ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. Търговище, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500043 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, пл.
„Света Неделя” № 7, чрез адв. И.Г. И., със съдебен адрес: [населено място],
против Разпореждане № 2683/13.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1751/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което съдът е отхвърлил
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу П.Й. А. (Н.), с ЕГН **********, за задълженията по Договор за
кредитна карта № ********
В частната жалба се излагат следните съображения: В Разпореждането
решаващият състав на Районен съд Търговище е отказал да издаде заповед за
незабавно изпълнение, като е приел, че не би могло да се приеме, че
кредиторът надлежно е упражнил правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, визирайки връчено уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от Договора за кредитна карта срокът на действие на договора е до
24 месеца от датата на сключване на договора - до 30.06.2019 г. (в т.3.4. от
Договора за кредитна карта). Банката едностранно и автоматично може по
нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на
1
кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на
останалите условия по Договора, в случай, че Кредитополучателят изрично
не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие и е изправна
страна по Договора за кредитна карта (в т.6.1. от Договора за кредитна карта).
Срокът на Договора за кредитна карта е изтекъл на 30.06.2019 г. и към датата
на подаване на Заявлението (10.12.2021 г.) вземанията по Договора за
кредитна карта са били изцяло изискуеми
Твърди се още, че кредиторът „Уникредит Булбанк” АД, е предприел
действия по уведомление и покана спрямо длъжника, видно от представените
към заявлението книжа. Едва след като тези опити са се оказали
безрезултатни, кредиторът се е възползвал от законното си право и е подал на
10.12.2021 г. Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
придружено с валиден документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, удостоверяващ
ликвидно и изискуемо вземане. Към датата на подаването на Заявлението -
10.12.2021 г., обаче, Договорът за кредитна карта вече е бил с изтекъл краен
срок. Това е така, защото на основание т.6.1 от Договора за кредитна карта не
е било налице основание за автоматично подновяване на кредитния лимит.
Срокът на Договора за кредитна карта е изтекъл на 30.06.2019 г. и към датата
на подаване на Заявлението вземанията по Договора за кредитна карта са
били изцяло изискуеми.
Предвид изтеклия срок на Договора за кредитна карта към датата на
подаване на Заявлението, считат, че в настоящия случай не е била налице
необходимост от изследване формалните предпоставки, по см. на чл. 418 от
ГПК, във вр. с т. 18 от ТР №4/2013 на ОСГТК, за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като е била налице настъпила изискуемост на
вземанията. Ето защо, крайният извод на първоинстанционния съд за липса
на настъпила изискуемост на вземанията е неправилен, тъй като противоречи
на фактическата обстановка.
С оглед горното, молят да бъде отменено Разпореждане № 2683/13.12.2021
г., постановено по ч.гр.д. № 1751/2021 г. по описа на Районен съд Търговище
и да се уважи искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК, срещу П.Й. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес: [населено
място] да заплати дължимите суми по изискуем Договор за кредитна карта
*******, както следва: 1. Главница в размер на 253,62 лева, ведно със
2
законната лихва, считано от 10.12.2021 г.; 2. Лихви в общ размер на 2,96 лева,
за периода 16.01.2019 г. - 09.12.2021 г.; 3. Съдебните разноски (заплатена
държавна такса по производството по издаване на заповед за изпълнение и
издаване на изпълнителен лист) в размер на 25,00 лева; и 4. Адвокатско
възнаграждение в размер на 132,00 (ведно с ДДС) лева, представляващи
заплатено възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
възнаграждение за връчване на покана - уведомление.
Въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима. По същество съдът приема следното:
На 10.12.2021 година заявителят е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, позовавайки се на извлечения от
счетоводните сметки на банката, въз основа на договор за кредитна карта,
сключен с длъжника. Към заявлението са приложени: Договор за кредитна
карта ********, по силата на който договор банката е отпуснала на длъжника
П.Й. А., с ЕГН **********, банков кредит в размер на общо 500,00 лева
(петстотин лева), ведно с договор за предоставяне на платежни услуги;
Покана за доброволно изпълнение, отправена по постоянен и настоящ адрес
на кредитополучателя П.Й. А., връчена от ЧСИ А. З., по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, чрез залепване на уведомление, като в двуседмичен срок от датата на
залепване на уведомлението (04.08.2020 г.) адресатът не се е явил в кантората
на ЧСИ А. З., за да получи книжата, Извлечение от счетоводните книги на
банката.
Разглеждайки жалбата по същество с оглед наведените в нея аргументи,
съдът приема следното:
В текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане
на незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да е редовен
от външна страна и да установява подлежащо на изпълнение вземане против
длъжника.
От съдържанието на представеното към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на Банката съдът прави извода, че то отговаря напълно
на изискванията по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ и представлява редовен от външна
страна документ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК. В извлечението са
посочени страните по договорното правоотношение - кредиторът и
3
кредитополучателя, както и дължимите от кредитополучателя суми.
Посочено е, че на 16.01.2019 година кредитополучателят дължи минимална
погасителна вноска в размер на 9.95 лева, на 15.02.2019 година – 10.38 лева,
на 15.03.2019 година – 10.88 лева, които три вноски не са платени, поради
което на 22.03.2019 година цялата остатъчна сума е изискана като главница от
кредитополучателката и след тази дата тя е погасила част от задължението в
размер на 126.27 лева. Остатъкът, който е останал дължим след плащанията
от страна на длъжницата, е в размер на 222.41 лева като сборът от трите
неплатени вноски и този остатък формира претендираната от заявителя
главница в размер на 253.62 лева. Документът е изготвен и подписан от
компетентни длъжностни лица.
Що се отнася до изискуемостта на вземането, заявителят, в
обстоятелствената част на заявлението, се е позовал на предсрочна
изискуемост на вземането. Съдът, разглеждащ заявлението, не е обвързан от
становището на заявителя какво е основанието за изискуемост на
претендираното вземане, а следва да направи собствен анализ на фактите,
съдържащи се в представените със заявлението документи. Въпреки това
съдът държи да подчертае, че заявителят, действащ чрез посоченото
адвокатско дружество, следва да бъде достатъчно прецизен при попълване на
заявлението като самият той отчете всички факти, които са настъпили след
момента, в който банката е приела кредита за предсрочно изискуем до
момента на подаване на заявлението в съда. В случая, това е период от 2
години и 9 месеца, в който междувременно е изтекъл срока на договора за
издаване на кредитна карта, както и този, свързан с ползването й като
инструмент за платежни услуги.
В конкретния случай търсеното вземане се явява изискуемо поради
изтичане на срока на действие на договора, служещ като основание за
пораждането му. Както договорът за кредитна карта ********, по силата на
който договор банката е отпуснала на длъжника П.Й. А., с ЕГН **********,
банков кредит в размер на общо 500,00 лева (петстотин лева), така и
договорът за предоставяне на платежни услуги, по силата на който картата
може да се ползва като платежен инструмент, са изтекли към момента на
подаване на заявлението – 10.12.2021 година. Вземанията на банката са
изискуеми по силата на обстоятелството, че договорът за кредитна карта е с
изтекъл срок на действие. При една такава ситуация се прекратява
4
облигационната връзка между страните и съществуващите между тях до този
момент уговорки, като задълженията, породени от прекратяване на договора,
следва да бъдат изпълнени – в случая, кредитополучателят следва безусловно
и без уведомяване да върне на кредитодателя ползваният паричен ресурс. С
изтичане на крайния срок на действие на договора вземанията на банката са
изискуеми в цялост от този момент.
Моментът, в който паричният ресурс следва да се върне на банката, има
значение за претенцията за дължима лихва за забава. В случая заявителят е
претендирал сумата от 2,96 лева за периода 16.01.2019 г. - 09.12.2021 г.
Обстоятелството, че съдът счита, че е друг периодът, в който може да се
претендира лихва за забава върху дължимата главница, води до извода на
съда, че заявлението не следва да се уважава относно тази претенция.
Обжалваното разпореждане следва да се потвърди частично в тази му част.
Предвид изложеното, съдът приема, че атакуваното разпореждане следва да
бъде отменено в основната му част като се разпореди издаване в полза на
заявителя на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
със съответните от това последици, с изключение на лихвата за забава в
размер на 2,96 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2683/13.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1751/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище в частта му, в която съдът е
отхвърлил заявлението на кредитора "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК
*********, против П. Й. Н. с ЕГН ********** от гр. Т. за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, за сумата от 253,62 лв.,
представляваща главница по задължение по Договор за кредитна
карта*********, обявено за предсрочно изискуемо от 20.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2021 год., до изплащане на задължението, на осн. чл.
417, т. 2 , от ГПК, както и разноските по делото в размер на 25 лв. д. такса и
132 лв. адв. възнаграждение, като вместо това в отменената част постановява:
Да се издаде Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК в полза на „УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” №
7, чрез адв. И.Г. И., със съдебен адрес: [населено място], срещу П. Й. Н.
/Андреева/, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., кв. „Запад“ *****за
следните суми, изискуеми по Договор за кредитна карта ******, както
следва: Главница в размер на 253,62 лева, ведно със законната лихва, считано
от 10.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.
417, т. 2 от ГПК, както и за направените съдебни разноски за заплатена
държавна такса по производството по издаване на заповед за изпълнение и
издаване на изпълнителен лист в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 132,00 (ведно с ДДС) лева.
Оставя без уважение частната жалба против Разпореждане №
2683/13.12.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1751/2021 г. по описа на Районен
съд – Търговище, в останалата му обжалвана част.
Връща делото на Районен съд – Търговище за издаване на заповедта.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6