт, и пледира за
постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като
намира за справедливо наказание лишаване от свобода в максималния размер,
допустим от закона, което на основание чл. 58а от НК да се редуцира с 1/3, и
1
същото да се изтърпи ефективно. Моли за присъждане на направените в хода
на производството разноски.
Частния обвинител Е.Ю. изцяло се присъединява към позицията,
изразена от повереника й.
Повереникът на частния обвинител И.Ю. - адв. Николай Димитров от АК
- Бургас, поддържа повдигнатото от прокурора обвинение, като се
присъединява към становището за съставомерност и доказаност на
извършеното от подсъдимия престъпление. Ангажирайки позиция по въпроса
за наказанието, което следва да бъде наложено на дееца, повереникът на
частния обвинител предлага наказание лишаване от свобода в размер към
максималния, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно. Моли
за присъждане на направените в хода на производството разноски.
Частния обвинител И.Ю. се присъединява към позицията, изразена от
повереника му.
Повереникът на частния обвинител Ф.Х. - адв. Николай Вълчев от АК -
Варна, също поддържа повдигнатото от прокурора обвинение, като намира
същото за безспорно доказано. Присъединява се към становището на
колегите си – повереници на частните обвинители, за налагане на наказание
лишаване от свобода в максималния размер от 15 години, предвиден в закона,
което да бъде изтърпяно ефективно. Относно размера на санкцията по чл.
343г от НК, предоставя на съда. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Повереникът на частните обвинители Ш.М. и Х.И. – адв. Ангел Боев от
АК – София, поддържа повдигнатото от прокурора обвинение, като се
присъединява към становището за съставомерност и доказаност на
извършеното от подсъдимия престъпление. Солидаризира се с изложеното от
поверениците на останалите частни обвинители относно вида и размера на
наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Относно кумулативно предвиденото наказание, предлага срокът на
лишаването от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде определен съгласно
чл. 49, ал. 2 от НК. Моли за присъждане на направените в хода на
производството разноски.
Частните обвинители Ш.М. и Х.И. молят съда за налагане на максимално
предвиденото по закон наказание на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия М.М. – адвокат Станко Кралев от АК –
Бургас, не оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
както и правната квалификация на инкриминираното деяние. Възраженията
касаят вида непредпазливост, като излага подробни аргументи, че в случая
деянието на подсъдимия е извършено при условията на несъзнавана
непредпазливост, а не както приема държавното обвинение – престъпна
самонадеяност. На следващо място защитникът релевира доводи относно
индивидуализацията на наказанието, като пледира същото да се определи в
размер към законовия минимум, като след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК
размерът да не надвишава 3 години лишаване от свобода. Излага аргументи,
че целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 НК, биха могли да се
2
изпълнят в пълен обем посредством прилагане на чл. 66, ал. 1 НК. По
отношение на предвиденото наказание лишаване от право на управление на
МПС, предоставя на съда да определи подходящ срок, който ще постигне
баланса, който законодателят преследва освен за поправянето на подсъдимия
като личност, и за поправянето му като водач на МПС.
Защитниците на подсъдимия – М.М. и Н.М., родители на същия, се
присъединяват изцяло към становището на адв. Кралев. Молят съда да даде
шанс на сина им.
Подсъдимият М.М. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае да се
събират доказателства за тези факти. В лична защита заявява, че се
присъединява към изложеното от защитника си, адв. Кралев. Изразява
искрено съжаление за случилото се и за изгубените два човешки живота. В
последната си дума, моли за условна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М. М. М. е роден на *** г. в гр. **, област ** и е с
постоянен адрес в с. **, община **, област **. Той е ** гражданин, със **
образование, **, **, с ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категории „В” и „М“.
Притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
15.10.2018 г., със срок на валидност до 15.10.2028 г. Преди извършване на
деянието, предмет на разглеждане по настоящото дело, подс. М. е бил
санкциониран по административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП.
Притежава лек автомобил марка „**”, модел „**”, с peг. № **.
Подсъдимият М.М. и пострадалите Х. Ш.И. и И. Н. М. имат далечна
родствена връзка помежду си.
На 25.09.2020 г. вечерта, подс. М., заедно с пострадалите И.М., Х. И. и Е.
Ю. решили да отидат на „къна“ в с. Ябълчево, общ. Руен, обл. Бургаска.
Около 21:00 часа, четиримата тръгнали от с. Чукарка, общ. Айтос, обл.
Бургаска с лек автомобил марка „**”, с peг., № **, собственост и управляван
от подсъдимия. В с. Ябълчево останали около час и половина, след което
решили да се прибират обратно.Подсъдимият М. отново седнал на
шофьорското място в автомобила. На предна дясна седалка до него седнал св.
И. Н. М.. На задната седалка седнали Х. Ш.И. и Е. И.Ю. (съответно Х. И.
седнал в дясно, а Е. Ю. - в ляво, зад водача).
Около 23:30 часа автомобилът потеглил от с. Ябълчево в посока към с.
Чукарка. Времето било ясно и топло, осигуряващо нормална видимост на
всички водачи на МПС, при спазване на правилата за движение в тъмната
част на денонощието. Подс. М. стигнал до разклона, от който се излизало на
3
третокласен път № 208, и завил наляво, с посока на движение към гр. Айтос.
Автомобилът изкачил нагорнището, преминал през равния участък и
започнал спускане. Подминал разклона за с. Зетьово, общ. Айтос и
продължил спускането си, наближавайки района на км. 89 и започнал да
навлиза в лек десен завой (с радиус от около 145 м). Пътното платно в този
участък било широко 7,60 метра, разделено на две ленти от по 3,80 метра, с
единична непрекъсната линия M1. Пътят бил с продължителен надлъжен
наклон за спускане по посока към гр. Айтос (и по посока на движение на
автомобила) 8%. От двете страни на пътя имало устойчиви банкети, десен с
ширина 1,20 метра и ляв - 1,60 метра. Асфалтовата настилка била суха и без
неравности. Видимостта на дълги светлини била около 150 метра, а на къси 72
- 74 метра. Движението по това време не било интензивно. Разрешената
скорост за движение в този участък била 90 км/ч. Подсъдимият М.
управлявал автомобила със скорост от 130,2 км/ч, като се движел в дясната
лента. При тази скорост на движение, опасната зона за спиране е била 187,30
метра и се изминавала за 9,18 секунди.
При навлизане и движение в завоя с посочената скорост, подсъдимият
загубил контрол над управлявания автомобил и започнал да завива волана
наляво, а после - надясно. Натиснал спирачки и автомобилът, вече
неуправляем, не можал да се впише в завоя и напуснал платното за движение
през левия банкет. Подсъдимият не могъл да предотврати това, тъй като
центробежната сила превишавала силата на сцепление на гумите на
автомобила и пътя и задържаща автомобила на избраната траектория.
Автомобилът излязъл от платното за движение и навлязъл косо, под ъгъл
около 30 градуса в банкета и след това в затревения участък. Това се е
случило на около 23 метра от края на ограда от бетонни тухли с височинна
2,50 метра, и на около 100 метра преди мястото на удара. Затревеният участък
бил широк около 10 метра, с много неравности и голям наклон (около 8
градуса) надолу, към лозов масив. Автомобилът запазил посоката си на
движение, защото имал голямо количество на движение, но започнал да се
приплъзва странично и да се завърта около надлъжната си ос. Последвал
силен страничен удар в крайпътно дърво, като към момента на сблъсъка,
скоростта на движение на лекия автомобил е била около 115,0 км/ч.
Вследствие на удара, автомобилът се разцепил на две части. От
действието на инерционните сили се разпръснали много от частите на
автомобила - заден капак, задни стопове, задна дясна врата, резервоар и
други. Тогава изпаднали и телата на пътниците от задната дясна седалка - Х.
Ш.И. и Е. И.Ю.. Тялото на Е. Ю. било намерено на 92 метра от ориентира и на
22 метра в ляво от левия край на платното за движение. Тялото на Х. И. било
намерено на 99 метра след ориентира и на 15 метра в ляво от платното за
движение. Водачът на автомобила – подс. М. и пътникът до него – св. И.М.,
били с поставени предпазни колани и след преустановяване движението на
предната част на автомобила, те останали в него. Двете въздушни
възглавници, намиращи се пред водача и пътника до него, се отворили.
Единият от пътниците на задната седалка - Е. Ю., също бил с предпазен
колан, съгласно допълнителната медицинска експертиза. Становището на
4
експерта е, че предпазният колан най-вероятно се е скъсал при удара. Поради
тази причина, тялото на Ю. е намерено на описаното по-горе място.
Авточасти от автомобила се разпръснали в различни посоки, като
разположението им е обстойно описано в двата протокола за оглед на
местопроизшествие от 26.09.2020 г. и приложените към тях фотоалбуми (том
I, л. 20-50 и л. 51-76 от ДП).
След преустановяване движението на предната част на автомобила, подс.
М. успял да излезе. Попитал свидетеля И.М. как се чувства. Видял всяко от
двете безжизнени тела на Х. И. и Е. Ю.. Обадил се на баща си, а след това на
тел. № 112, за да съобщи за случилото се.
Описаното пътнотранспортно произшествие е станало на 25.09.2020г.,
около 23.50 часа.
На място пристигнали полицейски служители от РУ – гр. Айтос.
Подсъдимият М. отишъл при тях и им заявил, че е водачът на лекия
автомобил марка „**“, с който се е случило местопроизшествието.
Подсъдимият показал на полицейските служители телата на Х. Ш.И. и Е.
И.Ю., и казал: „по-добре да бях умрял аз, отколкото моите приятели“.
Полицаите също видели, че в предната част на автомобила, на предна дясна
седалка имало пътник /свидетеля И. Н. М./, като същият бил затиснат, но
поради получените деформации вратата не се отваряла и не можели да
извадят пътника. Служител на МВР веднага се обадил на дежурния
оперативен да изпрати екип на „Гражданска защита“, както и да изпрати
екипи на „Спешна помощ“. На място пристигнали служители на ОУ „ПБЗН“.
С помощта на хидравлична ножица била изкъртена предна дясна врата и
успели да извадят свидетеля И.М.. Същият станал на крака и се придвижвал
самостоятелно, като споделял, че има болка в областта на ръката. На мястото
пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта
на пострадалите Е. Ю. и Х. И., а свидетелят И.М. бил транспортиран в
УМБАЛ – гр. Бургас за оказване на медицинска помощ.
Полицейският екип тествал водача за установяване употреба на алкохол с
„Алкотест Дрегер 7510“, който отчел отрицателен резултат. Подсъдимият М.
бил тестван и за установяване употребата на наркотични вещества и техни
аналози с „Дрегер Drug check 3000“, който също отчел отрицателен резултат.
С последващо извършеното от разследващ полицай при РУ – гр. Айтос
действие по разследването - оглед на местопроизшествие, на основание чл.
212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебното производство.
Видно от заключенията на изготвените по делото съдебни
химикотоксикологични експертизи за изследване на пробите кръв и урина,
взети от подс. М.М., не се установява наличие на алкохол и
наркотични/упойващи вещества (том II, л. 219-220 от ДП). В пробата кръв,
взета от пострадалия И.М., също не се установява наличие на алкохол и
наркотични/упойващи вещества (том II, л. 227-228 от ДП).
Видът на получените телесни увреждания и причината за леталния изход
на пострадалите се установяват от заключенията на съдебномедицинските
експертизи, изготвени от д-р Галина Милева – началник отделение по съдебна
5
медицина при „УМБАЛ - Бургас“ АД.
Видно от заключението на назначената и извършена в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на труп № 196/2020 г. (т. II, л.
201-203 от ДП), при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Х. Ш.И. са
установени политравматизъм – тежка гръдно-коремна травма, мозъчен оток,
разкъсване на сърдечната торбичка и сърдечния мускул, контузии на двата
бели дроба с множество контузионни огнища, разкъсване на левия бял дроб,
кръв в гръдна и коремна кухини, разкъсване на черен дроб и слезка, фрактура
на гръдна кост и дясна раменна кост, разкъсване на меки тъкани и разкъсна
рана на десен горен крайник, множество охлузвания и разкъсно-контузни
рани по главата, лицето, тялото и крайниците. Травмите отговарят да са
получени при удар на тялото в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила при внезапния удар на същия. Непосредствената причина за
смъртта на Х. И. е тежката гръдно-коремна травма, довела до несъвместими с
живота увреждания на вътрешни органи и техните структури.
От заключението на назначената и извършена по досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 197/2020 г. (т. II, л.
197-199 от ДП) се установява, че в резултат на огледа и аутопсията на трупа
на пострадалия Е. И.Ю. са установени политравматизъм – черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травми, множество фрактури на черепния покрив и черепната
основа с разкъсване на меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка и белия
дроб, разкъсване на черния дроб и слезката, множество кръвонасядания и
охлузвания по тялото и крайниците. Вещото лице е посочило, че всички
установени увреждания отговарят да са получени от удар на главата и тялото
в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила. Непосредствената
причина за смъртта на Е. Ю. е тежката политравма – черепно-мозъчна и
гръдно-коремна травми, довела до тежки увреждания на вътрешни органи и
техните функции.
По делото е назначена и изготвена и съдебномедицинска експертиза №
559/2020 г. (т. II, л. 240-241 от ДП), от заключението на която се установява,
че в резултат на процесното ПТП пострадалият И. Н. М. е получил открито
счупване на диафизите на двете кости (лакътна и лъчева) на дясна
предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен
крайник за срок от около 14 седмици, при обичаен ход на оздравителния
процес. Описаното увреждане разкрива медико-биологичните характеристики
на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, причинена в
резултат от удар на тялото в твърди тъпи и ръбести предмети вътре в
автомобила.
От изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
111/2021 г. (т. III, л. 430-431 от ДП) се установява, че при външния оглед на
трупа на Е. Ю. има следи от евентуално поставен предпазен колан, който най-
вероятно се е скъсал при удара. Поради тази причина, тялото е намерено на
описаното по-горе място. Становището на експерта е, че дори и двете
починали лица да са били с предпазни колани, предвид установените травми,
тежкия удар в дървото и разцепването на автомобила на две части, не е било
възможно предотвратяване на уврежданията и последвалата смърт, тъй като
6
травмите са множествени и несъвместими с живота.
За изясняване механизма на произшествието в хода на разследването са
били извършени три автотехнически експертизи – първоначална единична,
тройна и допълнителна тройна.
Съгласно заключението на единичната автотехническа експертиза (т. III,
л. 298-310 от ДП), изготвена от вещото лице инж. Евгений Пашов, скоростта
на лекия автомобил „БМВ 330 ХИ“ преди произшествието е била около 138
км/ч, съответно опасната зона за спиране – 143 метра. Категорично е
отхвърлена възможността напускането на платното за движение да е
настъпило като последица от възникнала внезапна техническа неизправност
на автомобила. Според автоексперта причина за настъпването на ПТП е
управлението на лекия автомобил от подсъдимия с технически несъобразена
и превишена скорост с пътните условия /опасен завой/, което го е поставило в
невъзможност да овладее управлението на автомобила. Заключението на
вещото лице инж. Пашов е, че подсъдимият М. като водач на автомобила е
имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
намали скоростта до не повече от около 121 км/ч, при която ще може да
преодолее безопасно завоя.
Съгласно заключението на тройната автотехническа експертиза (т. III, л.
411-428 от ДП), изготвена от вещите лица инж. Тодор Георгиев Илиев, инж.
Живомир Георгиев Стефанов и инж. Бердж Нигохос Топузян, скоростта на
движение на лекия автомобил “БМВ 330 ХИ“, управляван от подсъдимия,
преди ПТП е била около 130,2 км/ч., а към момента на сблъсъка, скоростта на
движение на лекия автомобил е била около 115,0 км/ч. На следващо място
тримата експерти установяват, че напускането на пътното платно не е станало
поради техническа неизправност, а поради несъобразената скорост на
движение на лекия автомобил с радиуса на завоя. Безопасната и съобразена с
конкретните дадености скорост, с която вещите лица приемат, че водачът М. е
следвало да управлява автомобила, за да може да предотврати настъпване на
произшествие, е допустимата за този участък скорост от 90 км/ч.
Според заключението на вещите лица по изготвената допълнителна
тройна автотехническа експертиза (т. IV, л. 470-476 от ДП), лекият автомобил
„БМВ“ е напуснал пътното платно по направлението на правия участък
поради висока несъобразена скорост. Категорични са обаче, че не може да се
определи както теоретично, така и по технически път, в кой точно момент
водачът, за да овладее автомобила, е завил волана му наляво, после и
надясно, защото на пътното платно няма оставени следи. На следващо място
от експертното заключение се установява, че лекият автомобил се е
преместил странично по направление на следите от заораване, което се
обяснява с намаляване на разстоянието между тях. Завъртането на автомобила
е започнало в края на следите непосредствено преди удара в дървото, после
са получени деформациите и разчленяването му. На какъв ъгъл обаче се е
завъртял след удара и кога е приключило, не може да се определи.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в
7
досъдебното производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите П. С. Я. /т. І, л. 15 от
ДП/, И. Р. Т. /т. І, л. 16 от ДП/, И. В. И. /т. І, л. 17 от ДП/, И. Н. М. /т. І, л. 18-
19 от ДП/, Ш. И. М. /т. IІ, л. 122-123 от ДП/, Х. Ш. И. /т. IІ, л. 125 от ДП/, И.
И. Ю. /т. IІ, л. 127 от ДП/, Е. С. Ю. /т. IІ, л. 129 от ДП/, Н. Г. Д. /т. IІ, л. 131 от
ДП/, Б. С. В. /т. IІ, л. 132 от ДП/, Ф. Х. Х. /т. IIІ, л. 347 от ДП/ и С. И. Ю. /т. IIІ,
л. 350 от ДП/; в писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие от 26.09.2020 г. /т. I, л. 20-23 и т. IIІ, л. 51-52 от ДП/; в
писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимия /т. I, л. 13, т.
II, л. 134 от ДП/, протокол за доброволно предаване /т. I, л. 86 от ДП/, 2 броя
акт за смърт /т. I, л. 96 и л. 98 от ДП/, удостоверения за наследници /т. II, л.
150 и л. 151 от ДП/, удостоверения за родствени връзки /т. III, л. 353 и л. 354
от ДП/, справка за нарушител/водач /т. I, л. 88-89 от ДП/, копия на лична
карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство
за регистрация част II на подс. М. /т. I, л. 92 от ДП/, заверени копия на
медицинска документация на И.М. /т. II, л. 252-280 от ДП/, протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества на
подсъдимия /т. II, л. 168 от ДП/, талон за изследване на подсъдимия /т. II, л.
169 от ДП/, протокол за медицинско изследване на подсъдимия /т. II, л. 221 от
ДП/, протокол за медицинско изследване на И.М. /т. II, л. 229-230 от ДП/; в
експертните заключения на извършените по делото съдебномедицинска
експертиза на труп № 196/2020 г. /т. II, л. 201-203 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза на труп № 197/2020 г. /т. II, л. 197-199 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза № 559/2020 г. /т. II, л. 240-241 от ДП/, съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 111/2021 г. /т. III, л. 430-431 от ДП/,
химикотоксикологични експертизи /том II, л. 219-220 и л. 227-228 от ДП/,
тройна автотехническа експертиза /т. III, л. 411-428 от ДП/ и допълнителна
тройна автотехническа експертиза /т. IV, л. 470-476 от ДП/; във веществените
доказателствени средства - фотоснимки, направени при извършените огледи
на местопроизшествие, както и във веществените доказателства по делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия. Релевантните за решаване на делото
обстоятелства (скорост и посока на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, мястото на удара, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характерът на
нараняванията на пострадалите) са установени в хода на разследването чрез
способите и по реда на НПК.
В изводите си относно механизма на произшествието, скоростта на
движение на автомобила преди и към момента на ПТП, причината за
настъпването на ПТП и възможността за предотвратяването му, съдът изцяло
възприема изготвените в хода на досъдебното производство експертни
заключения на тройната автотехническа експертиза и допълнителна такава,
като пълни, ясни, точни и обосновани. Същите се базират на всички събрани
от досъдебното производство доказателства, като експертите са отговорили
аргументирано и компетентно на всички зададени въпроси. Следва да се
8
отбележи, че тройната автотехническа експертиза и допълнителна такава не
стоят в противоречие с изготвената по делото единична автотехническа
експертиза относно причината за настъпването на ПТП. Различията са
единствено по отношение скоростта на движение на процесния автомобил
преди и в момента на удара, съответно максималната скорост, при която
водачът е могъл да преодолее безопасно завоя и при която произшествието не
би настъпило. При формиране на изводите си по тези въпроси съдът се довери
по същество на заключенията на вещите лица по тройната и допълнителната
автотехнически експертизи, като взе предвид професионалната
компетентност на тримата експерти, изчерпателното отчитане на всички
обективно налични по делото доказателствени материали, както и данните от
извършените огледи на местопроизшествие.
Съдът възприема в пълнота и заключенията на извършените по делото
съдебномедицински експертизи и химикотоксикологични експертизи, тъй
като счита, че вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и
професионални отговори на всички поставени въпроси, като заключенията им
са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в” и б. „б“, предл.
второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
на 25.09.2020 г., около 23:50 часа, на третокласен път № 208, в района на км.
89, с посока на движение от гр. Провадия към гр. Айтос, обл. Бургас, при
управление на МПС - л.а. марка „**”, модел „**”, с peг. № **, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В
- 90 км/ч извън населено място“, и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице - на две лица - Х. Ш.И., ЕГН ********** и Е. И.Ю., ЕГН
**********, двамата от с. **, както и средна телесна повреда на И. Н. М., ЕГН
********** от с. **.
Установените по делото факти несъмнено указват на допуснато
нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на
водача на лекия автомобил марка „**”, модел „**”, с peг. № ** – подс. М.М..
Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се обосновава със становището,
застъпено от вещите лица по тройната автотехническа експертиза, че
безопасната и съобразена с конкретните дадености скорост, с която водачът е
следвало да управлява автомобила, за да може да предотврати настъпване на
произшествието, е допустимата за този участък скорост от 90 км/ч, т.е. в
рамките на нормативно установената и визирана в текста на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Посочената разпоредба забранява на водачите на моторни превозни
средства от категория „В“ да превишават скоростта на движение на пътното
превозно средство извън населено място над 90 км/ч. Нарушавайки тази
разпоредба, като водач на МПС и движейки се със скорост от 130,2 км/ч,
подсъдимият е превишил максимално допустимата скорост за леки
9
автомобили извън населено място с 40 км/ч. Като се е движел с превишена за
този участък скорост, подсъдимият сам се е поставил в положение на
създаващ опасност за живота и здравето на пътниците в превозното средство.
Движейки се с тази скорост, той е загубил контрол над управлявания
автомобил и не е могъл да предотврати напускането на МПС от пътното
платно. Предвид изложеното, безспорно се доказа, че подсъдимият М. е
нарушил специалното правило относно скоростта, визирано в разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В резултат на несъответстващото на задълженията по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
поведение на подсъдимия М. е причинено произшествието, при което е
настъпил удар със странична дясна част на автомобила (непосредствено след
средна дясна колонка) в крайпътно дърво, вследствие на което е настъпила
смъртта на Х. Ш.И. и Е. И.Ю., както и средна телесна повреда на И. Н. М..
Предвид на това съдът приема, че допуснатото от подсъдимия нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Налице са всички обективни, съставомерни признаци на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимия М. - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване на горепосоченото правило за
движение, в резултат на което е настъпило ПТП и увреждането на
пострадалите. Престъплението е с квалифициран резултат по смисъла на чл.
343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо от НК, защото е причинена смърт на
повече от едно лице – на две лица, и средна телесна повреда на едно лице,
като съществува пряка причинно-следствена връзка между виновното и
противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия резултат, установен
от заключенията на съдебномедицинските експертизи.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3,
предл. 1 от НК. Подсъдимият М. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на
което ще настъпи смъртта на Е. Ю. и Х. И. и средна телесна повреда на И.М..
Подсъдимият обаче е бил длъжен /съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ и е могъл да
ги предвиди и предотврати, ако не беше допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая са налице и
двата признака от съдържанието на непредпазливата вина - обективният, тъй
като подсъдимият е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, и субективният - тъй като е могъл да ги
предвиди. Задължението и възможността на подс. М. да стори това се
извеждат от формираната в съзнанието му представа относно правно
дължимото за него като водач на МПС поведение – да не превишава
допустимата за този участък скорост от 90 км/ч, и фактическото му
поведение - в разрез с тези законови изисквания.
При изграждане на изводите си относно субективните параметри на
деянието, извършено от подс. М., съдът не възприе позицията на държавното
обвинение за наличие на по-тежкия и по-укорим вид на непредпазливата вина
– престъпна самонадеяност.
10
Характерно за престъпната самонадеяност, е че деецът има представи
относно вероятното настъпване на отрицателните последици на деянието, но
мисли да ги предотврати, разчитайки на различни конкретни фактори като
свои знания, умения, опит, подготовка, вкл. и на външни фактори. В аспекта
на установените по делото фактически положения, подобен извод не може да
се изведе. За подсъдимия М. очевидно обстановката е била такава, че е
предполагала спокойно и уверено извършване на маневрата и продължаване
на движението като безопасни, независимо че обективно нещата не са стояли
по този начин. В случай, че е съзнавал вероятното настъпване на вредните
последици, подсъдимият би следвало да има поведение, с което да покаже, че
това е така, но че смята да ги предотврати с оглед на конкретни фактори и
като взема известни мерки, а не разчита само на случайността. В случая
обаче, подсъдимият е показал, че не съзнава до какво може да доведе
поведението му, респективно не показва да е взел каквито да е мерки за
предотвратяването им. Не показва, че съзнава опасността, но и че разчита на
своите опит и умения или на външни фактори за предотвратяването й.
Механизмът на извършване на деянието, с оглед и на естеството на
нарушението, показва и носи типичните характеристики на непредпазливата
несъзнавана вина.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и
размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр.
ал. 1, б. „в” и б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК, вр. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от
три до петнадесет години.
При определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните
критерии на чл. 54 от НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
На първо място съдът отчете като фактор със съществено значение за
тежестта на отговорността на подсъдимия характера и конкретното измерение
на допуснатото от него нарушение, намиращо се в причинна връзка с
престъпния резултат. Касае се за превишаване на максимално допустимата
скорост за леки автомобили извън населено място с 40 км/ч., което
нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП според съда
следва да бъде окачествено като изключително грубо и рисково.
Причинените съставомерни последици – смърт на две лица и телесна
повреда на друго лице, действително са тежки и трагични, но същите
11
обуславят квалификацията на деянието по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“,
предл. първо от НК, като обществената опасност на това деяние
(включително относно броя на пострадалите лица) е взета предвид от
законодателя при фиксиране пределите на наказанието, които са от 3 до 10
години лишаване от свобода. Съответно, това обстоятелство не може
едновременно да служи за определяне и на индивидуалната тежест на
конкретното престъпление и следващото се за него наказание, което би
влязло в конфликт с изискването на чл. 56 от НК.
Съдът отчете като отегчаващо обстоятелство предходните наказания,
наложени на подсъдимия по административен ред за нарушения на ЗДвП,
включително и за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на
10.01.2020 г., характеризиращи го като недисциплиниран водач на МПС.
Вярно е, че посочените нарушения не са тежки и не дават основания да се
счита, че подсъдимият като личност, системно нарушава правилата за
движение. Независимо от това, посоченото обстоятелство не може да бъде
игнорирано при съвкупната преценка на значимите за определянето на
наказанието обстоятелства и следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността на дееца.
При определяне степента на обществена опасност на дееца, съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на други противообществени прояви, младата възраст,
трудовата ангажираност и добрите характеристични данни. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете и оказаната от подсъдимия
помощ на пострадалия И.М., проявеното от негова страна съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, както и заявената критичност
към извършеното, намерила проявление в искреното съжаление и разкаяние
за стореното и неговите последици.
Съвкупната обективна преценка на очертаните и изложени по-горе от
съда факти, характеризиращи в позитивен план подс. М., не дават основание
за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като
изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не могат да обосноват
несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в
закона наказание.
При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че
наказанието по отношение на подсъдимия, за извършеното от него
престъпление, следва да се определи при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер под средния на
предвидената санкция, поради което и определи като справедливо наказание
лишаване от свобода за срок от шест години. Така определеното наказание,
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде намалено с една трета (в
случая с две години), при което окончателният размер на наказанието се
определя на лишаване от свобода за срок от четири години.
С оглед размера на наказанието лишаване от свобода, определен за подс.
М., надвишаващ лимитирания такъв в разпоредбата на чл. 66 от НК от три
години, не са налице формалните предпоставки за отлагане на неговото
12
изпълнение. При конкретните данни, единствено ефективното изтърпяване на
наказанието освен законосъобразно, се оказва обществено оправдано,
необходимо и достатъчно, за постигане целите на наказанието, визирани в чл.
36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление,
съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Така индивидуализирано, то е съобразено и с
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства.
По тези съображения и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът
определи наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири
години да се изтърпи от подсъдимия М.М. при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна от
наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода за срок от
четири години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, считано от 26.09.2020 г. до 27.11.2020 г.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от
НК, съдът наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест години. Размерът и на това наказание е
съобразен с тежестта на деянието, обществената опасност на личността на
подсъдимия, както и всички, определящи вината му, обстоятелства. Освен
това, при индивидуализиране на срока на наказанието, съдът се съобрази и с
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. С отнемането на възможността на
подсъдимия да управлява МПС за продължителен период от време, какъвто е
срокът от шест години, ще се отнеме възможността той да извърши ново
нарушение на правилата за движение.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспадна от срока на
наказанието лишаване от право да управлява МПС времето, през което подс.
М. е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а
от НПК.
Съдът счита, че така наложените наказания са справедливи, съответстват
на обществената опасност на деянието и на дееца, достатъчни са за оказване
на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху
самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на веществените доказателства по делото, съдът постанови
след влизане в сила на присъдата, вещественото доказателство МПС - л.а
марка „**”, модел „**”, с peг. № ** и части от него – да се върне на
подсъдимия М.М., а приложения по делото 1 бр. „Drug check 3000“ - да
остане към делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия М.М. да
заплати направените от частните обвинители разноски по делото (заплатено
адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред първа инстанция,
а също и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата), както и да заплати в полза на държавата, по сметка
13
на ОД на МВР – гр. Бургас, сума в размер на 4206.76 лева, представляваща
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
14
Съобщи за изтекли лични данни