РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно
дело № 20254120200205 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. С. М. обжалва Електронен фиш серия К №
10401425, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 600 лв. Поддържа, че електронният фиш е
незаконосъобразен – съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон. Твърди, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на
фиша – не било посочено пред кой орган може да се обжалва и в какъв срок,
кой е издателя на фиша, нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, липсва правилна
правна квалификация. Допуснатите нарушения ограничавали правото му на
защита. Отделно твърди, че нарушението не е доказано – мястото на
нарушението не било обхванато от действието на знак В26, не бил отчетен
толеранс, липсвали изискуеми реквизити на Протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532, липсва повторност, доказателства за технически преглед на
мобилната система за видеоконтрол. Моли съда да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ
1
РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2025 г. в 18:50 часа при км 153+343 на ПП I-4 София- Варна
бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с №
00209D33F1A0 лек автомобил „Хавал Х6” с рег. № ******* собственост на
„М. Л.“ ЕАД и вписан в свидетелството за регистрация ползвател
жалбоподателя Т. С. М. /л. 15/, движещ се в посока към град Варна със скорост
94 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 91 км/ч, /след
приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика
на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън
населено място 60 км/ч, обозначено с пътен знак В-26. Констатирано е
превишение от 31 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № 809 /л.
12/.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 10401425, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на М. на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 600 лв. Наказващият орган е
вписал, че нарушението е извършено в условията на повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/10102755 на 28.12.2024 г.
Електронният фиш е връчен М. на 14.02.2025 г. по реда на чл. 186а, ал.
1, т. 2, б. а от ЗДвП – чрез информационната система за сигурно електронно
връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни
административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.
На 27.02.2025 г. по ел. поща М. депозирал жалба срещу електронния
фиш до РС – Велико Търново. Образуваното АНД № 373/2025 г. по описа на
РС – Велико Търново е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС
– Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
2
Електронният фиш е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да
обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити предвидени в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката, по която да се извърши доброволното плащане.
Неоснователно е оплакването, че в обжалваният електронен фиш не
било посочено пред кой орган може да се обжалва и в какъв срок, кой е
издателя на фиша, нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и липсва правилна правна
квалификация и това е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
В електронния фиш не са посочени конкретен издател, подпис на
издателя, информация за реда на обжалване, дата на издаване и нормата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото
изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното
постановление. От друга страна, непосочването във фиша на реда и срока за
обжалване по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице, което надлежно е упражнило правото си на жалба и е
инициирало настоящото производство.
Видно от разпечатките от АИС „Система за управление на
Административно – наказателната дейност“ на л. 16 и л. 17 от делото,
електронният фиш е издаден на 14.02.2025 г., т.е. 9 дни след посочената във
фиша дата на извършване на нарушението – 05.02.2025 г., съвпадаща с датата
на неговото заснемане. При това положение е спазен шестмесечния давностен
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на фиша.
С оглед изложеното са неоснователни оплакванията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на обжалвания електронен фиш.
3
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от
видеозапис /л. 12/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, както и от данните от паметта на техническото средство,
възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 05.02.2025 г. в
18:50 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек
автомобил с рег. № ****** се е движел със скорост 94 км/ч. Регистрационният
номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно
видими на изпратената разпечатка /л. 12/.
Неоснователно е твърдението за недоказаност на нарушението.
От приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната
маркировка и вертикалната сигнализация на път I-4 в участъка от км 151+000
до км 156+000 към 05.02.2025 г. /л. 48-50/ се установява, че мястото на
заснемане на нарушението при км 153+343 е означено надлежно с пътен знак
Е24 „Контрол с автоматизирани технически средства или системи”, поставен
при км 153+200. От схемата е видно, че посоченото във фиша място на
нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на
действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че
посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на
движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана
стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/.
Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа,
възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея
табела с регистрационен номер СВ 5108 ХК. От друга страна, от данните в т.
1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система
„MultaRadar SD 580” /л.13–л.17/ се установява, че дистанцията на измерване
на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на
заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя
е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна
система, разположена при км 153+337.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888,
издадено от Българския институт по метрология /л. 27/, се установява, че е
одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD
580”, с която е заснет автомобилът, ползван от жалбоподателя и е измерена
скоростта му.
От протокол за проверка № 004-СГ-ИСИС/23.01.2025 г. /л. 25/ е видно,
че използваната в конкретния случай стационарна видео - радарна система
4
„MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията
за това средство за измерване. От приетото като писмено доказателство
предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л. 26/ и
от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес
http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че
мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като
място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-
радарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в
„Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
Неоснователно е оплакването, че липсват изискуеми реквизити на
Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението. В случая нарушението е заснето с
АТСС - стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с №
00209D33F1A0, поради което няма изготвен протокол.
Предвид изложеното съдът приема, че използваната за заснемане на
нарушението стационарна система за видеозаснемане е била поставена,
калибрована и използвана в съответствие с изискванията на закона, а фактът
на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Видно от справката за регистрацията и собствеността на МПС на л. 15
от делото, собственикът на заснетия лек автомобил „Хавал Х6” с рег.
№******* „М.“ ЕАД е уведомил службата за регистрация и контрол по
регламентирания в закона ред, че е предоставил ползването на автомобила на
жалбоподателя Т. С. М., който е вписан като ползвател в свидетелството за
регистрация съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Видно от
писмо на РУ – Горна Оряховица рег. № 366000-7043/27.03.2025 г. /л. 46/ Т. С.
М. не е подавал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във връзка с Електронен
фиш серия К № 1040142 с данни за различно от него лице, управлявало този
автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради
5
това и по аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя в качеството на лице, посочено от собственика като ползвател
на автомобила.
Безспорно установено е констатираното превишение на максималната
разрешена скорост за извън населено място от 31 км/ч, с което нарушението
попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП - превишение от 31 до 40
км/ч.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 94 км/ч
с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 91 км/ч е в интерес на
жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него
последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-
радарна система „MultaRadar SD 580” /т. 1.4 от цитираните по-горе
методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически
измерената скорост е в съответствие с основния принцип в
административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено
само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение
от 34 км/ч и приетото за установено превишение от 31 км/ч попада в
хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението
на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на
автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на
законосъобразността на електронния фиш.
Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно от
наказващия орган като административно нарушение по чл. 182, ал. 4, във вр. с
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание за
превишение от 31 до 40 км/ч - глоба от 600 лв.
Правилно наказващия орган е приел, че нарушението по чл. 182, ал. 2, т.
4 от ЗДвП е извършено повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, тъй
като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 28.12.2024 г. на
Електронен фиш серия К № 10102755, издаден от ОД на МВР – Монтана /л.
6
57/, с който на Т. С. М. е наложена глоба в размер на 50,00 лева за за същото по
вид нарушение по нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, по реда
на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 10401425, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Т. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ********, за нарушение на чл. 21, ал.
2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4,
във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7