О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
24.06.2020 г.
Гълъбовски районен съд,
Гражданско отделение, първи състав,
в закрито заседание на 24.06.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 574 по описа на РС Гълъбово
за 2019 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
На основание
протоколно определение от 15.06.2020г. и въз основа на подадените до момента
книжа от страните и изразени становища и доказателствени искания, съдът състави
следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД:
В исковата молба се твърди, че ищецът Р.Г.С. е бил в трудово правоотношение на основание писмен
трудов договор с клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД,
ЕИК *********.
Върху трудовото възнаграждение на служителя били
наложени запори от органи по принудително изпълнение.
Считано от 20.08.2019 г. служителят се пенсионирал с
повече от 10 /десет/ години трудов стаж в ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда, на служителя следвало да бъдат изплатени 6/ шест/ месечни трудови
възнаграждения, а предвид Колективния трудов договор възнагражденията следвало
да бъдат 10 /десет/.
Ведно с последното трудово възнаграждение на Р.С.
следвало да бъдат изплатени:
1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда -
33 811.95 лв.;
2. обезщетение за неспазено предизвестие - 2 254.13
лв.;
3. начисления за безплатна храна - 24.00 лв.;
4. помощи за отопление - 834.16 лв.
С Покана за плащане, изпратена по поща на 10.10.2019
г. до Управителя на клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“
ЕАД, ЕИК ********* с копие до Изпълнителния директор и Председател на съвета на
директорите на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ищецът поканил работодателя да му изплати
в пълен размер дължимите на служителя обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса
на труда, обезщетение за неспазено предизвестие, начисленията за безплатна
храна и помощите за отопление, понеже видно от текста на Запорното съобщение
върху трудовото възнаграждение на длъжника – Р.С. – разпоредителното действие
на органа по изпълнение не се простирало върху обезщетения и други суми, които
са различни от получаваната от последния заплата и други възнаграждения за
труд.
Видно от постъпилите парични средства по банковата
сметка на ищеца и предоставения му фиш от работодателя, счита че извършените
удръжки от обезщетенията при пенсиониране и неспазено предизвестие, ведно с
начисленията за безплатна храна и помощите за отопление за неправилни и
незаконосъобразни, воден от следните мотиви:
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, не било
възнаграждение за труд, за да бъде обхванато от съдебен – изпълнител. То
възниквало в момента на прекратяване на трудовия договор, т.е. след
прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид извършените удръжки и върху начисленията за
безплатна храна и помощите за отопление, следвало да се има предвид, че същите
не били доход по смисъла на закона /гр.дело №718/2010 г. по описа на IV с-в,
ГО, ВКС/.
Предвид гореизложеното, намира за неморално, и респ.
недопустимо, да бъде налаган запор върху обезщетения и други парични средства,
които не били доход - освен в предвидените в закона случаи.
За да бъде изпълнен запор върху обезщетение, то за
целта следва в съобщението за налагане на запор върху вземания на длъжника да
бъде посочен произходът на паричните средства срещу които е насочено
изпълнението, т.е. в съобщението за наложен запор следвало изрично да е посочен
произходът на паричните средства и дали срещу същите е законосъобразно да бъде
насочено принудителното изпълнение.
Видно от текста на получените съобщения за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на Р.Г.С., в нито едно от тях разпореждането
на орган по принудителното изпълнение не се разпростирало върху парични средства
различни от трудово възнаграждение или всяко друго възнаграждение, получавано
за труд.
Искането е да се уважат предявените искове срещу клон
„Рудник Трояново - 3, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК
*********, като се осъди ответника да
заплати на Р.Г.С., ЕГН **********, следните парични средства, както следва:
1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда –
33 811.95 лв.;
2. обезщетение за неспазено предизвестие – 2254.13
лв.;
3. начисления за безплатна храна – 24.00 лв.;
и 4. помощи за отопление – 834.16 лв.,
или общо 37 399.82 лв. /тридесет и седем хиляди триста
деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва
върху всяка една от посочените по-горе суми от предявяването на исковата молба
– 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане.
Моли да се присъдят мораторни лихви върху посочените
по-долу суми от датата на забава 24.09.2019 г. до 11.11.2019 г., както следва:
1. върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда – 460.22 лв.;
2. върху обезщетението за неспазено предизвестие –
30.68 лв.;
3. върху начисленията за безплатна храна – 0.33 лв.;
и 4. върху помощите за отопление – 11.35 лв.
Претендирани са разноски.
Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 1652.00 лв. или в такъв, определен от съда поради
липса на договор между упълномощителя и пълномощника, съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредбата/.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на искова молба, в който се оспорват предявените искове.
Исковете са предявени в установения в закона давностен
срок от надлежна страна и не съществуват процесуални пречки за тяхното
разглеждане т.е. те са допустими, но по същество са неоснователни.
От името на „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, клон
на „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево пълномощникът оспорва по основание и
размер предявените от Р.Г.С. обективно съединени осъдителни искове.
По отношение на обстоятелствата, на които се основават
предявените исковете
Не се оспорва твърдението, че между ищецът и ответното
предприятие е съществувала трудово-правна връзка, която е била прекратена с
Предизвестие, изх. № ЧР-01-378/09.07.2019 г. и Заповед № 50/20.08.2018 г. на
управителя на „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, поради придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст от С., както и обстоятелството, че
върху трудовото възнаграждение на ищецът са били наложи запори от органи по
принудително изпълнение.
Оспорват се всички изложени от ищеца твърдения,
обосноваващи че на Р.Г.С. не е било изплатено правилно и законосъобразно
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено
предизвестие, начисления за безплатна храна и помощи за отопление.
Възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се
основава.
Предвид наложените запори от частни съдебни
изпълнители върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р.Г.С. от ответното
предприятие, работодателят законосъобразно и правилно е определил и изплатил
процесните парични суми, които са начислени с оглед на прекратяване на
трудовото му правоотношение с „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Нямало спор по делото, че върху трудовото
възнаграждение на Р.Г.С., получавано от „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово имало
наложени запори по изпълнителни производства, по които ищеца се явява длъжник,
а именно:
1. изп. дело № 20178710400042 по описа на ЧСИ Яна
Георгиева, peг. № 871;
2. изп. дело № 20157660401029 по описа на ЧСИ Кръстьо
Ангелов, peг. № 766;
3. изп. дело № 20147650400209 по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, peг. № 765;
4. изп. дело № 20138650400373 по описа на ЧСИ М.Д.,
peг. № 865;
5. изп. дело № 20128650401137 по описа на ЧСИ М.Д.,
peг. № 865;
6. изп. дело № 20128650401136 по описа на ЧСИ М.Д.,
peг. № 865;
7. изп. дело № 20128650400037 по описа на ЧСИ М.Д.,
peг. № 865.(Приложения № 1-7)
Спорно по делото било дали извършените удръжки от
работодателя от трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед на наложените запори
от съдебни изпълнители, които са преведени по банкова сметка ***, са правилни и
законосъобразни. Също така, следвало да бъде изяснено по делото дали
работодателят е извършил плащане на процесните суми (или на част от тях) в
полза на ищеца. В тази връзка излагат следните съображения:
Пред ЧСИ М.Д. било образувано изпълнително дело №
20128650400037. На 01.02.2012 г. в „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово било депозирано
запорно съобщение по посоченото изпълнително дело, изх. № 1186/27.01.2012 г. на
съдебния изпълнител, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
получаваното от Р.Г.С. от ответното предприятие. Впоследствие върху трудовото
възнаграждение на работника били наложени още 6 запора по други изпълнителни
производства.
Наложеният запор върху трудовото възнаграждение
представлявал разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява на
третото задължено лице - работодател, да изпълнява на длъжника досежно
секвестируемата част от трудовото му възнаграждение или всяко друго
възнаграждение за труд - командировъчни, премии, допълнително материално
стимулиране, извънреден или нощен труд и др. Размерът на постъпващите вноски от
третото задължено лице-работодател може да варира според полученото от
длъжника, като се определя по реда на чл. 446 ГПК. Насочването на
принудителното изпълнение към вземане за трудово възнаграждение било правомерно
действие, допустимо съгласно чл. 450 и чл. 512 ГПК. Това вземане е частично
секвестируемо, т.е. при налагането на запор, за да е законосъобразен същия,
следва да обхваща само секвестируемата част. Видно от приложените запорни
съобщения във всички било указано до трето лице - работодател „при запор върху
трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 446 ГПК“.
От изложеното, ответникът счита че наложените запори
били извършени законосъобразно от съдебните изпълнители, а и нямало твърдения
от страна на ищеца за тяхната незаконосъобразност.
При наличието на наложени запори върху трудовото
възнаграждение на С., за работодателя е възникнало задължението по чл. 508 от ГПК и на основание чл. 508, ал. 3 от ГПК „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово
като трето задължено лице, което не е оспорило задължението си, ежемесечно е
превеждало по сметка на съдебния изпълнител секвестируемата част от
възнаграждението, върху което бил наложен запор, съобразно размерите, посочени
в чл. 446, ал. 1 ГПК. Съществено било, че дължимата сума от ищеца по
изпълнителните производства, по които има наложен запор върху трудовото
възнаграждение, многократно надвишавала претендираните процесни суми.
В процесния случай с трудовото възнаграждение на С. за
месец август 2019 г. били начислени и изплатени следните суми:
индивидуална месечна заплата - 180,41 лв., прослужено
време 77,58 лв., платен домашен отпуск - 1024,60 лв., обезщетение при
пенсиониране 33 811,95 лв., неспазено предизвестие 2254,13 лв., безплатна храна
24,00 лв., помощи за отопление 834,16 лв. и допълнително осигуряване 40 лв.
Видно от приложения фиш от ищеца сумата предоставена
от минното дружество за допълнителното доброволно осигуряване е внесено по
партида на работника в посочено от него пенсионноосигурително дружество, като
няма претенция относно посоченото плащане.
Съгласно чл. 41 от КТД на основание чл. 285 от КТ
работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към нея под формата на
ваучери за храна или в натура, а не под форма на парична сума. Ищецът е получил
безплатна храна под формата на ваучери за храна на стойност 24 лв., с оглед на
отработеното от него време за месец август 2019 г. От приложената към настоящия
отговор Разплащателна ведомост за ваучери за месец 08.2019 г. (Приложение № 9)
е видно, че ищецът е получил ваучери за храна на стойност 24 лв. Също така, от
приложения фиш за месец август на С. безплатната храна не е включена в сумата
преведена на съдебния изпълнител, а е отразена като получена такава от ищеца. С
оглед на което, тази претенция се явява неоснователна.
Относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ,
обезщетение по 220, ал. 1 от КТ и сумата „помощ за отопление“ („помощ за
посрещане на отоплителния сезон“ съгласно КТД), която се получава ежегодно от
работниците и служителите на „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево по реда и
условията на чл. 57 от КТД, като се начислява към брутното трудово
възнаграждение, следва да се има предвид, че тези „обезщетения" и тази
„помощ“ са начислени именно във връзка със съществуващо между страните трудово
правоотношение, поради което наложеният запор върху възнаграждението обхваща и
обезщетенията, дължими по КТ и помощите получавани въз основа на сключен КТД.
Горепосочените суми са удържани и преведени по сметка на ЧСИ, именно на
основание наложени запори върху трудовото възнаграждение на ищеца, поради което
работодателят не дължи на същият претендираните сума, тъй като реално е
извършил плащане на процесиите суми в полза на ищеца.
Още, съобразно разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от ГПК
запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението,
посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника,
получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото
учреждение, т.е. за работодателя съществува задължение да преведе съответната
част от сумата на ЧСИ и по отношение на начисленото обезщетението по чл. 222,
ал. 3 от КТ, на начисленото обезщетението по 220, ал. 1 от КТ, както и за
помощта по чл. 57 от КТД. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че в случаите, в
които не следва да се налага запор върху суми, получени от обезщетения, то
законодателят въвежда изрична забрана, както например е предвидено в чл. 114а
от Кодекса за социалното осигуряване.
Следователно обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ и
по 220, ал. 1 от КТ, както и помощта по чл. 57 от КТД следвало да се разглеждат
като получени възнаграждения /плащане/, независимо от наименованието
„обезщетение“ или „помощ“ и при удръжки върху размера им се прилага
разпоредбата на чл. 446 от ГПК.
Не на последно място, „Рудник Трояново-3“, с.
Медникарово с превода на сумата от 36 134,62 лв. по банкова сметка *** М.Д.
реално е изплатил всички дължими суми на С. с оглед на прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника. Това е така, тъй като превода на
посочената сума по сметка на съдебния изпълнител не представлява плащане в
полза на взискателя по изпълнителното производство. Приведените от
работодателят суми принадлежат на длъжника и те имат характер на депозитни
суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за
извършване на разпоредителни действия с тях до удовлетворяването на взискателя,
съответно присъединените кредитори. Удовлетворяването на взискателя се извършва
след разпределение на получената сума от съдебния изпълнител. До момента на
извършване на разпределението преведената сума от третото задължено лице
принадлежи на длъжника. Ето защо, независимо дали работодателят се е отклонил
или не от запорното съобщение, не прави наложения запор незаконосъобразен, а от
там следва, че извършеното плащане от работодателя също е законосъобразно. За
ищеца е бил налице друг способ за защита, който е следвал да упражни. Ако е
счел, че е удържана и преведена от работодателя сума по сметка на ЧСИ
вследствие на наложен запор не е следвало да бъде превеждана или е по-голяма по
размер, е трябвало да поиска от ЧСИ връщане на тази сума. В исковата молба
липсват твърдения и данни Р.С. да е поискал от ЧСИ връщане на внесена от
работодателя сума или да е обжалвал действия на съдебния изпълнител. Вместо да
се обърне към съдебния изпълнител Р.С. е оправил покана за плащане на
процесиите суми от „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, след като е бил напълно
наясно, че с оглед на наложени запори върху трудовото му възнаграждение,
работодателят като трето задължено лице е направил удръжки, които е превел по
сметка на съдебен изпълнител. С оглед на депозираната покана за плащане,
работодателят добросъвестно е предприел действия пред ЧСИ да бъде възстановена
сума по сметка на Р.С., с оглед на неговите претенции. В тази връзка е
изпратено писмо от „Р.Т.*“, с. Медникарово, изх. № ЧР-07-704/28.10.2019 г.
(Приложение № 8), до ЧСИ М.Д., peг. № 865. ЧСИ Д. не е отговорила на нашето
писмо.
Предвид на изложеното до тук, искането на ищеца за
заплащане в негова полза на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетени по
220, ал. 1 от КТ, както и помощта по чл. 57 от КТД е неоснователно, тъй като
работодателят реално е изплатил в полза на ищеца тези суми, като счита, че
същите са били законосъобразно и правилно удържани и преведени по сметка на
съдебен изпълнител.
По отношение на предявените от ищеца акцесорени
искове:
Неоснователността на всеки един от предявените
главните осъдителни искове обуславя и неоснователността и на съответния
предявен акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва.
Следва да се има предвид в случай на уважаване на
някой от главните искове, че задължението на работодателя за заплащане
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по 220, ал. 1 от КТ, както и
помощта по чл. 57 от КТД е безсрочно и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД се изисква
покана на кредитора. В конкретният случай покана за плащането им е получена от
ответника на 14.10.2019 г.
Възражение за прихващане при условията на
евентуалност.
В случай на пълно или частично уважаване на
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на 33811.95 лв., е отправено възражение за прихващане на тази сума със
сумата, която работодателят е удържал от начисленото обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ на Р.С. и е превел по банкова сметка *** М.Д., peг. 865, с оглед на
наложени запори върху трудовото възнаграждение на работника.
В случай на пълно или частично уважаване на претенцията
на ищеца за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2
254.13 лв., е направено възражение за прихващане на тази сума със сумата, която
работодателят е удържал от начисленото обезщетение по 220, ал. 1 от КТ на Р.С.
и е превел по банкова сметка *** М.Д., peг. 865, с оглед на наложени запори
върху трудовото му възнаграждение.
В случай на пълно или частично уважаване на
претенцията на ищеца за присъждане на помощ за отопление в размер на 834.16
лв., е направено възражение за прихващане на тази сума със сумата, която
работодателят е удържал от начислените помощи за отопление за 2019 г. на Р.С. и
е привел по банкова сметка *** М.Д., peг. 865, с оглед на наложени запори върху
трудовото му възнаграждение.
В случай на пълно или частично уважаване на
претенцията на ищеца за присъждане на начисления за безплатна храна в размер на
24.00, отправят възражение за прихващане на тази сума със сумата, която
работодателят е удържал от начислената безплатна храна в размер на 24.00 на Р.С.
и е превел по банкова сметка *** М.Д., peг. 865, с оглед на наложени запори
върху трудовото му възнаграждение.
В случай, че бъде уважена изцяло или частично някоя
или всички искови претенции на ищеца, то би било налице неоснователно
обогатяване на Р.С. с оглед на платената от „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово
сума по сметка на ЧСИ М.Д. в изпълнение на наложен запор по изпълнително дело №
20128650401137(или в изпълнение на запор по друго изпълнително дело) в размер
на 36134,62 лв.
С оглед на което излагат следните съображение:
С постъпването в ответното предприятие на Запорно
съобщение, изх. № 1186/27.01.2012 г. на ЧСИ М.Д., по изпълнително дело №
20128650400037(или на запорно съобщение по последващо изпълнително дело) за
„Рудник Трояново-3“, с. Медникарово на основание чл. 508, ал. 3 от ГПК във вр.
с чл. 450, ал. 3 от ГПК възниква задължение при условията на чл. 446 от ГПК да
удържа и да превежда по сметка на ЧСИ суми от трудовото възнаграждение,
получавано от С..
Именно в изпълнение на това свое задължение ответното
предприятие е привело по сметка на ЧСИ М.Д. сума в размер на 36134,62 лв. Видно
от приложеното платежно нареждане за кредитен превод от 30.09.2019 г. (Приложение
№ 11) по сметка на ЧСИ М.Д. е извършено плащане на сума в размер 36134,62 лв.,
като основание е посочено „Р.С. Д№ 20128650400037“. При последващ паричния
превод протокол за разпределение на получената от ЧСИ сума, същата е послужила
за погасяване на задължения на Р.С. по изпълнително/и дело/а. В исковата молба
не са изложени твърдения от Р.С. да не е бил съгласен или да е обжалвал
действия на ЧСИ, респективно да е протестирал разпределителните протоколи. При
изложените обстоятелства е безспорно, че преведената сума от работодателя е
отишла за изпълнение на задължения на С., и тъй като с нея се намалява
имуществото на „Рудник Трояново-3", с. Медникарово, с оглед на уважените
претенции на ищеца, то със сума, която е удържал и привел работодателя за всяка
уважена процесна претенция се е обогатил ищеца, тъй като сумата е платена от
ответното предприятие по изпълнително дело, като тези средства са излезли не от
патримониума на ищеца, но са отишли за погасяване на негови задължения.
Възражение
при условията на евентуалност.
В случай на пълно или частично уважаване на някоя от
претенциите на ищеца отпеавят възражение, че ответника не дължи плащане на
брутния размер на претендираното обезщетение или помощ, тъй като от брутния му
размер в качеството му на работодател-осигурител е длъжен да начисли и внесе от
името на работника дължимите данъци и осигуровки, в изпълнение на задължение
към държавния бюджет.
Счита, че следва да се отхвърлят предявените обективно
съединени осъдителни искове против Рудник „Трояново-3", с. Медникарово, като
неоснователни и недоказани.
Претендирани са разноски и е отправено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
По делото е конституирано трето лице помагач на
страната на ответника, като съдът намира, че определението е правилно и не
следва да се ревизира.
Третото лице
помагач твърди, че
изпълнително дело № 20128650400037 е образувано на 26.01.2012г. Поканата за
доброволно изпълнение била получена от длъжника на 14.02.2012г. По делото са
извършвани през годините неколкократни разпределения на постъпващите суми по
запор на трудово възнаграждение на длъжника, предвид няколкото присъединени
взискатели и недостатъчността на сумата да покрие вземанията на всички
кредитори. Всички предходни разпределения по делото не са били обжалвани,
влезли са в сила и сумите по тях са разплатени на конституираните в изп. процес
взискатели.
На 30.09.2019г. е постъпила сума в размер на 36134,62
лева от работодателя на длъжника, като предвид размера и постъпили суми през
предходните два месеца от последното разпределение по делото, на 08.10.2019г. е
изготвено ново, поредно разпределение по делото. До страните и длъжника са
изготвени съобщения за предявяване на същото, получено конкретно от длъжника на
14.10.2019г.
На 17.10.2019г. е постъпила молба от длъжника чрез
адв. Н.Л. за неизвършване на изготвеното вече разпределение поради твърдения за
липса на задължения на длъжника към един от посочените в разпределението
взискатели – Банка ДСК ЕАД и твърдения за друг, нетрудов произход на
постъпилата по делото сума. Молбата е изпратена за становище на взискателя.
Изготвеното вече на 08.10.2019г. разпределение е предявено на 18.10.2019г.
предвид редовното уведомяване на страните за насроченото изпълнително действие.
Постъпила е жалба срещу разпределението, като същата към настоящия момент е
отхвърлена с влязло в сила решение по гр.д. 1013/2020г. по описа на ОС –
гр.Стара Загора.
Основният довод на ищеца в исковата молба е обхвата на
наложения запор по изпълнителното дело и кои вземания на работника от
работодателя обхваща той, с оглед характера им и момента на възникването им,
съответно следвало ли е работодателя да ги превежда в изпълнение на запора.
Предвид възникналия спор между работодателя и длъжника-ищец
и за постигане на правна стабилност на извършваните по делото действия и
изготвеното разпределение на 07.11.2019г. с разпореждане и съответно изготвено
запорно съобщение съм наложила запор на постъпилата по делото сума от
работодателя, който смятам обуславя отпадането на правния интерес от настоящата
искова молба на ищеца, тъй като паричната сума постъпила по делото, независимо
от тълкуването на обхвата на запора, наложен при работодателя, ще остане за
удовлетворяване на взискателите по делото въз основа на новоналожения запор. За
посоченото изпълнително действие ищеца е уведомен със съобщение до пълномощника
му, получено на 14.11.2019г. При това положение осъждането на ответника да
плати повторно търсените обезщетения ще доведе до неоснователно обогатяване на
ищеца, тъй като изплатената от работодателя сума е на длъжника и със същата се
погасяват негови задължения към кредиторите му.
Предвид изложеното искането е да се отхвърлитят
предявените срещу ответника искове като недопустими поради липса на правен
интерес или при преценка за допустимост на същите, като неоснователни, по
изложените съображения.
Със
становище, което е озаглавено „ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА“ ищецът оспорва
отговора на исковата молба.
Излага правни аргументи в подкрепа на допустимостта да
бъдат извършвани удръжки от трудово възнаграждение или върху друго каквото и да
е възнаграждение за труд, както и от пенсия, чиито размери са над минималната
работна заплата, и от обезщетението по член 222, алинея 3 от Кодекса на труда,
съгласно член 446 и член 446а от Гражданския процесуален кодекс, което е
представено и на ответното дружество, следва да се считат за неразделни едно от
друго.
Твърди, че правната природа на обезщетението по реда
на чл, 222, ал. 3 КТ е различна от тази на трудовото възнаграждение.
Последното произтича от правоотношение, възникнало
между работник или служител и работодател. Трудовото възнаграждение се изплаща
срещу предоставяне на работна сила от страна на физическото лице на
работодателя за определен период от време. Възнаграждението се изплаща всеки
месец.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда,
обаче не е за предоставена работна сила, а за продължително съществуване на
трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя, т.е.
Законодателят цели устойчивост на работните места, сигурност и по-висока
ефективност на трудещите се, което води и до по-високи финансови резултати за
работодателите в аспекта на тяхната икономическа дейност.
Отново повтаря, че запорът върху трудовото
възнаграждение не произвежда действие по отношение на обезщетението по чл. 222,
ал. 3 КТ, което становище се подкрепяло и от Министерство на труда и социалната
политика.
Относно наложения запор върху трудовото възнаграждение
на Р.С. и обхвата на същия, предвид възникналото право на обезщетение по реда
на чл. 222, ал. 3 КТ, работодателят - ответник е бил уведомен с нарочно писмо
от ищеца, поради което твърденията, изложени от процесуалния представител на дружеството
– ответник, не намирали опора в закона, т.е. поведението на работодателя,
изразяващо се в действия и/или бездействия, било незаконосъобразно.
От представените по делото доказателства безспорно се
установявало, че извършеното плащане в размер на 36 134.62 лв. по банкова
сметка *** М.Д.,*** действие ОС-Стара Загора, е в изпълнение на несъществуващ
запор или въз основа на такъв, който не се простирал и върху обезщетението по
реда на чл. 222, ал. 3 КТ.
От друга страна, платецът бил клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019,
при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК *********.
Неизпълнението произтичало от служители на ответното
дружество, като същото като работодател
носело имуществена отговорност.
Дружеството имало право да си ги търси от частния
орган по принудително изпълнение, като правоотношенията и взаимоотношения между
същите стояли встрани от настоящия иск и правните интереси на ищеца, поради
което би следвало да не са предмет на настоящото производство.
На следващо място, от твърдението на ответното
дружество: „С оглед на депозираната молба
за плащане, работодателят добросъвестно е предприел действия пред ЧСИ да бъде
възстановена сума по сметка на Р.С., с оглед на неговите претенции.“, се
установявало, че клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД,
ЕИК *********, били осъзнали допуснатата грешка и предприели действия за
нейното изправяне.
С това си действие – макар и конклудентно – ответното
дружество признавало иска предявен от ищеца, но стреми да отклони отговорността
от себе си.
Твърди, че ЧСИ не следва да бъде конституирано като
трето-лице - помагач в настоящото производство, въпреки личния материален
интерес на същото, съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ.
Оспорва се и
отговора на третото лице помагач.
Отправено е искане за предварително изпълнение при
уважаване на предявения иск. Посочена е банкова сметка ***, открита в „Юробанк
България“ АД, както следва: BIC: ***, и IBAN: ***, титуляр адвокат Н.Л..
В срока по чл. 144 от ГПК е постъпило становище от
ответника във връзка с депозираната „допълнителна искова молба“.
По правната
квалификация:
По иска за сумата от 33 811, 95 лева брутен
размер– чл. 59 от КТ във вр. с чл. 222 ал. 3 от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е член на синдикална
организация-страна по договора, както и че са налице предпоставките по чл. 25
ал. 1 от КТД.
В тежест на ответника е да докаже плащане или възраженията
си за недължимост (поради наложени запори).
Ищецът не сочи доказателства за членство в КНСБ или
друга синдикална организация, влизане в сила и времетраене на колективния
договор спрямо процесния период.
По иска за сумата от
2254, 13 лева брутен размер– чл. 220 ал. 1 от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че не е спазен срока на
предизвестието и размера на брутното трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже плащане или
възраженията си за недължимост (поради наложени запори).
По иска за сумата от 24 лева брутен размер – чл. 285
от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че нему се дължи
безплатна храна и/или добавки към храната и посочения размер. В тежест на
ответника е да докаже плащане.
Ответникът признава, че сумата от 24 лева е дължима на
ищеца под формата на ваучери за храна, които са изплатени чрез ваучери на ищеца
за август 2019г.
По иска за сумата от 834, 16 лева брутен размер – чл.
294 ал. 1 т. 7 от КТ във вр. с чл. 57 от КТ.
В тежест на ищеца е да докаже дължимостта и размера, а
в тежест на ответника е да докаже плащане или насрещните си възражения.
Ответникът признава съществуването на тези помощи за
процесния период, както и размера, като твърди, че не ги дължи поради
изпълнение на наложен запор от съдебен изпълнител.
По отношение
на доказателствените искания:
Така представените с исковата молба и отговора
заверени копия на писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими и
относими към предмета на делото.
Изисканите с исковата молба документи от ответното
дружество са представени с отговора на исковата молба, поради което и искането
по чл. 190 от ГПК следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо (исканията са
изпълнени). Следва да се назначи ССчЕ с поставени въпроси в исковата молба с
изключение на въпрос 3, който съдът приема, че е от правно естество.
По отношение на доказателственото искане на ответника
да се изиска от ЧСИ М.Д. препис от изпълнително дело и от извършено
разпределение, съдът намира, че следва да се произнесе в първото по делото
о.с.з. при приемане на доклада.
Следва да се допусне ССчЕ с въпроси в отговора на
исковата молба.
Искането за разпит на свидетел на страната на
ответника е неясно формулирано, поради което и съдът не може да прецени
неговата относимост и необходимост към предмета на спора.
Искането за привличане на трети лица помагачи на
страната на ищеца е неоснователно и не следва да се уважи. Изложените доводи за
привличането им са правни аргументи и всъщност представляват същността на
спора. Съдът намира, че за участието им не е налице правен интерес. Основният
източник на правото са нормативните актове и мнението на МТСП или КНСБ или КТ
Подкрепа освен ако не е закрепен в задължителен за съда акт не са обвързващи за
съда и освен това могат да бъдат представени по делото и без участието на
представители на тези субекти.
Не следва да се приема за съвместно разглеждане
предявеното възражение за прихващане в размер на 36 134, 62 лева,
предявено от ответника, доколкото същото не отговаря на правната природа на
прихващането – а имено да са налице насрещни задължения на две лица.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства.
ПРИЕМА представените с отговора на третото
лице помагач писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 190 от ГПК от
страна на ищеца, доколкото изисканите от ответника документи са приложени към
отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на
ответника по чл. 190 от ГПК в първото по делото о.с.з.
УКАЗВА на ответника да формулира искането
си за разпит на свидетел – а именно за кои точно факти и обстоятелства ще
свидетелства.
УКАЗВА на ищеца да уточни искането за
предварително изпълнение е по чл. 241 ал. 1 или ал. 2 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице след като
извърши необходимите проверки да отговори на следните въпроси:
По
въпроси на ищеца:
1. Каква е продължителността на трудовия стаж на Р.Г.С.,
ЕГН **********, в клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица –Изток“ ЕАД,
ЕИК *********?
2. Какъв е размерът на брутното възнаграждение,
предхождащ месеца, когато служителят се е пенсионирал?
3. Какъв е размерът на обезщетението по реда на чл.
222, ал. 3 КТ, което следва
да изплати
работодателя?
4. Какъв е размерът на обезщетението за неспазено
предизвестие?
5. Какъв е размерът на начисленията за безплатна
храна?
6. Какъв е размерът на помощите за отопление?
7. Какви са размерите на мораторните лихви върху:
7.1. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на
труда;
7.2. обезщетението за неспазено предизвестие;
7.3. начисленията за безплатна храна; и 8.4. помощите
за отопление, от момента на забава до 11.11.2019 г.?
9. През месец октомври, 2019 г. клон „Рудник Трояново
- 3", ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК *********,
извършвало ли е плащания по сметка на Р.Г.С., ЕГН **********, в какъв размер и
на какви основания същите са сторени?
По въпроси на ответника:
1. Извършени ли са от работодателят удръжки от
трудовото възнаграждение на С., начислено за месец август 2019, от обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 220, ал. 1 от КТ, от помощта за посрещане на
отоплителния сезон съгласно КТД и от начисленията за безплатна храна, и в какъв
размер?
2. Превел ли е работодателя направените удръжки по т.
1 по сметка на съдебен изпълнител?
3. Какъв е размерът на процесното обезщетението по чл.
222, ал. 3 от КТ на С., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и
данъци. На какво основание и какъв размер от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ на ищеца е преведено по сметка на ищеца? На какво основание и какъв размер
от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ е преведено по сметка на съдебен
изпълнител?
4. Какъв е размерът на процесното обезщетението по чл.
220, ал. 1 от КТ на С., след приспадане на задължителните осигурителни вноски и
данъци. На какво основание и какъв размер от обезщетението на ищеца по чл. 222,
ал. 3 от КТ е преведено по сметка на ищеца? На какво основание и какъв размер
от обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е преведено по сметка на съдебен
изпълнител?
5. Какъв е размерът на процесната помощ за
отопление(помощ за посрещане на отоплителния сезон) на С., която се получава
ежегодно от работниците и служителите на „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево
по реда и условията на чл. 57 от КТД 2018, след приспадане на задължителните
осигурителни вноски и данъци. На какво основание и какъв размер от помощта по
чл. 57 от КТД е преведена по сметка на ищеца? На какво основание и какъв размер
от помощта по чл. 57 от КТД е преведена по сметка на съдебен изпълнител?
6. Какъв е размерът на получените от Р.С. ваучери за
безплатна храна за месец август 2019 ?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносим от ответника в тридневен срок от получаване на
съобщението по сметка на РС Гълъбово, като в същия срок следва да се представят
доказателства за плащането. Депозит за ищеца не следва да се събира.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пенка Маринова, гр. Стара Загора, което следва да
се призове след внасянето на депозита.
ОТХВЪРЛЯ искането за привличане на трети лица помагачи на страната
на ищеца – КНСБ, КТ Подкрепа и Министерство на труда и социалната политика.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеното възражение за
прихващане в размер на 36 134, 62 лева.
Определението
не подлежи на обжалване освен в частта, с която се отхвърля искането за
привличане на трети лица помагачи на страната на ищеца – в едноседмичен срок от
получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
Да
се изпрати проекта на посочените от страните електронни адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: