Решение по дело №2615/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 551
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000502615
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Г.ева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502615 по описа за 2023 година
С решение № 47 от 17.06.2023 г., по гр.д. № 97/22 г., ОС Враца,
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве" АД, да заплати на Д. Б. В. и К. Б. В. сумите от по 120 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и общо сумата от 2500 лв.
обезщетение за имуществени вреди, причинени от смъртта на майка им Д. Б.
В., на 10.01.2022 г., ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 120 000 лв. до
предявените размери от 200 000 лева.
Срещу решението, в частта, в която исковете са отхвърлени за сумите
над 120 000 лв. до 170 000 лв. е постъпила въззивна жалба от Д. Б. В. и К. Б.
В.. След обстоен анализ на гласните доказателства, събрани по делото,
поддържат, че загубата им била внезапна, а отношенията с тяхната майка –
изключително близки. Подчертава се, че починалата се грижела за двете деца
на Д., както и за него самия и домакинството му, тъй като той нямал
партньорка в жИ.та. Сочат, че фактът на съвместно съжителство или липсата
на такова следва да се възприема заедно с всички други данни по делото.
1
Поддържат, че възрастта на загиналата е отчетена в ущърб на ищците.
Намират, че следва да се съобразят застрахователните лимити. Молят да им
се присъдят разликите до 170 000 лв., както и разноски.
Срещу решението в частта, в която са уваЖ. исковите претенции за
сумите над 110 000 лв. е постъпила въззивна жалба от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, в която се сочи, че на
всеки от ищците е изплатена с лихвите посочената безспорна сума.
Решението е оспорено и в частта, с която е присъдена сумата от 2500 лв. като
обезщетение за имуществени вреди като се поддържа, че този разход е
изпълнение на морално етично задълЖ.е. Подчертава, че К. живеел от 20 г. в
Испания и общуването било основно по телефон, а лично - само през лятото.
Като сочи, че ищците са били на 48 и 49 г. твърди, че макар и неочаквана,
загубата им е била след като голяма част от житейският им път е бил
съвместно с тяхната майка. Настоява да се отчетат социално-икономическите
условия и данните за естеството на връзката с починалата, която е била в
рамките на обичайното. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят
исковете в оспорената част, като претендира и разноски.
Страните оспорват взаимно въззивните си жалби.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищците Д. Б. В. (48 г.) и К. Б. В. (49 г.) твърдят, че на 10.01.2022 г.
загинала майка им Д. Б. В. (69 г.), пътуваща в МПС, участвало в ПТП,
причинено от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество. Твърдят, че изключително тежко преживели смъртта на
своята майка, с която били в много силна емоционална връзка, тя била
единствения им жив родител, в добро здраве, активна и много им помагала.
Претендират сумите от по 200 000 лв. като обезщетение на неимуществени
вреди за всеки от тях, както и сумата от 2500 лв., платена за траурния ритуал,
като обезщетение за имуществени вреди. Върху тези суми претендират и
законна лихва от 29.03.2022 г. и разноски.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и
2
Здраве" АД оспорва исковете по основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор и от удостоверение за наследници се установява, че ищците
са наследници като деца на Д. Б. В., която е загинала при процесния
инцидент. Няма спор още, че последният е настъпил поради виновно и
протИ.правно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Налице са разногласия между страните само по
отношение на размера, който следва да се определи и на двамата ищци, като
обезвреда за търпени неимуществени вреди, както и за дължимостта на
имуществените, чийто размер от 2500 лв. не е оспорен.
Св. Д. С. Н., бивша съпруга на Д. В., живяла в семейството близо 5
години, но преди около 24 години. Децата след раздялата останали да живеят
заедно с баща си Д. и баба си Д., а сега имали свои семейства. Свидетелката
твърди, че Д. била отлична кулинарка и весел човек, обичала тържествата и
посрещала гости, винаги прекарвали празниците заедно, а извън празниците
се виждали по повод децата. Според свидетелката отношенията между Д. и Д.
били отлични, имали общо домакинство, живеели заедно на един етаж. Д. В.
била грижовна майка, обичала своите деца и живеела заедно с тях, нямали
конфликти. Последните 2-3 години преди смъртта на Д., Д. се отделил от
дома й и живеел в с. ***, което е близо до гр. ***. На погребението Д. бил
шокиран, много тъжен и съкрушен, той се променил, станал по-затворен, не
бил преживял трагедията, променил се и към децата си, все по-рядко се
събирали на празници и на гости.
Св. Н. К. С., съжителстваща на семейни начала с Д. В., живяла в дома на
Д. около 2 години - 4-5 години преди смъртта й. Д. била много добър човек,
много разбрана жена, била работлива и сплотявала семейството на празници,
била много добра домакиня, а отношенията й с Д. били много топли. Д.
пътувал и тя го чакала с нетърпение да се прибере от път и да дойде при нея.
След трагедията Д. станал много затворен, не искал да комуникира и да се
събира с никой, отключил диабет. За К. разказва, че от двадесет и няколко
години живее в Испания, но всяка вечер говорел с майка си по телефона, тя се
интересувала от семейството му, той също от нея. К. си идвал всяко лято с
3
децата и семейството си в България и Д. ги чакала с нетърпение, това било
празник за нея. След смъртта на майка си К. от весел и лъчезарен човек,
станал тъжен, неконтактен и по-затворен. На самото погребение братята били
много разстроени и много плакали, били потресени, К. изглеждал много зле.
Наскоро, когато си дошъл от чужбина, в къщата на майка си дълго плакал тъй
като вече нея я нямало и не било същото.
Св. И. К. З., съжителстващ на семейни начала с дъщерята на Д. В.,
разказва, че познава ищците от града, където живеят - гр. ***, а последните 3-
4 г. живеел в къщата на Д. В.. Тя била добра и работлива, душата на
компанията, от около година била вдовица. Ищците живеели близо до майка
си, виждали се почти всеки ден с нея, стига да не са възпрепятствани. След
смъртта на Д. се виждал по-рядко с ищците, Д. станал по-затворен, а К. бил в
чужбина и с него свидетелят се виждал и чувал по-рядко, но той също се
променил.
Пред настоящата инстанция е назначена и приета КСПсПЕ, която дава
становище, че претърпяната от братята психотравма е довела до интензивни
негативни емоции на скръб, тъга, отрицание, а след това постепенно е
преминато към състояние на траурна реакция. При тях се установява
тревожност, понижено настроение, нарушен сън, стягане в гърдите и пр., в
рамките на адаптационна реакция. Не са констатирани данни за психично
разстройство, нито за клинични симптоми, налагащи психиатрична
консултация или медикаментозно третиране. Не се установява наличие на
остра стресова реакция, нито клинична патология с характеристики на
посттравматично стресово разстройство. Няма клинично изразено състояние
на депресивност, водещо до дистрес и дезадаптивност. При ищците е
възстановено обичайното им психично и социално функциониране, но
психологическата травма е обусловена от събитие с необратим характер.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорен пред въззивния съд е размерът на дължимите обезщетения за
неимуществени вреди. Съдът намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер е съобразен с чл. 52 ЗЗД и всички
предвидени в съдебната практика фактори, определящи обхвата на
обезвредата – сумата от 120 000 лв. е подходяща и съответно за вида
4
неимуществени вреди. Инцидентът е настъпил през 2022 г. и размерът от
120 000 лв. е приблизително равностоен на 170 минимални работни заплати,
или възнаграждението за 14 години. Тези стойности се явяват съизмерими с
определяните от съдебната практиката обезщетения за загуба на родител при
ПТП, настъпило през 2022 г. Настоящият състав намира, че сумата отчита
спецификата на случая с оглед факта, че ищците са били в много добри
отношения с майка си, поддържа ли са комуникация с нея, не са имали
разногласия, общували са като са си гостували с оглед житейските
ангажименти на всеки от тях, а внезапната и трагична загуба на родителя е
причинила мъка, тъга и болка на всеки от синовете. Необходимо е за
разглеждания казус да се отчете, че към датата на трагичните събития
синовете не са живеели съвместно с майка си, всеки е имал свое отделно
семейство, в друго населено място, но безспорно загубата е била неочаквана и
травмираща, предвид факта, че пострадалата макар и в сравнително
напреднала възраст (почти 70 г.) е била активна, самостоятелна,
гостоприемна и енергична. След смъртта на майка им, ищците безспорно са
се променили, но те не са останали сами, а са имали своите семейства. В
подкрепа на изводите по-горе е и становището на комплексната експертиза,
която не е установила психично разстройство, нито клинична патология,
налагащи психиатрично или медикаментозно лечение. Състоянието на
ищците понастоящем е възстановено до обичайното им психично и социално
функциониране. Ето защо искането за увеличаване на размера на
обезщетението е неоснователно.
Предвид всички излоЖ. мотиви, решението, досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се потвърди, във всичките
му обжалвани частта – за присъдената разлика над 110 000 лв. до 120 000 лв.
и за отхвърлените части над 120 000 лв. до 170 000 лв.
Що се касае до имуществените вреди, въззивният съд също не намира
основание да промени обжалваното решение. Няма спор, че за траурния
обред на починалата са заплатени разходи от 2500 лв. Същите се явяват пряка
последица от настъпилия инцидент и причинения в резултат на него трагичен
изход. Както се приема в някои актове на съдилищата, „починалите в
Република България трябва да бъдат погребвани не само съобразно
установените религиозни традиции, но и съгласно нормативните изисквания,
установяващи хигиенно-санитарни правила. В този смисъл, тези разходи не
5
само са обичайни, но и са в причинно-следствена връзка с настъпването на
процесното застрахователно събитие“ - тези разноски ищците не биха
сторили ако не бе реализиран деликт. В практиката на ВКС (напр. решение №
36 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 1135/2023 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС) също е
възприето, че обичайните и разумни разходи за погребение следва да бъдат
обезщетение от делинквента, респ. от неговия застраховател. Доколкото в
случая пред въззивния съд няма спор относно естеството и размера на
заплатените обредни услуги, решението и в тази част следва да се потвърди.
При този изход на спора разноски не се следват на никоя от страните,
тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.
Воден от горните мотиви съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 17.06.2023 г., по гр.д. № 97/22 г.,
ОС Враца, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ на Д. Б. В. и К. Б. В. сумата над 110 000 лв. до 120 000 лв. на всеки от
тях като обезщетение на неимущестевни вреди, и в частта за сумата от 2500
лв., като обезщетение за имуществени вреди, както и в частта, в която
исковете на Д. Б. В. и К. Б. В. срещу "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД са ОТХВЪРЛЕНИ за сумите над 120 000 лв. до
170 000 лв..
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7